Благовеста Касабова на 81 г.: Народ, който загърбва миналото си, няма как да прокопса!

<em>Благовеста Касабова е родена в Козлодуй на 7 април 1934 г. Завършва българска филология в СУ &quot;Климент Охридски&quot;. Дълги години работи като редактор в издателство &quot;Народна младеж&quot;. Публикува многобройни литературно-критически и публицистични материали в литературния и периодичен печат. </em><br /> <br /> Автор е на повече от 20 книги, между които &quot;Калина Малина&quot;, &quot;Трайко Симеонов&quot;, &bdquo;Обич за обич&ldquo; (литературна анкета с Евтим Евтимов), &quot;Богородица на свободата&quot; (за Баба Тонка Обретенова), &quot;Ръми в душата ми&quot; (за Мара Белчева), &quot;Чудотворката&quot; (за Фани Попова-Мутафова) и др. <br /> <br /> <strong>- Имаш три внучета &ndash; едно момче и две момичета близначки, с какво искаш да те запомнят?</strong><br /> - Дано да ме помнят като добра майка и добра баба, много трудолюбива и винаги готова да помага. Гордея се, че ги възпитах във вярата, както и мен са ме възпитавали в моето семейство. Че ги въведох в Църквата. И досега, като наближи празник, звънят и ме питат: &bdquo;Какво се прави на този ден, какво не се прави...&ldquo;<br /> <br /> <strong>- Имаш ли си приказка с тях, разбирате ли се?</strong><br /> - Странното е, че общувам по-добре с внуците, отколкото с дъщеря си. Те идват понякога да споделят с мен това, което се притесняват да кажат на родителите си. И това много ме радва. Уважителни са. Понякога като вляза в кафене или в автобуса и чуя край мен деца да говорят гадости, вулгаризми, да псуват... чудя се тези деца нямат ли родители, баби и дядовци, не са ли виждали друг модел на поведение... че така говорят и така се държат. Невъзпитани деца. За мен &bdquo;домашното възпитание&ldquo; не е просто езикова щампа. И не приемам, че днешните деца не можели да бъдат възпитавани вкъщи, щото... видите ли... средата вън им влияела по-силно. Моят дядо беше учител, учителка беше и майка ми. Дядо понякога ни повеждаше с брат ми на разходка и досега си спомням как учениците му ставаха на крака и сваляха шапка, за да го поздравят, в едно село. А сега учителите са наплашени, не смеят да викнат даже в клас, да не ги набият учениците. <br /> <strong><br /> - Някога нашите първи писатели са били духовни първенци и водачи, какво се промени, та вече това не е възможно?</strong><br /> - Не знам как стана това, но днес писателите ни не са водачи и пророци на народа си, откъснаха се от корените си. Тревожа се, че именно ние, хората на словото, отчуждихме читателите си от езика, от традициите, от чисто българските обичаи... Нещо повече &ndash; някои днешни писатели се отрекоха от цялото ни минало, героите им ходят по света като безродници... А знае се не от вчера, че народ, който не уважава миналото си, който не надгражда, няма как да прокопса...<br /> <br /> <strong>- Това са много тежки думи, по какво съдиш за тази промяна?</strong><br /> - Да си чула някой писател да се застъпи за друг, да прояви милост или грижа за свой събрат? Когато изчезнал Гео Милев, Влайков ходил три пъти в полицията да настоява да го издирят, да се кара, да протестира... С риск за собствения си живот. Възможно ли е в днешни дни под балкона на някой писател да се събере огромно множество хора, дошли отдалече, да пеят и да ликуват... Ученици и граждани, стотици... както е станало по време на юбилея на Иван Вазов...<br /> <br /> <strong>- Последните обществено-политически промени се приеха болезнено в средите на писателите, много от тях престанаха да пишат...</strong><br /> - Така е, и аз се чувствам понякога депресирана &ndash; дали си заслужава да пиша, кой ме чете, кой ме разбира и оценява, няма обратна връзка, няма издания... Литературните критици няма къде да печатат и зачезнаха - Симеон Янев, Минко Бенчев, Иван Сарандев, Симеон Хаджикосев... А млада смяна така и не се появи. Гилдията я няма, не участва в литературния живот. А и телевизията, радиото също спомогнаха за този процес. Там канят главно певци, актьори, моделки, гаджета на футболисти... Писателят се чувства забравен, унизен, отхвърлен.<br /> <br /> <strong>- Какво би казала от трибуната на Народното събрание, ако ти се отдаде възможност?</strong><br /> - Бих им казала, че не само естрадните ни певци имат нужда от материален стимул. Тружениците на словото също са незаслужено натикани в ъгъла &ndash; без пенсии, без внимание... А без словото нищо не става &ndash; ни филми, ни песни, ни учебници... Това рано или късно ще се усети, след време, дано не е късно...<br /> <br /> <strong>- Къде се спасяваш, когато ти стане тежко и тъжно?</strong><br /> - Има едно село &ndash; Оборище, Панагюрско. Там никога не ме хващат дяволите, там спя хубаво и се събуждам бодра. Там мога да седна със старите хора на една лимонада пред магазина и да си говорим с часове. Какви цветя имам там... А гледката е страхотна &ndash; в ясни дни виждам даже Рила.<br /> <strong><br /> - Стига ли ти пенсията?</strong><br /> - Стига колкото за лекарствата. Затова съм принудена да редактирам срещу заплащане, няма как иначе. Вярно е, че децата не ме оставят, дъщеря ми винаги носи нещо за хладилника, като дойде. Но тя има три деца, на мен не ми е удобно да искам от нея пари. Каквото и да си говорим днес за миналото, тогава имаше поне сигурност...<br /> <br /> <strong>- Смяташ ли се за реализиран човек?</strong><br /> - Да, не мога да се оплача, не съм ощетена от съдбата. Единствената загуба, която навярно никога няма да преглътна, е смъртта на съпруга ми Йордан Касабов. Имахме силна духовна връзка. Вече 20 години, откакто го няма, но все още ми е в мислите.<br /> <br /> <strong>- Върху какво работиш в момента?</strong><br /> - Отдавна съм започнала една документална книга за писателя Генчо Стоев, но сега съм я оставила настрана заради &bdquo;Историята на Козлодуй&ldquo;, която редактирам и която ми поглъща много време и усилия. Не съм изоставила и литературните &bdquo;Вечери на Кръста&ldquo; &ndash; веднъж месечно в читалище &bdquo;Пенчо Славейков&ldquo;, Лозенец. Тези вечери, в които аз представям новоизлезли книги на български писатели, обикновено се превръщат в празници на българското художествено слово.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br /> <br />