Как синът на Сталин станал „враг на народа”

<em>За втория син на Сталин, Василий, се носят невероятни слухове. Стремейки се да ги разсее, един от централните канали на телевизията в Русия дори показа филм за 90-годишнината от раждането на най-важното дете на Кремъл, появило се на бял свят на 24 март 1921 г.</em><br /> <br /> Авторите имат голям успех, въпреки че два много важни момента така или иначе си остават като &bdquo;бели петна&rdquo; в биографията му. Първият <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се отнася за детството на Василий заради самоубийството на майка му &ndash; </strong></span><br /> <br /> Надежда Алилуева &ndash; оставила го десетгодишен фактически сирак. Сталин бил много зает и прехвърлил възпитанието на сина си на охраната. Това наложило отпечатък върху целия живот на растящото дете, прекалено рано оставено само със съдбата си. Независимо от нарежданията на баща му да поддържат у детето спартански дух, възпитателите, не желаейки да поставят на изпитание съдбата си, много угаждали на младия потомък. И... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Василий бързо почувствал вкуса на свободата, по-точно на непокорството и слободията: започнал да пие и да се възползва от ласките на московските красавици, проявяващи към него особен интерес </strong></span><br /> <br /> Все пак, наред с лекото поведение, много скоро се увлича и от сериозните неща - още през 1938 г. става военен летец, прибавяйки си година до полагащите се 18 години. В крайна сметка посреща войната на боен изтребител, сваля няколко вражески самолета. Бързо става генерал, у когото по странен начин се проявяват двете му основни любови: любовта към истинското военно дело и... любовта към безгрижието и дори лекомисленото прекарване на времето. <br /> <br /> За това много подробно разказва известният съветски летец, два пъти герой на Съветския съюз Виталий Иванович Попков, дружал с Василий още от детството си. Благодарение на тези спомени <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се ликвидира в голяма степен първото &bdquo;бяло петно&rdquo; в биографията на Василий и става напълно разбираем смисълът на второто &bdquo;бяло петно&rdquo; и необходимостта от отстраняването му </strong></span><br /> <br /> И така, думите на приятеля от детството: Ние много завиждахме, че Вася, макар и малко, е Сталин, защото той носеше същата фамилия, както и баща му. Наистина той по нищо не се различаваше от нас, само дето беше с година по-голям от мен. За срещите с баща си се подготвяше предварително много сериозно. Пишеше си &bdquo;пищови&rdquo; с формули по физика и математика, и то не къде да е, а на коленете, на лактите и въобще на места, на които с едно поглеждане незабелязано да си помогне, ако баща му рече да провери знанията му... <br /> <br /> По време на войната служих с Вася в 32-ри гвардейски авиополк за кратко. Там се случи нещастното &bdquo;ловене на риба&rdquo;, чийто организатор бях аз. Бяхме девет запалени рибари. В това число и Вася. Договорих се с инженера на полка да ни намери някакво взривно устройство, което да взривим в езерото и да наловим много риба. Попитах инженера с какво ще взривим езерото, с граната или нещо друго? А той ми отговори - реактивен снаряд ще пуснем. Той има почти сто кила взрив. Избухне ли, цял вагон риба ще наловим! Това беше близо до Осташково, през 1943 година. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Прав се оказа инженерът: не само на рибата, но и на нас ни стигна: от 9 души 6 човека бяха ранени, инженерът загина. Мен не ме засегна, на Вася, опазил го Бог, едва не му откъсна петата </strong></span><br /> <br /> Болката беше толкова силна, че той ревеше с пълна сила, без да спира. Изплашихме се &ndash; все пак беше синът на самия Сталин. <br /> Звъннах на командващия на въздушната ни армия М. Громов и му докладвам: &bdquo;Тук по време на риболов стана произшествие. Има ранени, по-конкретно Василий Сталин&rdquo;. Пристигна комисия от главкома и от ЦК. Освободиха ме от командирската длъжност заради &bdquo;пълно разложение&rdquo;, &bdquo;пиянство&rdquo; и т.н. Направо ни разгониха. След войната Вася пак ме повика при себе си, само че да командвам полк. И аз, разбира се, с удоволствие се съгласих. <br /> <br /> Деветата десетка карам вече, но... не забравям командира си и приятеля от детството. Неотдавна, струва ми се 21 ноември 2003 г., без да съобщят, тайно го препогребаха... Помня, още при Брежнев, когато служих в Генщаба, ми звъни главкомът на ВВС Вершинин: &bdquo;Има разрешение да се пренесат останките на Василий от Казан в Москва&rdquo;. Бях готов да изпълня тази мисия. Но нито самолет, нито десетина войници ми дадоха. Така си остана да лежи тогава Вася далече от гроба на майка си и баща си... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Как героите стават врагове </strong></span><br /> <br /> По-добре е да си простосмъртен, отколкото син на вожда! До този извод идваш, когато научиш за страшните и коварни измислици за съдбата на сина на Сталин Василий... Още на погребението на баща си той казва, че баща му е умрял не от собствената си смърт. <br /> <br /> Изказва подозрение, че тук е замесена ръката на новата върхушка. Започнал да говори за правата и небезобидните интриги на първите лица. Сянката от неговата откровеност падала все повече върху Берия, Маленков, Хрушчов. А когато казал, че е готов да се срещне с чуждестранни кореспонденти, го арестували. <br /> <br /> На 28 април 1953 г., два месеца след смъртта на баща му, започнало продължителното му заточение, а след това и... изгнанието в Казан..., завършило с преждевременната му смърт на 19 март 1962 година <br /> <br /> Такава е най-разпространената и почти официална версия.<br /> <br /> Сам Василий описва случилото се с него по съвсем друг начин. Арестували го много по-рано, не както е записано официално, на 9 март, а не на 29 април 1953 г., в болницата, където постъпил след погребението на баща си. Когато по време на траурната процесия припаднал (по слухове, бил много пиян), паднал, счупил две ребра и го откарали в болница. А след това се оказал зад решетките! Така Василий Йосифович се превърнал &bdquo;във враг на народа&rdquo;... Така и си умрял. <br /> <br /> Повече от една трета от века последната му жена се борила за неговата реабилитация, но не доживяла. Това, което не успяла тя, постигнали другарите и приятелите му. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В края на 1999 г. билият през цялото време &bdquo;враг на народа&rdquo; Василий Йосифович Джугашвили (Сталин) отново е признат за нормален съветски човек </strong></span><br /> <br /> Реабилитацията улеснила и пренасянето на праха му от Казан в Москва. И двете &ndash; и реабилитацията, и пренасянето на тленните останки, станали възможни след приключване епохата на Горбачов и Елцин. Решението на проблема не било без благословията на най-високата инстанция. <br /> <br /> Предполага се, че веднага след освобождаването от заточение Василий попада в болница, където се влюбва в медицинската сестра Мария Нузберг. Тя е изпратена специално от КГБ, за да го следи. Именно тя се превръща във фаталната жена, довела до бързата му смърт и най-накрая позволила на Хрушчов и хората му свободно да си отдъхнат. За тях синът на Сталин можел да разкаже много неща, както никой друг...<br /> <br /> Именно Мария обаче след смъртта на Василий започва да се бори за реабилитирането му, за пренасяне на тленните му останки от Казан в Москва, включвайки в това дело двете си дъщери от друг мъж. И те 42 години действали беззаветно и предано, както и майка им, и накрая постигнали своето. <br /> <br /> Да! С пренасяне на тленните му останки успели &bdquo;доведените дъщери&rdquo; на Василий &ndash; децата на последната му жена Мария Игнатиева Шевергина (по предишния си мъж &ndash; Нузберг), приемайки от последния си брак фамилия Джугашвили. Дъщерите погребали Василий до гроба на родната си майка. Според думите на гробищните служители, те са много скромни, не се кичат с роднинството си със Сталин. Посещават много често гроба на родителя си и той е винаги с цветя и подреден. Те наричат Василий Йосифович ласкаво &bdquo;татко&rdquo;, а не &bdquo;втори баща&rdquo; и носят неговото име - Татяна Василиевна и Людмила Василиевна, като негови родни деца. <br /> <br /> <br /> <strong>Александра ИВАНОВА</strong><br />