Култовият музикант Салко Писин: Застреляха дуетната ми половинка Жени Николова, както пеела в ресторант

<em>Салко Писин е едно от най-популярните имена в шоубизнеса по времето на соца. Музикантът се слави като любимец на Тодор Живков. Пял е и на почти всички партийни лидери след промените, сред които са Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и Бойко Борисов.<br /> <br /> В зората на демокрацията, по настояване на тогавашния треньор на националния отбор по футбол Димитър Пенев, Писин създава хита &bdquo;Пеневата чета&rdquo;, която става химн на българските футболисти по време на великото американско лято през 1994 година. Днес обаче Салко Писин е забравен от мнозина и мизерства с инвалидна пенсия! Продължава и дългата му съдебна битка с бившия здравен министър Радослав Гайдарски. По думите на музиканта, професорът е причинил смъртта на съпругата му при рутинна операция!<br /> <br /> В откровена изповед пред народното издание Салко Писин споделя потресаващи факти и в личен, и в професионален план:<br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Pisin_vatre.JPG" alt="Pisin_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="296" />- Казахте, че се чувствате абсолютно забравен &ndash; и като човек, и като творец!... Кое доведе до това?</strong><br /> - Ох, знаете ли колко много са нещата, заради които се чувствам така сега! Не ми се иска да бъда много краен, но само последния път, когато отбелязваха 20 години от Световното в САЩ, аз няколко пъти потърсих човека, който отговаря за връзките с обществеността в БФС. Той най-нагло ме излъга! Тогава се каза, че хората, които са направили нещо през годините, ще бъдат специално поканени на въпросния коктейл. И останаха само приказките. На мен не ми е нито за яденето, нито за пиенето, но човешкото отсъства отвсякъде. А това момче там какво прави, какво изобщо е направил, защото аз съм написал химн?!<br /> <br /> <strong>- Говорите за химна от Световното по футбол през &rsquo;94-та &bdquo;Пеневата чета&rdquo;?</strong><br /> - Точно така. Песен, която съм представил на доайени в музиката. И на Заберски-старши /Ангел Заберски, б.а./, и на Карадимчев /Борис Карадимчев, б.а./ я представих, с които сме работили заедно във ВИТИЗ. Исках само да видя какво е тяхното мнение, а отговорът бе: &bdquo;Ами ти си изконсумирал всичко &ndash; и текст, и музика, едва ли нещо може да се добави&rdquo;. А аз я написах далеч преди да започне Световното! И се въртеше толкова много, колкото досега се е въртяла единствено песента, с която малкото момиченце /Крисия, б.а./ спечели второ място на детската &bdquo;Евровизия&rdquo;. Но какво от това? Това е&hellip; нямам думи, разбирате ли! Толкова неща ми изникват в съзнанието, че ви е бедна фантазията.<br /> <br /> <strong>- Какво ви изниква, споделете!</strong><br /> - Аз съм в Швейцария с Жени /Жени Николова &ndash; дуетната половинка на Салко Писин, б.а./. Пената /Димитър Пенев, б.а./ ми се обажда по телефона, казва, че трябва да говоря и с Вуцов /Иван Вуцов, б.а./, защото в България в онзи момент награждавали Христо Стоичков за &bdquo;Футболист на годината&rdquo;. Обаждат ми се с думите: &bdquo;Трябва да дойдеш, защото президентът Желев ще бъде, ще наградим&hellip;&rdquo;. А аз отвръщам: &bdquo;С Жени сме в Швейцария, все пак това са не малки разноски&hellip;&rdquo;. &bdquo;Няма проблем, ние ще ви поемем разноските&rdquo;. Ние идваме. Пяхме. И никой не се сети да ни плати пътните, както бяха уговорките. Не съм имал и хонорар. А същата година награждаваха актуална песен за актуално събитие - и нямаше кой дори да класира песента &bdquo;Пеневата чета&rdquo; за събитие, което разтърси България, и което едва ли някога ще се повтори!...