Ути Бъчваров: Аз съм като Карлсон - с отворено сърце!

<em>&nbsp;Водещият е един от малкото хора у нас, посветени изцяло на своята страст, а именно кулинарията. Ето защо той е фигура, която се ползва с голямо доверие сред цялата българска аудитория.</em><br /> <br /> Петър Бъчваров, по-известен като Ути, дошъл на този свят с Баба Марта 1970 г. в София. Майка му, Галя Бъчварова, е директор на Телевизионния театър от момента на неговото създаване през 1960 г. до 1990 г., така че Ути е израснал изцяло в артистични среди. <br /> <br /> Неговият дядо Стоян Бъчваров е един от най-големите български актьори. Театърът във Варна носи неговото име. През 1990 г. Ути Бъчваров завършва &quot;Театрална критика&quot; и &quot;Кинорежисура&quot;. Докато е студент, той написва 150 статии за кино и театър, снима филми, участва в телевизионни предавания. В продължение на 6 г. е водещ на предаване за лов и риболов по Българското национално радио. Ловът е негова голяма страст и повод да обикаля света надлъж и шир. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ути Бъчваров бе първият мъж в българския ефир, който </strong></span><br /> <br /> грабна черпака и застана в кухнята да учи мъже и жени как се приготвят кулинарни изкушения<br /> <br /> През 1996 г. започва първото по рода си кулинарно предаване в телевизионния ефир на България, наречено &bdquo;Вкусно&rdquo;. Тогава националната телевизия е абсолютен монополист на пазара и за броени месеци Ути се превръща в истински любимец на българския зрител и емблема на кулинарните предавания до ден днешен. Млади и стари направо обожават Ути, който успява да съчетава готвенето, подхода към изтънелия семеен бюджет и, разбира се, доминира с неговото чувство за хумор. <br /> <br /> Написал е книгата &bdquo;Как отслабнах с 50 килограма&rdquo;, а в момента се подготвя да пише книга, съвместно с проф. Николай Овчаров, която ще е на интересна тематика, с лични истории от пътешествия. <br /> <br /> Казва, че за него семейството е телевизията. Всичките му спомени са свързани със сградата на БНТ в столицата, където майка му Галя Бъчварова била шеф на телевизионния театър. Имам най-прекрасната майка, която ме е дарила с щастливо детство и изключително много любов, признава Ути. Може би благодарение на грижите и топлите й майчински чувства той вярва и до днес в любовта. При това не вярвам просто ей така, а с цялото си сърце, признава тв водещият. Но допълва, че вярва не по-малко и в предбрачните договори. Твърди още, че с годините сърцето не се изтощава да обича, дори напротив, добива все повече тренинг.<br /> <br /> Първата си сърдечна тръпка Ути усетил, когато бил едва 18-годишен. Емоцията му била адресирана към по-голяма от него жена, която за щастие на тийнейджъра откликнала на чувствата им. Двамата изкарали една щастлива година и се разделили по глобалистични причини, по думите на Бъчваров.<br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Хора, които завиждат на свободните мъже, им лепват етикета &quot;вечните ергени&quot; </span></strong><br /> <br /> и ги определят като несретници, а те са недотам щастливи самотници, дава дефиниция на диагнозата мъжка самота тв водещият.<br /> Смята, че е готов за брак и да има деца. Аз съм като Карлсон - с отворено сърце и търсещ своята половинка, признава Ути Бъчваров.<br /> Обожавам да ЯМ. Винаги съм обичал и &ndash; надявам се &ndash; никога няма да престана да се наслаждавам на вкусната храна. И наяве, и насън &ndash; тя изпълва дните и нощите ми. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>От дума на дума, от маса на маса станах 143 кг. Всъщност бях взел предварително решение, че няма да се ограничавам в нищо </strong></span><br /> <br /> До момента, в който станах на Христовите 33. Бях обещал на себе си, че след тази дата ще се променя, защото никак не ми беше леко. И макар че на лицата на пълните хора винаги грее усмивка, дълбоко в себе си са и малко нещастни. Така се чувствах и аз, когато трудно се качвах по стълбите, когато не можех да вържа обувките си, когато никой не искаше да спи с мен в една стая, защото много хърках, когато правех всичко прекалено трудно&hellip; И тогава реших, че е крайно време. Защото уж здравото ти тяло се оказва пронизано от болка от надути крака в края на работния ден, от кръвно, което не ти дава възможност да мислиш трезво, от отчайващи кръвни показатели на седемдесетгодишен човек, от липса на енергия и възможност да правиш толкова хубави, луди неща, които другите на твоята възраст смятат за нормални. <br /> <br /> От дете все се пробвах с разни диети &ndash; по-малко хляб, по-малко сладко, по-малко&hellip; Както и да е, резултатът достигна връхната си точка! И се оказа, че мога. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> За година и половина като на шега&hellip; да отслабна с 50 килограма</strong></span><br /> <br /> Реших да напиша тази книга, защото ми омръзна да обяснявам на малки и големи, на приятели, познати и случайни хора колко лесно, бързо и вкусно може да се окаже едно такова &quot;пътуване&quot; към килограмите, в които организмът ти се чувства най-уютно. И всички онези действия, които си правил с мъка и усилие, сега ги вършиш с лекота. Чувстваш се по-млад, с повече енергия, с повече желание, каквото и да означава това, и най-важното - мислиш позитивно.<br /> <br /> Независимо дали си отслабнал с така желаните 5, или с невероятните 50 кг, ти ставаш друг човек. <br /> <br /> Имам си, разбира се, своите страхове. Истината е, че аз имам една фобия. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Като дете се бях заклещил в една пещера и понеже другите деца минаха през една тясна пролука, а аз бях по-едричък, се заклещих. Дойдоха след това, извадиха ме от там, освободиха ме с помощта на&hellip; шише веро</strong></span><br /> <br /> Е, страховете ми не ме натъжават, а по-скоро българската действителност.<br /> <br /> Тук са унизени всички онези прекрасни, бедни, прослужили своя трудов стаж хора, които едва свързват двата края, защото тези хора, които познаваме като пенсионерите на България, те не крадат ток, не обират своите съседи, не им крадат агнетата, не ги изнасилват за 20 лева!... И това е нещото, което наистина много ме обижда в България! Разбира се, политиците, както ние виждаме, навсякъде по света са хора, чиито ценности няма какво да коментираме&hellip; Но това, че българският гражданин е доведен до тази патова ситуация, в която не знае какво ще се случи на следващата сутрин, защото, живеейки в родната си къща, някъде по селата, е сам, без помощ&hellip; ето това е тъжна ситуация. И ме кара понякога да се натъжавам от безропотността на някои хора.<br /> <br /> А всички пенсионери и пенсионерки, които са сами из далечните села, на които им режат жиците през вечер и ги обират&hellip; - това е по-страшното! <br /> <br /> Аз много обичам тези хора наистина. Видял съм много любов и много болка в тях. И затова мисля така. Знаете ли, младите горе-долу ще се оправят, но тези хора, които са работили по 30, по 40, по 50 години, виждам, че&hellip; те просто няма къде да отидат, няма как да емигрират. <br /> <br /> Моите корени, всичките, са театрални. А театърът, спектакълът е другата ми голяма страст. И, както виждате, аз и до ден днешен се занимавам с изнасянето на кулинарни спектакли. А страстта ми към лова е налице, защото те двете за мен са нещо, което стои едно до друго. Те са едно много единно мое усещане. Живея, за да отида на местата, които гледаме по екраните на &bdquo;Дискавъри ченъл&rdquo;, и затова моят девиз е: &bdquo;Да отида там!&rdquo;. <br /> <br /> <br /> <strong>Поли БОЯНОВА</strong><br />