Ненавиждам снаха си
&ldquo;Никога не съм предполагал, че ти ще бъдеш такава грижовна свекърва&rdquo;, каза ми вчера синът ми, когато се върнах от болницата. Снаха ми, любимата съпруга на моя Сашко, лежи там за задържане и аз всеки ден й ходя на свиждане. Отивам, а тя седи тъжна, насълзена. &ldquo;Кога ще дойде Сашо?&rdquo; И се наложи отново да я успокоявам: &ldquo;Нали знаеш колко много работа има, шефът му не го пуска&rdquo;.<br /> <br /> Аз съм от ония побъркани майки, за които синът им е всичко на света. И когато Сашко внезапно реши да се ожени, в началото, естествено, плаках и го умолявах да не бърза. На сватбата обаче се примирих и приех булката. Светла е хубавица, и фигура си има, и лице - нито един мъж не може да остане равнодушен. Запознали се със Сашко на студентски купон. Синът ми се влюбил безумно. Какво да кажа - момичето е чудесно. Вкъщи прашинка не оставя, Сашко винаги е чист и изгладен.<br /> <br /> Разбира се, с нея понякога се сдърпваме по женски. Неотдавна Светла ми вдигна скандал. Развика се, че не й давам да живее, че всичко правя напук. Но аз не обръщам внимание на критиките й. Не му е лесно на момичето - преди две години загубила бебето си и сега пак има опасност от аборт. Сестра ми не може да се начуди: &ldquo;Голям късмет има тая Светла! Боже, колко много я обичаш!&rdquo;<br /> <br /> Но аз дори на родната си сестра, която знае всички тайни на сърцето ми, не мога да кажа колко яростно ненавиждам снаха си! Тя изобщо не е лика-прилика на моя Сашко. Той е красавец, умник, завършил е престижен вуз. Как можа да се запознае с това вулгарно момиче! Ама какво можеш да очакваш от нея при такова семейство. Майка й е кажи-речи алкохоличка, баща й не се знае кой е, три деца са... <br /> <br /> Твърди, че е постъпила в университет, разчитайки само на собствения си ум. Но аз си мисля, че е омагьосала преподавателите с черните си очи. В родното си градче не е лишила от внимание нито един мъж. Аз отскочих дотам за една седмица и всичко разузнах. Светла загубила първото си дете и три денонощия не спряла да плаче. Какво ще ми плаче - та тя е пълна с женски болести. Колко пари са дадени за лечението й! Синът ми я жали и я обича безумно. Каква беше тая любов, какво беше това чудо - сигурно му е направила някаква магия! Ама аз я разбирам - нашето семейство е богато. Мъжът ми непрекъснато е в командировки в чужбина, а сега и синът ми тръгва по този път. Преди десетина години си купихме разкошна вила край морето. Снаха ми, като я видя, остана с отворена уста. Тя и не крие, че разчита на нашите пари. Когато се караме с нея, ми вика: &ldquo;Кога най-сетне ще ни оставиш на мира със Сашо?&rdquo; А аз тихо й отговарям: &ldquo;Няма да дочакаш това, аз нямам намерение да умирам, така че няма да се докопаш до парите ми!&rdquo;<br /> <br /> Пред хората с нея съм самата кротост, търпя всичко заради сина си. Няма смисъл да му казвам на какъв боклук е попаднал. Баламосвам го: &ldquo;Светлето е истинско чудо, такава домакиня е, а какъв страхотен вкус има!&rdquo; В началото той горещо се съгласяваше с моите комплименти, но сега някак поизстина. И как да не &ldquo;оцени&rdquo; нейния вкус, когато един ден тя се появи във вулгарна рокля. Аз й я подарих - знаех, че синът ми ще се ужаси от дълбокото деколте и цепките на бедрата. <br /> <br /> Аз се трудя за щастието на сина си ден и нощ. Преди един месец снаха ми легна за задържане. Кой, мислите, помоли мъжа ми да прати Сашко в командировка, а после да го претовари с работа? Разбира се, любящата му майка. А колко пари бутнах в болницата, за да не пускат никого при снаха ми след седем вечерта! Синът ми работи до девет, а аз му опявам, че той няма какво да прави в гинекологията, след като аз навестявам жена му и сутрин, и вечер.<br /> <br /> Човек никога не бива да пренебрегва дреболиите. Синът ми не обича червения цвят, и аз, естествено, заведох снаха си в мебелен магазин, пълен с ексклузивни червени дивани. И, както се досещате, тя купи яркоален диван с моите пари. Трябваше да видите омерзението на лицето на сина ми! Сашко не може да понася котки. Ако знаете колко труд положих да убедя една приятелка на Светла да й подари персийска котка, докато синът ми беше в командировка. Той пребледня, когато видя измърсените си боти ръчна изработка, току-що купени в Париж! Изобщо всеки ден аз ненатрапчиво давам на сина си да разбере, че тая жена не е за него, и не жаля нито сили, нито пари за това. Аз вярвам, че ще отърва моя Сашко от тая крадла на сърца и ще го видя свободен, па макар и преди смъртта си.<br /> <em><br /> Даниела В.</em><br />