Моята съпруга е ангелът в семейството
<em>Васил Георгиев, по-известен като Васко Кръпката, е китарист-блусар, певец и автор на песни, фронтмен на култовата група &bdquo;Подуене блус бенд&ldquo;. Роден е на 6 юни 1959 г. в София. Свири на барабани, хармоника и китара. След месец ще издаде 17-ия си албум, в който е включил парче с известния български актьор Джоко Росич. <br /> <br /> Ето неговата изповед пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;:<br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Krypkata_vatre01.JPG" alt="Krypkata_vatre01.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="501" />- Казвате, че стареете с кеф. Рядко се случва някой да каже, че му е приятно да се вижда с побелели коси, да остарява&hellip; Не се ли притеснявате от старостта?</strong><br /> - Наистина, аз обичам годините си, аз съм на 56 и искам да си изглеждам на толкова. Не съм пудра, не съм кипра и се радвам на годините си. <br /> <br /> По никакъв начин не изпитвам носталгия за младините, защото на 18 не знаех на кой свят съм, живеех в затворено общество - нямах право на глас, нямах право на пътувания, да слушам любимата ми музика и да я изпълнявам. Сега съм много по-свободен и наясно с нещата, физически и духовно се чувствам по-добре, отколкото когато бях на 18. <br /> <strong><br /> - Не ви ли е идвало на ум да напуснете България и да се развивате в чужбина? </strong><br /> - Идвало ми е. Куфарът ми е постоянно стегнат, но все повече се убеждавам, че живеем в интересни времена и място, което е повече от прекрасно. Все повече се убеждавам, че светът също не върви на добре, а България за мен върви на добре. Днешна България ми харесва много повече от предишна България и все повече куфарът ми си остава тук. Имам две деца &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>едното избра да живее в Щатите, а другото тук</strong></span><br /> <br /> Радвам се, че имат право на този избор, но вярвам, че някой ден повечето българи ще си дойдат в България, защото най-хубавата част от пътешествието е завръщането у дома. <br /> <br /> <strong>- Моите наблюдения са, че България отива все по-надолу през последните години и все повече млади хора напускат страната ни и търсят щастието в други, уредени страни. На каква база твърдите, че има просперитет? </strong><br /> - Ами например опашките на гръцката граница по време на празници стават все по-големи. Българите пътуват до Бяло море. Аз обикалям много повече провинцията, отколкото да седя в София, и виждам, че България не е същата. <br /> <br /> Има напредък, по-чиста е, няма ги раздрънканите москвичи и лади, има нови места за работа. Въобще не съм откачен оптимист - просто не смятам, че България върви надолу, напротив &ndash; върви нагоре, но много бавно. Вчера бяхме в една фабрика за плетиво в Доспат, която непрекъснато набира нови хора за работа. На всяка крачка се продават трактори, земята е много по-обработена и това са нещата, които ми дават надежда.<br /> <br /> <strong>- Не са ли тревожни тези опашки на гръцката граница? Българите предпочитаме да почиваме в други държави, тъй като не се грижим за родното ни Черноморие &ndash; крайбрежните ивици са под всякаква критика, да не говорим за замърсената вода, множеството канализации, които се вливат във водата, отделно обслужването не е на ниво, а ако теглим чертата - и излиза доста по-скъпо, отколкото да отидеш в Гърция или Турция&hellip;? </strong><br /> - Възможно е това да бъде една част от причините, но основната е, че българите имат тази възможност да пътуват и да видят Белия свят. Освен това често съм на Терминал 1 и Терминал 2 и виждам, че българите постоянно пътуват. Когато съм бил на вашата възраст, на мен ми трябваше открит лист за да пътувам до Петрич, специален документ, за да мога да стигна до гранична зона. Сега българите са много по-свободни да пътуват и да избират къде да живеят и работят. Много хора се връщат, тъй като виждат, че светът не е същият. Наскоро бях в Атина и виждам много българи, които отиват да работят в Гърция за няколкостотин евро заплата. <br /> <br /> Виждам български медицински сестри, които мият там тоалетни. Не съм съгласен с това. Гърците са опитали да ни превземат с религия и писменост и сме устояли, сега не можем да устоим на няколкостотин евро &ndash; това е срамно за мен и затова смятам, че трябва да си седим и да си работим в България, да си я правим още по-хубава. <br /> <br /> <strong>- Как да се получи това? Не виждате ли, че висшисти завършват и нямат работа и просто са принудени да търсят поле за изява в други страни? Безработицата се е вдигнала през последните години, това се вижда и по статистическите данни. </strong><br /> - Не съм съгласен с тази статистика! Моята статистика е друга. Смятам тази статистика за пропаганда. В България се отварят постоянно нови работни места. Социализмът научи хората да чакат всичко от държавата, това е голяма грешка. Никога не съм чакал на държавата &ndash; нито по време на социализма, нито сега. <br /> <br /> <strong>- Нека излезем от тази тема и да ни разкажете за вашата съпруга Елена &ndash; спомняте ли си първата ви среща и с какво най-много ви впечатли? </strong><br /> - Елена работеше в ХМС &ndash; хидрология и метеорология, а аз работех като шофьор в управление &bdquo;Борба против градушките&ldquo;. Видяхме се там, намира се на &bdquo;Цариградско шосе&ldquo;, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и аз се влюбих от пръв поглед<br /> </strong></span><br /> Това беше момичето с очилата, което имаше нужда от моята закрила. Много години вече сме заедно и имаме две прекрасни деца. Нито за миг не съжалявам, че съм направил този избор. Съвсем не сме имали кризисни ситуации по време на брака. Хората се събират и разделят, но с Елена дори лоша дума не сме си казали. Но тя е ангелът в семейството, а аз съм пътуващ музикант.<br /> <br /> <strong>- За музикантите се твърди, че не са добри ученици. Вие спадате ли към това клише или сте от изключенията? </strong> <br /> - Аз бях много лош ученик, едвам изкласвах. Шести и седми клас имах по 4 двойки за годината, в последния момент си оправих едната, за да бъда с три поправки. Основният ми проблем беше сблъсъкът със системата. За мен учителките казваха: &bdquo;Много умен, но много палав&ldquo;. Интересуваше ме само рокендрола, особено след шести клас. Нищо друго не признавах &ndash; само рокендрола, свирене на барабани, на китара. Беше тежко за родителите ми. Баща ми е железничар, горкият, цял живот работи. Майка ми беше кондукторка в градски транспорт и с моя брат сме имали доста весел живот в гарсониерата ни в кв. &bdquo;Подуене&ldquo;. Само помрачавахме веселия живот на родителите си с нашите щуротии. Имам по-голям брат, който също е много щур. <br /> <strong><br /> - Участвали сте в десетки митинги срещу тоталитарния режим &ndash; защо? </strong><br /> - Влагам сърце и душа на тези митинги, защото аз съм против тоталитарния режим. Музикантите се разпиляха, който им плащаше &ndash; за него ходеха да свирят. Аз си останах и не ходих да свиря за други. Последните няколко години с групата даже не сме свирили на предизборна кампания. На такава предизборна кампания музикантите трябва да свирят за този, за когото гласуват. Не е честно да агитираш за една партия, пък да гласуваш за друга. Аз си останах да свиря за тези, за които си гласувам. Но пък през последните десет години те не са правили пищни предизборни кампании, защото не са най-спонсорираните. Аз съм свирил за сините и продължавам да ги подкрепям. Останалото е шоубизнес, който мен не ме влече. Предполагам, сте забелязали, че ме няма и по риалити шоутата. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Krypkata_vatre.JPG" alt="Krypkata_vatre.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="401" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>От времето на група &quot;Старт&quot;&nbsp;</strong></span><strong><br /> <br /> - По един или друг начин вие сте в шоубизнеса&hellip;?</strong><br /> - Аз съм музикант, автор на песни, които се изучават в учебниците. &bdquo;Нека бъде светлина&ldquo; е една моя песен, която я има в учебниците по пеене. Аз съм си музикант, изкарвам си хляба със свирене и пеене и смятам, че риалити шоутата не са за активни музиканти. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Те са за хора, които нямат какво да правят </strong></span><br /> <br /> нямат друга реализация и ходят да се представят пред лъскавите прожектори. Освен това мразя плейбека, ненавиждам чалгата и искам всичко да бъде чисто и на живо. Предлагали са ми, дори с хонорари, нали се сещате, че не са ме пропуснали да ме поканят (усмихва се). <br /> <br /> <strong>- Знам, че едно от най-силните ви желания е било Джоко Росич да се оправи. Приятели ли бяхте с него, какви спомени таите от тези години? </strong><br /> - Приятел съм с него от детинство, защото той живееше срещу нас в квартал &bdquo;Подуене&ldquo;. Той за мен е бил герой, симпатизираше ми по някакъв начин. По-късно станахме приятели, пиехме бира на пазарчето и аз си мечтаех да направим нещо заедно. И направихме една песен, която ще бъде включена в моя нов албум, който в момента смесваме. Заглавната песен се казва &bdquo;Пътят&ldquo; и в нея Джоко Росич има речитатив, който аз съм измислил, също на емигрантска тема. Започва така: &bdquo;Нема весела емигрантска песен, нема. <br /> <br /> Емиграцията не е по мярка на всекиго. Много майки е разплакала, много бащи е вдъхновила, много братя и сестри е разделила&ldquo;. Джоко се съгласи, през 2013 година влязохме в едно студио и записахме този речитатив, който ще излезе в новия ми албум след месец. Говорим за двуминутен речитатив, цялата песен е около девет минути. Най-вероятно няма да го пускат по радиото, защото парчето е много дълго, но не ми пука! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />