Някои от дипломатите в посолството ни в Москва бяха големи чешити
<em>Янко Кожухаров е бил депутат в 36-ото Народно събрание от СДС, но като безпартиен, а после става независим. Инициатор е на първата парламентарна националистическа група, която остава нереализирана заради разпадане на парламента. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, а по-късно с Жан Виденов и с Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. </em><br /> <br /> Бившият народен представител разказва единствено за читателите на &bdquo;Над 55&ldquo; своите любопитни, а доста често и шокиращи истории с известните си приятели.<br /> <br /> <strong>- Съдбата понякога е много жестока и може да поднесе всякакви изпитания на човек &ndash; ето например ти, който си възпитаник на едно от най-елитните учебни заведения на целия соцлагер, попадаш в затвора&hellip; </strong><br /> - Когато през 1985 г., по Тодор-Живково време, ме пратиха в затвора в Бургас, ме извика директорът му полк. Петко Арнаудов. Като разбра, че съм завършил МГИМО, той просто не можеше да повярва, че човек, дипломирал се в номенклатурен ВУЗ, може да попадне в затвора, и то като политзатворник - по политически причини. И тъй като не можеше да повярва, той ме попита: &bdquo;Имаше ли в МГИМО някой от Бургас?&ldquo;. Казах му: &quot;Да, имаше, Кръстю Илов&quot;. Полк. Арнаудов обаче не можеше да повярва и пак ме попита: &quot;А нещо характерно в неговата външност да имаше?&quot;. Отговорих: &quot;Ами зъбите му бяха като ръждиви&ldquo;. Тогава полк. Арнаудов ми повярва, но за всеки случай ме попита: &quot;А Кръстю каза ли ти защо зъбите му са такива?&rdquo;. Отговорих: &quot;Да, в бургаската питейна вода нямало нещо, май че желязо, затова...&quot;. Чак тогава полк. Арнаудов повярва, че съм завършил МГИМО.<br /> <br /> <strong>- Шефът на бургаския затвор може да ти е повярвал, че си възпитаник на МГИМО, но, предполагам, че не е могъл да си обясни защо са те тикнали &bdquo;на топло&ldquo;?</strong><br /> - Казах на Арнаудов, че аз съм политически затворник, съдят ме за моите възгледи и поисках да ме пратят в затвора за политически затворници. Арнаудов каза, че ще изчакаме да мине делото ми. И добави: &quot;Тук аз командвам, ще те пратя, когато аз реша. И ако реша. Защото ти си добро момче. Но ако ти дадат десет години присъда за шпионаж в полза на Америка, ти знаеш ли, че в политическия затвор за десет години ще изкрейзиш?! А като си тук, ако ти дадат голяма присъда, ще те направя &bdquo;кмет&ldquo; на затвора. И като &quot;кмет&quot; по цял ден си навън, извън затвора, прибираш се само за да вечеряш и да преспиш, и ще ти дреме на шапката...&quot;.<br /> <br /> <strong>- А как се държеше директорът на затвора с теб &ndash; все пак си бил обвиняем по особено тежки членове и алинеи от Наказателния кодекс? </strong><br /> - С полк. Арнаудов често разговаряхме и полека-лека станахме &quot;приятели&quot;, ако един затворник и директорът на затвора могат да бъдат приятели... Като мина делото ми в Районния съд в Ямбол, на което ми дадоха 10 месеца ефективно, на мен реално ми оставаха да лежа три. Пратиха ме кучкар на двата дога в затвора за леки присъди - негов шеф беше един капитан, жена му беше от село Гранитово, на майка ми селото...<br /> <br /> <strong>- А когато си имал неприятните сблъсъци с властта, не си ли търсил за помощ високопоставените си познати?</strong><br /> - Когато по Тодор-Живково време <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>станах нелегален,</strong></span><br /> <br /> отидох при Георги Георгиев. Тогава той беше председател на Комитета за държавен и народен контрол, а този комитет беше с ранг на министерство и съответно Георгиев беше с ранг на министър. Той веднага ме прие, изслуша ме и ми каза: &quot;Утре следобед ела в комитета, позвъни ми от долу - по местния телефон, и ще ти кажа за какво става дума...&quot;. На другия ден отидох там, звъннах на Георгиев, а той ми каза да се кача при него. Той ми каза горе-долу това, което първият зам.-министър на МВР Григор Шопов беше казал на адвоката Павел Комитски: &quot;Нареждането идва от КГБ, аз не мога да направя нищо&rdquo;... И добави: &quot;Но ако имаш проблем с храната, идваш в нашата (на Министерството) столова, казваш на готвача малкото си име и ядеш колкото искаш и каквото искаш. Това мога да направя за тебе...&quot;. Той ме попита и имам ли нужда от пари, но аз му отказах, макар че имах нужда. Просто не ми беше удобно да кажа &quot;да&quot;...<br /> <br /> Георгиев, когато работеше в посолството ни в Москва, някои го наричаха &quot;дебелия милиционер&quot;. Никога не съм знаел дали е милиционер. И не съм се интересувал... <br /> <br /> <strong>- Какво ще ни разкажеш например за посланика Стоян Гюров?</strong><br /> - Скоро след това отивах при посланик Стоян Гюров по някаква работа. Секретарката му ме пускаше при него по всяко време, когато вътре при посланика нямаше никого. Тя ме познаваше. И сега не ми каза нищо. След това влязох при посланик Гюров. Той беше не трезвеник, а абсолютен въздържател. Даже не помирисваше алкохол. И сега, след като влязох, без да чукам и без секретарката да му докладва, че някой влиза, го заварих прав пред огледалото. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Държеше една чашка с чай и се тренираше, че уж ще пие коняк на екс <br /> </strong></span><br /> Вечерта имаше някакъв прием и той трябваше да вдига тостове.<br /> <br /> Оттогава спрях да ходя в посолството. Запазих добри отношения само с Георги Георгиев, съветника. <br /> <br /> <strong>- Като студент май си прескачал и от &bdquo;другата&ldquo; страна на закона и си се впускал в разни далавери, които са били наказуеми. Какво си спомняш за онези сладки години?</strong><br /> - По едно време имаше голяма разлика в цените на златото в Москва и в Полша. &quot;Открехнаха&quot; ме мои приятели, поляци, но ме помолиха за това, което ми казаха, да не казвам на никого - нито на българи, нито на руснаци, дори и на жена си Светлана, която е дъщеря на Лаврентий Берия. Обещах им. И си изпълних обещанието. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Чак днес реших да разкрия тази тайна</strong></span><br /> <br /> От тези дребни на вид далавери успях да направя 8 килограма и 400 грама златни предмети и доста изделия с руски диаманти, които ми помогнаха да оцелея през нелегалните ми години.<br /> <br /> <strong>- Но да се върнем към твоите &bdquo;златни&ldquo; далаверки&hellip;</strong><br /> - Та както казах, поляците ме открехнаха, че в Русия тогава 14-каратовото злато струва 14 рубли. А в Полша държавата го изкупуваше по 42 рубли - става дума за една разлика от три пъти! И пак поляците, моите приятели, ме научиха как да изнасям златото от Русия. <br /> <br /> Купувах консерви с български сарми със зелев лист, отивах в кухнята, слагах един чайник с човка - от тези, дето свирят, като заври водата. В топла вода размеквах хартиените етикети, с които бяха обвити сармите със зелеви листа. С един широк нож правех цепнатина в консервата и през нея пусках вътре златните верижки. Сетне охлаждах консервите, запоявах цепките с поялник и калай и отново залепях етикетите. Във влака помолвах руския шафнер да сложи две български консерви в хладилника си, като за услугата дори му подарявах бутилка евтина водка. Така пътувах до Полша. Оттам, като си свършех работата, отивах до Будапеща проформа, за да не пътувам само до Полша, а на връщане с влака директно от Будапеща до Москва...<br /> <br /> <strong>- Тези чести &bdquo;прескачания&ldquo; зад граница май са ти носели не само финансови облаги, но и някои други &bdquo;сладости&ldquo;&hellip;?</strong><br /> - Веднъж, на обратния път от Будапеща за Москва, в спалния вагон влезе една полякиня. Беше хубава, мой тип. Тя ми каза: &quot;Ти не си до Варшава, нали? Значи през Полша си транзит и нашите митничари няма да те проверяват. Вземи този пакет и като минем Варшава, ще ми го дадеш&quot;. Пакетът не беше голям, но беше доста тежичък. Веднага разбрах, че вътре най-вероятно има злато. Защото тогава много поляци така вкарваха доста пари в Полша. След като минахме полската граница, &quot;моята непозната&quot; се появи. Дадох й пакета. И тя извади някаква бутилка и унгарски мезета да се почерпим. Така скъсихме дистанцията. А по едно време и &quot;се свалихме&quot;... Мога само да кажа, че всичко беше и доста дълго, и много хубаво. След което съм заспал много дълбоко. Събуди ме една лека лашка на влака. Отворих очи и се огледах. Бях сам. Влакът потегляше от Варшава. Мадамата я нямаше, но нещо се шматкаше на гърдите ми. Погледнах натам - на тях имаше добра златна верижка, не много тежка, но добра, на която беше закачен златен кръст с четири диаманта. Явно &quot;моята непозната&quot; беше останала доволна от мене. Или поне заради пренасянето на &quot;стоката&ldquo; й...<br /> <br /> <br /> <strong>Марина ШИВАРОВА</strong><br /> <br /> <br />