Не мога да си представя живота, без да пиша музика
<em>Минава времето, минава, ще видиш, моето дете, как тялото ни остарява, ала душата ни не ще. Казвал съм го и преди. Душата не остарява. Само тялото, констатира Тончо Русев. За твореца възрастта е само отметка в личната карта. Това не му пречи да мисли за нови песни. Сърцето и кръвното му правят номера. Тончо е далеч от идеята да се прави, че годините не си казват своето. Но той е боец, кален в битките с живота. Пък и гледа винаги да е в младежка компания, та да поддържа духа си винаги на ниво. <br /> </em><br /> Един тромпет, купен на бартер срещу скъп часовник &bdquo;Лонжин&rdquo;, слага първите ноти върху житейското петолиние на майстора на шлагера. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Локомотивният машинист Руси Тончев от Бургас вижда, че хлапето му е музикално </strong></span><br /> <br /> Не му е трудно да разпознае таланта, защото самият той свири на мандолина. За да намери инструмент на детето си, огнярят интелигент се разделя с часовника, по който следил разписанието на влака си, а в замяна на лъскавите стрелки получил тромпет. Подарил го на сина си. <br /> <br /> Днес маестро Тончо Русев пази снимка с първата си придобивка на видно място у дома. Тромпета съм го заключил от 1972 г., когато започнах да работя в Министерството на културата. Бях в апогея си &ndash; виртуоз тромпетист, най-добрият в страната. Бях решил да се откажа, когато съм на върха на възможностите си. Днес рядко се сещам за него.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но другото, с което няма да се раздели и на онзи свят, е мандолината на баща му <br /> </strong></span><br /> От случката с часовника са минали десетилетия, но Тончо още се терзае, че не се е отблагодарил достатъчно на баща си за жеста. Затова дава цялата си любов на дъщеря си Албена &ndash; пианистка, и на внучката Елена. Равносметката ми е за един изпълнен човешки и музикантски дълг. Написал съм много песни, повечето от тях &ndash; хубави, действително, изпети от нашите най-добри певци, и не само от нашите &ndash; по цял свят. Доволен съм от това, което съм направил като музикант и човек. Ще бъде грехота, ако кажа, че съм недоволен от живота. <br /> <br /> Напълно съм доволен от това, което съм постигнал, да съм жив и здрав още някоя и друга година да поработя и това си пожелавам. За мен всеки ден е различен. Но, общо взето, ходя на разходка в Борисовата градина до обед. След това си почивам малко следобед. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Работя само когато нещо звучи в душата ми. Не сядам без причина на пианото да пиша песен </strong></span><br /> <br /> Така че, когато нещо прозвучи, аз може и да обядвам, ставам, напускам масата и започвам да пиша. Всички песни, които съм написал, са написани за даден изпълнител, като съм се съобразявал с неговия вкус, манталитет, привички, качества. Дали има формула? Първо, трябва да има много хубав текст. Второ, трябва да има вълнуваща и ярка мелодия. Трето, трябва да има владеещ изкуството да аранжира и &ndash; накрая, но не по значение - да има изпълнител, който да направи песента достояние на нейно величество публиката. <br /> Темата за вдъхновението е преекспонирана. Вярно, че трябва човек да го вълнува нещо, за да напише песен, но не е необходимо това да е някаква голяма любов или трагедия<br /> <br /> Става ти професионален навик и когато имаш настроение, когато нещо звучи в душата ти, сядаш и написваш песента. Лично аз пиша, когато ми е мъчно, тежко и затова пиша надвечер. Текстовете винаги са поетични стихове. Писал съм песни по най-големите автори - Багряна, Павел Матев, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов и много други. Най-бързо написаната ми песен е &quot;Ти сън ли си&quot; по стихове на Павел Матев. Просто си спомням като ден днешен, че обядвах, когато ми се обади един приятел, продиктува ми стихотворението по телефона. Оставих масата, седнах и я написах. За минути. Е, има моменти, когато нищо не излиза. Сядаш на пианото, удряш два акорда &ndash; и нищо. Имал съм периоди по цели месеци да не мога да напиша нищо. Много съм се отчайвал в такива моменти, но най-близките ми хора са ми давали кураж. <br /> <br /> Не съм суетен, но трябва да ви призная, че е много приятно, че хората уважават моето изкуство, и имам чувството, че ме обичат. Успехът отива при тия, които работят много. Но не само това е необходимо. Необходим е и шанс, късмет. Така е във всяка професия. Ако няма кой да ти възлага задачи, да ти подаде ръка, нищо не става. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Минал съм по цялата стълбица на музикантския занаят - имам и върхове, и падения, </strong></span><br /> <br /> миналото ми също е много светло, винаги съм се радвал на любовта на хората с оркестър &bdquo;Балкантон&rdquo; и сега като композитор чувствам, че ме уважават и търсят - какво повече ми трябва! <br /> <br /> Голяма причина за моето съществуване като автор на забавна музика се дължи на изпълнението на Лили Иванова. Противно на всички приказки, които се говорят, аз съм с най-добри впечатления от Лили Иванова. Обожавам я като певица. Уважавам я като човек и смятам, че едни от най-хубавите песни, които съм написал, са посветени на нейното огромно творчество, цитира композитора поласканата Лили.<br /> Имам всички плочи, в които съм участвал като автор. От първата чуплива плоча, докато затворят производството в &quot;Балкантон&quot;. А дискове имам няколкостотин на моите любими певци и състави. Обичам много Стиви Уондър, Сара Вон.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Не се чувствам голям, но знам, че &quot;моите песни се четат&quot; </strong></span><br /> <br /> (перифраза на стих от Вазов - бел. ред.). Това ме прави много горд, не голям, но горд. Щастие е да чуеш в една зала заедно с певеца да пеят още 3 или 4 хиляди души. Аз обикновено пиша конкретно песните си за даден човек при дадени обстоятелства. За текст винаги ползвам стихотворения. <br /> <br /> А &quot;Господи, колко си хубава&quot; по стихове на Христо Фотев я писах няколко години. Все не се получаваше, докато в един хубав ден ми блесна идеята и сега ми е една от най-скъпите песни.<br /> <br /> <br /> <strong>Йордан БОЯНОВ</strong><br />