Симона Пейчева: Излязох на сцената след 2 катастрофи в един ден!

<em>Симона Пейчева е своеобразен пример за това как известна личност може да съхрани непокътнат личния си свят въпреки славата, прожекторите, вниманието и препъникамъчетата по пътя си. Бившата гимнастичка рядко дава интервюта, не говори за личния си живот и трудно разкрива душата си въпреки искреността и спонтанността в поведението си. <br /> <br /> В този разговор обаче го прави &ndash; толкова елегантно и с финес, с каквито стъпваше и като състезателка на килима! </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_21/Simona1.JPG" alt="Simona1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="487" />- Симона, първо честита 30-а годишнина! Много интензивни години досега за теб &ndash; и в личен, и в професионален план. Ако можеше, би ли променила нещо в тях?</strong><br /> - Не, нищо не бих променила! Абсолютно! Но не защото не съжалявам, не съм бъркала или не съм правила грешки, а защото всичко това, което съм направила като грешни решения в живота си, ме е накарало да бъда човекът, който съм в момента. Да преосмисля живота си и да живея по друг начин занапред &ndash; затова абсолютно нищо не бих променила. Но винаги съм казвала, че ако човек спре да мечтае, тогава просто да спре и да живее. Винаги, когато съм постигала една мечта, която съм търсила, чакала и реализирала, веднага след това съм имала вече нова. Човек трябва да мечтае, докато е жив!<br /> <br /> <strong>- Вярваш ли в кармата?</strong><br /> - Да, вярвам. И вярвам, че щом нещо ми е писано, то се случва точно така. На нас ни е дадено нещо, но сами можем да преценим доколко можем да издържим. В моя случай мисля, че аз съм успяла да издържа на перипетиите, през които съм преминала, затова мога да кажа, че вярвам, че имаме някаква предопределена съдба.<br /> <br /> <strong>- За спортистите е много характерно суеверието. При теб има ли такова?</strong><br /> - Суеверие не съм имала. По-скоро в една друга крайност залитам - някак си вътрешно съм уверена, че колкото и да съм подготвена, каквато и да е ситуацията, всичко ще се подреди по най-добрия за мен начин. Чувствам това спокойствие в себе си. Дори в моментите, когато съм тръгвала за дадено състезание и съм знаела, че не съм достатъчно добре подготвена или пък не съм в най-добрата си форма, никога не ми минават другите мисли. Мисли от типа &bdquo;ей сега ще се проваля, щом не съм подготвена&rdquo;. Напротив! <br /> <br /> Вярвам в себе си &ndash; че винаги на състезание ще дам дори по-доброто от това, за което съм се подготвила. И че ще имам някаква доза късмет. Много положителен човек съм &ndash; дотолкова, че дори да виждам, че нещата не вървят добре, вътрешната ми преценка е, че дори и да не вървят&hellip; все пак ще са наред!<br /> <br /> <strong>- В онзи момент в &bdquo;И аз го мога&rdquo;, когато трябваше да ходиш с вързани очи по тънко въже и падна, ти стана, събра се и отново опита - и успя! Може би точно тази преценка е изиграла тогава в теб ключова роля, защото по-лабилни хора вероятно не биха издържали, още повече пък - пред камери&hellip;</strong><br /> - Може би именно спортът много ми е допринесъл за развиването на подобно мислене, дори качество. За мен е важно да знам, че искам да направя нещо! Дали ще е да ходя по въже или ще е трудно състезание, аз вярвам, че каквото и да е и колкото и да се провалям, щом съм го решила, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>няма нещо, което да ме спре! </strong></span><br /> <br /> Но това само при условие, че аз го реша! Ако не съм съгласна още от самото начало, колкото и да е добре, няма да го направя &ndash; дори и да ми се получава. Вътрешната ми мотивация и преценка винаги са били водещи за мен &ndash; и в професионален, и в личен план. <br /> <br /> <strong>- И компромиси със себе си ли би допуснала, ако ситуацията го изисква?</strong><br /> - Ами бих го направила, но само ако вярвам, че го искам &ndash; на 100 %! Ако правя тези компромиси с желание, тогава съм в състояние да направя и милион компромиса. Но аз правя нещата, когато ги искам, а не когато трябва!<br /> <br /> <iframe width="520" height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=2003f3f332&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br /> <br /> <strong>- При теб май бетониран център е емоцията &ndash; или греша? И маски рядко слагаш&hellip;</strong><br /> - Съвсем не грешиш (смее се). Права си напълно. И, знаеш ли, на мен много пъти ми се е искало да скрия поведението си или пък някое потиснато мое емоционално състояние. Много трудно наистина ми се получава. Това хем е добре, защото означава, че не притежавам някакво лицемерно поведение, хем понякога проявявам някои свои много лични неща, които не касаят никого, пък на мен ми личи от километри. Но, честно да ти кажа, предпочитам така, отколкото да съм изкуствена! А аз изобщо не съм си и представяла, че мога да редувам някакви маски. Няма да успея. Подавам само себе си. И като казвам, че не искам да правя нещо, просто не го правя. Далечни са ми много другият тип хора.<br /> <br /> <strong>- Съвсем наскоро на сцената на &bdquo;И аз го мога&rdquo; ти се разплака, беше силно развълнувана, защото &ndash; както се появиха и информации &ndash; си имала тежък ден. Първо получаваш тежка контузия, от която изпитваш нечовешки болки. След това пък се случва така, че в един ден претърпяваш две катастрофи &ndash; първият инцидент точно когато пътуваш за репетиции. След тренировката пък разтягаш коленни връзки, а на път за болницата колата, в която си се возела, също катастрофира!&hellip;</strong><br /> - Да, но знаеш ли, аз винаги съм казвала, че съм индивидуален състезател и излизам на килима сама, но в крайна сметка зад моята игра и това, което показвам, не стоя само аз. Зад мен неотлъчно стоят екип, хора, които са ме насърчавали, подкрепяли, ошлайфали като човек&hellip; Не мога аз да обирам лаврите сама. А в същия този ден всички тези хора бяха до мен! И в едното, и във второто, и в третото&hellip; И ако не бяха те, аз просто нямаше как и да изляза да играя на сцената на &bdquo;И аз го мога&rdquo;. Успях, защото те бяха зад мен. Но истината е следната &ndash; аз предупредих продуцентите, че не искам да коментирам тази ситуация от сцената на &bdquo;И аз го мога&rdquo; или където и да е. Те обаче казаха, че това в крайна сметка е риалити. Аз не исках да говоря още от самото начало, защото не искам да занимавам хората. Там съм, за да им доставям някакво удоволствие, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>а не за да ми съчувстват</strong></span><br /> <br /> Продуцентите явно се съобразиха с мен, но отчасти, защото в момента, в който ние с Петко изпълнявахме последни номера си и ни пуснаха визитките, там този мой личен момент просто бе подаден като информация. Нещо, което ме постави пред свършен факт! <br /> <br /> Исках да избегна целия шум, но не се получи. Защо да се налага някой да съчувства точно на мен, при положение че това може да се случи на всеки?! Минало -заминало е. Принципно дистанцирам от медиите личния си свят с всичко, което се случва в него. А всички медии ме знаят, защото съм гимнастичката или водещата Симона Пейчева, а не защото съм омъжена за някого, защото съм катастрофирала или нещо трето. Не желая хората да ме свързват с такива неща, при положение че аз съм си изградила името в определена посока.<br /> <br /> <iframe width="520" height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=bab4b7eea0&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br /> <br /> <strong>- Много са тези, които не само държат всичко, което им се случва, да попадне под медийно внимание, но и дори инсценират разни моменти, само и само да привлекат точно този поглед към себе си...</strong><br /> - Това е точно така за съжаление. Някои действително предпочитат всичко, което им се случва, да има медийно отразяване, може би го приемат за PR, знам ли&hellip; Аз не съм такава.<br /> <br /> <strong>- Беше ли подготвена още от самото начало за ножа с две остриета, наречен популярност?</strong><br /> - Не, не&hellip; изобщо. Никой не знае дали, точно колко известен ще стане и по какъв начин. Но когато се случи, вече разбираш точно колко можеш да се възгордееш от тази слава, колко можеш да парадираш с нея, но и да покажеш на обществото, че колкото и успехи да имаш, ти си оставаш човек и човешкото ти отношение не се променя. За мен това е правилният начин на държание, на поведение. Не критикувам хората, които са избрали друг начин, но и не искам да им подражавам.<br /> <br /> <strong>- Оставала ли си шокирана досега от нещо, което си чула или прочела за себе си в медиите?</strong><br /> - Крушка без опашка няма. Но и който търси PR по всевъзможен начин, само дава повод да се пише още повече. Аз не съм давала почти никакъв повод и за мен изключително малко негативни или жълти неща са се писали. Не съм чела кой знае какви неща за себе си&hellip; Да, попадала съм на някои не особено добри неща, но е било в кръга на нормалното. Пробвали са се, виждат, че не става, и така&hellip;<br /> <br /> <iframe width="520" height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=5269a6c8a5&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br /> <br /> <strong>- Знам, че най-големият ти страх е самотата&hellip; Самота къде?</strong><br /> - От самота в личен план. В професионален план съм свикнала да се реализирам и образът ми да е самостоятелен, не с други хора. <br /> <br /> На мен дори ми е много трудно да работя с екип на сцената, както например беше в &bdquo;Денсинг старс&rdquo;. Когато съм пред хора, знам, че мога да импровизирам, че всичко зависи от мен, а като има друг човек на сцената, някак нямам опита да реагирам към него, да мисля за него&hellip; <br /> <br /> <strong>- Плачеш ли често?</strong><br /> - Между другото, да&hellip; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>за всичко мога да се разплача</strong></span><br /> <br /> Предимно чувствам и затова така се получава. Мен ме води вътрешната емоция &ndash; в цялото ми същество, така че може би тя така е подплатена понякога, с такова излияние. Не е много правилно, но пък не мисля, че трябва да се въздържам, ако ми се плаче. <br /> <br /> <strong>- На 17 декември 2008 ти сложи край на кариерата си, но в душата ти остана неприкрита обида, горчивина, разочарование&hellip;</strong><br /> - Може би, ако ме беше попитала преди една година за това, със сигурност щях да ти кажа &bdquo;да&rdquo;. Иначе си права&hellip; Но аз предпочитам да не тая някакво лошо чувство, болка от събития в живота ми, които са ме наранили, защото това в крайна сметка тежи! За някакъв момент със сигурност е имало подобно чувство, но към днешна дата всичко е наред. Аз съм човек, който продължава в посоката, в която иска да се реализира, а не да гледа това, което не се е случило. Отиграх всички горчивини! Ако бях останала с идеята за тях, щях да продължа да се тормозя, а аз не искам да се тормозя! Те са част от миналото ми.<br /> <br /> <iframe width="520" height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=cb699c9036&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br /> <br /> <strong>- Симона, като всеки спортист си имала и със сигурност все още имаш множество травми. Помня, че преди няколко години, ако не се лъжа през 2007-ма, имаше много болезнена контузия&hellip; А има и такъв момент, че дори и да си забравила за някоя стара травма от активната си спортна кариера, то травмата не е забравила за теб и се отключва, когато най-малко очакваш, при малко по-сериозна натовареност &ndash; каквато ти определено имаш сега в &bdquo;И аз го мога&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Права си за това, наистина така се получава&hellip; В кариерата си <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>имах две сериозни операции<br /> </strong></span><br /> Бяха сложни процедури. На кръста имам една лазерна операция, не бъркаш &ndash; точно през 2007-а беше. Имах прищипан нерв. Болката ми тръгваше от кръста към краката. Не можех нито да се наведа, нито да ходя дори. После се възстанових, не съм имала никакви проблеми. А пък на стъпалото на крака имам присаждане на кост &ndash; което беше малко по-фрапиращо. На едно състезание костта се счупи на две. Но вместо да си почивам и да се възстановя, състезанията ми вървяха едно след друго тогава и играех на обезболяващи. <br /> <br /> Тази костица не можа изобщо да зарасне, а от тежките тренировки се раздроби и изчезна. Чрез силен препарат, който си впръсквах в ноздрите, на мястото на липсващата костица се появи ново костно образувание, но неоформено. Отидох на операция във Финландия, а хирургът не знаеше, преди да отвори, какво е състоянието на костта. Имаше вариант, ако няма достатъчно вещество, да ми се вземе парче от бедрото и да се присади на стъпалото. Не се наложи за щастие. След тези проблеми обаче, слава Богу, аз нямам травми или болки на тези места. Нито имам гръбначни изкривявания, нито съм с разни пирони или шипове по гърба и краката. Повечето ми травми са се получавали от пренатоварване, но не са някакви много дълбоки контузии, които винаги да напомнят за себе си. Но са минали повече от 10 години, вече всичко е съвсем наред.<br /> <br /> <strong>- Да излезем от контузиите. Каква майка си? Тактиката в гимнастиката е ясна, но каква е другата &ndash; към сина ти Алексей? По-рядко се говори за теб в тази светлина, вероятно и заради твоята принципна настройка да не открехваш нищо от личния си свят&hellip;</strong><br /> - (усмихва се) Така си е. А по-лошото е, че нямам тактика. Знам си, че нас от малки са ни учили на много дисциплина, самостоятелност, аз така съм възпитана. И сега просто моето виждане е такова и дори и да не искам да е така, аз го изисквам от детето си. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Строга майка съм! </strong></span><br /> <br /> Строга съм и с децата в залата &ndash; нали казват, че от строгите учители на децата им става криво в дадени моменти, но пък това е по-положително за в бъдеще, в перспектива. Аз съм си такава. Не мога да съм толкова спокойна.<br /> <br /> <strong>- Да ти кажа, вярвам ти, въпреки че като гледам как точно малките деца ти подаряват цветя и плюшени играчки след изпълненията на сцената на &bdquo;И аз го мога&rdquo;, се чудя разбрали ли са докрай тази строгост&hellip;</strong><br /> - (смее се) Аз много ги обичам! Ще ти призная още нещо &ndash; аз съм малко в двете крайности. Мога да им се скарам, да им се развикам и да ги строя така, че да се стреснат, и на следващата минута &ndash; тренировката свършва и аз казвам: &bdquo;Браво, деца, всичко е супер, много ви обичам!&rdquo;. Не знам дали е правилно, но ако не харесвам едно дете, няма дори да му се скарам, дори да ми направи впечатление. Аз им се карам, защото искам да успеят, обичам ги и искам да са идеални. Същото е и с моето дете. Ето това е!<br /> <strong><br /> - И вероятно затова искаш да имаш и момиченце? При тях уж е по-лесна тази дисциплина&hellip;</strong><br /> - О, да, да, всичко знаеш&hellip; Истината е, че аз исках първото ми дете да е момиченце, за да съм сигурна (смее се). Да не стане някой ден така, че момче, момче и да карам до момиче, ама по друг начин се редят нещата, какво да направим (смее се). Първото ми се падна да е момче. Но не съм се отказала от момиченцето, искам още едно детенце.<br /> <br /> <iframe width="520" height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=d1ea8b6111&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br /> <br /> <strong>- Щастлив човек ли си?</strong><br /> - Мисля, че да. Не мога да се оплача и да кажа, че не съм сбъднала мечтите си. Ако трябва да съм максималист, ще кажа, че е можело и още, и повече от това, което съм направила. Ако започнем още от детските ми години, аз съм една реализирана гимнастичка &ndash; с минало, титли и успехи зад гърба си. Много хора пробват, дават години от живота си в дадената област, и не успяват да се реализират. Малко са тези, които успяват &ndash; така че - да, можело е и повече, но в крайна сметка аз имам един труд, който е остойностен.<br /> <br /> <strong>- Страстта към телевизия още ли е налична?</strong><br /> - О, да! От една година вече не съм на екран, но тази мечта ме държи изключително много и искам да се върна към тази ситуация. <br /> <br /> Надявам се в скоро време пак да съм на малкия екран. Работих три години и половина в BBT, но настъпи такъв период при мен, че различните ангажименти твърде много се застъпиха. И трябваше да избера. Пък така се случи след това, че тази телевизия вече я няма. Преминах в друга. Към края на 2013-а за няколко месеца бях в ТВ7, но пък тогава се върнах да се състезавам, така че пак се получи такова застъпване на ангажиментите&hellip;<br /> <br /> <strong>- И при това завръщане те посрещнаха хора, които не ти повярваха, че можеш да възстановиш предишната форма! Бяха скептични и негативни в коментарите си&hellip;</strong><br /> - Ами да&hellip; така беше. Не ми повярваха, но за мен това се оказа едно удовлетворение, защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>всички, които не вярваха, накрая се убедиха! </strong></span><br /> <br /> Аз пред себе си доказах, че дори и след 5 години мога да бъда със същата игра и качества, с които съм била и през 2008-а!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_21/Simona_vatre2.JPG" alt="Simona_vatre2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="447" /><br /> <strong><br /> - В контекста на &bdquo;И аз го мога&rdquo; &ndash; има ли нещо, което не можеш?</strong><br /> - Да!&hellip; (смее се) Тази сряда не си пускайте телевизорите! Няма да раздавам покани, не ходете и на живия лайф! (смее се) Няма как да бъда в активния спорт, където има много адреналин, гъвкавост, трудности и изведнъж&hellip; да хвана кавала и да засвиря! Не ме гледай, че няма какво да видиш и чуеш! (смее се)<br /> <br /> - Е, ще те гледам! Може пък да ти се получи, дори и на допустимия минимум&hellip;<br /> - (смее се) Няма шанс! Това не ми се отдава. Но цялото това предаване ми доставя невероятен адреналин &ndash; все още доказвам пред себе си, че мога да правя неща, които искам и които ми харесват. Имала съм милион състезания зад гърба си, доказала съм се като състезател &ndash; тук не мисля, че трябва да го правя. Не съм била никога с някакви болни амбиции, но съм искала да си свърша работата професионално и както трябва. Дори и когато не мога, ще дам повече &ndash; за да успея, в случая - с кавала (смее се).<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>................................................<br /> ДОСИЕ </strong></span><br /> <br /> До 2008 г. Симона Пейчева беше примата на българската художествена гимнастика. Спечели три световни титли. Участва на две олимпиади - в Атина 2004 г. завърши на 6-о място, а в Пекин 2008 г. - на 10-о, като стигна до двете най-престижни състезания след тежки операции. Последваха пет години, през които шампионката роди своя син Алексей, създаде частен спортен клуб, работеше като треньорка и водеше телевизионното предаване &bdquo;Така го правят жените&rdquo;. За изненада на всички в началото на 2013-а Симона се завърна отново на килима като състезателка на клуб &bdquo;Академик&rdquo; при своята треньорка Мариета Дукова &ndash; тогава обаче не й бе даден шанс да докаже отново себе си!<br /> <br /> <iframe width="520" height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=feea80f8ae&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br /> <br /> <br type="_moz" />