Раздорите са заради методиката за разплащане с лечебните заведения
<em>&ldquo;Няма такава икономика - търговско дружество да извършва някаква дейност в полза на купувача и тази дейност да не се заплаща поради причина, че купувачът няма толкова средства.&rdquo; Обяснението е на зам.-председателя на Сдружението на общинските болници и директор на здравното заведение в Нови пазар - д-р Атанас Атанасов. <br /> <br /> Частни и общински болници отново напомниха, че приетата през март методика за разплащане с лечебните заведения има твърде много дефекти и не се харесва дори от ръководството на НЗОК. И поискаха спешно да се върне положението от миналата година. Тогава също имаше лимити, но извършената надлимитна дейност се заплащаше, ако болницата докаже след проверка, че тя е извършена по всички правила и изисквания. <br /> <br /> Редом с болничните шефове застанаха три национално представени пациентски формации. Ето няколко коментара по горещата тема:</em><br /> <hr /> <br /> <strong>Д-р Методи Янков, директор на частна болница в София:<br /> Не сме освободени от лимитите, но ни е забранено да правим листи на чакащи!</strong><br /> <br /> <strong>- Д-р Янков, какъв беше ефектът от въвеждането на новата методика за заплащане във вашата болница?</strong><br /> - На първо място паника сред пациентите, тревога сред персонала, че ще работи и получава по-малко - което и се случи. И трето - административни проблеми и засилени проверки, на основание на жалби на пациенти.<br /> <strong><br /> - Жалби за отказано лечение ли?</strong><br /> - Ще ви дам много показателен пример. В моята болница в момента тече трета поредна проверка на основание на жалба, която започва с изречението: &ldquo;Докога ще търпим безобразията на НЗОК!&rdquo;. Но проверката е при мен. И Агенция &ldquo;Медицински одит&rdquo; стигна до изводите, че сме постъпили според указанията и правилата, приети за тази година. Но какво всъщност се получи? Още в средата на април и МЗ, и НЗОК, реагираха все пак на действителността и в началото устно, после писмено разпоредиха не да се премахнат лимитите, обърнете внимание, а да не се правят листи на чакащи за онкологично болни, за диализата, за родилната помощ и за спешните случаи. Тоест ние не сме освободени от лимитите, просто ни е забранено да правим листи на чакащи. <br /> <br /> Всъщност за нас тази методика означава следното - пациентите са на бариерата на болницата, лекарите са в двора на болницата, а операционните ни са празни.<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Д-р Явор Дренски, председател на Сдружението на частните здравни заведения:<br /> Зад бюджетите стоят живи хора<br /> </strong><br /> &ldquo;Искаме да напомним, че зад тези бюджети, зад тези лимити, съществуват живи хора. Направихме съвсем малка извадка от 4 болници в София и страната, големи здравни заведения. Ако спазвахме стриктно лимитите, само в тези 4 болници 639 пациента трябваше да не получат здравна помощ. Тези хора страдат от различни заболявания с различна спешност. Аз не бих казал, че една операция от гръдната хирургия търпи каквото и да е отлагане. А имаме примери от всички сфери - включително онкология.&rdquo;<br /> <br /> <hr /> <strong><br /> Д-р Атанас Атанасов, шеф на болницата в Нови пазар:<br /> Общинските клиники ще понесат последния удар, който ще ги ликвидира</strong><br /> <br /> &ldquo;Мисля да започна с опасението, че ако няма корекция на тази методика, до края на годината общинските болници ще понесат последния удар, който ще ги ликвидира напълно. <br /> <br /> В момента повечето общински болници са принудени да формират листи на чакащите. За много от тях обаче определените от НЗОК фиксирани бюджети са на нивото или дори под нивото на средствата, необходими да покрият фонд &ldquo;работна заплата&rdquo;. Така част от болниците ще