Нели Атанасова: Брат ми беше в кома след катастрофа

<em>Нели Атанасова е родена на 2 октомври 1974 г. в София. Завършва спортното училище на &bdquo;Левски&rdquo;, 11 години тренира художествена гимнастика при Нешка Робева. Носителка е на много медали от международни състезания, европейска шампионка с ансамбъла. Телевизионната й кариера стартира през 2002 г. като репортерка в &bdquo;Огледала&rdquo; по bTV. Следват няколко други предавания, сред които &bdquo;Студио VIP&rdquo;. Миналата година красавицата беше един от най-коментираните участници в танцовото шоу &bdquo;Денсинг старс&rdquo; по Нова телевизия. От връзката си с небезизвестния бизнесмен Иво Карамански, застрелян през 1998 г., Нели има син Иво-младши. <br /> <br /> Пред последните 7 години тя живее с актьора Александър Сано-Среброто, а двамата имат и дъщеря &ndash; Ава. Припомняме, че в края на миналата година двамата вдигнаха тайна романтична морска сватба в тесен приятелски кръг и без никакви медии. <br /> <br /> Нели Атанасова дава рядко интервюта, донякъде и заради стаеното в себе си разочарование през годините от родните медии. В този разговор обаче тя е по-откровена отвсякога!</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img border="0" hspace="9" alt="Neli_vatre1.JPG" align="left" width="320" height="481" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_vatre1.JPG" />- Нели, в предварителния ни разговор ми споделихте, че в самото начало на телевизионната си кариера, са се намирали &bdquo;доброжелатели&rdquo;, които да ви обясняват всякакви криви, негативни информации&hellip;</strong><br /> - Така е, да. Но аз винаги съм общувала с хората като с приятели. Винаги съм била открита и съм очаквала същото отношение и от тях. За съжаление, явно съм подхождала много наивно, защото, признавам ви, доверявах се на всичко, което виждах и чувах около себе си. С времето си направих съответните изводи, тъй като хората наистина се оказват много лицемерни. Повечето, за съжаление&hellip; Не знам дали е само в тези среди, защото не съм имала опит в други, но факт е, че съм попадала в редица такива ситуации, в които съм смятала, че имам хора, на които мога да вярвам, да разчитам и които да нарека свои приятели, но се е оказвало различно&hellip; Трудно ми беше, много даже&hellip; Имах период, в който много се борех със себе си. Но понеже съм и търпелив, а и инатлив човек, в крайна сметка успях да се преборя.<br /> <br /> <strong>- Винаги става така, че, за да оцени човек хубавото, минава през мръсното, калното, разочароващото&hellip; А често остава разочарован и от самия себе си!</strong><br /> - Получава се точно така наистина&hellip; Но пък аз съм възпитана така от родителите си, че да бъда не само толкова открит, но и добър и честен човек. И това до ден-днешен, слава Богу, ми помага да затварям вечер очи и да ги отварям сутрин с чиста съвест. Спя спокойно нощем. Такива проблеми със себе си не съм имала, но на моменти, попадайки в телевизионните среди и гледайки отстрани мои колеги и хора в бранша, които преследват мечтите си, понякога с цената на всичко, вероятно съм искала да приличам на някои от тях&hellip; Да имам някои техни качества &ndash; като това например да имам малко повече амбиция за някои неща, но телевизията се появи в живота ми толкова изненадващо, че единственото, което ме интересуваше, е да науча максимално много, за да мога да върша добре работата си.<br /> <strong><br /> - Амбиция ли? Моята представа за нея във вас доближава предела! Същата борбеност, каквато не само аз видях при участието ви в &bdquo;Денсинг старс&rdquo; миналата година. Тогава бяхте на ръба на срив, със силни болки и&hellip; бетонирана амбиция да пребъдете в състезанието, въпреки тях!...</strong><br /> - (смее се) Ами, така е&hellip; Не мога да оспоря. Абсолютно сте права за тези думи. В &bdquo;Денсинг старс&rdquo; ми се наложи да се изправям и да преодолявам наистина доста препятствия, но пък аз съм научена също така и да не се отказвам. Когато реша, че ще се захвана с нещо, съм абсолютно убедена и дълбоко с душата и сърцето си усещам и знам, че трябва да го доведа до абсолютния край &ndash; какъвто и да е той. Още повече че се надявам с добрия пример, който съм дала именно с тази си постъпка тогава, да съм показала най-вече и на децата си, че човек не трябва да се отказва. Не трябва да се предава, а да се бори докрай &ndash; особено, когато има някаква цел. Разбира се, не на всяка цена трябва да се прави всичко, но когато искаш нещо много силно и се стремиш към него, не бива да си половинчат и при първата трудност или препятствие да обръщаш глава назад и да спираш.<br /> <br /> <iframe height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=18056b014d&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" width="520" allowfullscreen=""></iframe><br /> <br /> <strong>- В &bdquo;Денсинг старс&rdquo; имахте много тежка контузия &ndash; усукване на прешлените на гръбнака, оттам - възпаление, което е достигнало и до ребрата, и мускулатурата. Как сте сега? Подобни контузии нерядко се превръщат в ситуация от хроничен характер&hellip;</strong><br /> - Уви, да&hellip; Факт е, че тогава <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>имах тежка контузия, много сериозна</strong></span><br /> <br /> но всъщност аз я имах от много отдавна, още от художествената гимнастика &ndash; а това са много години назад. Същата тази хронична ситуация, за която говорите и вие. Оказа се обаче, че преди шоуто години наред аз не се бях движила толкова активно &ndash; може би последните 20-ина години &ndash; и това ми изигра лоша шега. Тази контузия отново се събуди и ми създаде много проблеми. Истината е, че аз и тогава не исках да говоря за нея, да спекулирам, защото не исках да стане така &ndash; заради това, едва ли не хората да гласуват за нас и да ме съжаляват. Напротив! Исках да я запазя в тайна до края, но, за съжаление, не успях&hellip; Просто стигнах до момент, в който не можех да помръдвам, камо ли да танцувам.<br /> <br /> <img border="0" hspace="0" alt="Neli_dancing.JPG" align="baseline" width="500" height="413" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_dancing.JPG" /><br /> <strong><br /> - Това бяха онези моменти, в които се появиха едни шокиращи заглавия от типа &ndash; че сте се парализирали, тотално обездвижена&hellip;</strong><br /> - Да&hellip; Това бяха абсолютно безумни писания. Слава Богу, всичко премина. Точно тогава дойдоха и великденските празници, имахме тази една седмица почивка &ndash; успях някак да се повъзстановя, доколкото можах. Върнах се и всичко си беше наред. Не беше чак толкова страшно, че изобщо да не мога да се движа, да дишам или нещо подобно. Просто тренировките бяха много сериозни и по няколко пъти на ден. А този стрес за организма &ndash; за моя специално, който през последните 20 години е по-пасивен, беше определящ. Не бях подготвена, а и може би малко надцених себе си.<br /> <strong><br /> - Кога за последно ви се наложи да стиснете зъби, ако излезем от тази ситуация с травмата?</strong><br /> - Извън спорта ли&hellip; Имала съм такъв случай в живота си. Беше свързан с инцидент. Брат ми катастрофира с мотор. Беше в много тежко състояние. Беше в кома. И това беше период от живота ми, в който някак си трябваше да продължа. Слава Богу, той се възстанови, но няколко месеца ние изобщо не знаехме дали той ще оцелее&hellip; Беше страшно за всички нас. Трудно се описва като усещане нещо страшно, което стои в душата&hellip; Аз много добре си спомням и до днес, и съм сигурна, че никога няма да го забравя &ndash; и усещането, и този период от живота си, в който силно вярвах, че той ще се оправи. Просто не допуснах лошите мисли, които можеха да объркат съзнанието ми. Въпреки че лекарите не даваха почти никаква надежда&hellip; Аз бях убедена, че той ще се справи, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>че ще живее!</strong></span><br /> <br /> <strong>- И това наистина се случи! Понякога чудесата оживяват за тези, които силно вярват в тях!<img border="0" hspace="9" alt="Neli_gimnastika.JPG" vspace="9" align="right" width="320" height="493" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_gimnastika.JPG" /></strong><br /> - Да, слава Богу, случи се! Абсолютно съм съгласна с това и вярвам, че това е така. <br /> <br /> <strong>- Споменахте ми, че сте взела ценен и добър пример от своите родители &ndash; по отношение на възпитание, на поведение и на асимилиране на някои процеси в живота. Сега самата вие сте майка на две деца, но предполагам, че в света, в който живеем, имате своите страхове, притеснения&hellip;</strong><br /> - Опитвала съм се винаги &ndash; и към сина ми, и към дъщеря ми, да бъда не само родител, но и техен приятел. Искала съм да бъда достатъчно близка за тях, така, че да ме усещат наистина не само като човека, който може да размахва пръст и да обяснява кое е правилно и кое &ndash; не, а и като този, с когото могат спокойно да застанат очи в очи и да споделят. Надявам се да съм успяла да възпитам достатъчно добре сина ми, защото той вече е голям човек, дъщеря ми е все още мъничка. Нямам притеснения и за двамата. Заспивам с чиста съвест и като родител &ndash; направила съм всичко по силите си и съм дала най-доброто от себе си. И очаквам, че на определена възраст &ndash; 18, както е синът ми, ако няма желание или пък акъл в главата си, да направи сам така, че животът му да бъде прекрасен, абсолютно никой не е в състояние да го промени.