<br /> Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги). <br /> <br /> Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги. <br /> <br /> Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. <br /> <br /> Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: &quot;Св. Георги обикаля нивите&quot;, &quot;Здравец за Гергьовден&quot;, &quot;Венец за агънцата&quot;. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. <br /> <br /> След обеда се играят хора и се връзват люлки - които моми и момци не се люлеят, няма да им върви през годината. <br /> <br /> Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. <br /> <br /> Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа. <br /> <br /> Празнуват и всички именици - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга... и т.н., като посрещат гости в домовете си.<br /> <br /> <br />