Полк. Стоян Балканджийски – Балкана: Нашият абитуриентски бал беше на зелената поляна

<em>Преди 70 години през майските дни на 1945 г. още не бяха заглъхнали топовните гърмежи от края на Втората световна война. На 9 май 1945 г. прославеният съветски маршал Жуков слага подписа си под документа за окончателна и безусловна капитулация на фашистка Германия и обявява края на Втората световна война. Светът ликуваше! В Ихтиманския регион от всички страни се чуваха изстрели. Народът излезе на площада и по улиците.</em><br /> <br /> Нашата група ученици от последния, осми клас към 17 часа се завръщаше от излет в района на големия мост и незабавно се включи в народното веселие. Датата 9 май остана незабравима в младежкия ни спомен. Откри се нова страница в развитието на младежкото движение.<br /> <br /> А то имаше славна история в Ихтиманския край. След погрома на Септемврийското въстание 1923 г. Българският работнически младежки съюз (РМС) преминава в нелегалност и постепенно започва да набира сили. Десет години по-късно - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>на 1 май 1933 г. градът осъмва в червено</strong></span><br /> <br /> На покрива на ихтиманската гимназия се вее червено знаме. Улиците в крайните квартали са изписани с борчески лозунги с червена боя: Да живее 1 май, Смърт на фашизма - свобода на народа, Вечна дружба със Съветския съюз и мн. др. <br /> <br /> Това вбеси управляващите в града. Започнаха масови арести и побоища. Цар Борис издава декрет &ndash; да бъдат закрити горните класове (шести, седми и осми клас) на Ихтиманската гимназия. Младежите на Ихтиман са принудени да прекратят образованието си до четвърти и пети клас, а тези от по-будните и сравнително заможни семейства да продължат образованието си в други гимназии. Основната част отиват в силно фашизираната Самоковска гимназия &bdquo;Константин Философ&rdquo; и са включени в две групи - мъжка и женска паралелка.<br /> <br /> При влизане в клас преподавателят по философия откриваше урока с репликата: &bdquo;Ихтиманци, всички вие сте комунисти&rdquo; - той бе банков агент и затова явно и злобно изразяваше своята омраза към комунизма. &bdquo;Продължавам да се страхувам от нови атентати за полицията и затова особено вечер се прибирам у дома под охрана на фашизирани младежи легионери и бойци&rdquo;, казваше той. <br /> <br /> Едва след 9 септември 1944 г. се прие решение за възстановяване на пълния курс до последния клас на Ихтиманската гимназия. Нашето щастие бе да формираме първия осми клас. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Младежи от цялата страна започнаха да се стичат в Ихтиман</strong></span><br /> <br /> От копривщенската гимназия дойдоха двама младежи от село Живково - Любомир Церов и Йордан Керемидчийски. Били партизани, участвали в първата фаза на Отечествената война, с бойни униформи и военни раници, също се включиха в класа.<br /> <br /> Учебният ентусиазъм бе неизчерпаем. С амбиция за образователен учебен процес да завършат гимназията и образование в родния си град.<br /> <br /> Един ден класната ни Кацарова, преподавателка по математика, ни каза: &bdquo;Ученици, в събота ще организирам абитуриентски бал на зелена поляна в градската градина. Предлагам да бъде учредена комисия за подготовка и провеждане на тържеството&rdquo;. Всички изръкопляскаха. Започна разпределяне на задачите:<br /> <br /> - Девойките &ndash; да подготвят домашни сладкиши и да осигурят вестници и покривки за застилане на трапезата;<br /> - Младежите Владимир Цветанов, Стоян Глигов да осигурят две касети лимонада;<br /> - Цвятко Добрев и Георги Ловчански да се подготвят и осигурят механичен грамофон за организирана литературна програма.<br /> <br /> При залез слънце в градината започнаха да пристигат учениците. При богата трапеза &ndash; тържеството започна към 18 часа. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Без лачени обувки с високи токчета и бели бални рокли, <br /> </strong></span><br /> наредени от двете страни на трапезата направо върху покривките, постлани върху тревата, започна апетитната гощавка. Постепенно настроението се повиши &ndash; започнаха напевни революционни патриотични песни и стихове - &bdquo;Червените ескадрони&rdquo;, &bdquo;Септември ще бъде май&rdquo;, от Христо Ботев &bdquo;На прощаване&rdquo;, разкази от Захари Стоянов &ndash; &bdquo;Записки по българските въстания&rdquo; и още други подобни.<br /> <br /> Народното веселие постепенно премина в танцуване по двойки, не на музика и лъскави плочки в дискотеките, а естествено, по тревата. Изви се народно хоро, водено от класната ръководителка. Накрая старейшината на класа Крум Балджийски поведе мъжко хоро.<br /> <br /> &bdquo;Събрали се юнаци, сите с бели калпаци, как се чука чер пипер с лявото коляно&rdquo; &ndash; предварително той си бе избрал за помощник Гошо Младенов, добре инструктиран с войнишки колан да налага тези, които не могат бързо да клякат на лявото коляно.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Тържеството продължи до късно през нощта на прекрасна лунна майска вечер</strong></span><br /> <br /> Силно развълнуван от доброто прекарване на абитуриентската вечер на зелена поляна. Без ресторантски маси и меки столове, но в задушевна приятелска обстановка. Фронтоваците започнаха да стрелят във въздуха. Това привлече вниманието на милиционерския патрул, който пристигна на тържеството и подаде сигнал за приключване на веселието и по мирно и тихо всички да се приберат по домовете.<br /> <br /> Така завърши едно скромно тържество, без много разноски, но при задушевна обстановка и остави незабравими спомени в паметта ни за абитуриентския бал на зелена ливада. Така завършихме гимназиалното си образование (осми клас) в Ихтиманската гимназия през май 1945 г.<br /> <br /> <br /> <strong>Любомир МИХАЙЛОВ </strong><br />