Хората ще научат и за бруталните методи, с които си послужи репресивният апарат, споделя авторът на книгата „Латинка” 15”
<em>Д-р инж. Иван Оризарски е роден през 1933 г. в с. Люта (сега Владимирово), област Монтана. Следва във факултетите по химия и металургия във Висшия химико-технологически институт - София. Резултатите от изследователската му дейност са защитени с 43 авторски свидетелства и патенти. <br /> <br /> Член е на Съюза на учените в България и член-учредител на Националната лозаро-винарска камара. Не създава конфликти, но не ги и избягва, и, както се вижда и усеща - отвръща на ударите с удари. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Господин Оризарски, вие сте автор на немалко разработки и специализирани статии, но кое бе онова нещо, което ви накара да напишете книгата &ldquo;Латинка&rdquo; 15&quot;? </strong><br /> - През лятото на 1982 г. бях насилствено изваден от жилището си на ул. &bdquo;Латинка&quot; 15, трети етаж - София. Бях го построил на правно основание с личен труд и средства и бях живял в него над десет години. С помощта на силови и административни служби жилището ми беше дадено на Андрей Луканов. Корумпирането чрез властово влияние беше за мен безспорен факт! Поведох борба с всички позволени средства и накрая недобросъвестният натрапник беше разобличен. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Латинка&rdquo; 15 се превърна в горчив урок за самозабравилия се властник, който намери и смъртта си там </strong></span><br /> <br /> Няма хора без дефекти, но когато в човека изчезне човешкото, остава само голият дефект. Един вътрешен глас ми подсказваше мотото на тази книга - &bdquo;Един дързък и търпелив човек живя и се бори при всички извращения на социализма, устоя и го надживя, а това е равностойно на победа&rdquo;. <br /> <br /> Много дълго продължи всичко това. Устоях на изкушението да се величая и реших просто да разкажа за събитията около апартамента на софийската улица &bdquo;Латинка&rdquo; 15 от момента, в който се намеси видният политик на България и една от първите личности на Българската комунистическа партия (преименувала се на социалистическа) - Андрей Карлов Луканов. &bdquo;Оризарски срещу Луканов&quot;. <br /> <br /> Първоначално това беше заглавие, а после се превърна във вестникарска рубрика, в която - къде накратко, къде подробно - се представяше нашата взаимна борба. Моите отношения с Андрей Луканов все още витаят в публичното пространство. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Те по същество са частноправни отношения, но някои им придадоха политическа окраска </strong></span><br /> <br /> Боядисаха ги, дамгосаха ги. Даже се казваше &ldquo;Синият Оризарски срещу червения Луканов&rdquo;. Но ако има политически елемент, то той е внесен от Луканов, помагачите му и апологетите му. Аз бях в отбранителна позиция. Успях да докажа по съдебен път истината - неправомерното ми изваждане от жилището и заобикалянето на закона при придобиването му от Луканов. <br /> <br /> <strong>- Тази история не се ли превърна в една продължителна сага? </strong><br /> - Знаете ли, че сте прав, господин Йорданов. Нещата се проточиха във времето и все още ставащите събития може и да не се схващат и разбират в своята цялост. Това ме накара да обобщя накратко в документален разказ и подредя разбираемо насъбрания материал и да се преборя със забравата. Основното беше разобличаване на комунистическата номенклатура и пещерния комунизъм, наричан още болшевизъм, чийто ярък представител беше Андрей Луканов. <br /> <br /> <strong>- Като я четох, усетих едно детайлизиране. От това книгата печели или губи? </strong><br /> - По различни поводи в печатните и електронните медии бяха изнесени много от сблъсъците ми с Луканов. Трябваше да се изтъкне връзката между отделните случки и епизоди. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Изясних дали Луканов е добросъвестен купувач, или неизправен платец<br /> </strong></span><br /> А това е от съществено значение за моралния му лик. <br /> <br /> <strong>- И до какъв извод стигнахте в изясняването на фабулата? </strong><br /> - Изясних още дали е несправедливо уязвен, или справедливо разобличен от някои мои инициативи срещу него, които бяха предмети на няколко дела, спечелени по времето, когато той беше на върха на властта. От съществено значение беше да се опишат отношенията ми и срещите с някои личности от държавния и партийния апарат, служители на Управлението за безопасност и осигуровка (УБО), милиция, следствие, прокуратура и съд, които помним от времето преди сакралната дата 10 ноември 1989 година. <br /> <br /> <strong>- Разказаното на тези почти двеста страници ми звучи изключително документално, без капчица литературни компоненти. Дори вие цитирате цели пасажи, за да не кажа почти цели документи от тези различни инстанции. </strong><br /> - Разбира се, липсва романизованост на събитията. Диалозите са кратки. Прибавих и значително количество документи, с които разполагам както аз, така и оторизираните съответни инстанции. Освен това за финал на книгата и за подкрепа на изложеното в нея прилагам фотокопия и факсимилета както на документи, така и на публикации в различните вестници, писали по повдигнатия проблем. <br /> <br /> <strong>- Понеже отношенията Оризарски-Луканов са публични и медийно осветлени, какво ново казвате в книгата, което досега не бе известно? </strong><br /> - Това, което досега не беше известно, е, че насочеността срещу мене от властимащите беше породена от моето активно противопоставяне срещу домогванията на комунистическата номенклатура да обсебва труда на научните работници чрез мнимото съавторство. И едно мое прямо изказано отношение към вътрешнопартийния канибализъм. Открих и оповестявам търговските сделки между Андрей Луканов и генерал Илия Кашев - тогавашния шеф на УБО, както и механизма на облагодетелстване на номенклатурата чрез поемане на разноските й и цялостно обслужване, включвайки и по-секретно решение № 480 от 1973 г. на Министерския съвет, с което им се доставят облаги в условията на всецялото заобикаляне на законите. Читателят ще научи и за бруталните методи, с които си послужи репресивният апарат, за да осигури облаги и спокойствие на комунистическата номенклатура.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Юлий ЙОРДАНОВ</strong><br />