Бизнесът, дори и държавната администрация не спазва Кодекса на труда
<em>Елка Тодорова е председател на Националната федерация на работодателите на хора с увреждания. По повод <br /> Европейския форум за социално предприемачество, който ще се състои в Пловдив (26-29 март), г-жа Тодорова разказа за проблемите със заетостта, образованието и обучението на хората с тежки и трайни увреждания. </em><br /> <br /> <strong>- Г-жо Тодорова, колко са хората с увреждания в света и в България?</strong><br /> - По изследване от 2010 г. около един милиард от хората в света имат различен вид увреждания. В Европейския съюз те са около 15% от населението. У нас около 7,2% от хората или 465 228 българи са с увреждания по данни от последното преброяване от 2011 г. Но това са само тези, които се самоидентифицират като хора с увреждания. Реално обаче знаем, че процентът на хората с увреждания в страната е много по-висок. По неофициални данни около 450 000 са само тези в трудоспособна възраст. А по официални данни на Националния осигурителен институт около 200 000 са от 18 до 64-годишна възраст. За съжаление едва 15% от тях работят. В момента 155 са регистрираните специализирани предприятия, в които работят хора с увреждания. Нашата организация - Националната федерация на работодателите на инвалиди, обединява 56 юридически лица - малки, специализирани, общински предприятия, регистрирани по Търговския закон. Част от тях ще участват в четвъртото издание на Европейския форум за социално предприемачество в Пловдив.<br /> <br /> <strong>- Какво ще покажете на този форум?</strong><br /> - Ще има изложение на стоки, на което ще покажем способностите на хората с увреждания и услуги за подкрепа на заетостта. Гражданите на Пловдив с интерес очакват това изложение, защото на него могат да видят стоки за бита и да ги закупят на изключително атрактивни цени. <br /> <strong><br /> - Каква е средната заплата в специализираните предприятия?</strong><br /> - За съжаление в повечето специализирани предприятия хората работят на минимална работна заплата или за 450-500 лв. Традиционни са шивашката дейност и картонаж, а също озеленяване, билкова козметика. Но се развиват и рекламата, маркетингът, IT-секторът, счетоводните и консултантските услуги. Там заплатите са по-големи. <br /> <strong><br /> - Какво е медицинското обслужване на хората с увреждания на работното им място и психологичната подкрепа?</strong><br /> - Ако преди години във всяка кооперация имаше рехабилитационни центрове и здравни служби, където работеха лекари, медицински сестри, психолози, то с реформите, със Закона за здравето и за лечебните заведения това стана невъзможно. В момента това е изключително сериозен проблем. <br /> <br /> В България нямаме защитена заетост, която да обхване най-тежките групи - със зрителни увреждания, с психически заболявания, с интелектуални затруднения, сляпо-глухи. Каквото и да говорим за социално включване, една част от хората имат нужда от по-сериозна подкрепа, защото са демотивирани. Необходими са много услуги и интердисциплинарни екипи от психолог, социален работник, наставник на работното място и цял комплекс от медицински услуги, от професионално образование. Но за това са необходими много средства. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Политика се прави със сериозен финансов ресурс </strong></span><br /> <br /> какъвто в последните години не се отпуска. Отговаря ни се, че държавата няма ресурс. Което от своя страна води до отнемане на права.<br /> <br /> <strong>- Какво представлява защитената заетост?</strong><br /> - Това е субсидирана от държавата заетост в защитени предприятия, в които работят над 80% хора с много тежки трайни увреждания. Това са хора, които не могат сами да си намерят работа, които със способностите си не са в състояние да са на 100% полезни за обичаен работодател. В защитените предприятия целенасочено се подкрепя тяхното развитие, докато се изведат, ако е възможно изобщо, на обичаен пазар на труда. Субсидират се от 60 до 80% заплатите, осигуровките, пътните разходи. В някои държави е за 2-3 години, в други - за 1 година. Ако се види, че човекът не е успял да се адаптира за тази година, субсидирането се продължава за още една година. През това време човекът се въвежда в трудовия процес от наставник (трудов коучър), към който са прикрепени от три до 10 работници. Трудовият коучър подкрепя човека и в бита като негов посредник при контактите му с институции. С този човек работи и психолог, за да го мотивира. Някои от държавите поемат и част от производствените разходи в защитените предприятия, за материали, суровини. Целта е хората с увреждания да навлязат в обичайния пазар на труда. Тези обаче, които не могат да се адаптират, за които светът извън защитените предприятия е враждебен, остават да работят тук. Виждала съм такива предприятия в Белгия и в Австрия, където хората се чувстват обгрижени, спокойни. Там се извършват прости, заучени движения, обикновено се редят продукти в кашони от 10 или 5 броя.<br /> <br /> Докато в България специализираните предприятия са като всички други в бизнеса, те се борят за поръчки на конкурентния пазар, наравно с всички. <br /> <strong><br /> - Нали има списък от стоки, за които с тези предприятия да се сключват обществени поръчки?</strong><br /> - Да, от известно време има промяна в Закона за обществените поръчки. От 1 октомври 2014 г. вече могат да получават поръчки с преференции. Но по-скоро нашите предприятия са част от обичайния бизнес, не и защитени предприятия. В тях работят 30% хора с увреждания спрямо 70% без увреждания. В общинските и в други специализирани предприятия заетостта на такива хора е над 50%, но и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>те в никакъв случай не са защитени</strong></span><br /> <br /> Агенцията за хората с уврежданиия едва сега подготвя пилотното въвеждане на защитената заетост.<br /> <br /> <strong>- Как може да се увеличи заетостта на хората с увреждания?</strong><br /> - Само чрез специализираните предприятия не можем да намалим безработицата сред хората с увреждания. За нас е изключително важно да се работи и на отворения пазар на труда, в бизнеса, в държавните институции, в общините, в неправителствените организации. <br /> <br /> Всички знаем чл. 315 от Кодекса на труда - задължението на всеки работодател с над 50 работници и служители да наема определен процент хора с увреждания. Този квотен принцип обаче не се спазва. В това отношение Инспекцията по труда има какво да направи. Контролът не е ефективен, а и не се налагат санкции. Неизпълнението на законите е сериозна пречка. Така Кодексът на труда, както и Законът за държавния служител, не могат да изпълняват функцията си да бъдат един от лостовете за увеличаване на заетостта. В Европа при нарушаване на квотния принцип работодателите си плащат в специално създаден фонд за подкрепа на хора с увреждания. Друг механизъм е Законът по насърчаването на заетостта и Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания. <br /> <br /> Тъжната действителност в последните две години е следната - националният план предвижда едва 150 нови договори между бюрата по труда и работодателите в 265 общини в страната. Преди 2012 г. имаше 3000-4000 договори за работни места. Но се разчиташе основно на европейската оперативна програма за развитие на човешките ресурси. Основният проблем е, че няма заинтересованост от работодателите. Трябва всички работодатели да станат съпричастни и да наемат хора с увреждания с техните знания и умения. Ние не искаме това да се прави на всяка цена, без нужната квалификация. Напротив, трябва да се спазват всички правила. Реално какво се случва - млад човек с ценз, с квалификация е одобрен по документи, но когато отиде на интервю и работодателят види, че е с увреждане, или човекът сам сподели, в 99% от случаите не се стига до назначаване. Причината е нагласата в обществото. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />