Психично болни избиват близките си и подлудяват съседите

Все по-често ставаме свидетели как хора с психически проблеми убиват, раняват или малтретират близките си. Затова все повече българи се тресат от ужас това да не се случи и с тях. Повод за фобията е, че по улиците на градове и села напоследък съвсем спокойно се разхождат болни с различни психически разстройства, някои от които представляват истинска &bdquo;бомба със закъснител&ldquo;. <br /> <br /> Съседите на тези болни са единодушни, че някой трябва да прибере опасния им съкварталец в здравно заведение, но де юре комшиите се сблъскват с един голям, почти непреодолим проблем, който е не само законодателен, но и здравен. На хората им се налага да &bdquo;пробиват стените с главата си&ldquo;, защото според нашите калпави закони никой, освен по сигнал на роднините, не може да освидетелства някого като луд, дори и той да застрашава всичко живо на около. Психично болният трябва да извърши престъпление, за да бъде арестуван, и едва след като му е повдигнато обвинение, се назначава съдебна експертиза за психичното му здраве. Но и тогава няма гаранция, че пациентът с опасни проблеми ще бъде настанен в специализирано здравно заведение. <br /> <br /> &bdquo;Преди 20 години в Наказателния кодекс имаше принудително въдворяване, но после го отмениха. Сега е само по тяхно желание, а аз за такъв случай не съм чувала&rdquo;, казва по този повод говорителката на бургаската полиция Цветелина Рандева. Тя е категорична, че почти във всяко село от областта или във всеки жилищен комплекс в морския град има поне по един психар. На същото мнение са и живущите в региона. Те разкриват, че при някои от лудналите агресията била съвсем необуздана и се стигало до фатален завършек, но въпреки това те се разхождали необезпокоявано на свобода. <br /> <br /> Хората си спомнят как преди няколко години психично болен мъж от поморийското село Страцин разби живота на семейството си, след като уби възрастния си баща, а после продължи всекидневно да тероризира майка си. Ежедневието на почернената жена беше превърнато в кошмар, защото, макар и с диагноза шизофрения, синът й Желязко беше на свобода и тормозеше близките си. Всички в селото бяха наясно с <br /> <strong><br /> ада, в който живее фамилията на психично болния мъж </strong><br /> <br /> но нямаше институция, която да осигури спокойствие в дома на семейство Статеви. Измъчените хорица си вземали глътка въздух само когато заключвали за няколко дни лудият Желязко в психиатричната болница в Раднево, след което кошмарът в къщата му се завръщал с нова сила. Подобно на много други случаи, мъжът бил болен, но агресията му останала скрита до момента, когато неговата лудост станала причина да бъде отнет един човешки живот. Макар че за близките му скандалите, които болният мъж вдигал вкъщи, били ежедневие, те оставали потулени за съселяните му, защото навън било обичайна картина Желязко да бъде кротък и приветлив. Мъжът сядал в кафенето в центъра на селото и никой не можел да предположи, че в дома си този човек пребивал всеки ден роднините си. Основната причина, заради която психично болният избухвал, била, че близките не му давали толкова пари, колкото той искал. Желязко вземал пенсия, но тя не достигала да посрещне дори елементарните си нужди, камо ли да има за страстта му към кафето и никотина (за тях не оставала и стотинка). Затова той побеснявал, че няма пари за поредната кутия цигари или кафенце.<br /> <br /> След подобна грозна сцена, разиграла се в къщата на Статеви, умира неговият баща Тодор. &bdquo;Ще ви избия! Ще ви заколя!