разчитат на подпомагане от общинския бюджет. В някои общини обаче просто няма предвидени такива средства. <br /> <br /> Затова Сдружението на общинските болници се присъедини към съдебния иск на Сдружението на частните болници срещу методиката. <br /> <br /> Освен това смятаме да заведем самостоятелен иск за обявяване в нищожност на чл. 8 на тази методика. Там се казва, че НЗОК заплаща за един период по една клинична пътека за пациент, но изисква да се лекуват всички придружаващи заболявания и усложнения. Това прави тежките пациенти, хората с хронични или множествени заболявания &ldquo;неизгодни&rdquo;, нежелани за всяка болница.&rdquo;<br /> <hr /> <br /> <strong>Д-р Сотир Караниколов:<br /> Не сме съгласни онкоцентровете да се слеят с болниците</strong><br /> <br /> Междувременно Комплексните онкологични центрове в страната излязоха с обща декларация, че не приемат идеята да бъдат слети с многопрофилните болници. В няколко лечебни заведения започнаха символични протести. От 11 май в Русе и Пловдив работят със сини лентички на реверите, а на 14 май в Шумен и Благоевград излязоха на символичен протест - заедно лекари и пациенти на КОЦ-овете. <br /> <br /> Ето какво сподели д-р Сотир Караниколов, управител на КОЦ - Шумен:<br /> <strong><br /> - Д-р Караниколов, от какво се притеснявате?</strong><br /> - Ние вече сме били част от областната болница в периода 1990-2000 г. и знаем какво стана. В този период онкологичният център загуби немалка част от своето движимо имущество. То беше просто &ldquo;прибрано&rdquo; от администрацията на болницата, която тогава ни управляваше. <br /> <br /> Около 30% от персонала беше съкратен. &ldquo;Изчезна&rdquo; цяла цитологична лаборатория с 12 души персонал, със съответната апаратура и сграда. Беше продадена.<br /> <br /> Колегите много добре помнят този период, нашите дейности бяха оставени в периферията. Нямахме инвестиции в апаратура, нямаше дори достатъчно средства за поддръжка на наличната...<br /> <strong><br /> - Сега имате нова апаратура, нали?</strong><br /> - Да, от 2000 г. сме общинско заведение, общините инвестираха, освен това имаше сериозна европейска програма, с която изцяло се поднови апаратурата за лъчелечение. Една многопрофилна болница няма да поддържа тези активи така, както би го направила собствена администрация. Ще ви дам пример - общата ни издръжка е около 450 хил. лв. на месец. От тях 70 - 75 хил. лв. са нужни само за поддръжка на линейния ускорител. На този фон разходите ми за администрация са около 20 хил. лв. Това няма да се отрази осезаемо като подобряване на лечението на пациентите, както твърди здравният министър. <br /> <br /> <strong>- Продължаване на протестите планирате ли?</strong><br /> - Да, написали сме отрицателното си становище до министерството, до парламентарната комисия по здравеопазване, до БЛС и други институции. За три седмици не сме получили отговор от никого. <br /> Каквото и да предприемем обаче, пациентите ни няма да пострадат.<br /> <hr /> <br /> <strong>Красимир Грудев, съсобственик на частна болница:<br /> Ако не променят методиката, ще има фалити</strong><br /> <br /> &ldquo;Аз мога да ви очертая един сценарий, но той със сигурност няма да ви хареса. Ние няма да спрем да оказваме помощ на хората, които я търсят при нас. Ако методиката остане в този си вид, резултатът ще е огромно количество неплатени от Здравната каса фактури към нас, към болниците. Така някои от болниците могат да издържат няколко месеца, други - най-много до края на годината. След това логичната развръзка е фалит. Затова ние, от Сдружението на частните болници, сме твърдо решени, че ако това продължава и на болниците не се плаща за реално извършена дейност, сме готови поотделно или колективно да даваме Касата на съд.&rdquo;<br /> <br /> <strong><br /> Надежда Георгиева</strong><br />