Животът му е историята на селскостопанската и гражданската ни авиация - има 18 000 часа като пилот и 33 години на кормилото във въздуха
<em>Много хора го питат защо не е написал книга. Отговаря, че е изпуснал момента. Зрението му отслабва, мъчи го паркинсон. Но продължава да разказва, да събира спомени и документи за онези славни времена. Сам си поставя задачи и с радост &bdquo;докладва&rdquo; пред себе си, а и пред колеги &bdquo;изпълнено&rdquo;. Животът му е историята на селскостопанската и гражданската ни авиация. Има 18 000 часа като пилот и 33 години на кормилото във въздуха. Горд съосновател е на открития в края на миналата година &bdquo;Клуб на авиацията&rdquo; на аерогара София &ndash; терминал 1 &ndash; бившия салон &bdquo;пристигащи&rdquo;, с музейна експозиция. От 1993 г. събира исторически веществени доказателства. Радва се, че с годините сбирката се увеличава.</em><br /> <br /> Христо Костадинов Христов, както се представя, е завършил ВНВВУ &bdquo;Георги Бенковски&rdquo; в Долна Митрополия. Роден е в село Баня, Бургаско (близо до Обзор), на 20 април 1929 г. в семейството на бежанци от Мала Азия. Той е най-големият от петимата братя. Като наближава 20-годишната си възраст, иска да постъпи в Трудови войски, защото тяхната служба е само 6 месеца. За да се върне по-скоро на село да помага на баща си за изхранване на семейството. Тогава не знае какво значи &bdquo;пилот&rdquo;. Донаборната комисия го изпраща във военновъздушното училище. Готви се за летец изтребител, но името му попада в списъка на деветимата, които трябва да поемат в София управлението на току-що приетите от Съветския съюз самолети за гражданската авиация.<br /> <strong><br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Голямо разочарование, до сълзи ме докара тази заповед, признава сега пилотът</strong><br /> </span><br /> Но заповед не се коментира, само се изпълнява! Първият самолет, на който лети, е &bdquo;По&rdquo; 2 &ndash; многоцелеви, създаден от руския авиоконструктор Николай Поликарпов. Усъвършенства летенето на &bdquo;Синигер&rdquo; &ndash; машина, която изпълнява всички фигури на висшия пилотаж. После се качва на &bdquo;Ли&rdquo; 2 &ndash; съветски военнотранспортен самолет. (10 такива се експлоатират от българските авиокомпании &bdquo;Дирекция въздушни съобщения&rdquo; ТАБСО и &bdquo;Балкан&rdquo; до началото на 60-те години.) <br /> <br /> По-опитните летци, асовете, и те като майсторите гледат калфата - вторият пилот, да не се научи на всичко, за да не им вземе мястото. Не дават да пипа кормилото, само когато машината е стабилизирана високо в небето, помощникът може да поеме управлението.<br /> <br /> Единствено командирът приземява самолета. Но има и изключения. Христо Христов лети на &bdquo;Ли&rdquo; 2 като втори пилот с Дако Даков.<br /> <br /> Командирът се подпрял на седалката и не мърда. Идва време за кацане. Той не пипва кормилото. Казвам си &ndash; ще кацам аз. Още не съм завършил допирането до земята напълно и чувам: &bdquo;Браво бе, Ице&ldquo;. Такива крила ми &bdquo;поникнаха&rdquo; тогава! И като става командир, оставя втория пилот самостоятелно да решава. Иначе как ще се научи? <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Летецът трябва да разчита само на себе си &ndash; другите служби да са само за потвърждение на неговите изводи, казва Христов<br /> </strong></span><br /> 22 ноември 1952 г. Със Стоян Данчев (Христо Христов е втори пилот) трябва да летят от София през Горна Оряховица за Варна. В последния момент свалят Христов от самолета, за да държи изпит, на който другите са се явили предишния ден. Слиза и на негово място се качва Димитър Лучански. Излитат в 9 ч. и след половин час катастрофират на връх Вежен в Тетевенския балкан. Загиват 26-те пътници и 4-членният екипаж, негови колеги и приятели.<br /> <br /> Цял живот ме гризе съвестта. Но явно - съдбата ме погали, признава той. Козирувам на всеки самолет, че ме е докарал до тази възраст &ndash; правя поклон... Всеки пилот като хване кормилото, си изгражда собствен почерк на управление. И колкото и да му втълпяват и да го учат, той гледа това, което сам е налучкал, то го води най-добре, най-сигурно. Не ми е излязло лошо воденето, нямам лош късмет. Щом е самолет, той ми е дал крила. <br /> <br /> Самолетът дали се чувства задължен на мен, не знам, но аз се чувствам задължен на самолета, обобщава Христо Христов<br /> По осем години пилотира &bdquo;Ил&rdquo; 14 и &bdquo;Ил&rdquo; 18. През 1973 г. се качва на &bdquo;Ту&rdquo; 154. &bdquo;Смятам го за световен връх. Не само заради това, че на него се пенсионирах. Обожавам тази машина!&rdquo;. Изучава подробно устройството и възможностите на новия самолет в Съветския съюз. <br /> <br /> Стават &bdquo;близки приятели&rdquo;. В Германия, в Дюселдорф, позволява на помощник-пилота да излети. За секунда се разсейва и усеща, че самолетът спира. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Извън пистата са, затънали в калта </strong></span><br /> <br /> Христо помни, руснаците казват, че и в угар може да каца и излита &bdquo;Ту&rdquo; 154. Свалят пътниците, подлагат мрежа под колелата. След няколко опита Христов успява да завие и да върне машината на пистата. Излитат за България. И пак получава похвали&hellip; <br /> <br /> Според летеца ветеран селскостопанската авиация изгражда гражданската. Пилотите се обучават първо от руски летци, после от български и накрая сами стават учители. През 1962 г. в селскостопанската авиация идва попълнението от &bdquo;Випуск 72&rdquo; . Трима пилоти, между които и Христо Христов, започват самостоятелни, както той ги нарича &bdquo;комбинирани&rdquo;, полети &ndash; в транспортната и в селскостопанската авиация.<br /> <br /> При една от &bdquo;акциите&rdquo; единият му колега изработва 30 часа, другият - 100, Христов прави 300 летателни часа. И получава награда от ръководството на ТАБСО - още една заплата. Това много го впечатлява. И ме задължи още по-усърдно да работя, казва той. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Притежател е и на още един рекорд &ndash; 126 кацания за един ден - с &bdquo;По&rdquo; 2</strong></span><br /> <br /> Поредната му задача е да унищожи гъсеници и скакалци, нападнали гората и нивите. Трябва да кацне в люцерна, да натовари препарата и да праши. &bdquo;Аз съм от село и гледам да пазя реколтата. Люцерната станала за косене. <br /> <br /> Избрах си пространство да няма препятствия и кацнах по средата. Натоварих препарата. Излетях. Напраших и нивите, и гората. И всеки път кацах в същите следи - да не тъпча люцерната&ldquo;.<br /> <br /> Сладкодумен разказвач е пилотът ветеран. Целият му живот е чудна история за авиацията. Иска всичко, което знае, да се запомни, да остане за младите. Обучил е много летци, споделил е много случки. Има син и две дъщери, внук и две внучки. Най-малката, като вижда дядо си с униформа, се чуди: &rdquo;Дядо, ти какъв си?&rdquo;.<br /> <br /> Треперещите му ръце с гордост показват албума &quot;Ветераните&quot;, посветен на 20-годишната история на Съюза на ветераните от Българската гражданска авиация (1978-1998). Най-отзад скромно е написано - технически и художествен редактор Христо Костадинов Христов, отговорник на музейната сбирка. Диплянката &bdquo;50 години Випуск -72 на ВНВВУ &bdquo;Георги Бенковски&ldquo;, подготвена пак от него, също крие огромен труд - издирване и подреждане на снимките на 100-те курсанти от випуска, уточняване на имената и родните места. Цяла страница са и самолетите, на които са летели &bdquo;Випуск-72&ldquo;. Сега най-голямата радост за ветерана е Клубът на авиацията. Много от експонатите в музея спасява със собствените си ръце от разрушителните фадроми. За най-голяма ценност смята двете киномашини и филмите, които участват после във всяко тържество. Обича да идва на аерогарата &ndash; все още има много за подреждане и систематизиране. А има и колеги и приятели, с които да се разговори, да си спомни миналото, да помечтаят заедно за бъдещето.<br /> <br /> <br /> <strong>Нели ДИМИТРОВА</strong><br />