Калиник се разписал, но не спазил решението
<em>Светльо Ангелов-Портос, който доскоро публикуваше най-дръзките критики срещу архиереите от БПЦ в сайта си &bdquo;Маран-ата&rdquo;, напоследък е видимо поукротен и дори подписва някои от публикациите си с... &bdquo;Проповедникът&rdquo;. <br /> <br /> Тези дни обаче немирният богослов отново изригна по повод нееднозначно приетия в обществото скандал с &bdquo;царските литургии&rdquo; и разкри малко известни факти около взимането на решението от владиците. Междувременно самият Сакскобургготски се отказа с писмо до патриарха от почетните литургии. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Portos_vatre.JPG" alt="Portos_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="450" />- Светльо, станал си по-умерен в коментарите, но май и този път не изтрая да си кажеш мнението по въпроса за владиците и &bdquo;царските литургии&rdquo;...</strong><br /> - Нашите български владици, уви, първо нещо решават, уж единодушно и без колебания, след което се разделят в мненията и реализацията му. Обикновено огъването става под въздействието на общественото мнение и на медиите. Владиците ни се водят предимно от две неща - от страхове заради обществените очаквания <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и почти винаги &ndash; от користни лични цели</strong></span><br /> <br /> Съветниците им пък, са направо като статисти от филма &bdquo;От глупав по-глупав&rdquo;. Основната роля във &bdquo;филма&rdquo; на Синода играе, то се знае, митрополит Николай Севастиянов. Всички разправят как неговите дълготрайни тиради и речи превръщат заседанията на Синода в &bdquo;Николайчови монолози&rdquo;, както ги нарече митрополит Йосиф. Това са псевдоинтелектуални &bdquo;оратории&rdquo;, примесени с викове, тръшкания и заплахи. Покойният отец Димитър Амбарев много хубаво ги имитираше, понеже им е бил неволен свидетел. <br /> <br /> Дали всичко това е от маниакалната депресия на митрополит Николай, или от манията му за величие, не знам, защото нито съм доктор, нито съм виждал с очите си психиатричната му епикриза, но чувам, че обичал да използва израза &bdquo;имена, записани със златни букви в историята&rdquo;, който му бил любим израз още от времето, когато бил семинарист. Сигурно и своето си име жадува да види, записано със &bdquo;златни букви&rdquo;&hellip; <br /> <br /> <strong>- Възможно ли е обаче чиято и да е маниакалност да застави архиереите да се съгласят с нещо, в което не са лично убедени? Владиците не са ли се подписали единодушно за литургиите с името на &bdquo;българския цар Симеон Втори&rdquo;?</strong><br /> - Тук има една &bdquo;подробност&rdquo;: Това решение, колкото и да ни убеждава митрополит Наум, че е било &bdquo;позитивистично формулирано&rdquo;, още на следващия ден е било променено във формулировката си от &bdquo;разрешаващо на свещениците да поменават царя в литургията&rdquo;, на такова, което ги задължава да го правят. И това не е грешка в официалния сайт, както някои смятат, а решение на Светия Синод, взето още на следващия ден. Митрополит <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Калиник обаче се противопостави </strong></span><br /> <br /> и не се съобрази с последното решение на Синода да се поменава в литургията Симеон Втори като &bdquo;цар на българите&rdquo;. Можем да се запитаме защо, след като е гласувал за това решение? Знам защо и затова само питам: Трябваше ли младият му и честен викариен епископ Киприян да заяви позиция, че да се осефери Калиник?! Нали той е &bdquo;маститият духовен старец&rdquo; в епархията?! Иначе до мен стигна информацията, че само митрополит Серафим се е противопоставил на литургиите за царя на заседанието на Синода&hellip; <br /> <br /> Що се отнася до владиката Николай, то зад идеята му според мен стои дълбоко законспирираната му цел да се легитимира пред някои православни консервативни кръгове чрез монархическата идея. За консервативните православни християни монархията е единствената богоустановена форма на държавно управление. Николай иска да им се хареса. Сега и двамата, с този монархически флирт искат да ни кажат, че са истинно-православни и едва ли не - най-православните в България. Моето мнение е, че постъпката на Николай е безочлива! <br /> <br /> <strong>- Ти самият какво мислиш за църковната почит към Симеон?</strong><br /> - Симеон Втори заслужава да го почетем, кой каквото ще да приказва, най-малкото за това, че успя да сложи истинския край на разкола през 2002 г. Но като оставя това настрани, питам: Николай ли е този, от когото трябваше да излезе идеята?! &ndash; Та той съучаства в разкола на &bdquo;другата страна&rdquo;, а сега награждава прекратилия разкола цар?!?...<br /> <br /> <strong>- Е, не е единствен, който се &bdquo;разкая&rdquo; &ndash; и други църковници &bdquo;обърнаха палачинката&rdquo;... </strong><br /> - Факт, че не е единствен, но Николай и Неофит правят в БПЦ нещо, което прилича на зидане на гробници на пророци - разнасят им мощите и разправят как не биха ги хулили приживе, ако биха били &bdquo;на мястото на бащите си&rdquo;&hellip; Но днес май няма кой да се изправи, за да им каже това в очите&hellip; У нас интелектуалците си дъвчат рамките на очилата, поетите гонят спонсори и евтини почерпки, а политиците са мъртви&hellip; Никой не ще да рискува да бъде разпънат на кръста, страх ни е даже да не ни шамаросат. И затова... поминуваме някак...<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че митрополит Николай се почувствал много зле от упреците на пловдивски журналист?</strong><br /> - Да. Почувствал се бил застрашен от &bdquo;емоционалното&rdquo; изказване на журналиста и помолил поповете да се молят &bdquo;медийно&rdquo; да не му се случи нещо. Случайно или не, пловдивският публицист е уцелил Николай по душевните кокалчета &ndash; суеверието му! Николай се плаши от клетви, и това е хем смешно, хем тъжно за един владика. <br /> <br /> <strong>- А ти самият ми изглеждаш малко по-смирен в блога си. Май си изтрил и някои от предишните си публикации... </strong><br /> - Не съм го направил от страх. Натоварваше ме тая интернет-активност, която поддържах постоянно. Реших да не упражнявам допълнителен натиск върху крехката българска православна църковност с тоя блог, който беше започнал да прилича на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;мръсни гащи&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Имаме нови митрополити, които вече започнаха да променят много неща в епархиите си за добро &ndash; дядо Йоан Варненски, дядо Наум Русенски. Аз все пак съм църковен човек, а виртуалността не е инструмент за въздействие в църковността &ndash; искат се личен подвиг, диалог, смирение и доблест. Та, затова взех да се ограничавам. Но честното си мнение, така или иначе, ще продължа да изразявам по един или друг начин. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Симеон се отказа от литургиите с писмо до патриарха </strong></span><br /> <br /> Междувременно Симеон Сакскобургготски е изпратил писмо до Светия Синод и лично до патриарх Неофит, с което се отказва от почетните литургии в църквите и манастирите с името му. &quot;Молете се, както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този, който Ви целува десницата, помолете се тихо в сърцето си&quot;, е написал Сакскобургготски. <br /> <br /> Повод за писмото станали негативните обществени реакции след решението да бъде споменаван като &bdquo;цар на българите&rdquo;. &bdquo;Решението стана повод за необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността&rdquo;, добавя Симеон, като същевременно благодари на патриарх Неофит за удостояването му с ордена &quot;Св. Йоан Рилски Чудотворец&quot;.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />