Връзката с природата ми дава жизненост, забравям лошото, твърди ветеранът
<em>В горите край Провадия се провеждаха изпитания на ловни кучета, които се използват за излетите на диво прасе. Дядо Русан Вълчев току-що беше пуснал своя четириног помощник на име Чакал и наблюдаваше много внимателно работата му в гатера (заграден полигон от 10 дка с добра растителност и воднисти гьолчета, където се укрива глиганът, а кучетата трябва да го открият).</em><br /> <hr /> <br /> Наистина 80-килограмовият дивак беше свиреп, но Чакал излезе победител. Стопанинът му беше доволен и усмивката му се изписа по лицето му, похвалиха го съдиите, които оценяваха кучетата. <br /> <br /> &quot;Шестгодишен е Чакал, смесена порода е, но е много добър в свинския лов. Днес не мислех да идвам, но председателят на дружинката Тутраканци - Чайка Камен Кирилов ми вика, как няма да участваш, без тебе не може, ти си ни учителят в отглеждането на ловни кучета, без тебе не може. Дойдох и съм много доволен, а и майското време беше много подходящо, за да бъда отново няколко часа сред природата. Ловец съм 63 г. и <br /> <span style="background-color: rgb(128, 0, 0);"><br /> </span><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>винаги съм бил гонач с кучетата, едно прасе да има в гората, помощникът ми го открива, </strong></span><strong><br /> </strong><br /> това ми изпълва душата. Наскоро навърших 80 г. и вече краката ми не държат, но не отсъствам от излетите, пускам кучето Чакал и сядам на столчето и чакам да ми докара глигана&quot;, лаконичен е ветеранът Русан. Сред другарите в дружинката е винаги интересно, че и слука да няма, после по време на отдиха в ловната база, която е високо над провадийската низина, е приятно, лакърдиите разнообразяват живота му. Всичко това му помага да бъде в добро здраве, дължи много за жизнеността си именно на лова. Преди време<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>на 40-годишна възраст изгубил сина си, на 40-ия ден починала и съпругата му,</strong></span><br /> <br /> а сред ловищата потулва мъката си. Животът поднася много изненади, които човекът трябва да прехвърля зад гърба си, убеден е ветеранът. <br /> <br /> Осемдесетгодишният пенсионер Русан Вълчев обаче е с младолико лице, а в душата му се таи силното желание да бъде полезен на ловците от дружинката Тутраканци - Чайка, която е към ловното сдружение в град Провадия. А и често го спохожда и слуката на ловните излети. Преди две години гръмнал 200-килограмов глиган, а отминалия сезон пак му излязло огромно животно, но не е имал късмет да го събори, защото се е шмугнало на секундата в едрата царевица. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Сегашното ми куче работи отлично, завърта глигана, докара ми го на десетина метра от мене и тогаз почна да лае, но куршумът не отиде в целта,</strong></span><br /> <br /> смее се старецът. Но пък на следващия ден друг ловец успял да го събори, огромно животно е било, добре охранено. Казва, че имал две ловни пушки, но от туловката е по-доволен, по-точна е, когато се прицели в дивеча.<br /> <br /> &bdquo;Преди време имах много добро куче, беше чобанско, работеше отлично, на ловни излети минаваше край сърни, кошути и благородни елени, но не ги закачаше, а гонеше само диви прасета. Откраднаха ми го в един януарски излет. А после и три други кучета изгубих, убиха ми ги, бях болен много време, защото бяха много работливи, много често ме питаха колко струват, искаха да ги купят, не ги дадох, убиха ги! Веднъж едно прасе ме събори, беше ранено и докато се завърти, успях да му нанеса смъртоносен куршум. Ако се бях забавил за секунди, можеше да премине над мене. Имам и друг случай, когато едро дърво ме спаси, кучетата се бутаха в краката ми, а беше много гъста гората и си мислех, туй прасе ако ме нападне, ще ме удари жестоко, но в следващата минута го видях, стрелях и го убих&rdquo;. <br /> <br /> &quot;Дядо Русан е най-възрастният ловец в дружинката ни, много приятен човек е, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не излизаме без него на ловни излети, защото ни е талисман </strong></span><br /> <br /> Кучетата му са голяма тръпка, без тях не може да живее. Голям приятел е не само на мене, но и на всички ловци&rdquo;, казва председателят на дружинката Камен Кирилов. <br /> <br /> Русан Вълчев бил 33 г. шофьор на цистерна към бившия АПК в Провадия, където се пенсионирал. И сега обаче не превива крак, грижи се за градинката в двора си. И добри еликсири си подготвя всяка година - витаминозна домашна ракия. &quot;Имам едно голямо дърво райска ябълка, преди двайсетина години съм го посадил, намери си мястото. Всяка година ражда, бера по много плод, освен за ядене използвам и големи количества за домашна ракия. Трима души сме варили по двайсетина литра, преди месец добих 60 литра. Като тръгна 75-градусова, но я свалих на 50, защото я разредих, за да е пивка, много е мека и приятна, пия си по малко. 99 процента съдържа витамини от райската ябълка, ракията е много полезна за здравето&quot;, предлага ветеранът своя еликсир с чувството, че приятелството се скрепява с наздравица. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>&nbsp;Георги НИКОВ </strong><br />