<br /> <br /> <strong>- Мислите ли, че на българина с власт паметта му става къса?</strong><br /> - А, ето това е въпрос-попадение! Ами те&hellip; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>те са се ояли просто! </strong></span><br /> <br /> Още по времето на онази еуфория, когато националният отбор играеше квалификациите тук, още преди Световното, преди всяка една среща ходех горе в Бояна, за да веселя момчетата. Всяко едно от момчетата имаше песента на касетка, а те почти всички играеха навън. И така, във всяко посолство почти имаше мои плакати, бяха чували, знаеха песента. Преди време, когато БНТ правеше поредица издания, шоута, посветени на успеха на националите, никой, ама никой не се сеща за мен! Все едно не съществувам! Обаждам се аз и някаква от другата страна казва, че била от кабинета на Манченко /Методи Манченко, б.а./, щяло да му бъде предадено &ndash; представяте си как е станало така, нали?! Докато не писаха в пресата, отговор нямаше. Чак след това този Манченко ме откри.<br /> <br /> <strong>- И каква е ситуацията ви днес &ndash; след толкова еуфория, успехи, наздравици?</strong><br /> - Какво да ви кажа &ndash;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>имам хиляди болести</strong></span><br /> <br /> Пия сума ти хапчета &ndash; сутрин три, през деня едно за диабет и вечер по 8 хапчета. Имах 170 лв. пенсия, но не съм само аз &ndash; огромна маса от българския народ живее с такива суми. Когато съпругата ми почина, ми увеличиха с някакви проценти пенсията, стана 240 лв. Но болката ми не е за парите, а за отношението. То е най-важно! Тая песен, каквото и да се опитват да говорят, да не правят, тя ще си остане в историята!<br /> <br /> <strong>- С Димитър Пенев, доколкото знам, сте били добри приятели&hellip; Той не ви ли подаде ръка в точния момент?</strong><br /> - Пената идваше в ресторанта, в който свирихме. Вика: &bdquo;Отивайте във футболния съюз да си занесете с Жени паспортите, за да ви извадят визи за Америка&rdquo;. На другия ден отивам &ndash; а, няма такова нещо! След това пък имаше двама бандити &ndash; мутри, които организираха цялата тази работа, а мен през това време &bdquo;Ройтерс&rdquo; ме потърси, представяте ли си! Обаждат се от &bdquo;Ройтерс&rdquo; във футболния съюз &ndash; да проверят дали сме включени, каква е делегацията, и оттам веднага променят &ndash; не, не, те са включени в делегацията, как! Тогава никой не прояви коректност, колегиалност. А през &rsquo;94-та не съм разполагал с такива средства, че да покривам дори половината пътуване от такъв характер, а Жени беше бедно момиче.<br /> <br /> <strong>- Какво се случи с нея след това?</strong><br /> - Бог да я прости, застреляха я в Хърватия. Бяхме се върнали от Швейцария, където имахме право да работим осем месеца. Когато си дойдохме един август, Жени замина при сестра си &ndash; да пеят в Хърватия. И какво е станало там, не знам, но на мен през това време ми звънят от Швейцария &ndash; да отидем на едно участие. Изчаквах тя да се обади, за да й кажа. Отивам аз на един мач и на полувремето ме викат по уредбата &ndash; баща ми ме търси по телефона. И ми казва: &bdquo;Убиха Жени!&rdquo;. Някакъв шиптър я застрелял вътре в ресторанта, както пеела. А това е момиче, което се е явявало два пъти на &bdquo;Златен Орфей&rdquo;! Бях шокиран. Успях да организирам след това погребението &ndash; и имаше над 1000 човека. Жени беше много точен и коректен човек.<br /> <br /> <strong>- Всъщност на практика, ако през всичките тези години получавахте системно суми за авторски права за емблематичната си песен, навярно сега нямаше да имате финансови затруднения&hellip;?!</strong><br /> - Нищо не съм спечелил. Но не съм и търсил печалба. Направих го от сърце. Карадимчев ми каза така: &bdquo;Ние може да сме написали хиляди песни, но ти си написал песен за актуално време и актуално събитие в него &ndash; ако беше в чужбина, с една песен можеше да живееш цял живот!&rdquo;. След това четох как Рей Чарлз е написал песен за американския национален отбор &ndash; и само за да преотстъпи правото да я изпее друг на Световното първенство, той е получил 2 млн. долара! Иван Татарчев ми беше приятел, казваше ми: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Дай да ти осъдим тия!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> А аз отвръщах: ами, остави ги, не искам да съдя никого. Те си излъчваха песента, без да съм подписвал някакъв договор, само ме попитаха по телефона какво име на песента да сложат, защото искали да я пуснат, имали готов клип&hellip;<br /> <br /> <strong>- Имахте ли среща тогава с някой от шефовете в БНТ, за да получите на конкретни въпроси &ndash; конкретни отговори?</strong><br /> - Тогава беше директор Хачо /Хачо Бояджиев, б.а./. Знаете ли колко трудности срещнах, докато записах песента?! Бях я записал първоначално в ресторанта &ndash; на касетофонче, тогава нямаше такива техники като сега. Ходих няколко пъти до БНТ, исках да се срещна с Хачо Бояджиев, секретарката все ме отпращаше с думите, че ще му предаде. Не можело. А това поколение, което сега са станали звезди, всичкото е минало тогава през мене!...<br /> <br /> <strong>- Освен вашата песен, единствената друга с футболно послание се оказва, че е чалга хитът на Кали &bdquo;4-4-2&rdquo;. В предварителния ни разговор ми споделихте, че при едно от пътуванията си в Швейцария дори е станало така, че сте я спасили &ndash; разкажете каква е била ситуацията?</strong><br /> - Това все пак наистина е чалга песен, тя няма нищо общо. Познавам се добре с Кали. Имаха тогава проблеми &ndash; бяха се събрали една група, в която имаше 2-3 певици, измежду които и Кали, 4-5 души музиканти. Бяха в Санкт Гален. Чувам аз, че има българско участие и отидохме да видим, тъй като дотогава бях само аз от България. Отношението към тях беше повече от ужасно. Те работеха при някакъв циганин в някакво малко ресторантче. Влязохме, седнахме, познаваха ни всичките, и ги почерпихме, защото те нямаха нищо, нито за ядене, нито за пиене на масата. А това беше някаква криминална кръчма, но аз познавах нейния собственик, който беше добронамерен към мен. Всички собственици на заведения в Швейцария идваха да ни слушат, но ние не свирехме чалга или такива работи, свирехме европейска музика и техните евъргрийни, естрадата, разни романси. Бил съм и около 15-ина години в Югославия, имах страхотен репертоар. Всички се чудеха как само двама души успяват и да свирят толкова точно, и да пеят в същото време заедно. Писаха ни в тамошната преса, интересът беше голям. Правихме разни концерти с Шабан Шаулич, с Весна Змиянац, с Драгана, с всичките звезди. <br /> <br /> Един ден групата на Кали ми звънят &ndash; обясняват как <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>собственикът ги бил заключил, прибрал им паспортите, бяха уплашени</strong></span><br /> <br /> Отивам аз през деня там и всъщност тогава се запознах с Кали. А те ходеха навсякъде из заведението, той ги караше да мият чинии, да бъдат момичета и момчета за всичко. Полицията дори ги предупреди да не свирят повече в това заведение, защото ще имат само проблеми. Собственикът си викал само сърби да му пеят, а с българите се държал така, все едно са му роби. Така се отърваха. Кали ми е благодарна и до днес за това, че я спасих от там. Един случай имах преди години с нея &ndash; минавам край църквата &bdquo;Света Неделя&rdquo; пеша, изведнъж спира един мерцедес с охрана, и - хоп &ndash; тя слиза от колата и ме прегърна с думите: &bdquo;Никога няма да забравя това, което си направил за мен!&rdquo;. И за мен това беше достатъчно.<br /> <br /> <strong>- Истина ли е, че сте били любимец на Тодор Живков? Май за това също не е говорено много-много&hellip;</strong><br /> - Това е самата истина, с която никога не съм злоупотребявал. Един път, когато той беше под домашен арест уж &ndash; във вилата на &bdquo;Секвоя&rdquo;, се случи следната ситуация: беше 7 септември, аз бях свирил на едно сватбено тържество, в Боянското ханче. Обадих се на шефа на полицията и оттам ми казаха, че Бойко и фирмата му охраняват Живков. Та зависеше от шефа на охраната на ИПОН дали аз ще бъда допуснат при него или не.<br /> <br /> В крайна сметка казали са кой съм и ме пуснаха. Говорихме с Тодор Живков около четири часа за какво ли не. И който каквото ще да говори, за мен той беше един истински политик. Ама каквото искат да говорят за него &ndash; че е прост, не знам си какво, без образование, но то, образованието, не прави човека да има широк поглед. Младото поколение сега само може да съжалява, че не е живяло тогава. Вярно, имат свобода сега да ходят навсякъде, но какво като отидеш навсякъде?!...<br /> <br /> <strong>- За какво си говорихте с Тодор Живков толкова дълго време?</strong><br /> - Аз го питах за покръстването, например, защото всички обвиняват него най вече. Но не е той. Имаше един Кръстю Тричков, член на Политбюро. Беше ме извикал веднъж, за да ми каже: &bdquo;Виж какво, брат ти е главен лекар на болницата в Кнежа, партиен секретар. А целият квартал казва: &bdquo;Ще си сменя името, ако докторът си смени името&rdquo;...&rdquo;. Обърнаха две полицейски коли тогава в квартала. Обаче тоя като ме извика, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>така ме заплаши, че още помня! </strong></span><br /> <br /> А имам брат, сестра &ndash; и двамата имат деца. На сестра ми дъщеричката дори завърши със златен медал гимназията, но не й дадоха дипломата, защото не си била сменила името! Арестуваха баща й, държаха го няколко дена, защото все отказваше да си смени името.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, Бойко Борисов ви нарича и до днес Маестро!...</strong><br /> - Ами да, така е. Той ме познава лично от много, много години. Беше ме поканил веднъж във Велинград &ndash; да свиря две вечери. Даде ми един телефон - ако има проблем, да му се обаждам. А аз имах сериозни проблеми покрай смъртта на съпругата ми. Какво да ви кажа&hellip; корупцията в прокуратурата в България е такова чудо, че дори и с моите позиции и връзки, чак след три години успях да се преборя с нея! Жена ми отива да й вземат биопсия &ndash; след подписано съгласие, платени такси, всякакви документи, но в този момент идва отговор от болницата, че поради компетенцията на проф. Гайдарски /Радослав Гайдарски, бивш министър на здравеопазването, б.а./ той е решил в последния момент да прави друга операция.<br /> <br /> <strong>- Решил е, без да ви уведоми, без да поиска вашето разрешение ли?!</strong><br /> - Ами жена ми отиде в отлично здраве в болницата, не искаше. Подписа листа, че ще се явява на скенер и си тръгна. Страхуваше се от това нещо. Въпреки това й обяснили, че трябва да направи биопсия. Отива тя в частния кабинет на същия този професор и той казал: &bdquo;А, това е козметична операция, ела в петък, и ще го направя&rdquo;. В ситуацията се намесиха дори полицията от едната страна, и ДАНС от другата. Разкриха престъпление, внасят нужното в прокуратурата. И там един от районната прокуратура &ndash; Попколев /прокурор Ангел Попколев, б.