<br /> <br /> <strong>- Точно тази възраст е най-опасна, особено при момчетата. По-лесно се повлияват, искат да опитват от всичко, а много от нещата, които могат да се опитват, са лоши &ndash; като например наркотиците&hellip;</strong><br /> - Така е и именно заради това не съм от хората, които тиранично размахват пръста и забраняват всичко &ndash; за да може евентуално той да се настърви още повече и да иска да опита точно това, което му се забранява. Естествено и че не съм му предложила на тепсия да опита от всичко онова, което е забранено, но той вече е достатъчно голям човек, достатъчно разумен според мен, животът е пред него и сам може да избере оттук-нататък какво ще бъде добре за него и какво - не. Аз мога да го подкрепям и да му давам съвети и ще продължа да го правя.<br /> <br /> <strong>- Миналата година той беше дал едно интервю, в което обяснява, че става дисководещ, рапър и артист. Но да хванем само рап песните &ndash; в много от парчетата се пее именно за наркотиците, за една друга реалност&hellip; </strong><br /> - Не съм сигурна, че абсолютно всички, чувайки и пеейки тези текстове, искат да опитат от това, за което се пее&hellip; Това е въпрос на личен избор. Всеки човек е различен и аз съм сигурна, че сам за себе си може да прецени&hellip; дори и на 18. И аз съм била на тази възраст и около мен е имало хора, които са правили глупости, но някак си човек си избира сам какво да направи и сам решава&hellip;<br /> <br /> <strong>- Вие сте били момиче, по-различно е, а и времето е било друго&hellip;</strong><br /> - Така е, при момичетата е по-различно, но пък времето беше много страшно, особено когато аз бях на 19. По-страшно от днешното време в пъти. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Ужасни неща ставаха! Имаше престрелки по улиците, изнасилвания, побоища </strong></span><br /> <br /> и какво ли не. В началото на 90-те години започнаха тези практики, най-страшните периоди, а аз точно тогава бях на тази възраст. <br /> Винаги ще ги има тези неща, може би и сега ги има, но не са толкова показни. Всичко отново опира до това какъв избор ще направиш за себе си, да бъдеш добър човек и да вървиш напред, или да се пуснеш по течението и да затънеш. А моят избор още тогава беше спортът. Била съм в залата от сутрин до вечер.<br /> <br /> <strong>- Спортът, който много ви е дал, но и много ви е взел, особено пък вашият, който е художествена гимнастика&hellip;</strong><br /> - Да, така си е&hellip; Но и това бе мой личен избор. Аз сама се записах да тренирам художествена гимнастика. Бях на 7 годинки, а когато се отказах, бях на 19. Никой насила не ме е накарал да го правя. Наистина ми е било много трудно, не съм изживяла детството на връстниците си, играла съм си с приятелите пред блока на улицата може би едва няколко години от смисленото ми детство, за което имам изобщо някакъв спомен. Всичко друго е минало в залата и е било мой личен избор. Знаела съм от какво се лишавам, но съм знаела и какво искам да постигна, така че всяко нещо с цената си.<br /> <br /> <img border="0" hspace="0" alt="Neli_fitnes.JPG" align="baseline" width="500" height="375" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_fitnes.JPG" /><br /> <span style="font-size: x-small"><strong>Спортът винаги е бил нейният начин на живот!</strong></span><strong><br /> <br /> - Били сте на 7, когато избирате сама художествената гимнастика, синът ви Иво Карамански-младши пък едва на 6, когато грабва тенис ракетата&hellip;</strong><br /> - Да (усмихва се), така е. Брат ми го заведе веднъж с него да играе тенис, тоест &ndash; да го погледа малко, и Иво така се запали. Абсолютно на шега уж, но после стана много сериозен към този спорт. За съжаление, в последните години, преди да се откаже, имаше няколко сериозни травми, които постепенно го извадиха от ритъма, в който беше навлязъл. Затова се стигна и до момента, в който спря.