&ldquo;, крещял побеснелият Желязко и в необуздания си гняв блъснал своя родител. Възрастният човек си ударил главата и останал на място, си спомнят съселяните на покойника. Въпреки това, заради психичното си заболяване, Желязко бил свободен. Месеци след драмата с баща му психясалият мъж бил отведен на лечение в Раднево, но там го задържали само 2 седмици, след което го върнали обратно - за ужас на близките му - само срещу подпис, че ще си пие редовно лекарствата! Те обаче не са в състояние да укротят бесовете на мъжа. <br /> <br /> В селото всички знаят, че болният им съсед е убил баща си и че само привидно е кротък, затова внимават да не го ядосат. Хората споделят, че най-интересното при опасно лудия им съселянин било, че на улицата той не създавал проблеми, но неведнъж роднините му били принудени посред нощ да търсят помощта на униформените. Стигало се дори да викат и жандармерията, за да не се стигне до ново кръвопролитие. Като обладан от зъл демон, разрошен и разголен, болният Желязко крещял: &bdquo;Защо не ми давате пари?&ldquo;. Майка му Мария, която цял живот се е блъскала в местното ТКЗС, но вече била пенсионерка, освен със сина си, живеела заедно и с дъщеря си Султана. На двете жени било невъзможно да озаптят разбеснелия си родственик и да се справят с буйствата му, и той редовно издевателствал над тях и ги малтретирал. <br /> <br /> На същия огън се пържат от години и жителите на село Голямо Буково, община Средец. Макар и в напредналата възраст, всичките жители на някога голямото, богато и красиво планинско селище, което сега е тотално западнало, са отлично снаряжени с всякакви средства за самозащита, защото до един треперят от мисълта, че могат да станат поредната порция в чинията на <br /> <strong><br /> свирепия людоед, с който се прочу селото им</strong><br /> <br /> Запознати с драматичните събития разкриват, че дори и най-старите баби държат под калъфките си наточени брадви, а в шкафчетата си, вместо локум и леблебия, крият паралитични спрейове за самозащита. Някои от по-богатите дори успели да си закупят бойни огнестрелни оръжия, въпреки че част от тях никога през живота си не са стреляли на месо.<br /> <br /> Истерията, която е обхванала малобройното странджанско селце, се дължи на техния съселянин човекоядец - бившият морски офицер Николай Георгов, по-известен като Канибала от Голямо Буково. Преди да се отключи тежкото му психично заболяване, той е кръстосвал дълги години моретата и океаните &ndash; Николай е завършил с отличие Висшето военноморско училище във Варна и доста лета работил като капитан на кораб. <br /> <br /> Положението в Голямо Буково станало особено тревожно преди няколко години, когато бившият морски офицер загубил и майка си, и останал съвсем сам на село - без всякакъв надзор. Докато била жива, жената упражнявала строг контрол върху болния си син - всеки ден го карала да си пие хапчетата. Тя обаче си заминала от белия свят и оставила жителите на малкото селце да се справят сами с кръволока, който собственоръчно <br /> <br /> <strong>изкормил, опържил и изял двама души<br /> </strong><br /> &bdquo;Подвизите&rdquo; на единствения установен в България човекоядец се разнасят из целия регион от 20 години, а кръволокът отдавна е познат като Странджанския Ханибал Лектър. През 1995 година Николай Георгов ненадейно превърта и един след друг коли най-добрия си приятел Ангел Дзиров, последван от над 90-годишната Мира Великова, която е майка на професора от УНСС-София Никола Великов и баба на съпругата на Георгов. Без да бърза, той ги разфасова и корми като по учебник, след което прибира в хладилника си техните вътрешности. Изяжда черните им дробове и&hellip; тръгва да търси нови жертви.<br /> <br /> Канибалът разказва, че имал нареждане свише да корми, а неестествени гласове му казвали да убива, за да събира мъжки и женски сърца. След изяждането на двете си жертви, Николай е заловен от полицаите, но не показва никакво притеснение. Признава, че е тръгнал на лов за сърца и е напълно възможно, да е хапнал от тях. После допълва, че точел ножа си за още пет души, които също възнамерявал да изяде. По този начин щял да приключи работата по пентаграма на Дявола, който щял да го направи безсмъртен.<br /> <br /> Когато униформените влизат в къщата му, пред очите им се разкрива ужасяваща гледка. Кухнята е залята с кръв, а в пълна с вода кофа са накиснати човешки сърца и дроб. Част от месото е сложено в хладилника, да не се разваля, а друга порция вече е изпържена в поставен на печката тиган.<br /> <br /> Въпреки доказаната му вина, людоедът не отива на съд, защото петорната експертиза на психиатрите показва категорично, че той е невменяем и има много тежка форма на шизофрения. Изпращат го в Ловеч, след още две години - в Раднево. Не много след това го пускат на свобода <br /> <br /> <strong>и в селото отново се възцарява ужасът</strong><br /> <br /> Сега местните се страхуват най-много от момента, в който Канибалът ще реши да не си пие лекарствата и тогава зверството му ще започне отново с пълна сила. Шизофреничните пристъпи обикновено се появявали на цикли от две до три години. Последният от тях бил през 2009-а, когато Николай Георгов влиза в местния хоремаг уж да пийне нещо. В един момент обаче вижда съселянина си Станислав Костадинов и озверява. Без да промълви дори една дума, той се мята върху него и с неистово зверство впива острите си зъби във врата му. Няколко по-смели мъже се хвърлят да го спасяват и жертвата се отървава само с отхапано парче месо и закани за убийство. По-късно се оказало, че Станислав предизвикал агресията на човекоядеца, след като не му платил полагащи му се надници като работник на строеж.<br /> <br /> Живущите в областта вече са вдигнали ръце от психично болните си земляци, които не са един или двама, а и доста наподобяват на лудия Желязко от Страцин, или на Канибала от Голямо Буково. Освен че застрашават живота на своите съседи непрекъснато, психарите прилагат над тях и безброй издевателства. От разказа на РR-ката на полицията в морския град става ясно, че в бургаския ж.к. &bdquo;Зорница&rdquo; хората с психически разстройства са няколко. &bdquo;В ж.к. &bdquo;Славейков&rdquo; на един му се искало да живее в морето и да си прави море вкъщи. <br /> <br /> Той пускал да тече водата от чешмата, за да напълни жилището си и правел наводнения&rdquo;, обяснява говорителката на полицията Цветелина Рандева. А в бл.5 на ж.к. &bdquo;Зорница&rdquo; живеел около 70-годишен мъж, който след смъртта на жена си загубил почвата под краката си и показал психични отклонения. &bdquo;Задръстил е целия вход с боклуци, които събира по улиците. Барикадирал се е в жилището си, а вратата му може да се отвори само като малък процеп. <br /> <br /> <strong>Оттам намушква хората с една стара сабя<br /> </strong><br /> Така беше пробол преди време един полицай в крака&rdquo;, обясни още Рандева. Съседите от входа били написали обща молба до полицията и тогава психарят бил настанен в специализирано заведение. <br /> <br /> Пак в комплекс &bdquo;Зорница&rdquo; вилнеела и жена, която страдала от мания за преследване. &bdquo;Тя живее в някакво паралелно измерение. Когато реши, че някой я преследва, го напада&rdquo;, разказа пресаташето на полицията. <br /> <br /> В Бургас има и едни &bdquo;защитник на кокичетата&rdquo;. &bdquo;Дойде и ми донесе един килограм кокичета. Хвърля от 13-я етаж по хората &bdquo;водни бомби&rdquo; &ndash; торбички, пълни с вода, защото застрашавали кокичетата. След няколко месеца дойде пак при мен, за да ми благодари, че сме сложили патрули, които да опазят кокичетата&rdquo;, обясни Цветелина Рандева. <br /> Дори и някой от многото психясали да бъде вкаран в специализирано заведение, като му изтече клиничната пътека, го освобождават. <br /> За тези с нелегалното оръжие пък няма никакви мерки. Единственото, което се прави, е да се заведе досъдебно производство за незаконно притежание на оръжие, обясни Рандева. Те получават най-много условни присъди.<br /> <br /> Жителите на блок 444 в най-големия жилищен комплекс на Бургас &ndash; &bdquo;Меден рудник&rdquo;, в последните години са обхванати от истински ужас и при тях <br /> <br /> <strong>да не се повтори кървавата трагедия от Лясковец</strong><br /> <br /> Повод за страха им е техният съкварталец Григор Зайчев. Потресени и уплашени до смърт, съседите му алармират, че &bdquo;той е психар, който се разхожда съвсем спокойно. Преди години този човек уби баба си с брадва, лежа 6 месеца в клиниката в Раднево и толкова&rdquo;, твърдят стресираните бургазлии. Хората поясняват, че Григор живее срещу СОУ &bdquo;Константин Петканов&rdquo; и се заканва на децата от учебното заведение от терасата си на 5-тия етаж във вход 6 на блок 444. Той крещял и срещу останалите минувачи и съседи наоколо. Григор ходел денонощно с маскировъчна ватенка, често си слагал лепенка на окото, правейки се пред околните на слепец. За целта носел също така бастун или тояга, понякога си превързвал някоя от ръцете, за да предизвика състрадание, имитирайки недъг или болест. &bdquo;Ако му откажат пари при просене, този психар крещи, заплашва и псува хората&rdquo;, казва още съседите му. <br /> <br /> През годините живущите в блока са правили плахи опити за подписки, за викане на полиция и изселване на Григор Зайчев от апартамента, но от това нищо не се е получило. Всички комшии се плашат от Григор. Налага им се да придружават децата, когато ходят на училище. &rdquo;Откъде да го знаем този дали няма да ги дръпне, да ги натика в асансьора или мазето...&rdquo;, казват още пенсионерите. Хората се оплакват, че откак са се настанили в блока, не са имали никога спокойствие. Когато родителите на Григор живеели в апартамента, било друго, но после настанал истински ад. <br /> <br /> Според комшиите, майката на психаря &ndash; Величка, баща му Гошо и по-малкият му брат Иван се преместили да живеят в недалечното село Извор заради психическото заболяване на Григор. В миналото съседите от входа помнят не едно или две полицейски идвания по спешност. Правили са се и подписки за изселването на Зайчев. &bdquo;От жилището му смърди. Носи се като просяк, но дори когато е добре облечен, пак вони, защото е некъпан, дори от ВиК му спряха водата. Все едно нарочно ходи по нужда в кофа, а не в тоалетната. Правим забележки, но нищо. Поне майка му да дойде от село, че да му почисти, защото на етажа е кочина&rdquo;, твърди съседка на проблемния мъж. Други комшия на Григор каза, че не го е виждал от дни. Ако си е в къщи обаче, дори не отварял металната врата, на която даже няма звънец, а бравата е облепена с тиксо, за да не се разпадне. &bdquo;Баща му идва тези дни от село да му се кара, да му чете конско и сигурно да си го прибере, но нищо. Чуваме само, че създава проблеми, плаши съседите и децата, драска по стените и асансьорите, но нищо повече не знам&rdquo;, коментира възрастен съсед от входа. <br /> <br /> Многобройните жалби в полицията и прокуратурата обикновено са почти без никакъв резултат. Когато пък съвсем откачи и хората се опитат да го озаптят, Григор Зайчев веднага се обаждал на 112, че го тормозели, и не след дълго идва патрулка с няколко полицая, за да го &bdquo;пазят&rdquo; от съкварталците му. От психиатрията казват да не го дразнели, да се пазят сами от него и да му се помагало. Как обаче да стане това, никой не знае. Възрастна жена починала от уплаха, след като й се метнал на врата, споделят съседи. &bdquo;В действителност има жалби срещу Григор Зайчев, включително и от майка му. Замерял хората с картофи, домати, псувал, крещял&rdquo;, обясни пресаташето на бургаската дирекция на МВР &ndash; Цветелина Рандева. <br /> Най-страшното е, че <br /> <br /> <strong>хора с опасни заболявания дори заемат важни постове!?! </strong><br /> <br /> За бившия главен прокурор Никола Филчев се говореше, че е ходил на лечение в Израел. Мълвеше се за диагноза &bdquo;шизофрения&rdquo;. И още един магистрат страдаше от същото заболяване. Става въпрос за бившия районен прокурор на Несебър Мариян Чернаев, който преди 2 месеца си сложи край на живота. А всички знаем, че шизофрениците имат светли периоди, през които никой дори не може и да си помисли, че са болни. Но в тъмните си периоди на умопомрачение могат да се превърнат в безмилостни чудовища. И такива хора управляваха България и решаваха съдбите ни!...<br /> <br /> <strong>Бургас, <br /> Марина ШИВАРОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />