Искам да стана румънец - там лекуват ефективно хората
<em>Калин Сърменов е роден в София на 25 май 1963 г. Той е актьор, музикант, режисьор, художник и бизнесмен. Завършил е две специалности в НАТФИЗ &ldquo;Кръстьо Сарафов&rdquo; - кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски. Досега Калин Сърменов има два брака и две дъщери - Дария и Димана. По-голямата дъщеря на Сърменов - Дария, е от първия му брак и е завършила университет във Виена, а по-малката е едва деветгодишна и е от настоящата съпруга на Калин - Боряна. </em><br /> <br /> <em>От 15 г. той е собственик на рекламна агенция &ldquo;Златен век&rdquo;. Сърменов е един от основателите на групите &ldquo;Контрол&rdquo; и &ldquo;Чувал, чувал&rdquo;, известен е още с това, че е автор на култови хитове като &ldquo;Леле како&rdquo; и &ldquo;Булка&rdquo;.<br /> <br /> При участието си в тв предаване Калин Сърменов каза, че е &ldquo;за&rdquo; евтаназията в България, за да може човек да има избор. Ето какво още сподели специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo; любимият актьор Калин Сърменов - Милото.</em><br /> <br /> <strong>- Г-н Сърменов, наближават великденските празници, вярата ще укрепи ли здравето ни?</strong><br /> - Не, вярата е строго индивидуално чувство за принадлежност, нещо много лично. Само с вяра няма как да сме по-здрави, трябва ни хигиена на отношенията, профилактични прегледи, клиники и болници, в които има нова апаратура, хващаща болежките ни още в ранен стадий. Нека да няма такива, но се случват твърде често. Нещо, което може малко да ни помогне да сме по-здрави, е да излезем от собствената си черупка и да не мислим само за себе си.<br /> <br /> <strong>- Вече споделихте, че сте &ldquo;за&rdquo; въвеждането на евтаназията у нас. Защо смятате, че тя е добра за хората в терминален стадий на заболяването си?</strong><br /> - Аз лично съм &ldquo;за&rdquo;, защото човек трябва да има избор. В 2015 г. живеем, наясно сме със случващото се около нас, знаем за неизбежността и за възможностите за решаване на проблемите, свързани със здравето. Според мен човек трябва сам да преценява до каква степен може да създава &ldquo;ад&rdquo; за околните, но и за самия себе си. Евтаназията е цивилизационен акт, според мен. Всеки човек има правото да взема решение за собствения си живот. Тъй като смъртта е най-личното от всички други неща, личността трябва да има правото да избира кога и при какви обстоятелства да умре. Тя е и проява на състрадание към хора, които изпитват големи мъки.<br /> <br /> <strong>- В други държави евтаназията е разрешена, у нас рядко се говори на глас за нея...</strong><br /> - Ние, както и във всичко останало, сме ретроградни и много тромави в мисленето - не съм изненадан, че няма да има дискусия. Най-малкото, ще кажат здравните власти, че няма подготвени - психически сигурно - такива лекари.<br /> <br /> Знае се, че последните месеци от живота на пациент в терминален стадий са най-скъпи от финансова гледна точка. Съкращаването на този период чрез евтаназия е начин за намаляване на натиска върху семейните и обществените финанси. От тази гледна точка узаконяването на евтаназията у нас, и въобще по света, ще освободи ресурси, които могат да се насочат към по-перспективни области в здравното ни обслужване. Но всичко трябва да се случи, след като се разговаря върху основните различия на специалистите и обществото. Знам ли - и мои приятели лекари споделят мнението ми, но се питам дали могат да поставят последната инжекция...<br /> <br /> <strong>- Какво най-често ни разболява?</strong><br /> - Българите сме станали завистливи, дребнави, клюкари, мързеливи хора, мечтаещи за големи промени, за по-добър живот, в контекста здравеопазване, но никога непоискали си ги.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Разболява ни липсата на перспектива най-вече</strong></span><br /> <br /> В нашето общество за 25 години не успяхме да създадем правила и благодарение на това нервната ни система започва да се претоварва, да боледува, психиката ни не издържа. Нямаме оценка на нашия труд, подложени сме на огромен стрес, което може би е нормално, при положение че целият свят живее така. Но те там, на другото място, се справят с него, като регулират ценностната си система.<br /> <br /> Аз лично от известно време искам да стана румънец, много ми харесва там. Една млада жена иска да промени света там, прави го, но обществото е зад нея, има вече и реални резултати. Румъния е страна, която само преди 25 г. я превъзхождахме, а сега никога няма да я настигнем. Там има радикално здравеопазване, на ниво, израз на грижа за хората. Това е в основата на нашето нездраво общество.<br /> <strong><br /> - Нездраво като психика или въобще?</strong><br /> - Въобще, откъдето и да подхванеш българина. Когато аз съм доволен и щастлив, съм здрав. Нали всички болести тръгват от главата?! От психиката ни!... Да, има болести, които не можем да контролираме, извън нас, но в основата разболява ни психиката.<br /> <br /> <strong>- Какво най-много ви изнервя във всекидневието ви?</strong><br /> - В България винаги говорим за беди... Сега много ме изнервя това, че отново сме меки, толерантни, пак отвръщаме с разбиране, не сме единни. Аз съм за радикалните неща, туморът трябва да се изреже много бързо и до края. Иначе се разраства и проблемите ни стават все по-сериозни. Вдигаме кръвно - от там идват много проблеми за здравето ни.<br /> <br /> <strong>- Само със 7 часа разлика ли върви нашето здравеопазване? Напред или назад?</strong><br /> - Не, с толкова малко, не - вървим поне със 70 години назад. Здравната ни система е много зле и е назад не с години, а с векове. Много е срамно това, което ни се случва като пациенти.<br /> <br /> Сега обаче новият министър, д-р Москов, ми прави много добро впечатление. За първи път в здравното министерство дойде човек, който не само говори, но и върши нещата. Аз продължавам да си плащам здравните осигуровки, защото иначе могат да ме вкарат в затвора, но като съм болен, си плащам и за прегледа. Плащам, защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>отивам там, където има добри специалисти</strong></span><br /> <br /> а те вече са съвсем малко у нас. Кадърните доктори ни напуснаха, време губиш, за да откриеш дали и къде работи добрият специалист. Това е ужасно...<br /> <br /> <strong>- Имали ли сте здравословен проблем и при кой лекар отидохте?</strong><br /> - С извадено рамо, скрепено с шини, играх на сцената. Пострадах при падане, но нямаше кой да ме замести в ролята, затова се наложи да играя в този вид и при ужасни болки.<br /> <br /> Използвам възможността да похваля няколко лекари - д-р Петър Ценков от &ldquo;Пирогов&rdquo;, невероятен хирург, изключителен специалист, д-р Хинков, пулмолог, от Правителствена болница. Имаме добри специалисти, пропускам имена, но съм им благодарен за намесата. Наистина трудно се намират добрите специалисти - от известно време имам проблем с едното коляно, нараних го при пътуване, и много внимателно проучвам на кого да дам коляното си за ремонт.<br /> <br /> <strong>- Порасна малката ви дъщеря, по-здравословен начин на живот ли водите заради нея?</strong><br /> - Тя ми спестява късното оставане в офиса. Гледам по-бързо да се прибера, да общувам с нея. Живея по-здравословно, махам проблемите и си играя с нея. Единствено притеснение може да се каже, че е храненето. Моите деца са злояди, малката не обича плодове и зеленчуци. От известно време ядем домати повече с нея, което малко компенсира нуждата от зеленчуци. А плодовете ги консумираме във вид на сокове.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />