За разлика от някои други Камелия не е навирила носа си, споделя фолкветеранът
<em>Руси Русев не се нуждае от дълго представяне &ndash; спомене ли се култовата му песен &bdquo;На бургаската гара&ldquo;, както и другите следдесетоноемврийски хитове, хората веднага разбират, че става въпрос за легендата от зората на поп-фолка. <br /> <br /> Ето какво разказа пред &bdquo;ШОУ&ldquo; &bdquo;курназ момчето&ldquo;:</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Russi_vatre.JPG" alt="Russi_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="412" />- В началото на кариерата си сте започнали да изпълнявате рок- и попмузика, но по-късно сте направили рязък завой и сте се ориентирали към по-лекия жанр. Защо? </strong><br /> - Тя, душата ми е рокаджийска, но трябваше да издържам семейството си... <br /> Сега като отида на някое участие, където хората са около моята възраст, те искат да слушат BG-естрада, както и западна, и аз им пея такива песни. Но когато отида в някоя дискотека, собствениците искат само чалга, и то бърза чалга &ndash; кючек, а балади не искат! <br /> <br /> <strong>- Изпели сте много песни, но вашата &bdquo;визитна картичка&ldquo; си остава &bdquo;На бургаската гара&ldquo;&hellip;</strong><br /> - Не смятайте, че се гордея с тази песен! Изпял съм много глупости и точно глупостите ми се харесаха на хората!<br /> <br /> <strong>- Какво си спомняте за годините, когато се &bdquo;наливаха основите&ldquo; на поп-фолка?</strong><br /> - Хисарския поп, както е известен бате Митко, и Тони Дачева с оркестър &bdquo;Кристал&ldquo; от Ямбол бяха първите, които пробиха. Те се бяха върнали от Югославия и започнаха да записват и предлагат музика. След тях, мисля, че аз бях следващият, който издаде албум. Аз също бях няколко месеца в Югославия заедно с групата, която бях направил, и като се прибрахме, започнах сам да издавам песните си. Това продължи две-три години, след което влязох в &bdquo;Пайнер&ldquo;.<br /> <br /> <strong>- Вие сте от първите звезди на музикалната компания на Митко Димитров&hellip;</strong><br /> - С Радо Шишарката и Валдес бяхме сред първите. След това дойдоха Глория, Нелина, Цветелина, Камелия, Деси Слава, Силвия и започнаха с мен да правят първите си участия и концерти. <br /> <br /> <strong>- Какво си спомняте от прощъпалника на Глория на голямата музикална сцена? Беше ли уплашена в началото?</strong><br /> - Не, не беше. Тя е много амбициозна, много стриктна, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не е глупава, за разлика от някои други</strong></span><br /> <br /> и знае какво иска. Тя държеше нещата й да се изпипват добре - по аранжимент, по музика, работеше предимно с Максим Горанов (и аз имам доста неща направени с него), държеше на качеството на аранжимента, държеше на външния си вид и намери правилния път да върви нагоре.<br /> <br /> <strong>- Стефан Цирков написа книга за изпълнителите от &bdquo;Пайнер&ldquo; и се прочу с не особено ласкавите си коментари за тях &ndash; например за Камелия, с която доста години са били приятели, той пише, че била &bdquo;перверзна и алчна кучка&ldquo;&hellip;</strong><br /> - Не знам дали е така, това си е негово мнение. На Камелия, както и на много други, аз съм подавал ръка и съм й помагал в началото - първите си участия тя направи с мен. Тогава Камелия нямаше свой автомобил и съм я возил по участия с моята кола. В началото тя пътуваше с майка си с влака &ndash; спомням си, че трябваше да ходим във Велинград на едно от участията и се бяхме разбрали да ги взема от гара Пазарджик&hellip;<br /> <br /> <strong>- Що за човек е Камелия?</strong><br /> - Готина е и аз си я харесвам. За разлика от някои други тя не е &bdquo;навирила носа си&ldquo; и с нея може да се разговаря. Дори и после, когато набра голяма скорост, отношенията ни останаха лоялни и приятелски.<br /> <br /> <strong>- Защо - другите забравиха ли откъде всъщност са тръгнали?</strong><br /> - Да, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>повечето наистина забравиха откъде са тръгнали</strong></span><br /> <br /> <strong>- Коментира се, че ако младо момиче иска да подпише договор с &bdquo;Пайнер&ldquo;, задължително трябва да мине през чаршафите на Митко Димитров.</strong><br /> - Няма такова нещо! Митко си има семейство и държи на него. Плюс това е умен мъж, не е глупак, че да се излага да ляга с всяка...<br /> <br /> <strong>- Сега се знае, че парите могат да направят от най-голямата бездарница &ndash; певица&hellip;</strong><br /> - За парите съм съгласен, че от всяко по-хубаво момиче могат да направят звезда. И го правят. Когато един бизнесмен с пари каже на Митко: &bdquo;Моето момиче искам днес да го видя на екрана десет пъти&ldquo;, той му казва: &bdquo;Нямаш проблем, това ще ти струва еди-колко си&ldquo;. И тъй като сега се пее на плейбек, слушателите нямат представа какви в действителност са възможностите на тези момичета и си казват: &bdquo;Щом тази я дават по телевизията толкова често, значи е голяма работа!&ldquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>- А защо напуснахте &bdquo;Пайнер&ldquo;?</strong><br /> - Митко Димитров не беше съгласен да напускам и цяла година водехме дебати, а той ме агитираше да остана. Но като видиш, че не са ти осигурили нито едно участие, а и за тези, които сам си намерил, трябва пак да им даваш дела им &ndash; се замисляш дали си струва да стоиш още....<br /> <br /> <strong>- Каква част от хонорарите ви оставаха за фирмата на инж. Димитров?</strong><br /> - В началото в договорите, които бяхме сключили, пишеше, че 80 процента от хонорарите ни са за нас, а останалите 20 на сто &ndash; за Митко Димитров. След това станаха 75 % за изпълнителя, а 25 &ndash; за &bdquo;Пайнер&ldquo;, после процентите паднаха още и стигнаха 50 на 50, а сега слушам, че за певците остава съвсем малко...<br /> <br /> <strong>- Разкажете за семейството си, за децата&hellip;</strong><br /> - Семеен съм от 33 години, голямата ми дъщеря е омъжена и вече имам внук от нея. А малката завърши висше музикално образование и тръгна по моя път &ndash; заедно с приятеля си се занимават с музика.<br /> <br /> <strong>- След раздялата ви с Митко Димитров открихте ресторант в бургаския комплекс &bdquo;Славейков&ldquo;. Какво стана, че се отказахте от това си начинание?</strong><br /> - Да, по това време и жена ми я бяха съкратили от работа, и решихме да си пробваме късмета като ресторантьори. Наехме едно помещение - малката &bdquo;Фантазия&ldquo; му казваха, но когато след 5-6 месеца го разработихме, собствениците решиха да го продават. <br /> <br /> <strong>- Повече не опитахте ли с такъв бизнес? С нещо извън пеенето не се ли занимавате?</strong><br /> - Не, повече не се пробвах. Сега работя в читалището в бургаския квартал Долно Езерово и уча група деца да пеят. Постигаме доста добри резултати &ndash; мой възпитаник взе участие в един от музикалните формати и се нареди доста напред.<br /> <br /> <strong>- Разкажете за най-инфарктното пътуване, което сте преживели?</strong><br /> - Веднъж се прибирахме от Враца, а времето беше много студено и едно от момчетата беше премръзнало и заспиваше от студ, когато се оказа, че антифризът в колата изтича постоянно. Наложи ни се да наливаме в колата водката, ракията и виното, които носехме със себе си, за да стигнем до бензиностанция в Монтана...<br /> <br /> <strong>- Какви спомени оставиха у вас мутренските години?</strong><br /> - Случвало ми се е да пея в заведения, в които е имало и мутри, но като цяло не съм имал участия на техни партита. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз не обичам да се &bdquo;навеждам&ldquo;, както правеха някои колеги</strong></span><br /> <br /> Случвало се е да им искат пари за песни, за клипове, а после се оплакваха от тях, че се държали зле и ги експлоатирали...<br /> <br /> <strong>- А не съжалявате ли, че не сте пели на купоните на момчетата със златните ланци &ndash; все още се говори за лудите пари, които те са хвърляли на изпълнителите. Впрочем кой е бил най-големият бакшиш, който са ви давали?</strong><br /> - 3000 лева, но аз ги хвърлих на земята &ndash; един тип ме караше да му пея непрекъснато една и съща песен...<br /> <br /> <strong>Бургас,<br /> Едно интервю на Марина ШИВАРОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />