Кръвта ми беше станала на вода
<em>Петър Василев-Петела е един от доайените на спортната редакция на БНТ. Роден е на 24 май 1960 г. Играе хандбал в &ldquo;А&rdquo; група с отбора на &ldquo;Локомотив&rdquo;-София. Завършва Спортната академия (тогава ВИФ) със специалност треньор по хандбал.<br /> Журналистическата му кариера стартира на 1 октомври 1985 г. във вестник &ldquo;Работническо дело&rdquo;, а след това и в &ldquo;Дума&rdquo;. От 1 януари 1990 г. е в БНТ, където печели конкурс с участието на повече от 90 човека. Досега е коментирал мачове на 6 световни първенства по футбол, както и стотици двубои от българското първенство и европейските клубни турнири. Отразявал е и състезания на 12 олимпийски игри. Петър Василев коментира и великия мач на националния отбор на стадион &ldquo;Парк де Пренс&rdquo;, когато българските футболисти победиха френския отбор и се класираха на световното по футбол в САЩ през 1994 г. <br /> <br /> Петър Василев е женен за баскетболната националка Ася Църова, която сега е преподавател в спортната катедра на Техническия университет. Двамата имат син на 15 години.<br /> <br /> За изпитанията в своята кариера в спорта и в журналистиката разказа Петър Василев.<br /> </em><br /> <strong>- Г-н Василев, като журналист имате ли някакви инциденти, свързани със здравето?</strong><br /> - Защото съм предан на занаята, преди три години щях да си замина от този свят. Започнах да губя сили през 2012 г. и кожата ми пожълтя. Жена ми предположи, че е хепатит. Но тогава и тя, и детето щяха да са заразени. Нищо не направих тогава за здравето си, а отидох да отразявам олимпийските игри в Лондон. Силите ми продължиха лека-полека да си отиват. Вместо да отида веднага след олимпиадата на лекар, си починах 10 дни и с целия си акъл заминах на Колоездачната обиколка на България. После колегата Сашо Йовков ми каза: &ldquo;Петел, май не си добре!&rdquo; и ми направи спешно среща с един велик човек от Военна болница - ген. Стоян Тонев, когото сега, за жалост, разпъват на кръст. <br /> <br /> Ген. Тонев събра за 20 секунди четирима лекари от най-висшия си антураж. Доц. Крум Кацаров веднага ме вкара в клиниката по гастроентерология. Страхотен лекар! Но се оказа, че съм не за 14-ия, а за 16-ия етаж. Съмняваха се за рак на дебелото черво. Оказа се пернициозна анемия - нарушение в обмяната на витамин В12, организмът ми не може да го усвоява. <br /> <br /> Нямате представа какво е чувството да те вкарат в онкология и хематология. Животът ти за миг става друг. Късметът ми е, че и там попаднах на голям лекар - д-р Станчев. Изкарах десетина дни в хематологията на Военна болница. Сега ми бият инжекции с витамин В12 всеки месец. Ходя до болницата, защото не съм се научил сам да си ги бия. Доставям си този витамин по изкуствен път и това трябва да правя доживот. Влязох във ВМА с хемоглобин 58 при нормални стойности от 136 до 180 за моя ръст и килограми. Кръвта ми беше почти вода. Лекарите ми казаха: &ldquo;Два дни да си се забавил, щеше да си отидеш&rdquo;. Късмет е, че състоянието ми се е влошавало много плавно. Защото иначе щях да умра на мига, ако този хемоглобин се беше сринал с още 10-20 единици. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Бях на косъм </strong></span><br /> <br /> главно от немарливост към здравето си и защото съм предан на занаята. А никой не ти го признава! Вече мисля, че първо трябва да гледаш себе си и здравето, а другото да почака. <br /> <strong><br /> - Какво правите сега за здравето си?</strong><br /> - Спрях да пуша преди 4 месеца и се гордея с това. Придържам се към указанията на лекарите и си харча парите. Един човек ми каза наскоро: &ldquo;Знаеш ли кои пари са твоите? Похарчените! Другите не се знае дали ти ще ги похарчиш.&rdquo; Това ми е вече новата философия за живота. Иначе наистина съм предан на професията - имам шест световни първенства по футбол, 12 олимпиади!<br /> <br /> <strong>- Някой ще ви завиди!</strong><br /> - То е нормално по тия географски ширини да завиждат. Но защо те не са направили това, което аз съм направил! Защо те не бяха на мача с французите на стадион &ldquo;Парк де Пренс&rdquo;, защо те не го коментираха! Имах прекрасни учители в лицето на Николай Колев-Мичмана, на Коко Ексеров, преди това във вестника - Ганчо Гатев, Борис Константинов, Гошо Атанасов. Те ме научиха на всичко и на тях съм благодарен. <br /> <br /> <strong>- С какъв спомен останахте от великия мач на &ldquo;Парк де Пренс&rdquo;?</strong><br /> - Добре, че останах жив след тази емоция. След мача ми прилоша. Мозъкът ми функционираше, всичко виждах, всичко чувах, но краката ми се подкосиха в залата за пресконференции. Не стана голяма драма, но емоцията ми дойде в повече. <br /> <br /> <strong>- Как премина кариерата ви на спортист, преди да стигнете до спортната журналистика и футболните коментари?</strong><br /> - Започнах с лека атлетика при Йордан Сеизов - треньорът на Йорданка Благоева. Много се бях запалил по високия скок заради нея. Играх професионално хандбал в &ldquo;Локомотив&rdquo;-София. Първо тръгнах от школата на &ldquo;Кремиковци&rdquo;, като юноша играх в ЦСКА и после в &ldquo;Локомотив&rdquo;. Имам 12 години в хандбала. <br /> <br /> А футболът е стара тръпка. В моя род има футболен съдия - дядо ми Петър Колчев, почина 2001 г., Бог да го прости. Брат му Никола Гелев беше един от първите международни съдии на България. Вуйчо ми Димитър Колчев беше добър футболист - игра в &ldquo;Локомотив&rdquo;-София. После дълги години беше пресаташе на клуба и спортен журналист в сп. &ldquo;Отечество&rdquo;. Така че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>футболът е на особена почит при мен </strong></span><br /> <br /> Но не исках да го практикувам. На сърцето ми беше баскетболът. Само че един треньор ме отряза с думите, че нямам перспектива, няма да порасна достатъчно. Започнах да тренирам хандбал след един мач, в който мъжкият отбор на &ldquo;Локомотив&rdquo; победи ЦСКА с 10 гола. Когато видях какво правеха на терена големи имена в хандбала, като Венци Стефанов, Славчо Георгиев, Огнян Аладжов, хандбалът ми падна на душата. <br /> <strong><br /> - Останаха ли ви травми от спортната кариера?</strong><br /> - Че как иначе - хандбалът е контактен спорт. Показалецът на лявата ми ръка се върти като гайка. Доста хора шашкам с тая ротация. Коленете ми са изхабени и пукат, като клякам. Когато се разваля времето, съм горе-долу като метеорологична станция - болят ме колена, китки, пръсти, лакетни стави. Три пъти съм си чупил китката, два пъти - пръстите, цепил съм си главата няколко пъти. Но не се е налагало да ме оперират. Господ беше милостив към мен.<br /> <br /> <strong>- Защо са били толкова агресивни към вас противниците?</strong><br /> - Бях бърз. И с това се гордеех много навремето. Смея да твърдя, че бях най-бързото ляво крило в първенството между 1976 и 1981 г. Единици се опитваха да ми се опъват на спринтовите възможности. <br /> <br /> <strong>- Синът ви практикува ли някакъв спорт?</strong><br /> - Тренира волейбол, капитан е на отбора на ЦСКА при 15-годишните и е два пъти шампион на България. Избраха го за най-добър нападател на финалите през 2013 г. Сложи първия си златен медал на моите гърди и ми каза, че го е посветил на мен. Имаше малък проблем - преди месец счупи крак. В час по физическо му замина глезенът. Но пак помогнаха приятели - велики лекари. Травматологът д-р Ивайло Крумов обясни, че проблемът е в хрущяла. Синът ми израсна много бързо и вече е 193 см. Адекватно се отнесоха с него в ИСУЛ и вече се възстанови, а от седмица тренира. И той върви по нашия път с майка му. Да е жив и здрав да стигне по-далеч от нас. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />