Йорданка Христова е звездата в Куба! Пееха с Бисер Киров, правеха шоу!
<em>Известният танцьор и хореограф Алфредо Торес беше свикнал да заема комфортния стол на жури &ndash; в &bdquo;Денсинг старс&rdquo;. Този път обаче влезе в риалитито &bdquo;И аз го мога&rdquo;, за да бъде оценяван. Темпераментният кубинец е от онези хора със свободна мисъл, пред които не стоят никакви прегради &ndash; и в общуването, и в живеенето. И въпреки че живее в България от години, се е сблъсквал и с хора, които не са го приемали&hellip; заради цвета на кожата му! <br /> <br /> Ето и неговата най-откровена изповед:<br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Alfredo_vatre1.JPG" alt="Alfredo_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="451" />- Емоцията в &bdquo;И аз го мога&rdquo; като тази в &bdquo;Денсинг старс&rdquo; ли е, защото там струеше един темперамент, заряд от теб, не пропускаше да отбележиш колко са важни ханшът, ръцете, роди култови лафове, които се подеха от всички&hellip;?</strong><br /> - (смее се) Така е, но и тук емоцията ми не е никак малка. Очаквано предизвикателство, но не винаги с очакван финал &ndash; получава се истинско. Адреналинът в мен е голям, защото някои от номерата са наистина трудни, други не толкова. Страх нямам, но много висок адреналин. Все пак нали уж всички участници сме подготвени да правим в шоуто нещо екстремно. <br /> <br /> <strong>- Жури или участник &ndash; бил си и от двете страни?</strong><br /> - Гледам да съм професионалист и от двете страни. Приемам нормално критиката към себе си, нямам забележка към това. Ролята ми е единствено да си направя номера максимално добре. А иначе не съм сигурен къде се чувствам по-добре&hellip; И в двата случая &ndash; и като участник, и като жури. Едно и също е за мен. Все пак съм учил актьорско майсторство в Куба, мисля си, че мога да се справя и с двете. А и ми харесва &ndash; цялата тази емоция, завладяването на публиката.<br /> <br /> <strong>- Баща ти е бил треньор по бокс, при това - на световни шампиони! Но от теб не е станал боксьор&hellip;?!</strong><br /> - Е да, не стана! (смее се) Но нито аз съм искал някога, нито баща ми го е искал от мен &ndash; да се занимавам с бокс професионално. Играя малко бокс, но баща ми винаги ме е подкрепял в това, което съм избирал да правя. Занимавах се като малък с бокс, но в един момент започнах да танцувам. Той не ме спря. Напротив, каза: &bdquo;Добре, прекрасно, давай!&rdquo;. Боксът ми е в кръвта също, защото съм от семейство, в което е имало родител в този спорт, но танците са моят живот!<br /> <strong><br /> - Колко силна беше връзката ти с баща ти?</strong><br /> - Той си отиде през 2003 г. Но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>с него бяхме все едно е един човек</strong></span><br /> <br /> Това е най-точната дума, да.<br /> <br /> <strong>- Сега самият ти си баща на четири &bdquo;българо-кубинчета&rdquo;! И знаят ли те например, че като малък ти си се страхувал много от тъмното, стряскал си се, като изгасят лампата?</strong><br /> - (смее се) О, да, да, точно така беше! А ти откъде знаеш? (смее се) Но това остана само в детството ми, вече не е така. Знаят, да. Децата често се плашат от тъмното, но при мен вече отмина това. <br /> <br /> <strong>- Как се чувстваш в България &ndash; от колко години вече живееш у нас? И отговарят ли българите като поведение, нагласи на твоя темперамент?</strong><br /> - От 2001 г. съм в България. Чувствам се добре. Имам семейство тук и съм щастлив. Българите определено сте различни &ndash; и като култура, и като темперамент, но не е толкова огромна разликата. По-скоро в Куба хората са по-отворени, по-освободени. Българите са по-затворени, по-събрани някак&hellip;<br /> <br /> <strong>- От раз ли са те приемали българите?</strong><br /> - О, не! Невинаги се получава така. Старая се обаче, да не обръщам внимание на тези неща и да продължавам напред. Но какво ли не се е случвало! Например, ходя си по улицата и има хора, които подвикват отнякъде. Дори онзи ден излизам от залата, а тя е в близост до НДК, тръгвам да вървя, а отгоре някакви малки момичета и момчета &ndash; на не повече от 15-16 години &ndash; започват да крещят: <br /> <br /> &bdquo;Негър, негър&rdquo;! Обърнах се само, погледнах ги, зачудих им се и продължих. Това е. Понякога ми става и смешно &ndash; все пак са малки деца, а не си мисля, че те нямат телевизор вкъщи, не гледат филми от Щатите или не знаят, че има и чернокожи хора?!...<br /> <br /> Знаеш ли, в началото тук ме гледаха някои едва ли не като че съм извънземно. По улицата се провикваха един на друг &bdquo;Виж! Виж! Виж! Момче &ndash; шоколад!&rdquo;, не знам си какво, малки деца идваха да ме пипат &ndash; аз казвам: &bdquo;Пипай спокойно&rdquo;, сякаш съм някаква кукла там. Много странно! Аз ходя навсякъде по света &ndash; Франция, Италия, Испания, Англия, Дубай, Ирландия, Швейцария&hellip; Например, в Швейцария хората са по-бели от българите. И когато отида там, те все едно не ме виждат, няма реакция на хората, нормално. Не се чудят например, че ходя по улицата.<br /> <br /> <strong>- И смешно, но и много тъжно&hellip; Как си го обясняваш това? Манталитет ли е само според теб?</strong><br /> - Наистина е така &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и смешно, и тъжно</strong></span><br /> <br /> Беше ми дискомфортно в началото, мислех си, докато гледам тези деца: в какво училище учиш, какво говорите с родителите си, че да не знаете, че освен бели, има и тъмнокожи хора, хора с по-жълтеникав цвят на кожата, мулати&hellip; Манталитет, да, това е. Основно е манталитет май. Но е наистина много странно това.<br /> <br /> <strong>- Отношенията между България и Куба през годините са били повече приятелски&hellip;</strong><br /> - Да, да, много даже! Сега като че ли тази връзка се е позагубила, но по комунистическо време в Куба имаше много българи. И всички бяха приятели там. Но нещата се смениха&hellip; Пак има българи, но се губи онази картина, контактът между двете държави. Иначе, когато ми кажат за българи в Куба, се сещам само за Йорданка Христова. Тя беше звездата там! А &ndash; и за Бисер Киров! Пееха в &bdquo;Тропикана&rdquo;, правеха шоу. Йорданка Христова е звезда в Куба, а и всяка година ходи там, обикаля, радват й се. А и Бисер Киров ходи често там, нищо, че е повече време в Русия.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Alfredo_vatre2.JPG" alt="Alfredo_vatre2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="385" /><br /> <strong><br /> - Обичаш ли България? Да не забравяме, че си и женен за българка &ndash; и двамата имате четири деца!</strong><br /> - О, да, обичам! С Гена сме заедно от вече 13 години. Първо бяхме приятели, след това тя бе мое гадже, а накрая - и съпруга. Работихме заедно в хотел &bdquo;Кемпински Зографски&rdquo; &ndash; аз танцувах там, а тя беше барманка. Така ни се пресякоха пътищата. Имахме договор от &bdquo;Тропикана&rdquo; да работим шест месеца в този хотел. После аз останах още малко, а после дойде и сватбата. Връщах се от време на време в Куба, после пак в България, докато накрая не <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> останах в България &ndash; женен, с деца </strong></span><br /> <br /> (смее се)<br /> <br /> <strong>- Колко бързо дойде сватбата, защото от твоите приказки усещането е, че действията се развиват за някакви дни&hellip;</strong><br /> - Ха-ха, не-е-е, може би беше минала около година. Аз бях този, който отправи предложението. Попитах я дали иска да се оженим, тя каза &ndash; добре, о`кей, хайде. И така стана.<br /> <br /> <strong>- А как те приеха родителите на Гена?</strong><br /> - В интерес на истината, ме приемат нормално още от самото начало. Като всички родители, бяха загрижени за детето си. Те са българи, но са ходили в Щатите, виждат какво става по света, по Франция, по Италия, по Испания и не са били шокирани или нещо такова. Ако отидеш в някоя от тези държави, ще видиш колко е нормално там една бяла жена да е омъжена за черен мъж или обратното. Само тук, в България, това е нещо странно. Който не ходи по света и не знае какво се случва, разсъждава така. В Куба, например, е съвсем нормално. Нямаше никакви предразсъдъци към мен и това беше наистина добре, защото иначе щеше да ми е много трудно. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Когато има любов, цветът няма значение, нито има значение какво казва мама или тате<br /> </strong></span><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Alfredo_vatre3.JPG" alt="Alfredo_vatre3.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="333" /><br /> <strong><br /> - С Гена имате четири деца, но по-интересното е, че далеч преди да се родят те, врачка ви предсказва, че ще имате&hellip; четири деца. Повярвахте ли й в началото?</strong><br /> - Не, изобщо не повярвахме, но ето, че така се случи! Интересно!... (смее се) Гена не вярваше в това, смееше се. Иначе не ходим по такива хора, а срещата с тази жена беше случайна.<br /> <br /> <strong>- Как са децата?</strong><br /> - Добре са, спортуват активно. Ходят на футбол, на танци, така растат. Шон ходи на бокс, но напоследък ходи повече на футбол. Джойс се занимаваше с балет, но и пее. Дженифър преди ходеше на художествена гимнастика, сега не. А Амая танцува &ndash; много. Тя има добра кондиция и за класически балет.<br /> <br /> <strong>- Преди време влезе в интересен образ &ndash; в кожата на холандски хомосексуалист в сериала &bdquo;Дървото на живота&rdquo;. Трудно ли ти беше, как се почувства?</strong><br /> - Бях актьор през цялото време, може би затова правех правилно, каквото трябва. Не е трудно, когато имаш отношение към това изкуство. Но знаеш ли какво се сетих, извън сериала е &ndash; когато работих в &bdquo;Тропикана&rdquo;, в балета, в който танцувах, бяхме около 40 момчета. От тях 35 бяха хомосексуалисти. А за работех 15 години там. Дори директорът беше хомосексуалист, но бяхме като голямо семейство. Аз нямам проблем с хората с различна ориентация, всичко е било наред, не е имало проблеми. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В &bdquo;Тропикана&rdquo; има и много хомосексуалисти, и много лесбийки</strong></span><br /> <br /> <strong>-Вярно ли е, че някога си участвал в еротична танцова програма, организирана от Миглена Дерменджиева, по известна като Меги Дерм, както самата тя твърди в едно интервю?</strong><br /> - Коя беше Меги Дерм? Не се сещам&hellip; Как така ме е учила?! Как се е получило това &ndash; аз идвам от &bdquo;Тропикана&rdquo; в България!?!... Не мога да си го представя дори! (смее се) Ооо, сега се сещам за коя говориш &ndash; участваше в някакво риалити (&bdquo;Сървайвър&rdquo;, бел. ред). Но тя е стриптийзьорка! А аз нямам нищо общо със стриптийз! (смее се) Абсолютно невярно е това!<br /> <strong><br /> Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />