Занимавам се с баскетбол, гребане и колоездене, три пъти скачам с парашут, летя с парапланери с мото-делтапланер
<em>Владимир Гюров е на 32 г. и въпреки че се движи с помощта на количка, води пълноценен живот - работи и спортува. Той получава парализа от гърдите надолу след инцидент с колело на магистрала. Тогава бил на 18, но и до момента се придвижва с инвалидна количка. Въпреки всичко борбеният мъж не се отказва и живее нормално. Ето вдъхновяващата история на този млад човек, както сам ни я разказа.</em><br /> <br /> <strong>- Влади, каква е вашата травма? </strong><br /> - Имам травма на гръбначния стълб след инцидент на магистрала. Бях с колело и &ldquo;посрещнах&rdquo; един бус, така да се каже. Резултатът е счупване на гръбнака и парализа от гърдите надолу. Това се случи преди 14 години. Бях 18-годишен, млад и зелен тийнейджър. <br /> <br /> <strong>- Тогава имаше ли някаква възможност да си възстановите движението?</strong><br /> - Престоят в болницата при такива случаи винаги е продължителен, а докторите казват: &ldquo;Да, ще се оправиш. Въпрос на време е&rdquo;. Но не се случи така, въпреки че попаднах на страхотен неврохирург - д-р Здравко Златев. Тогава той работеше във Военна болница. С него сме приятели и досега, продължаваме да се чуваме. Приятелските ни отношения са страхотни. <br /> <br /> <strong>- Тогава в гипсово корито ли ви сложиха?</strong><br /> - Не. В гипсово корито беше доста време обездвижен мой близък приятел по съдба. Аз бях просто на легло и нищо повече. Не функционираха две трети от тялото ми. <br /> <strong><br /> - Как ви лекуваха, все пак медицината доста е напреднала?</strong><br /> - Медицината е напреднала много, но за съжаление, при гръбначните травми не толкова. Централната нервна система е единственото звено в тялото ни, което няма възможност да се регенерира. Добрата новина е, че се работи много усилено по въпроса и в последните две години след различни експериментални лечения започват да се чуват сензационни новини от типа: &ldquo;Човек проходи&rdquo;, &ldquo;Човек започва да чувства крайниците си&rdquo;. Това е много радостно и обнадеждаващо. Аналогичен е случаят с петрола и с електродвигателите на автомобилите. До момента глобалните сили потискаха всякакво развитие в това отношение, защото не им е финансово изгодно. По същия начин е финансово неизгодно да има решение на този тип гръбначни травми. За съжаление на тези, които се опитват да го потиснат, достъпът до информация и местата, на които се работи по въпроса, стават много, много, много. Аз лично, а и други като мен, са оптимисти. Вярваме, че съвсем скоро решението ще излезе наяве и ще бъде популяризирано.<br /> <br /> <strong>- За какви иновативни лечения сте чували?</strong><br /> - Работи се в три посоки. Едната е чрез имплантиране на някакъв вид клетки и създаване на среда, при която те биха могли да се превърнат в правилните клетки. Другото решение е електромеханично - създават се <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>електронни уреди, които да заместят увредените връзки</strong></span><br /> <br /> на травмираното място. Третата посока на действие е чрез алтернативни енергийни полета, чрез силата на положителното мислене в комбинация с рехабилитация и т.н. Това направление винаги го е имало, но не е показало реални резултати. Лично според мен решението на проблема ще дойде като комбинация от електроника и биохимия. <br /> <br /> <strong>- Вие опитвали ли сте някакво алтернативно лечение?</strong><br /> - Като всеки нормален човек и аз съм опитвал какви ли не неща, но нищо, което да е застрашаващо физическото ми здраве. Засега нямат успех. С времето се научих да филтрирам всички тези алтернативи.<br /> <br /> <strong>- Какво казва за вашия случай официалната медицина?</strong><br /> - Не само в моя, но и за всички случаи, свързани с увреждане на централната нервна система, казват, че оттук нататък шансовете са минимални, почти ги няма. Истината е, че все повече доктори се образоват, следят новостите, информацията все по-лесно се пренася от източника до докторите и пациентите. Така е по-трудно те да бъдат заблуждавани. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> </span><strong>- Минахте ли през някакъв период на отчаяние, на дискомфорт?</strong><br /> - За мен отчаянието е непозната дума. Имаше период на дискомфорт след травмата, но много бързо мина благодарение на семейството и приятелите ми. Извадих късмет с тях. За съжаление, не всеки е обграден с толкова положително настроени хора. При подобни случаи чисто моралната подкрепа е най-важната за бързото връщане на човек към нормален живот. В развитите държави това е добре смазана машина. Първо се грижат за физическото ти състояние, впоследствие има кой да се погрижи и за психологическото състояние и за интеграция обратно в обществото. Така много бързо нещата се нареждат и човек търси отново начин за реализация.<br /> <br /> <strong>- Вие също не сте си губили времето.</strong><br /> - Завърших телекомуникации в Техническия университет и бизнес администрация в Американския университет. Имам и много курсове за допълнителна квалификация. Сега работя в голяма телекомуникационна компания. Плюс това спортувам активно. <br /> <br /> <strong>- Обяснете как се поддържате в отлична кондиция?</strong><br /> - Спортът е прекрасен начин да се поддържа на ниво и физическото, и духовното състояние. Много рано след травмата моят приятел Борис Томов, който е много популярно лице в нашите среди, ме запозна със спорта тенис с инвалидни колички. После започнахме заедно да се занимаваме с баскетбол, с гребане, с колоездене. Така че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>имам 10 години активна и разнообразна спортна дейност</strong></span><br /> <br /> Надявам се някой ден да стана и шампион по тенис на България. Все още нямаме възможност да участваме на международни състезания. Но тук имаме условия, база, треньор. От нас се иска само желанието да тренираме.<br /> <br /> <strong>- Имате ли специални колички за спорт?</strong><br /> - Всеки спорт за хора с увреждания е свързан със специфична материална база. Има специализирани колички за баскетбол, други са за тенис, трети за колоездене. Те са безкрайно скъпи и в по-цивилизованите държави се плащат от застрахователите. Но не се оплакваме. По един или друг начин имаме осигурени спортни колички и в България. Така че има ли желание, няма проблем. <br /> <br /> Имах късмета вече три пъти да скачам с парашут, да летя с парапланер и с мото-делтапланер. Още неща трябва да пробвам. Списъкът не е изчерпан. Това е приятен начин човек да се чувства жив, доста по-полезен начин от алкохола, наркотиците и други субстанции, създаващи особена реалност. <br /> <br /> <strong>- Не се ли страхувахте да скочите от 3000 м?</strong><br /> - Страхувам се, но това е разумен риск, който се прави от много хора и отдавна. Удоволствието надминава многократно страха. Винаги скачам в тандем с инструктор, на дадения етап още не съм готов да го правя самостоятелно. Стига да има здраве и човек да се чувства добре, всичко останало е въпрос на желание. Възможности винаги се намират, независимо колко е трудно нещо физически или колко е скъпо. <br /> <strong><br /> - А тези спортни занимания помогнаха ли ви да избегнете някои усложнения от обездвижването?</strong><br /> - Разбира се. Всеки човек, независимо дали е с увреждане, или е напълно здрав, ако спре да се движи, животът му полека-лека залинява. Колкото повече се движим, толкова по-добре запазваме останало в нас движение, компенсаторно поддържаме целия си организъм здрав, докато медицината намери радикално решение на проблема. В колкото по-добро състояние е тялото, толкова по-бързо ще се възстанови, когато се появи лечението. <br /> <br /> Най-редовно сънувам как тичам и ходя. Освен че го сънувам, ми е лесно и да си го представя. Не е някаква химера. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />