Това не бива да се повтаря, казва гражданката на Русия и на България
<em>Руската гражданка Тамара Андреевна Димова е ветеран от Великата отечествена война (ВОВ 1941-1945), труженик от тила. Живее в България вече шесто десетилетие. Тази година навършва 84. Остава вдовица преди петнадесет години. Като млада се увлича в спорта. Стига дори до национален състезател по волейбол. Сега е инвалид I група (100 процента). Радва се на дъщеря и син, на четирима внуци и на двама правнуци. </em><br /> <br /> Тази енергична, отзивчива, жизнерадостна жена с широка руска душа е светъл пример за истинско, неподправено родолюбие и за всеотдайност в труда в името на човешкото благополучие. Родена е в Москва и започва обучението си в столично училище. След завършване на II клас в края на май 1941 година малката ученичка заминава при баба и дядо (по майчина линия) на село в Рязанска област да прекара там лятната си ваканция. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Само след месец започва войната </strong></span><br /> <br /> Връщането обратно става невъзможно. Тамара остава в селото за дълго. Прибира се в Москва чак през 1947 година. <br /> <br /> В първите военни дни малкото селище сякаш опустява. Всички младежи и възрастни мъже отиват на фронта. Остават само старци и болни, жени и деца. <br /> <br /> Постепенно хората се съвземат от първоначалните шокови преживявания и работата в селския колхоз продължава. Учениците от местното школо бързат след занятия и те в колхоза. Работят наравно с възрастните. <br /> <br /> Десетина 10-12-годишни момчета и момичета се организират в детска селскостопанска бригада (звено) в помощ на колхоза. Избират Тамара за звеноводка. Земята е плодородна. От нея идва хлябът и за хората в тила, и за воините на фронта. <br /> <br /> Настава време за есенна сеитба. Площите са огромни. Сеялките не достигат. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Учениците от детската бригада носят плетени кошници, пълни със зърно за посев, привързани с ремъци за вратовете им, и сеят с ръце </strong></span><br /> <br /> На ден минават по 5-7 км с непосилната им тежест. Лятото, когато се прибира реколтата, работата не е по-лесна. Налага се на невръстните труженици да събират и пренасят тежки снопове, да ги трупат на купи и впоследствие да ги вършеят. Деца и възрастни изразходват докрай силите си, движени от един общ призив: &quot;Всичко за фронта, всичко за Победата!&quot;. <br /> <br /> Изпитала на гърба си бремето на селските труженици, след войната Тамара си избира професионална дейност, с която да спомогне за облекчаване на труда им. През 1955 г. завършва Московския институт за механизация и електрификация на селското стопанство и придобива специалност инженер-механик по експлоатация и ремонт на трактори и селскостопански машини. Същата година се омъжва за състудента (съкурсиста) си българина Стаю Лазаров Димов, с когото към края на годината се установяват в София завинаги. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И в България винаги е в първите редици<br /> </strong></span><br /> У нас Тамара се отдава с цялата си страст на активна научноизследователска дейност. Над 30 години работи в Научноизследователския институт по механизация и електрификация на селското стопанство в София, в секцията по механизация на овощарството. Отначало е научен сътрудник, а по-късно е избрана и за старши научен сътрудник II степен. Защитава дисертация и получава научната степен &quot;Кандидат на техническите науки&quot; (сега &quot;доктор&quot;). Има над 45 научни публикации, 3 авторски свидетелства за изобретения и множество научнопопулярни публикации. За успехи при разработването на проблеми, свързани с механизацията на процесите в овощарството, е наградена с орден &quot;Кирил и Методий&quot; (първа степен). <br /> <br /> Наградена е и с медал &quot;За доблестный труд в годы ВОВ 1941-1945 гг.&quot; и с медалите &bdquo;60 години от Победата във ВОВ&rdquo; (2005) и &bdquo;65 години от Победата над фашизма&rdquo; (2010). По повод 70-годишнината от Победата Тамара Димова заявява: &quot;Войната е мъка, болка и страдание, няма нищо по-страшно от войната. Това не бива да се повтаря&quot;. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Проф. Любен ДЕСЕВ </strong><br /> <br />