Светлана Тилкова-Алена: Акушерка се е опитала да ме убие след раждането ми!

<em>Светлана Тилкова е родена на 26 януари 1955 г. под знака на Водолея. През 1977 г. поставя началото на обучението си по астрология в Япония, където се натъква на 100-годишни медитиращи старци. Научава много мъдрости за живота, както и формули, по които да изчислява най-важните събития от живота на даден човек. По-късно специализира &bdquo;Астрология и психоанализа&rdquo; в Ню Йорк, САЩ. В продължение на 5 години прекарва по 40 дни във високите части на Тибет, където с подкрепата на духовните си учители навлиза в тънкостите на левитацията и медитацията. Там тя получава и духовното си име Алена. Светлана Тилкова е единственият български астролог, който е приет за редовен член на Германския съюз на астролозите. <br /> <br /> Пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; Алена дава вероятно един от най-изповедните си интервюта, в което разкрива не само много лични и интимни подробности от живота си, но и уникални предсказания за бъдещето на България и света.<br /> <br /> </em><hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Alena_vatre1.JPG" alt="Alena_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="447" />- Алена, това, което споделихте при гостуването си по bTV, звучи наистина страшно! Разкажете ми за тази ситуация &ndash; казвате, че сте били бебе, когато изпадате в&hellip; клинична смърт?!</strong><br /> - Хората се плашат от смъртта, но напразно. За случилото се след раждането ми е трудно да говоря от първо лице, защото, както казах, съм била бебе на три часа. Акушерка, която е била ученичка на моята майка в акушерското училище, ме е повила и стегнала до скъсване на пелените. Малката сестра на майка ми - също акушерка, дошла да види новородената си племенница и с ужас установила, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>че съм посиняла и нямам сърдечна дейност</strong></span><br /> <br /> Преди да успее да се паникьоса обаче ме разповила, направили ми сърдечен масаж и... душичката ми се е върнала обратно в тялото. Съживили са ме не малко насила, въпреки че имам позитивна кармична връзка с моите родители и съм се родила в търсеното семейство. А когато попитали въпросната акушерка защо се е опитала да ме убие, тя отговорила, че съм я гледала &bdquo;с едни такива огромни очи&rdquo;, въпреки че на три часа бебета все още нямат избистрен поглед. Така и не става ясно от какво се е уплашила до степен да поиска да унищожи бебе на часове&hellip; Неоспорим факт е, че неправилното повиване може да доведе до фатални последици и това се е случвало. От 1986 година бебетата не се повиваха задължително в пелени. <br /> <br /> <strong>- Често се случва хората с дарба да разказват как са преминали през клинична смърт. Това някаква задължителна ситуация ли е или просто духът трябва да премине през нещо толкова шоково, за да преоткрие възможностите си?</strong><br /> - Често хора изпадат в клинична смърт, но не всички се връщат обратно в телата си. Когато душата излети от тялото си доброволно, тя се вижда отгоре и ако причината за клиничната смърт е нелечимо заболяване или е причинена от физическо насилие или катастрофа, тя изпитва ужас да се върне обратно заради страха от повторение, или заради невъзможността да приеме, че трябва да се бори с болките, докато се възстанови. Избере ли живота в ефирно тяло, душата прекъсва сребърната нишка, която е свързва с тялото и настъпва мозъчната смърт. Когато душата се е отделила от тялото си насилствено, тя има право на избор и обикновено се връща обратно, за да продължи живота си.<br /> <br /> Да, за душите, които се връщат в тялото, това е шоково изживяване, за да осъзнаят ценността на живота. Да приемат истината, че не бива да се страхуват, да продължат да го живеят. Това излитане и връщане обратно прави човека по-добър, по-отговорен, озарява го със светлината на просветлението и сутрин, когато застане пред огледалото, той благодари с усмивка за новия ден, който Създателят му е позволил да изживее.