а./ - колко пъти съм му казвал името на тоя прокурор, ама що не ме съди?! Защото е един бандит, който няма работа в съдебната система! Това е същият, който, когато откриха отпечатаните бюлетини в Костинброд и гръмна скандалът, е бил наблюдаващ прокурор. Отишъл, стоял там 10 минути и си тръгнал. А ДАНС и полицията стоели до 3 сутринта. И на другия ден Сотир Цацаров го изгони от Градската прокуратура и го върнал обратно в Районната. А районната прокурорка пък го връща в Апелативна прокуратура &ndash; обикаляше като цветарка, имаше над 15 постановления. Тогава си спомням и как <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Сашо Диков най-грозно ме излъга</strong></span><br /> <br /> Работеше още в Канал 3. Все искаше документи, събираше с обещание, че ще направи разследване. И не го направи. Дълга сага беше.<br /> <br /> <strong>- След смъртта на съпругата си имахте ли личен разговор &ndash; очи в очи &ndash; с проф. Гайдарски, който, да не забравяме, че е и бивш министър на здравеопазването!</strong><br /> - Последното беше миналата година, някъде около Великден, в &bdquo;Часът на Милен Цветков&rdquo;. С него се бяха свързали по телефона. Включи се в предаването и започна да лъже. И водещият му реагира: &bdquo;Чакайте, първо казахте, че не сте оперирали, след което &ndash; че сте?!...&rdquo;. И той започна да мрънка. А аз в същото време представих в ефир документи. До мен пък седеше доктор Кацаров, който отговаряше за правата на пациентите в здравеопазването. След предаването пък се бяха свързали с мен, за да ме уведомят, че щели да ме съдят &ndash; мен и Кацаров, за уронване престижа! Пък тия от ДАНС ми казват &ndash; как нямат късмет да те съдят, ще отидеш, ще треснеш документите и ще приключиш! <br /> <br /> <strong>- Минавала ли ви е някога мисълта да напуснете България?</strong><br /> - Знаете ли, през &rsquo;97-ма, когато запалиха парламента, шефът на криминалната полиция в кантона Цюрих ме пита: &bdquo;Абе, защо запалиха парламента в България? Това не е държава!&rdquo;. Обяснява ми как в Берн, като изкарат кравите на площада, взимат разрешение &ndash; всичко е предварително изчислено колко вреда ще нанесат, в случай че обърнат някоя кола, счупят някоя витрина, всичко е застраховано. А вечерта, когато си тръгват от площада, са задължени да си измият и изчистят всичко. В Цюрих ми предложиха да остана да живея там. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Предложиха ми политическо убежище </strong></span><br /> <br /> а аз бях по вестниците там, на първа страница, предложиха ми жилище, а аз да си свиря там. Пък аз отказах, тръгнах. Два пъти ми предлагат убежище в Швейцария, аз и двата пъти отказах. Ноември &rsquo;89-та свирех в Осло &ndash; и там дойде полицията, в апартамента, и нахвърля едни листове на масата. Бяха 3-4-ма полицаи. Добре че дойде един местен, та ми преведе &ndash; те ми предлагали политическо убежище. Отказах и си тръгнахме, дори гледахме на границата заснетото убийство на Чаушеску /Николае Чаушеску, ръководител на комунистическа Румъния от 1965 г. до падането на режима му през &rsquo;89-та, б.а./. Не исках да емигрирам. Работил съм доста години навън, но винаги съм се връщал в България. А това как не ги пускали да ходят в чужбина по времето на комунизма &ndash; да ви кажа, говорят само това, което им отърва, не всичко. <br /> <br /> Сега положението ми не е никак леко, но аз не искам думите ми да звучат като просия, разбирате ли&hellip;!? Аз милостиня не искам! Няма нужда! Искам само уважение, отношение! Малко като репликата на Сталин е: &bdquo;Днеска получаваш медалче &ndash; получаваш го, утре получаваш куршумче &ndash; и него получаваш!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />