Имам прекрасни спомени и от пеенето, и от публиката, и от любовта
<em>Стефка Берова е родена на 3 май 1942 г. в София. Завършва НАТФИЗ, а след това и Школата за естрадни певци към БНР. След това става солистка на &quot;Студио 5&quot; и оркестър &quot;Балкантон&quot;. Прочува се с дуета си с Йордан Марчинков. Най-известната тяхна песен е &quot;Семеен спомен за Поморие&quot;, която печели през 1975 г. втора награда на конкурса &quot;Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора&quot;. След 1989 г. дуетът им се разпада и тя продължава да пее самостоятелно. </em><br /> <br /> <em>С нея работят композитори като Тончо Русев, Найден Андреев и други. Силно е приятелството й с композиторката Зорница Попова. Взела е участие във филмите &bdquo;Хотел &bdquo;България&rdquo; (2004), &bdquo;Време на насилие&rdquo; (1988), &bdquo;Вилна зона&rdquo; (1975), &bdquo;Зарево над Драва&rdquo; (1974), &bdquo;На всеки километър&rdquo; (1969), &bdquo;Свобода или смърт&rdquo; (1969).</em><br /> <strong><br /> - Всички знаем, че се прочухте най-вече с дуета с Йордан Марчинков, бившия ви съпруг, а той май не иска да си спомня за това време?</strong><br /> - Според мен <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Марчинков страда от това, че този наш звезден период е свършил, </strong></span><br /> <br /> мъжете са по-суетни от жените, имат голяма нужда да се самохаресват. Не ги ли виждаме как се въртят пред огледалата. А аз и днес, като излизам навън, слагам един гребен, малко червило и хуквам...<br /> <br /> <strong>- Още сте хубава...</strong><br /> - А-а, добре-добре... Има друго. Тези 18 г., в които бяхме заедно с Данчо, това е нашата младост. Е, кой се отрича от младостта си? А в този споменат от мен период ние бяхме с него големи български звезди. Не харесвам думата &ldquo;звезди&rdquo;, ама с какво да я заменя сега. На нашите концерти конна полиция ни пазеше. Малко е несправедливо, че примерно миньорите никой не ги нарича звезди, а тяхната работа не заслужава ли, заслужава! Както и тази на докторите, инженерите и т.н. Затова малко ми е и неудобно да казвам &ldquo;звезди&rdquo;. Просто така е възприето. Бяхме много обичани и ние обичахме. И това личеше от всичките ни концерти, които бяха много, много...<br /> <strong><br /> - Имали сте по 5-6 концерта на ден, че и повече. Как издържахте?</strong><br /> - Не питай. О-о, дори имахме рекорд &ndash; 11 концерта в един ден. Представи си го. Ама аз тогава бях ръководител на групата, която се казваше &ldquo;Сезони&rdquo;. И това е някъде през 1974-1975-а, не знам точно. Имам прекрасни спомени и от пеенето, и от публиката, и от любовта, т.е. от всичко. Не се оплаквам. <br /> <br /> <strong>- А защо с Данчо Марчинков сега се разминавате като непознати?</strong><br /> - Не е така. Напротив. Когато го срещнах на погребението на композитора Найден Андреев, който беше наш голям приятел, той дойде специално да ме поздрави. Всички остаряваме. По различен начин. Едни с чувство за добро, други се предават. И той като ме видя, сигурно го е заболяло за нашето хубаво минало. Не знам. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Вероятно Данчо още си обича третата поред съпруга, но тези наши общи 18 години не могат да се зачеркнат! </strong></span><br /> <strong><br /> - Всъщност вие защо и как си развалихте отношенията с Данчо Марчинков?</strong><br /> - Много пътувахме, животът ни беше много натоварен. За отглеждането на дъщеря ми Косара помагаше и майка ми. А като тя си отиде, Косара се гледаше почти сама. И добре че не тръгна по лош път. Но умората ми беше голяма. А Данчо знаеш ли какво правеше? Взимаше си ракетите, сакчето и отиваше да играе тенис, да спортува. Аз го чакам да му се скарам, да му кажа, че повече нямам сили, а той все ми отговаряше, че имал нужда от релакс. <br /> <br /> <strong>- Кои ви бяха любимите композитори, пък и сега кои са?</strong><br /> - Работила съм с всички известни. Ще изтъкна сега Зорница Попова. Имахме с Данчо много големи изисквания към текстовете, към музиката и към аранжиментите, които са страшно важни. И когато един композитор каже, че е най-важният в една песен, с цялото си уважение към него, твърдя, че не е така. Първо, певците са тези, които правят шлагерите. Как ги правят - с емоционалната си същност ли, с начина си на пеене ли, с що ли, е индивидуално. Но ако си нервак, знаеш, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>рок се пее от нерваци, а не примерно от Володя Стоянов, </strong></span><br /> <br /> така че и темпераментите са важни. При мен най-важен беше текстът.<br /> <br /> <strong>- И затова ли сте в толкова дружески отношения с Надежда Захариева, била сте близка и с Мария Нейкова...</strong><br /> - Слава на Бога, имаше общо харесване. Аз симпатизирам на хората заради тяхната работа, не им гледам очите, косите, дрехите и т.н. Приятел си ми, ако си талантлив. Ако можех да пиша стихове, щях да ги творя като Надето Захариева. Вярно е, че тя беше жена на прекрасния поет Дамян Дамянов, но аз харесвам нейното творчество. Подобно отношение имах към Мария Нейкова. Много скромна и много надарена. До момента, в който преди години ме срещна на улицата и ми каза: абе, Стефо, ела да ти дам песен, само на тебе от хората, които харесвам, не съм дала, разбрах, че композира. Едва когато си отиде от този свят, и аз, пък и другите научихме, че е и много изявен композитор освен певица. Особено след като гледахме &ldquo;Козият рог&rdquo;, който е сред любимите ми филми заради Катето Паскалева, изумителна актриса. Бог да я прости и нея. <br /> <br /> <strong>- На 13 май е родена певицата Катя Филипова, която неотдавна ни напусна. Бяхте приятелки, как е нейното семейство сега?</strong><br /> - Съпругът й Крум Калъчев много страда за нея, ние освен приятели сме и съседи. Той беше много добър барабанист и докато тя беше жива, имаше желание да работи, ходеше по концерти, свиреше с тая група, с оная група, а сега падна духом. Катето беше най-добрата ми приятелка сред певиците, ние сме от една зодия &ndash; Телец, липсва ми много. Аз не я забравям.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че много сте обичали да стоите встрани и да се любувате почти тайно на изпълненията на Емил Димитров?</strong><br /> - Ех, да. И само аз ли? Емил беше прекрасно момче. Много красив. Само какви дрехи носеше! Когато нашият дует с Марчинков се разпадна и аз останах сама, ходех да пея с Емил. Аз в първата част на концерта, после той. И стоях наистина отстрани на сцената, та да <br /> го чувам и виждам по-добре. Особено ми беше приятно, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>когато пееше онази песен за плитките на майката, която ги отрязала и продала, за да може да учи нейното дете, Емил плачеше, </strong></span><br /> <br /> като я изпълняваше. Бях омагьосана.<br /> <br /> <strong>- Как вие двамата уредихте &ldquo;големите&rdquo; си пенсии едновременно?</strong><br /> - Емил беше вече много болен, към края си, а аз бях на 55 г. и чух по БНТ, че при моята навършена възраст, ако желая, мога да се пенсионирам. Не помня обаче коя година беше. И така аз и Емил, единствени тогава, го направихме. А когато дойдоха пенсиите ни, обажда ми се той по телефона и ме пита: Аз ли съм луд бе, Стефо, колко пенсия ти дадоха &ndash; 46 лв., брате! И той отвърна, че на него също. Изпсува! Защото ето, да посветиш целия си живот на сцената и да получиш това е, меко казано, безобразие. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Днес пенсията ми е 210 лв., с добавката по болест!<br /> </strong></span><br /> И ако дъщеря ми Косара не помага, аз съм заникъде. Не вярвам, че нещата ще се променят. Знам, че много хора са ощетени, но ние си искаме годините, не са ни загубени документите в Концертна дирекция. Ограбени сме. Да сменим темата, много моля.<br /> <br /> <strong>- Как е дъщеря ви Косара?</strong><br /> - Косара е в Рим, работи за една голяма електрическа компания, тя се подготви отлично, има две висши образования, учи и в Лондон, стана човек. Много съм горда с нея. Отказа се от музиката, страда от това, но мълчи. <br /> <br /> <strong>- Щяхте да пишете автобиографична книга, докъде стигнахте?</strong><br /> - Засега до под кривата круша. Разколебана съм. Кой се интересува, кой ще ме чете. Чудя се какво да напиша. Уморена съм от годините, от това, че хората много се промениха и не към добро. Много лъжи има на този наш свят, бе. Ужасно е. У всеки има две лица. Нека не търсим агресията, а доброто, красивото. Но пък възможно ли е, след като едни получават по 130 лв. пенсия (и Христо Кидиков е сред тях), други, които работят, по 350 лв. и трети като банкера Иван Искров по 96 хилядарки месечно. Как бе, защо бе?!<br /> <strong><br /> - Какво ви е мнението за младите певци и певици, които се нароиха напоследък?</strong><br /> - Някои харесвам. Очевидно е обаче, че най-талантливите не печелят конкурси. Тук играят парите и връзките. По наше време имаше една телевизия, а сега не знам колко повече са. Това е популярност плюс всичко друго, нали. На тях не им се налага да правят по 600 концерта годишно, за да си направят име, както беше при нас с Данчо. Трябва да се знае и това. И Рут Колева, и Поли Генова, и Мария Илиева са известни, но нямат шлагер. А почти всяка наша песен беше шлагер, имаме над 150, нали? Българите обичат мелодични песни... Времето ще го докаже.<br /> <br /> <br /> <strong>Елена КОЦЕВА </strong><br />