При мен безвъзмездно се снимат новите серии на “Столичани в повече”, казва Божинов, който е любител на киното
<em>Николай Божинов е роден на 1 април преди 61 г. в София и е известен най-вече като бизнесмен, макар че е бил и много добър спортист. Той е с дипломи за треньор по футбол, завършил е и специалност &ldquo;География&rdquo; в СУ &ldquo;Кл. Охридски&rdquo;. От 2000 година заедно с още двама колеги географи издава &ldquo;Справочник на страните по света&rdquo;. Естествено, че името му се свързва преди всичко с комплекса &ldquo;Глория палас&rdquo; до Горна баня, известен на столичани като Дипломатическия клуб. </em><br /> <br /> В далечната 1898 г. Никола Божинов, дядо на днешния собственик на Дипломатическия клуб в Горна баня Николай, създава фирмата &quot;Глория палас&quot;, която развърта умело за тогавашните условия за бизнес в София. В 1928 г. тя построява за столичани кино &quot;Глория палас&quot;, а по-късно издига и хотел със същото име. През 1930 г. Никола умира и оставя на наследниците си доходен бизнес. Той се разширява с книжната фабрика край гара Искър. Там от 1936 г. до днес работи една от най-уникалните печатни машини. След 1944 г. всичко е конфискувано, а през 1993 г. пък е върнато. От 1990 г. Николай е женен за адвокат Даниела Божинова. Двамата имат 2 дъщери, а той има и син от първия си брак.<br /> <br /> <strong>- Ники, в твоя клуб в Горна баня редовно се организираха различни спортни събития, най-често турнири по минифутбол и тенис. Ти беше домакин на много тържества, където се награждаваха най-добрите ни спортисти. Мястото бе сред любимите на чуждите посланици у нас, в него се събираха да спортуват. Какво е положението с бизнеса ти сега? Традицията жива ли е?</strong><br /> - Не вървят нещата. Разбира се, движа си фирмата, но ми е трудно. Изплащам кредити към банката. Ето пет години вече аз не мога да продам и един апартамент. Ресторантът също не върви добре, хората нямат пари. Вярно, организирахме тук много събития, сега няма. Е, имаше турнир по тенис по Коледа, но не е каквото беше. Преди години имаше по-качествени дипломати, идваха тук, играеха тенис, спортуваха, но това е май история. Откакто сме в ЕС, някак не представляваме голям интерес за чуждите дипломати, така ми се струва. Няма наплив. Политици също почти не идват. Системата ни смачка всички. Все пак давам работа на 30 души, плащам им редовно и те не напускат. Абе, важното е да сме живи и здрави. Не се оплаквам.<br /> <br /> <strong>- Знае се, че си с много висок спортен дух... Иска ли съмнение?</strong><br /> - Както някъде писаха, &ldquo;Собственикът на Дипломатическия клуб оцелял благодарение на 105-годишен бизнес ген&rdquo;. И е така. Какво ли не съм преживял. Конфискации, изселвания и заплахи не ме прекършиха, нали? Работил съм като портиер, треньор по футбол и географ, преди да реституираме това привлекателно място в София. Знаеш, съпругата ми е адвокат и тя много помогна.<br /> <strong><br /> - Как е семейството ти? Със съпругата ти Даниела сте спечелили цяла витрина с купи и медали от тенис състезания?</strong><br /> - Така е, но ето че и тук имам проблеми. Дъщеря ми Ина, по-голямата, се контузи доста тежко на ски в Боровец, пистите не са били обработени въобще и сега лежи вкъщи, ще се наложи да оперират крака й. А малката ми дъщеря учи в Барселона мениджмънт. Нали сега всички учат мениджмънт. <br /> <strong><br /> - А какво става с книжната фабрика на гара Искър, която също е твое наследство?</strong><br /> - Работи. Дал съм я да я менажират. Защото аз нищо не разбирам от хартия, но пък там още действа най-старата машина, австрийска &ldquo;Вагнер&rdquo; &ndash; единствена в света е. Не е конкурентоспособна фабриката, но все пак изхранва 80 работници. Аз не смея да рискувам, нищо не предприемам, заглобил съм се с кредити, вече 10 години ги изплащам. Знаеш, не се занимавам с политика, отвратен съм от всичко около нас. Залагам само на семейството си. То е най-важно за мен.<br /> <strong><br /> - Да не би да мислиш за пенсия?</strong><br /> - А, не. Ще управлявам до последно. Като дядо ми. <br /> <br /> <strong>- Помниш ли го?</strong><br /> - Не, но помня баба си, която ми е разказвала много за него. А и горе-долу физически приличам на него. Сините очи, каквито са моите, са характерни за целия ни род. Баща ми също беше със сини очи. Дядо ми е роден в Крушево (Македония), най-високият град на Балканите, преди две години имах удоволствието да го посетя, очарован съм. Има ски писти на 1800 метра. Всъщност не знам как и защо дядо ми Никола идва в София и започва бизнес с един железарски магазин на бул. &ldquo;Мария Луиза&rdquo;, който после го превръща в киното &bdquo;Глория палас&rdquo;, където пуска много руски филми, а сега, както се знае, е хотел. За съжаление, аз не можах да запазя киното. Не беше финансово изгодно и фалира.<br /> <br /> <strong>- А ти обичаш ли киното?</strong><br /> - Да. Много. Дори го обожавам. С жена ми и децата ходим редовно на кино, следим всичко ново. Дори тук в момента съм предоставил безвъзмездно да се снимат серии от &bdquo;Столичани в повече&rdquo; и през септември ще бъдат излъчени.<br /> <br /> <strong>- Роден си на 1 април, в деня на лъжата де факто. А защо твои приятели твърдят, че най мразиш лъжата по принцип? Има ли нещо вярно в това?</strong><br /> - Има, има. Наистина най мразя да ме лъжат. Ако някой ме излъже и аз разбера, да не разчита на мен. Не знам дали има връзка с това, че съм роден на 1 април, обаче излъжат ли ме, се вбесявам и край, аз съм дотук. Спирам всякакви контакти. Категоричен съм. <br /> <br /> <strong>- Дали пък спортът не е причина да си толкова категоричен. Играл си хокей на лед, футбол, тенис, какво ли не...</strong><br /> - Вероятно. Макар че в спорта можеше да имам много големи успехи, а някак не ми разрешиха. Навремето не ме взеха като добър състезател по хокей на лед в спортна рота, не ме взеха и в казармата, а ме пратиха на Гара Пирин в наказателен отряд като кашик, а после пък преминах в Трудови войски. Вероятно са ме считали за наследник на врагове на народа. Няма значение, изпитанията каляват. Не се сърдя никому. <br /> <strong><br /> - А защо спря издаването на географския справочник, който беше много полезно помагало за децата?</strong><br /> - Издавахме го трима души от 2000 година до 2010-а, но един от колегите почина. Всяка година го актуализирахме, защото много държави вече ги няма, нещата се променят. Ето, няма го Съветския съюз, няма я Югославия и т.н. Интересно помагало е за децата и учениците, но просто бяхме и на голяма загуба. Обмислям обаче пак да го издавам, но в по-малък тираж, ще видим. <br /> <strong><br /> - Какво планираш тази година?</strong><br /> - Какви ти планове! Нямам планове. Каквото дойде. Ама ето в политиката влязоха хора, които искат много бързо да забогатеят, смениха селските си костюмчета с &bdquo;Версаче&rdquo; и решиха, че са най-важните. България трябва да даде шанс на българските фирми, да има протекционизъм. Обаче го няма. Най-жалкото е, че до София има такава планина като Витоша и това не се развива, не се използва.<br /> <br /> Бизнесът ни загива. Ние в България сме толкова богати на минерални извори, а губим пари. И то непрекъснато. Все едно арабите да си изливат петрола в каналите, това правим ние сега. Просто София може да се издържа само от... Витоша. Не съм печален, отчаян съм. А казват, че с годините човек става по-уравновесен. Мен обаче ме боли. И само за това ли?<br /> <br /> <strong>- Какво мислиш за последната допинг издънка на нашите щангисти?</strong><br /> - Хващат бедните, тези, които не си плащат. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Елена КОЦЕВА </strong><br />