Как да преживеете този период от време - от последния ден на старата служба до първия на новата?
<strong>Тръгнете си красиво</strong><br /> <br /> Изкушавате се да кажете на шефа си всичко, което мислите за него, нали? Или най-добре ще е леко да парализирате работата на фирмата? Нека разберат какъв човек са загубили!<br /> <br /> Не правете това! Първо, професионалният кръг е много тесен и когато новият ви началник се обади на бившия, той едва ли ще намери добри думи по ваш адрес. Второ, ако искате настоящият ви шеф истински да съжали, че ви е уволнил, трябва да действате по точно обратния начин. Спомнете си на какво сте се научили на тази работа, какво сте постигнали. Напрегнете се и потърсете в паметта си поне нещо хубаво за вашия началник. Съберете волята си в юмрук и последния ден топло се сбогувайте с него, казвайки му най-добрите думи.<br /> <br /> <strong>Рискуват лентяят и работохоликът</strong><br /> <br /> Загубата на работа често подкопава самооценката на човека. Възниква усещането за загуба на контрол над живота. Ако ви връхлетят подобни мисли, трябва строго да им кажете: &quot;Стоп! Животът не е само работа.&quot; И трябва да създадете в съзнанието си представата за себе си като за професионалист в своята област и за личност като цяло. По-добре помислете какво именно е искал да ви каже животът, лишавайки ви от това място.<br /> <br /> Най-често без работа остават хора с две противоположни психологически нагласи. Преди всичко това са онези, които неусетно за себе си са започнали да живеят по инерция. Работата отдавна не им носи удоволствие, нито парите, които биха искали да имат. Да си напишат сами заявлението за напускане обаче не им достига смелост. Човекът се самоутешава с мисълта, че няма да намери нищо по-добро и всяка сутрин тръгва на работа като на каторга... И в този момент животът му идва на помощ - във вид на съкращаване на персонала или някакви ротации в колектива, водещи до уволнение.<br /> <br /> Колкото и да е странно, рискуват да загубят работата си и хората с друга нагласа - онези, които без това място, без тази професия не могат да си представят живота. Те често казват: &quot;Не разбирам хората, които не работят.&quot; Или: &quot;Как може да се живее с малка заплата?&quot; Отнемайки работата на такива хора, животът сякаш ги учи: &quot;Не бива да осъждате онези, които имат друга гледна точка, не бива цялото многообразие на нашето съществуване да се свежда до едно-единствено нещо.&quot; В нашата реалност прекалено старателният служител непрекъснато дразни началника си.<br /> <br /> <strong>Алгоритъмът на оцеляването</strong><br /> <br /> За да не разрушите себе си и отношенията си с близки и приятели в промеждутъка &quot;от работа до работа&quot;, трябва да си изработите ясна стратегия. Съставете си план за действие през този период.<br /> <br /> - Постарайте се да запазите предишния ритъм и режим на живот. Ставайте по едно и също време, обядвайте и вечеряйте, когато обикновено сте го правили. Поддържайте външния си вид.<br /> <br /> - Всеки ден правете нещо за търсене на нова работа. Колкото повече енергия влагате в това, толкова по-голям шанс за успех имате.<br /> <br /> - Използвайте свободното си време, за да обърнете внимание на здравето си. Не гледайте телевизия до късно, наспивайте се, не пийте кафе и силен чай, всеки ден излизайте навън. Идете на зъболекар. Свършете всички скучни, но необходими неща.<br /> <br /> - Нерядко в периода на принудително бездействие се развалят отношенията с роднините. В началото те съчувстват на безработния, но когато той започне да се затваря в себе си, това започва да дразни околните. Ето защо се старайте да не се дистанцирате от живота на семейството си.<br /> <br /> - Ако приятелите ви ви канят на гости, не отказвайте, оправдавайки се с лошо настроение. Може би на събирането ще срещнете човек, който ще ви помогне да си намерите работа.<br /> <br /> - Не пренебрегвайте предложенията за временна работа, докато си търсите постоянна. Първо, това ще разшири кръга на познанствата ви. Второ, ако човек се препоръча добре, нерядко временната работа става постоянна. <br /> <br /> - Накрая, помнете: не е важно с какво се занимавате. Важното е работата ви да не ви пречи да живеете. И по възможност - да ви помага морално и материално.<br /> <strong><br /> НЕВРОЗАТА ОТ БЕЗРАБОТИЦАТА</strong><br /> <br /> Оставайки без работа, човек се сдобива с много свободно време. Може би в началото това радва - най-накрая ще си почина, както трябва. Но не успявате да се отпуснете истински. И започвате да преживявате неангажираността на времето си като собствена пустота. А това е хранителна среда за поява на невроза. Възниква затворен кръг - от липсата на работа вие изпадате в депресия, а това на свой ред ви пречи да си намерите работа. Ако това състояние продължи дълго, то води дори до физически промени. Психиатрите познават добре ефекта на &quot;психофизическото износване&quot;.<br /> <br /> За да не се докарате дотам, започнете да си търсите ново място още в деня, когато са ви съобщили за уволнението.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />