Реториката на лъжата е страшно силна, докато не е разкрита
<em>Професор Донка Александрова е родена на 16 май 1945 г. в Дряново. Завършва местната гимназия &bdquo;Максим Райкович&rdquo;, а после българска филология и история във ВТУ &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo;, като защитава по-късно докторска дисертация в НАТФИЗ &rdquo;Кръстю Сарафов&rdquo;. Специализира художествено слово и ораторско изкуство в Ленинградския институт по театър, музика и кинематография, а философия и естетика - в Московския университет &bdquo;М. Ю. Ломоносов&rdquo;. Специализира семиотика и комуникация в Делхи и президентска реторика в Тексаския университет и в президентската библиотека &bdquo;Джордж Буш&rdquo;. </em><br /> <hr /> <br /> Проф. Александрова е един от основателите на катедра &bdquo;Реторика&rdquo; при СУ &bdquo;Св. Кл. Охридски&rdquo; и неин дългогодишен ръководител.<br /> <br /> Председател е на Българската асоциация по реторика, която вече е член на Световната организация в тази наука. Била е гост-професор по българистика в Делхийския университет и Университета &bdquo;Джамия Милия Исламия&rdquo; в Делхи &ndash; Индия. За приноса й в областта на реториката е удостоена с орден &bdquo;Св. Кирил и Методий&rdquo; и е наградена от президента на Индия д-р Шанкар Дайал Шарма за заслуги за развитието на българо-индийските културни връзки. <br /> <br /> Проф. Донка Александрова е автор на редица книги, учебници и антологии. Предлагам разговора ми на читателите на в. &rdquo;Над 55&rdquo; с известната и уважавана преподавателка, учен и дряновка по повод нейния юбилей и ще се обръщам към нея на &bdquo;ти&rdquo;, защото сме отколешни приятели.<br /> <br /> <strong>- Какво ти казват днес детските и младежки спомени, проф. Александрова? Мислиш ли понякога за родния си край?</strong><br /> - Детството и младостта не са възрастови, а характерологични категории. Има родени старци &ndash; вечно мърморещи и недоволни, свадливи и свидливи, неспособни да се зарадват на чуждия успех и очакващи все лошото, което, вярно, по будистката философия винаги идва. &rdquo;Мисли за това, което искаш да се случи, а не за онова, от което се боиш&rdquo; &ndash; съветва Гаутама Буда. А има хора, които до края на земните си дни остават млади (сред тях учителите са &bdquo;прокълнати&rdquo; да бъдат такива). Спомням си как Валери Петров чудесно описа Духа на Младостта в пиесата си &bdquo;Когато розите танцуват&rdquo;. Аз вярвам, че ние, дряновци, сме двойници на този дух и никога не ще се предадем. <br /> <br /> Често се връщам в спомените си за моите първи 18 г. и сърцето ми се изпълва с блаженство и сладка мъка. Блаженство, защото моето дряновско детство и юношество ми дариха общуването с такива учители творци като първата ми учителка и духовна майка Мара Николова, Петър Петров, Анастасия Костадинова, Петър Дъчев, Горчо Горчев, Михаил Военкин... Често си задавам въпроса: &rdquo;Какво е за мен Дряново?&rdquo;. Нещо, което ме научи да обичам, да се трудя, да се отдавам на идеята, завладяла ума ми, да се раздавам. То е сцената на дряновското читалище &bdquo;Развитие&rdquo;, на която още като дете рецитирах стихове, а след това просълзени лели ме прегръщаха и целуваха, а по-късно, вече в класовете на гимназията, играх ролята на Милкана от драмата &bdquo;Майстори&rdquo; на моя съгражданин Рачо Стоянов. То е гласът на моя учител по история Горчо Горчев, който уж все се караше: &rdquo;Бутайте, момчета, бутайте!&rdquo;, а всъщност колко ласка и обич имаше в него! И очите му, пълни с влага. Не знам какво му беше харесало повече в участието ми в &bdquo;Панорама&rdquo; на БНТ, дали дряновският ми пиперлия език, или просто онова &bdquo;Синигерче&rdquo; (както ме наричаха на прякор) си беше останало същото &ndash; наивно и рогато и по дряновски вярно на истината... Няма да съм справедлива, ако не благодаря със задна дата, дори мълком и духом, на онзи истински литератор, учителя Петър Дъчев, който пося в сърцето ми огъня на литературата и театъра.<br /> <strong><br /> - Като спомена за рецитаторското изкуство, още по-старите дряновци те помнят от сцената. Но като че ли безвъзвратно отмина времето на художественото изпълнение на стихове и проза, защото си мисля, че някои учители не са мераклии да учат децата на тази магия на словото.</strong><br /> - Срамно е, че сега завършват средно образование ученици, които не могат да кажат наизуст едно стихотворение на Ботев, Вазов, Яворов или Вапцаров. Откажем ли се от родната литература, от фолклора, ние унищожаваме изворите, от които излиза живата вода за хилядолетната ни културна биография, ние се самоунищожаваме като народ. Вярно е, че сега по-малко се рецитира поезия, няма ги препълнените зали, в които поети и писатели четяха свои произведения. Но аз не мисля, че безвъзвратно е отминало времето на живото художествено слово. Скоро, много скоро и подрастващи, и възрастни ще осъзнаят, че са стигнали до дъното на падението по отношението на опошляването на езика, циничността на прагматизма, който отрича всеки искрен порив, порнографията и в крайна сметка &ndash; бездуховността. <br /> <strong><br /> - Мислиш ли, че родните ни политици трябва да учат реторика?</strong><br /> - Да. Демокрация и убеждения са двете страни на една монета. Днес ние сме изправени пред една агресивно-манипулативна действителност, твърде реторична по своя характер, но за съжаление, в отрицателния смисъл на тази реторичност. Марионетният театър продължава повече от необходимото, без да се съобразява с това аудиторията ще разбере ли, или няма да се досети откъде се дърпат конците му. Политическите и държавни &bdquo;актьори&rdquo; не се интересуват от истината, а само от демагогските показни атаки на демокрацията. Ораторското изкуство е нож с две остриета. Словото може да гали, но може и да убива. Реториката на лъжата е страшно силна, докато не е разкрита. <br /> <br /> Не искай от мен да ти посоча големи оратори-политици днес. Защото истинският, великият оратор е само онзи, който ще им отдаде сърцето си, който ще го стори за тяхно добро, а не за собствено облагодетелстване! Няма ги днес нито Георги Кирков, нито Никола Генадиев, нито дори Димо Казасов. Е, има сладкодумци като Гиньо Ганев, проф. Андрей Пантев, акад. Светлин Русев и други, но техните гласове са като в пустиня. За да има диалог, са необходими двама чуващи &ndash; ако единият е глух, другият произнася монолог или пее ария за собствено удоволствие.<br /> <strong><br /> - Ти си известен учен и автор на редица книги, учебници и антологии, какво ново ще могат да прочетат през тази година читателите от проф. Александрова &ndash; и като автор, и като съставител?</strong><br /> - През есента на 2015 г. ще излезе от печат &bdquo;Енциклопедия по реторика&rdquo;, която ще заинтригува и специалисти, и обикновените читатели, които се интересуват от тази материя. Мисля, че тя ще помогне и на политиците.<br /> <strong><br /> - Твоите пожелания в края на разговора ни за приятели, земляци и читатели на нашия&nbsp;вестник &bdquo;Над 55&rdquo;.</strong><br /> - Индийците вярват, че имат по 9 живота, т.е. 9 прераждания. Но ние, бедните българчета, си имаме само един живот, а дряновци, откъснати от магията на родната земя &ndash; половин. Затова пожелавам на всички земляци и читатели на вестника да са живи и здрави и да се срещаме по-често! Да не забравяме, че маята на гостиловския, пък и на габровския хумор идва от Дряново. Дрянът при нас първи цъфти, а хуморът, това е &bdquo;дряновата тояга&rdquo; на интелигентния, а не на &bdquo;бореца&rdquo;!<br /> <br /> <strong><br /> <br /> Любомир БАХЧЕВАНОВ</strong><br />