<br /> <br /> <strong>- От разговора с него, който прочетох, останах с впечатлението, че Иво, въпреки възрастта си, е наясно с всичко в историята на родителите си. Знае кой е баща му &ndash; Иво Карамански, при все че много хора по-скоро се стремят да не открехват завесата на някои свои тайни или пък по-мътни периоди&hellip;</strong><br /> - Да, знае всичко. И за мен това е нормално. Нямам какво да крия от детето си. Нямам тайни от него. Той е наясно с моя живот. Знае как е живял до този момент, през какво е преминал, така че думите в интервюто, което е дал, вероятно са неговата гледна точка за нещата, които е преживял.<br /> <br /> <strong>- Един вид &ndash; подала сте към него истината, въпреки многобройните опити във времето тя да бъде изкривявана по един или друг начин в публичното пространство&hellip;</strong><br /> - Аз нямам притеснения от това, защото моето дете вярва на мен и на всичко, което съм му разказала и знае, че това е истината. С времето се научих да бъда по-обрана, когато говоря за личния си живот, тъй като разбрах, че полза от това да бъдеш искрен и открит човек просто няма. С времето разбрах, че хората, особено неуспелите, имат нужда от това да злорадстват, да се радват на чуждото нещастие &ndash; ако то изобщо съществува, защото понякога в техните очи, когато за някой се изпише нещо лошо, за тях това е достатъчна награда да изживеят още един прекрасен ден&hellip; според техните разбирания. Много често ми става мъчно за тези хора.<br /> <br /> <strong>- В едно интервю вашият съпруг Александър Сано отвърна по следния начин, когато го попитаха как гледа на слуховете и различните интерпретации във времето досега за вас и семейството ви: &bdquo;Наскоро научих, че Ивчо има 14 милиона долара, оставени от татко му! Всеки ден го моля да ми даде джобни. Детето бърка в джоба си и се оказва, че пак аз трябва да му дам. Щастливи сме въпреки измислиците за нас!&rdquo;&hellip;</strong><br /> - (смее се) Абсолютно е обобщил с този коментар ситуацията със слуховете по наш адрес. В самото начало дори не съм си и представяла, че ще попадна в този бранш, в тези среди, свързани с медиите и така нататък. Не бях подготвена за отношението на хората към мен. Бях прекалено наивна. Просто човек се научава.<br /> <br /> <img border="0" hspace="0" alt="Neli_family.JPG" align="baseline" width="500" height="374" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Neli_family.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Семейна снимка в Кюстендил!<br /> </strong></span><strong><br /> - С Александър Сано все пак вдигнахте сватба! А през годините ту ви разделяха, ту ви събираха&hellip; Промени ли се нещо след брака?</strong><br /> - Нищо не се е променило. Всичко си е, както си беше. Това бе просто един прекрасен ден, в който събрахме най-близките си хора, искахме с тях да го изживеем и да им покажем, че не само се обичаме ние двамата, а обичаме и тях &ndash; и искаме да бъдем оттук нататък заедно. Децата ни, разбира се, бяха най-щастливи от цялата тази работа (смее се).<br /> <br /> <strong>- Ще се появите ли отново на екран?</strong><br /> - Това е Божа работа&hellip; На този етап - по-скоро не. Споменах ви преди малко не толкова за разочарованията към самата мен, а за амбицията, която ми е липсвала на моменти. Телевизията за мен е едно страхотно преживяване, което ме научи на много, срещна ме с прекрасни хора, с които пък имам незабравими спомени. Поради тези причини никога не си повярвах до степен, в която да си кажа: &bdquo;Аз съм най-добрата&rdquo;. Докато в спорта беше друго &ndash; абсолютно целенасочено, нямаше как да се откажа просто ей така. Не казвам, че съм се отказала от телевизията, но на този етап, а и след всички емоции от миналата година, имах нужда просто от почивка. В момента си я взимам с пълни шепи. Дори не гледам телевизия от доста време. Нямам нужда, занимавам се с други неща в момента.<br /> <br /> <strong>- С какво се занимавате?</strong><br /> - Миналата година се дипломирах. Завърших интериорен дизайн и това е нещото, което ме интересува в момента и към което се стремя. Искам да продължа да се развивам в тази посока.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br type="_moz" /> </strong><br /> <iframe height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=3756eb6687&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" width="520" allowfullscreen=""></iframe><br /> <br />