Героят на България, първият българин, стъпил на Еверест, не навърши своите 72 години, защото съдбата бе решила друго
<em>На 20 април 1984 г. в 18.15 часа един българин &ndash; инж. Христо Проданов, развя родния трибагреник на най-високата точка на планетата (8848 м). &bdquo;Не аз, а България ще стъпи на Еверест&rdquo; &ndash; бе споделил Христо, преди да тръгне далече на изток. Закани се и изпълни тази своя закана. А ето как стана това.</em><br /> <br /> На 24 февруари тази година Христо трябваше да навърши 72 години. На тази дата той щеше да събере своите приятели. Те щяха да му поднесат много подаръци и да му пожелаят нови върхове, защото той често казваше: &bdquo;Завиждам на хората, на които им предстоят нови върхове&rdquo;. Героят на България, първият българин, стъпил на Покрива на света, не навърши своите 72 години, защото съдбата бе решила друго. Остави го само на 41 години. Отне ни го в най-звездния миг &ndash; мига, в който българският алпинизъм постигна най-големия успех в цялата си история. България бе стъпила на първия връх на планетата &ndash; Еверест, на 8848 метра!<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И този българин бе самият Христо&hellip;</strong></span><br /> <br /> Помните ли 20 април 1984 година? Чрез радиото, телевизията, вестниците &ndash; наши и чужди, Христо бе влязъл във всеки български дом. &bdquo;Обади ли се?, Слиза ли?, Къде е?!&rdquo; Въпроси, въпроси, които &ndash; уви, оставаха без отговор. Мъчително и трудно минаваха минутите и часовете. Един българин изживяваше по най-достоен начин последните минути от своя живот, и то там &ndash; високо горе, в границите на 8500 метра &ndash; в &bdquo;зоната на смъртта&rdquo;. Всички тръгнаха в тъмната нощ и свирепата буря на помощ. Не го откриха. Той се срасна със своя си връх, за да остане ВРЪХ не само в българския алпинизъм, но и в българската история.<br /> <br /> Христо го няма! Колко трудно ни е да осмислим този факт. Трудно и непосилно. На 24 февруари заедно с него трябваше да направим равносметка на извървения път, така както правят всички, достигнали зряла възраст. Правим тази равносметка, но, уви, сами &ndash; без него.<br /> Роден и израснал в подножието на Балкана &ndash; в Карлово, Христо така се пристрасти към алпинизма, че той<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>стана смисъл и съдържание на неговия живот</strong></span><br /> <br /> В Рила, Пирин, Стара планина той катереше с еднаква страст. Търсеше най-трудните и красиви алпийски маршрути. Сам прокара над 30 нови маршрути към върховете, и то от най-висока категория на трудност.<br /> <br /> С изявите си в Кавказ и Алпите той накара и най-строгите съдници да заговорят с уважение за българския алпинизъм. Ушба, Шхелда, Гранд Жорас, Матерхорн и Пти Дрю са върховете, пред които се прекланят всички алпинисти, а за Христо те просто бяха етап от подготовката му към най-високите върхове на света. Каква завидна спортна кариера!? Каква колекция от върхове!? Първи българин на осемхиляден връх (Лхоце &ndash; 30 април 1981 г.), първи българин на първия връх на планетата (Еверест &ndash; 20 април 1984 г.).<br /> <br /> В Хиндукуш, Памир и Хималаите Христо показа истинските си възможности. За кратко време премина по няколко пъти всичките седемхилядници на Памир &ndash; 5 пъти на вр. Ленин (днес Авицена), четири пъти на вр. Корженевска и 2 пъти на вр. Комунизъм (днес Исмаил Салами) и 1 път на вр. Ношак в Афганистан. Събра в актива си 12 изкачвания на върхове над 7-те хиляди метра и по този показател<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>все още е ненадминат от нито един български алпинист,</strong></span><br /> <br /> Въпреки че вече 31 години го няма. Ако Христо бе доживял своя 72-ри рожден ден, той щеше да празнува и пълната колекция на всичките 14 осемхилядника на нашата планета, това, което вече са направили 34 алпинисти. Навярно щеше да е събрал и втората по важност колекция от 7-те континентални първенци. Да, щеше&hellip;<br /> <br /> &hellip; И въпреки това 15 години по-късно, в края на 1999 г., когато календарно завърши ХХ век, всички спортни федерации направиха допитване до своите спортисти, треньори, деятели, ветерани и почитатели за определяне на футболиста, волейболиста, баскетболиста и т.н. на ХХ век. Такова допитване направи и Федерацията на българските алпийски клубове (ФБАК).<br /> <br /> В анкетата &bdquo;Българският алпинист на столетието&rdquo; Христо Проданов, посочен 90 пъти на първо място, събра общо 1335 точки и напълно заслужено с голяма преднина бе обявен за &bdquo;АЛПИНИСТ НА СТОЛЕТИЕТО&rdquo;. И още едно заслужено признание за Христо идва на 14 януари 2010 г., когато при допитването на БНТ към телевизионните си зрители за спортното събитие на ХХ век с 19.96 на сто<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>първото място заема изкачването му на връх Еверест</strong></span><br /> <br /> (20 април 1984 г.), оставяйки зад себе си класирането на националния ни отбор по футбол на ІV място от световното първенство в САЩ &ndash; 1994 г. с 16.85 на сто и световния рекорд на Стефка Костадинова на висок скок, поставен на 30 август 1987 г. в Рим (209 см) с 14.36 на сто.<br /> <br /> Опитвам се да си го представя 72-годишен. Колкото и да се мъча, в съзнанието ми винаги обаче излиза онзи Христо &ndash; винаги усмихнат, забързан, прилично спортно облечен и с поглед, зареян някъде във висините. Така го помня и сега и не желая да си го представям с леко побелели коси, със забавена походка и може би леко прегърбил тънкото си и леко слабовато тяло. В съзнанието ми е все още онзи Христо, когото изпратихме към първия връх на планетата &ndash; пълен с ентусиазъм, с много енергия и планове, отправени към нови върхове, защото неговото верую бе: &bdquo;Завиждам на хората, на които предстоят нови върхове&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>Доц. Сандю БЕШЕВ </strong> <br />