Силвия Петрова: Лекарите все ме питат дали съм събрала парите за операцията

<em>На милосърдието на българите разчита Силвия Петрова, защото въпреки жаждата си за живот, въпреки събраните досега суми, болестта й гълта даренията и иска все повече и повече. Силвия вече е получила цена за живота си. Тя е на 30 г. и е с вродено патологично нагъване на кръвоносни съдове в мозъка, които като бомба със закъснител могат да &ldquo;избухнат&rdquo;, т.е. да започнат да кървят във всеки момент. Внезапните мозъчни кръвоизливи и тежките операции изцеждат силите й. Оперирана е многократно, като за първи път това се случва, когато е на 7-годишна възраст, но без окончателно излекуване. След раждането на детето й е била на косъм от смъртта - пак й отварят главата, за да я спасят - болестта няма симптоми. Единственият й шанс е т.нар. емболизация - безкръвно лечение, което обаче е много скъпо и непосилно за семейството. Този метод за първи път е приложен от д-р Станимир Сираков в столичната университетска болница &ldquo;Св. Иван Рилски&rdquo;, където Силвия е закарана на 3 май 2012 г. в кома. Досега е претърпяла 5 безкръвни операции. Предстоят още четири или пет такива. За да имат ефект операциите, те трябва да се направят през 40 дни, за което са необходими близо 100 000 лв. <br /> </em><br /> <strong>- Силвия, как се чувствате в момента?</strong><br /> - Благодаря, добре съм. Грижа се за детенцето си и си върша домашните задължения в очакване лекарите да решат какво лечение да ми приложат.<br /> <br /> <strong>- От Комисията за лечение в чужбина ще ви отпуснат ли някаква сума?</strong><br /> - След като лекарите в България вземат окончателно решение, ще мога да подам документи в Здравната каса. Но те искат да намеря сама болница в страна от Европейския съюз, да им изпратя документите и те да преценят дали могат да ми приложат лечение. Защото дори и да е с кибер нож, няма да е една операция, а ще са няколко. Затова и търся помощ за набиране на пари. В момента имам близо 25 600 лв., но не знам докъде ще ми стигнат. А ако ми направят тук нова операция, не знам нито каква ще е, нито колко ще ми струва.<br /> <br /> <strong>- Тук лекарите не ви ли насочват към определени специалисти в чужбина? Защо вие сама трябва да търсите и да преценявате кое ще е най-добро за вас?</strong><br /> - Не. Казаха ми, че трябва сама да търся. Надявам се от Здравната каса да ме насочат, тъй като те имат нужната информация.<br /> <br /> <strong>- Досега за всяка операция е трябвало да доплащате не малки суми - нали така?</strong><br /> - Да, от Здравна каса ми отпускат по 10 000 лв., а останалото плащам сама. Ако нямаш парите - не те оперират! Трябва да имаш поне още 10 000 лв.<br /> <strong><br /> - Кой момент за вас беше най-тежък?</strong><br /> - Когато лекарите ми задаваха въпроса: &ldquo;Събрахте ли парите за операцията?&rdquo; С този въпрос се обръщат към мен лекарите от болница &ldquo;Св. Иван Рилски&rdquo; вече четвърта година. На 3.05.2012 г. бях приета с мозъчен кръвоизлив и докато близките ми не внесоха 9000 лв. - половината от предвидената сума за операцията (която после нараства до 23 000 лв.), лекарите не предприеха животоспасяващата операция. Направиха ми и повторна операция на 22 май същата година, тъй като лекарите се наеха да продължат лечението, въпреки липсата на пари и предупрежденията на проф. Бошнякович, при когото д-р Станимир Сираков се е обучавал, че той не би се заел да направи емболизация на толкова голяма малформация. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Състоянието ми се стабилизира </strong></span><br /> <br /> и след няколко месеца на възстановяване от тежките операции, отново бях в състояние да се грижа за дъщеря си, която тогава беше на година и половина. Последваха няколко планирани операции, които минаха също успешно и за които семейството ми събра пари с помощта на много хора - благотворителни концерти, върнати премии от депутати, дарения от чужбина - около 60-70 000 лв. Тези дни екипът от лекари, които се заеха с лечението ми - проф. Маринов, д-р Каменов и д-р Сираков, се събира, за да вземе решение за по-нататъшните стъпки. И тъй като емболизациите са рискови, а малформацията е голяма, достига се до зона в мозъка, която може да засегне жизнени функции. Специалистите от болницата, които винаги досега са проявявали висок професионализъм и хуманизъм и преди всичко изключителна съпричастност и етика, стигнаха до решението, че единственият изход е намеса с гама нож, с който болниците в България не разполагат. Семейството ми ще даде последните събрани пари за скъпоструващо изследване - ангиография и поредна емболизация, преди да изпратим документацията за лечение в чужбина. Там сигурно ще ме посрещнат със същия въпрос: &ldquo;Имате ли пари за операцията?&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Знам, че сте изпратили запитване до Европейската комисия по здравеопазване за решение на случаите със съдови проблеми. Какъв беше отговорът им?</strong><br /> - Преди две години при запитване до Европейската комисия по здравеопазване за решение на случаите със съдови проблеми, полученият отговор беше, че това е вътрешнодържавен проблем. В момента държавата отпуска 10 000 лв. на година за лечение. Действително няма безплатно лечение, но не може ли когато се налага животоспасяващо лечение, ние, гражданите на България, да сме уверени, че то ще бъде поето от хилядите ни вноски към Здравна каса, които често не достигат до нас?<br /> <br /> <strong>- Какво да се направи?</strong><br /> - Не знам - може би да се приеме закон, с който болните с мозъчносъдови проблеми да бъдат защитени. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Става въпрос за малформации, </strong></span><br /> <br /> които се проявяват в детска и младежка възраст - от 7-8 до 27-28 години. Освен това статистиката показва, че става въпрос за 10-12 случая годишно. <br /> <br /> <strong>- Какво лечение ви предстои сега, всъщност - гама нож или поредната емболизация?</strong><br /> - Чакам окончателното решение на медиците от &ldquo;Св. Иван Рилски&rdquo;. Проблемът е, че лекарите са с различно мнение относно терапията ми. Човекът, който ми прави операциите, иска още една или две емболизации, но проф. Маринов не иска повече такива процедури, защото според него няма смисъл повече да се лепи, тъй като е опасно. Лекуващият ми лекар също смята така. А професорът иска ангиография - изследване, което също носи риск. Затова в момента нямам окончателно решение от лекарите.<br /> <br /> <strong>- Досега колко операции са ви направили?</strong><br /> - До този момент операциите ми са пет. Досега от Здравната каса са ми отпуснали по 10 000 лв. за две операции. А за първите две, когато министър на МЗ беше Десислава Атанасова, ни дадоха - на мен и на още едно момиче от Варна, по 30 000 лв. Останалите 60-70 000 лв. съм ги събрала благодарение на хората. Но каквото имахме, вече го дадохме. Нямаме повече пари, а и всички сме със заеми.<br /> <br /> <strong>- Спасяването на живота ви глътна всичко...</strong><br /> - Да, но благодаря на Бога, успях да събера парите, нужни ми за първите операции. При тях се използва специално лепило. Една опаковка струва 4000 лв. За една операция са нужни общо пет такива дози, както и други консумативи. Няма гаранции, че всичко ще приключи, че напълно ще забравя за болестта. Но имам огромна надежда и вяра, че това ще стане.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br /> <br /> <br /> <strong>За всички наши милосърдни читатели, които искат да помогнат на Силвия, публикуваме нейната дарителска сметка.<br /> Дарителска сметката: 7000 1521429460<br /> IBAN:BG05 UNCR 7000 1521 4294 60<br /> клон 372<br /> UniKredit Bulbank<br /> Титуляр: Силвия Петрова Петрова</strong><br />