Гаро Чалгъджиян е на 83 години и упражнява часовникарския занаят в Пловдив повече от половин век
<em>Преди това 12 години дядо Гаро е служил в екипа на санитарен самолет за съдействие на населението при бедствия и аварии. Днес той е най-старият майстор в бранша. Хората в Града на тепетата добре го познават и високо ценят уменията му. </em><br /> <br /> 77-годишният Савко Стоянов обяснява: &rdquo;Имам стар часовник, още от прадядо ми, който от доста години бе повреден, но бай Гаро го възстанови в първоначалния му вид. Сега стои като истинска семейна реликва в хола ми и му се радвам&rdquo;. 69-годишна пък е Пенка Стоянова, която също не остава безразлична и добавя: &ldquo;Преди войната тате купил на мама швейцарски часовник от Париж, който избързваше няколко секунди. Приятелки ме насочиха да посетя бай Гаро, а човекът, щом го зърна, ме подкани да изчакам и след около 10-ина минутки машинката вече ритмично отмерваше времето&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Едва петнадесетгодишен Гаро Чалгъджиян влиза в работилницата <br /> </strong></span><br /> на най-известната часовникарска фамилия в Пловдив &ndash; на братя Айолови.<br /> <br /> Старите майстори дават всичко от себе си, за да обучат малчугана. В специална тетрадка бъдещият занаятчия записвал тайните на часовникарството, а после ги прилагал успешно в практическите занимания. Нетърпеливо боравил с инструментите и жадно ремонтирал сложните машинки. <br /> <br /> През ръцете му преминали стотици часовници. Все по това време изучил в тънкостите на часовникарството шестима, между които и собствения си син.<br /> <br /> - Като изключим братята Айолови и Иван Иванов, всичките други специалисти в занаята тогава бяха арменци - спомня си възрастният майстор. - Ателието на братята граничеше с бръснарницата на тате на улица &ldquo;11-ти август&rdquo;. <br /> <br /> Гаро бил чирак, после калфа, а след 6 успешни години на постоянен къртовски труд получил дългоочаквания си документ - майсторско свидетелство. <br /> <br /> - Сега в Пловдив има едва 2-3-ма истински часовникари, на които може да се разчита - казва бай Гаро с въздишка, &ndash; другите само им дай да сменят по цял ден батерии, верижки... - казва с ирония майсторът. - В последно време изцяло сме залети с китайски и хонконгски изделия. Те са капсуловани, а за тях не е необходима специална подготовка. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Майсторлъкът е при механичните часовници, <br /> </strong></span><br /> където се изисква творчество мислене и точно тук е моментът да покажеш на какво си способен в занаята. Затова моята страст са механичните часовници - усмихва се доволен бай Гаро.<br /> <br /> В ламариненото павилионче, метър на метър, разположено в непосредствена близост до подлеза на &ldquo;Понеделник пазара&rdquo;, могат да се открият всякакви видове инструменти за възстановяването на механизми. Тук се мъдрят 8 миниатюрни отвертчици, пинсети, кутийка със замби и стойка за набиване на оси. Има и няколко фини лупи, с помощта на които проверява изправността на зъбните колела и пружинки...<br /> <br /> На българския пазар сега много се предпочитали часовниците, които са създадени в Япония. Швейцарските марки &ldquo;Зенит&rdquo;, &ldquo;Докса&rdquo;, &ldquo;Омакс&rdquo; и &ldquo;Сейко&rdquo; също били харесвани, но цените им не били подходящи за джоба на нашенеца, разсъждава занаятчията. Руските &ndash; &ldquo;Кама &ldquo; и &ldquo;Победа&rdquo;, също се славели като качествени. Днешното поколение обаче залагало на тези, които се самонавиват с движението на ръката. <br /> <br /> Откакто електронните часовници се появили преди 30 години, работата му намаляла значително и затова бай Гаро поработва по два часа пет дни в седмицата, предиобед. Този толкова полезен и ценен занаят за хората все още не е изчезнал, а бай Гаро остава добър спомен и пример за добросъвестна работа. <br /> <br /> <strong><br /> Георги АНДРОВ, Пловдив</strong><br />