<br /> <br /> <strong>- На практика в онзи момент &ndash; след неправилното повиване &ndash; животът ви е бил на косъм. Как се развива историята след това, за да стигнем и до ден-днешен?</strong><br /> - Историята се развива положително за моите родители. Майка ми е изгубила дете в шестия месец от бременността си две години преди да се родя аз. Била съм първото живо родено дете, Светлинката в живота им. Двамата се били притеснени дали нямам някакви белодробни увреждания, но с годините се оказа, че съм изключително здраво дете, на което всичко му минава бързо, дори и травмите, типични за Водолея. Насилието над свободната воля на моята душа <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>е отприщило дарбата да странствам във времето и пространството </strong></span><br /> <br /> която се прояви, когато навърших годинка и половина, и вече се опитвах да говоря &bdquo;поучително&rdquo;. Иначе тази моя дарба е трябвало да се изяви в съзнателната ми възраст и укрепнала психика, както ми казаха моите тибетски учители, когато започна обучението ми на платото, 15 години подред. Дотогава, обичайно виждах не човека срещу мен, а неговото предходно въплъщение. Тягостно преживяване, не го пожелавам на никого.<br /> <br /> <strong>- Няколко пъти съм ви чувала да казвате, че сте установявали моментите, когато душата ви се е отделяла от тялото! Знаете, че това за обикновения човек звучи даже причудливо, и все пак да направим опит да го опишем? И всъщност колко пъти ви се е случвало досега? И къде ви е &bdquo;отвеждало&rdquo;?</strong><br /> - Дарбата, с която съм орисана да живея в този живот - да странствам във времето и пространството, да виждам миналото и бъдещето на хората, на планетата Земя, да се &bdquo;разхождам&rdquo; из Вселената в напълно будно състояние, без хипноза, дарба, с която сме родени пет човека, но останахме четирима на планетата, е свободен израз на моето желание и воля, а не на случаен пробив през портите на времето и пространството. <br /> <br /> Знам, че за обикновения човек звучи причудливо, не всеки може да го осъзнае, защото е недостъпно, и поради тази причина мнозина не приемат, че на моменти &bdquo;разходките ми&rdquo; са болезнени, особено когато се връщам в прераждания на хора, починали от насилствена смърт. Често &bdquo;разходките ми&rdquo; са приятно гостуване в отминал век или в бъдещи векове на планетата. Затова понякога ми е болно, че страхът в научната общност на България да ме попита как изглеждат българските ханове и царе, как изглежда престолния Царевград и още какво ли не, е сковал душичките им - да не би случайно немалкото фантазии, с които са пълни историческите книги, да бъдат разбити на пух и прах! Скоро гледах възстановка на замъка на Асеневци в Трапезица. Жалка работа! А историците не знаят дори колко въжени моста има крепостта. Но това е друга тема&hellip;<br /> <br /> <strong>- Обикновено хората, които са говорили за такива моменти, са пресъздавали пътуване като през тунел, в чийто край се вижда бяла светлина&hellip;</strong><br /> - При всеки човек мигът на изпадането в кома и отделянето на душата от тялото е свързан с различни изживявания. Говорила съм с много хора, изпадали в клинична смърт. Част от тях минават през тунел, където виждат целия си настоящ живот до мига на раждането. След това ги посреща хармонията на Вселената. Други разказват, че тунелът е река, която ги отвежда в другия свят, а там ги посрещат техните близки. Това може да се случи само ако при изпадането в кома и отделянето на душата от тялото те имат скоро починали близки, които все още се намират в низшите енергийни надземни нива. Тогава те ги посрещат и връщат обратно. При мен нямаше тунел. Имаше неземни светлини и неописуемо спокойна музика, сред която се е рееше щастлива и свободна моята душа.<br /> <strong><br /> - Синът ви е бил едва на 10 годинки, когато изпадате в кома&hellip; Какво точно се е случило?</strong><br /> - Синът ми беше настинал и моят баща изпратил сиропи за кашлица. Вместо да прочета указанията и да му дам от единия от тях, аз отпих голяма глътка. Беше с вкус на малини... Пет минути след това<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>съм паднала на леглото и съм изпаднала в кома</strong></span><br /> <br /> Оказа се, че сиропът е трябвало да се разреди 1:200 и бил, освен за кашлица, и против осветяване с оксижен. След ужаса, който са изживели близките ми, след като отворих очи точно 24 часа по-късно, синът ми заяви, че съм се събудила, защото са изсипали с дядо му сиропа в тоалетната. Татко, неземно щастлив, че съм се върнала към живота, ми каза, че вече няма проблем да гледам без маска в ослепяващата светлина от оксижена... поне за 40 години напред. Случката беше в 09.55 ч. в събота, а събуждането ми 09.55 ч. в неделя!<br /> <br /> Помня, че след като усетих схващане на лицево-челюстната мускулатура, отидох и изпих чаша вода, която прогори като лава хранопровода ми. След това се добрах до леглото и... не помня нищо. Баща ми е дошъл спешно от болницата. Опитвал се да върне сърдечната ми дейност. В токсикологията неговите колеги са били категорични, че няма как да помогнат, защото не могат да промият стомаха ми и изчистят сиропа - да се моли Богу. Явно добре се е молил, а и аз имам своите задачи на планетата Земя, затова се върнах обратно. <br /> <br /> Излизането на душата от тялото ми се случи през нощта. Когато се погледнах отгоре, първата ми мисъл беше, че не са ми сложили ръцете в удобна поза и изпитвам болка, защото са под главата ми. След това болката изчезна, София остана под мен, а аз се озовах сред красивите цветове на Вселената, където ме посрещна и обгърна чувство на радост, хармония и невероятна музика! В един миг чух дълбок глас, който ми каза: &bdquo;Погледни как страдат детето и близките ти. Къде си тръгнала? Връщай се обратно!&rdquo;. И... миг след това се стоварих обратно в тялото си и отворих очи. Видях ги около мен, просълзени от радост, невярващи, че съм оживяла.<br /> <br /> <strong>- Имали ли сте други случаи, в които животът ви да е бил на косъм? Или изобщо трудни моменти, след които вече да не сте същият човек&hellip;</strong><br /> - Не съм имала други случаи, когато животът ми е бил на косъм, но тези двата ми стигат. Труден момент, след който вече не бях същата, бе загубата на първото ми дете, която остава забулена в тайна и до днес. До 1996 година нямах издаден смъртен акт - то беше вписано като живо родено в паспорта ми. Аз си знам какво съм изживяла, когато ми донесоха купони през тези трудни години 1995 -1997 и за него. Водеха го, че е живо... След като през 2006 година започнах да ровя и да търся информация защо се случи това, след едно анонимно обаждане и намек, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>че синът ми е в Германия, неговото ЕГН изчезна от статистиката</strong></span><br /> <br /> Ще се срещнем с порасналото ми дете, когато това е позволено и няма да нарани никой от нас.<br /> <br /> <strong>- В кой момент точно осъзнахте, че имате дарба? В какво се изрази доказателството?</strong><br /> - Че имам дарба, стана ясно когато бях на годинка и половина. Всичко започна когато на тази възраст съм бягала от роднините си, не съм давала да ме прегръщат и съм питала лелите си: &bdquo;Ти защо си войник?!&rdquo;. Когато бях на 3 годинки и роднини се бяха събрали да изпратят починал близък, плачеха и се вайкаха, аз, както играех в двора на къщата, влетях вътре. Сложих ръчички на кръста, огледах наоколо.<br /> <br /> Посочих с пръст единия ъгъл и казах: &bdquo;Стига сте плакали, той стои там, гледа ви и ви се сърди!&rdquo;. Тогава татко изпаднал в ужас, че става нещо нередно и с майка, която е родена в Петрич, решили да отидат при леля Ванга. След това баба ми по бащина линия, която ме е отгледала, ми разказа, как вечерта сложили захарчета под възглавницата ми, за да спя на тях. Когато татко след полунощ се прибрал у дома и се навел да ме целуне, ръчичките ми лепнели от сладко - изяла съм захарчетата. Наложило се да ме повдигнат и да сложат нова бучка в калъфката, на която съм преспала. Когато леля Ванга погледнала снимката ми и пипнала захарчето, казала: &bdquo;Оставете детето, нищо му няма, като му дойде времето, ке разберете&rdquo;. Спасила ме е от изследвания и превръщането ми в опитно зайче. <br /> <br /> До 18-годишна възраст трудно осъзнавах какво се случва, виждах хората в техни прераждания, а не в сегашния им живот. Татко вече говореше с мен по тези теми, за което му благодаря, защото ми помогна да оцелея. Помагала съм му преди операция, като съм казвала дали пациентът с тежко заболяване е наказан кармично от минало прераждане или болестта се е появила в този живот, защото това беше важно за неговото излекуване. <br /> <br /> <strong>- Били сте силно привързана към родителите си. Каква бе връзката ви с тях? Кога ги загубихте във физическия смисъл на думата &ndash; ако приемем, че те продължават да бъдат с вас от едно друго място?</strong><br /> - С моите родители имахме силна връзка. По-силна беше с моя татко, чието копие съм - приличам изцяло и като визия, и като характер на неговия род - арийски българи. С мама имаме също общи черти, от нея съм взела частичка от специфичния нос на Владимир Димитров-Майстора, чиято племенница е тя. Загубих татко през 1995 година, а майка - през 2009 година. Връзката ми с тях не е прекъсвала дори и сега, когато са в незримия за хората свят. Татко е вече прероден на друга планета, отново хирург на най-високо ниво. На мама й е рано. Надявам се в един момент отново да се намерят и да са заедно.<br /> <br /> <strong>- Когато правите прогнози, предполагам, че си записвате това, което идва в съзнанието ви&hellip; Всичко, което прочитате след това, ли се е сбъдвало досега? Или има и нещо, което не е станало?</strong><br /> - Всички мои хороскопи и прогнози са архивирани, а те са вече близо 197 000. Нищо не се губи и винаги мога да направя справка, без значение дали е свързана с личен хороскоп, с политически, социален или с глобален световен проблем. До този момент <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>имам само една несбъдната прогноза, свързана с правителството на НДСВ <br /> </strong></span><br /> което, съгласно изчисленията ми за министър-председателя цар Симеон Втори, трябваше да изкара само две години от мандата си. Когато това не се случи, един политик ми каза да не се хабя с такива прогнози, защото не Симеон Сакскобургготски управлява България... кой да предположи?<br /> <br /> <strong>- В момента сме свидетели на едно болно време &ndash; аномалия след аномалия! А по света и страшни моменти &ndash; войни, земетресения, жертви, катастрофи&hellip; Какво ще се случва още? И защо?</strong><br /> - В момента сме в годината на Сатурн, подвластна на вибрация 8 - засилва материалните стремежи в световен мащаб, но и ни подлага на кармична разплата. Време е всеки от нас да осъзнае грешките си и да претвори кармата си в положителна. Трудно, нали?... Всички убийства, дори и от деца на деца, са свързани с кармични срещи и кармична разплата, а самолетните катастрофи, ако не са умишлени, са обвързани с колективна карма между част от пътниците. По-лесно е да вярват, че няма карма и всичкото зло е плод на случайност или лошо стечение на обстоятелствата. <br /> <br /> Това сме заслужили с действията си - индивидуални и глобални, в предходните девет години, и сега плащаме цената.<br /> <br /> <strong>- Ако обърнем поглед за секунда към родния шоубизнес, вие често сте давали коментари и за персоните в него, тъй наречените звезди. Какво е последното, което сте видели, усетили за конкретна личност или личности?</strong><br /> - Знаете, че личните хороскопи са тайна. Един от популярните ми хороскопи, който вече има развитие, е свързан с Николета Лозанова и Валери Божинов. Когато обявиха, че сключват брак, бях попитана за двамата и казах, че няма как техният брак да оцелее, след като Божинов е все още в периода си на съдбовна забрана за брак. Времето доказа думите ми.<br /> <strong><br /> - Преди години връчихте в ефир хороскоп на Слави Трифонов. Сбъдна ли се той? Какво гласеше? И как го виждате днес?</strong><br /> - Не само на Слави съм подарявала хороскоп в ефир, но част от хората, които са получавали такива хороскопи и са успявали заради тях, удобно са го забравили и сега се бият в гърдите, че се съветват с кого ли не или успяват, защото са много кадърни... но не се впечатлявам. Те товарят кармата си, не аз. <br /> <br /> <strong>- Разкажете ми малко и за първия професионален хороскоп, който сте изготвили &ndash; бил е на президента на САЩ Роналд Рейгън&hellip;</strong><br /> - Това ми беше дипломната работа, която моят учител надраска с червено, защото бях спестила някои истини, при това - без да знам за кого се отнася. След години, когато той се разболя от Алцхаймер, се оказа, че и това е било заложено в хороскопа му, който никога не стигна до него, защото щеше да е непоискано добро.<br /> <br /> <strong>- Какво ни очаква на политическата сцена? Предстоят избори&hellip;</strong><br /> - Все още не е ясна датата на изборите, но която и да е тя, ни очакват, както неведнъж съм казвала, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>кървави избори за местна власт в края на годината</strong></span><br /> <br /> Да си българофил, вече не е престижно в България!<br /> <br /> <strong>- Как гледате на хората, които подлагат на съмнение дарбата ви? Имало е всякакви писания, изказвания, наричали са ви дори &bdquo;измамница&rdquo;&hellip;?</strong><br /> - Съвсем нормално. Ще се притесня, ако мозъкът на земния човек не се блъска между непробиваемите стени на &bdquo;Осанна&rdquo; и &bdquo;Разпни го&rdquo;. Това е животът на човечеството, независимо от пол, социален статус, религия, общество. Когато говорим за човек, трябва да знаем, че това понятие е събрало в едно четири еволюционни категории земни хора: животното-човек; човекът-животно; човек; хуманоид. За първите две групи същества, хората като мен са неразбираеми, а отхвърлянето, отрицанието и обидните нарицателни са логични. Не мога да се впечатлявам от подобни изказвания. След като съм полезна на десетки хиляди хора, издала съм, при това със завидна продаваемост, 53 книги, работя в България и зад граница, приемам с разбиране ежедневните опити да бъда унижавана, потискана, неглижирана от хора, които са успели благодарение на мен.<br /> <strong><br /> - А на слуховете за себе си? Всъщност кое е най-шокиращото, което сте чували или чели досега за себе си?</strong><br /> - Какво ли не съм чула! Дори това прочетох - истинската Алена била изчезнала през деветдесетте, а аз сега съм само заместник, един вид съм заела по случайност чуждо място на пиедестал, който не заслужавам. <br /> <br /> След хороскопа ми за присъединяването на Крим към Русия бях обвинена, че съм получила милиарди рубли от &bdquo;моя приятел&rdquo; Владимир Путин, за да манипулирам хората. Молбата ми е, ако някой знае къде са тези тонове рубли, да ми ги даде. Нищо, че са рубли - няма да са ми излишни. <br /> <br /> Преди петнадесетина години пък беше пуснат слух, че съм генерал от спецслужбите. И това не съм. Посмяхме се с моя съпруг, но той каза, че е притеснен &ndash; как, като е ефрейтор, ще влиза в стаята? Ами, ако вместо &bdquo;остани&rdquo; му кажа &bdquo;напусни&rdquo;? Слухове да искате!<br /> <strong><br /> Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />