При жив донор работят 2 екипа едновременно, отговорността е два пъти по-голям
<em>В края на изминалата седмица се отвори темата за кръстосаното донорство у нас. На пресконференция по повод проект за обучения, които трябва да повишат професионалната компетентност на служителите на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ) и да подобрят ефикасността на изпълнението на тяхната работа по донорството, д-р Марияна Симеонова, директор на агенцията, сподели, че са подготвени проектодокументи за разрешаване на кръстосаното донорство в България. </em><br /> <br /> Д-р Симеонова отбеляза, че от агенцията ще предложат незначителни промени в законодателството, като една от тях е разрешаването на кръстосаното донорство. &ldquo;Можем да разберем една майка или един баща, които искат да дарят своя бъбрек на детето си. Въпросът е, че между роднините може да няма добра съвместимост. И тогава идваме до кръстосаното донорство. В България по закон това не е възможно да се случи. Трябва да се промени законът. Да се разреши с всичките изисквания, така че да няма нарушения&rdquo;, смята д-р Симеонова.<br /> <br /> &ldquo;Готово ли е българското общество за доброволното живо донорство на органи? Сега законът го забранява и единствено роднини, не по-далечни от втори братовчеди, могат да предложат такава саможертва. Кръстосаното и доброволно донорство, каквото се практикува във всички развити страни обаче, може да е единственият шанс за живот на хора у нас, които иначе с години чакат за трансплантация на орган без гаранция, че ще я дочакат&rdquo;, сподели д-р Симеонова. <br /> <br /> В. &ldquo;Доктор&rdquo; ви предлага коментарите на водещите български трансплантолози проф. Никола Владов от ВМА, проф. Петър Симеонов от Александровска болница и проф. Любомир Спасов, национален консултант по трансплантология.<br /> <br /> <strong>- Проф. Владов, каква е разликата между трансплантацията на черен дроб от жив донор и от трупен донор?</strong><br /> - Когато се работи с жив донор, отговорността е два пъти по-голяма. При този тип трансплантация опитваме най-вече да щадим донора. Защото здравето и пълноценният му живот трябва да бъдат гарантирани. Освен това при трансплантацията от жив човек работят два екипа едновременно. Едните взимат част от дроба му - обикновено около половината. Другите подготвят реципиента - човека, на когото органът ще бъде присаден. При трупните донори се имплантира целият орган. България е единствената страна, в която се шуми около донорите - разкриват се тяхната самоличност, професия, характер... Никъде по света реципиентът не получава информация за това.<br /> <br /> <strong>- Възможно ли е да се имплантират само няколко клетки от дроба?</strong><br /> - Да, вече се върви и в тази посока. Вкарват се определен брой клетки в порталните съдове на черния дроб. Надявам се скоро и ние да минем към тези техники.<br /> <br /> <strong>- Дорасли ли сме за кръстосано донорство?</strong><br /> - Имаме добра техника, имаме опит, дорасли сме, но всичко трябва да има законова уредба. Мисля, че тепърва у нас ще се дискутира кръстосаното донорство, което при черен дроб е много специфично.<br /> <br /> <strong>- Как е последната ви трансплантирана пациентка, проф. Владов?</strong><br /> - Добре е, дълъг е възстановителният период, надяваме се да няма усложнения.<br /> <br /> <br /> <strong><hr /> Проф. д-р Любомир Спасов:<br /> Не толерирам живото донорство!</strong><br /> <br /> &ldquo;Нещото, което най-трудно съм преодолявал и все още се боря с него, е да взема орган от здрав човек, а кръстосаното донорство предполага точно това. Живото донорство трябва да бъде крайната възможност за спасяването на живот. Но аз не го стимулирам и не го толерирам. Неоправдано е здравият човек да бъде подложен на риск. В една страна трябва да бъде развито първо трупното донорство и когато близкият не може да дочака такова, тогава може да се пристъпи към живото. Моралът и етиката не позволяват подлагането на здрав човек на подобен риск.&rdquo;<br /> <br /> <hr /> <strong>Проф. д-р Петър Симеонов:<br /> 111 трансплантации на бъбреци имаме от началото на 2015 г.!</strong><br /> <br /> <strong>- Проф. Симеонов, как са вашите последно трансплантирани пациенти?</strong><br /> - За радост, всичките са добре. Бъбреците сработиха в нормалното трансплантационно време, чувстват се добре. Казвам всички, защото преди тях, в четвъртък, имаше трансплантация при &ldquo;жива&rdquo; двойка, после сложихме донорските бъбреци, и след това във вторник още един жив донор - баща даде на дъщеря си орган. За една седмица трансплантирахме четири бъбрека, но не сме уморени, ще се справим и с още, ако потрябва. Тези две двойки бяха планувани. 111 трансплантации имаме от началото на годината, което е прекрасно за българските ни пациенти.<br /> <br /> <strong>- Много хора у нас чакат за бъбречна трансплантация.</strong>..<br /> - Да, листата на чакащите е много дълга, но както го е подкарала д-р Симеонова, всеки би могъл да има надежда, че ще дочака бъбрек от донор. Тя много добре се справя със ситуацията, чуваме се, виждаме се, все работи по организацията на донорството.<br /> <br /> <strong>- Проф. Симеонов, според вас има ли почва у нас кръстосаното донорство?</strong><br /> - О, да, разбира се. Отдавна се мъчим да направим нещо по въпроса, дано сега да се получи. Нямам представа колко сме готови за този вид донорство като нагласа,<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> но то вече е необходимо на нацията ни</strong></span><br /> <br /> Най-малкото за да спрат българите да плащат луди пари по чужбина. За българите някаква част от парите за трансплантацията би трябвало да бъде поемана от държавата.<br /> <br /> Последната жива двойка е била преди седмица в Пакистан. От самолета дойдоха при нас да махнем бъбрека и да сложим на момичето този на баща й. Нямам представа колко пари са платили в Пакистан, прибират се и след няколко дни махам бъбрека. Те там са техничари, гледат да сложат нещо и да ги пратят вкъщи. Ние да му мислим тук за живота им... Именно затова трябва и у нас да бъде разрешено кръстосаното донорство в името на живота на пациентите ни.<br /> <br /> <strong>- Защо трябва да го има?</strong><br /> - Ние сме по-праведни и от папата! В много развити страни е разрешен този тип донорство. И за нашите пациенти трябва да има някаква светлина - може и да нямат подходящ за себе си роднина, но той ще дари на другиго, с когото ще е най-много съвместим. Има родители,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>които не са напълно съвместими дори с децата си -</strong></span><br /> <br /> да не живеят ли близките им?! Могат да помогнат на друга двойка, а и за тях ще се намери донор. Не става въпрос за разширяване на обхвата на живото донорство, а за премахване на настоящите пречки, както това е направено в законодателствата на Германия, Италия и други европейски страни, за да не се налага българи да ходят там за операция. В Холандия има национална програма и регистър за кръстосано донорство. България, Литва и Естония са единствените държави, в които е напълно забранено.<br /> <br /> Отдавна се говори у нас за кръстосаното донорство, но вече от години не можем да решим този проблем. Имахме живи двойки от Турция, искаха при нас да се извърши операцията. Повече от година не можаха да променят наредбата, за да се случи - и парите си бяха приготвили. Хората ни познават като хирурзи, ще идват пари отвън. Д-р Симеонова е подготвила папките, в здравното министерство са, остава да бъдат отворени и взето решение.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />