Длъжни сме да го върнем, тогава ще има стремеж към осигуряване
<em>Това заяви в интервю специално за MyClinic доц. д-р Спас Спасков &ndash; потомствен лекар, бивш директор на &bdquo;Пирогов&rdquo;. За близо 20 години работа в най-голямата спешна болница в България д-р Спасков е преминал всички стъпала на йерархията, докато стигне до длъжността директор. Д-р Спасков е един от членовете на Лекарския консултативен борд на Националната организация &bdquo;Малки европейци&rdquo;. Предлагаме ви интересен разговор с д-р Спас Спасков, в който акцентираме на някои от основните проблеми в българското здравеопазване, в т.ч. и относно казуса &bdquo;здравно неосигурени&rdquo;. </em><br /> <br /> <strong>- Д-р Спасков, години и дори десетилетия в нашето общество говорим и обсъждаме сякаш само проблемите в здравеопазването. Смятате ли, че са толкова тежки и непреодолими? Нима нищо положително не се е случило?</strong><br /> - Да, така е. В нашето общество се получи нагнетяване сякаш. Излиза така, че на практика едва ли не сме без медицинска помощ, едва ли не нищо добро не се случва около нас. Аз лично не мога да приема това като факт. Разглеждам тези проблеми много по-сериозно. Да, има доста неща, които трябва да получат своето решение. Но един от основните проблеми, който виждам в сферата на здравеопазването, е свързан с доверието. В обществото ни съществува недоверие почти към всичко и не само по отношение на здравеопазването. Затова смятам, че първото нещо, за което трябва да се борим, е да върнем доверието на хората в системата на здравеопазването. Ако съумеем да постигнем това, ще се случат много добри неща. Говоря като цяло &ndash; и по отношение на медицинската общност, и по отношение на административните структури в здравеопазването. <br /> <br /> <strong>- А проблемите с финансирането от страна на държавата?</strong><br /> - Разбира се, на второ място идват финансовите проблеми. И не случайно ги поставям на второ място. Да, сериозни са проблемите, обаче те по-скоро касаят процедурите, които трябва да определят кое как да се заплаща. Вижте, винаги ще има някакви проблеми, обаче най-важното е да въведем ред, да има ясна система, която хората да познават. Имам предвид, че те трябва да са наясно кое как ще се плаща, трябва ли допълнително да се плаща някаква медицинска дейност, не трябва ли и прочее. И само по този начин, след въвеждане на някакъв ред, ще постигнем два ефекта едновременно &ndash; и на финансово стабилизиране на системата, и на възвръщане доверието на хората.<br /> <br /> Няма как да е иначе, защото всъщност имаме не лоша здравна система. Ние не трябва непрекъснато да повтаряме - ах, колко е лошо всичко у нас. А всъщност водим стандартен начин на живот. Аз така смятам, така разглеждам нещата.<br /> <strong><br /> - На какво се основава вашият оптимизъм?</strong><br /> - Само преди 20 години нашите лекари нямаха такива възможности за специализации, каквито има сега. В днешно време <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>много лекари преминават през различни специализации </strong></span><br /> <br /> както в чужбина, така и в България. И тези лекари се превръщат в перфектни специалисти. Това е голямо постижение в сравнение със ситуацията отпреди 20 години. А това, че имаме квалифицирани лекари, които заминават да работят в чужбина, това също не е толкова зле, не бива да го разглеждаме като някаква загуба. Нека не забравяме, че едно време наши лекари също заминаваха в чужбина, но ходеха в арабските страни предимно. Докато сега отиват в развитите страни, където не само ще получат по-високо заплащане. Там те ще се обогатят и интелектуално, и професионално. Така че след като се върнат в България, ще бъдат изключително полезни за нашата система. Веднага ще попитате: а дали и кога ще се върнат? Да, за да настъпи моментът да се върнат тук, трябва да се работи именно по стабилизиране на системата и по ясни и точни механизми на разплащане. В края на краищата всички хора по земята искат да печелят, за да могат да се хранят, да живеят по-добре. И в това няма нищо лошо. Аз смятам, че е напълно изпълнимо същинско стабилизиране на системата.<br /> <br /> <strong>- Д-р Спасков, смятате ли, че сегашният здравен министър със своя екип ще постигнат такова стабилизиране на системата, както вие го обяснявате?</strong><br /> - В известна степен забелязвам, че сегашният екип на министерството всъщност се стреми към такова стабилизиране на системата, да се надяваме, че нещата, които са полезни, ще се случат по-бързо.<br /> <br /> <strong>- Много усилено се говори напоследък за това какви мерки е нужно да се вземат, за да се реши проблемът със здравно неосигурените. Какво е вашето виждане в тази посока? </strong><br /> - По отношение на здравно неосигурените хора в България според мен има вглеждане с невероятно пресилване на нещата. Скоро гледах по телевизията изявление на заместник-министъра на здравеопазването, който съобщаваше статистика в това отношение, посочи точни бройки. Всъщност стана ясно, че ако говорим за <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>хора, които не се осигуряват, </strong></span><br /> <br /> а би трябвало да се осигуряват, става дума за бройка от около 200 хиляди души. Това съвсем не е голяма бройка. И не може да се казва, че именно поради това изпадаме едва ли не в някаква изключително тежка ситуация. Да, посочва се и друга статистика &ndash; бройка от почти 2 милиона души и тя наистина прави впечатление. Но когато започнем бавно да изключваме тези, които са в чужбина, които имат някакви други причини, то като краен резултат се получават някъде около 200 хиляди души, на които разчитаме да се доосигуряват. И за да проявят разбиране и желание, за да започнат да се осигуряват, отново се връщаме към това, че трябва да имат доверие в това, което биха получили от здравната система. Това, с което започнахме нашия разговор - длъжни сме да върнем доверието на хората и тогава ще има стремеж към осигуряване. Разбирате ли, ние не трябва да чакаме и да разчитаме само на това. И още нещо съществено в тази посока: когато говорим за здравно неосигурените, не трябва да забравяме, че всъщност те не искат да участват в обществения живот. И аз винаги си задавам въпроса защо трябва да се считаме за задължени да помагаме на тези, които не искат да участват вкупом с нас в този процес. Те не желаят, но ние нарочно ще ги лекуваме. Защо трябва нарочно да ги лекуваме? Насила ще ги лекуваме, за да им покажем колко е хубаво? Затова казвам, че механизмът е прост. И това всъщност е прекият начин, по който може да се въздейства. Не си се осигурил, значи не участваш в тази система, отпадаш и толкова.<br /> <br /> <strong>- Д-р Спасков, да ви попитам и следното: защо сякаш не се получи ефектът от доброволните фондове за здравно осигуряване? Нали те трябваше да са алтернатива на Здравната каса?</strong><br /> - Чисто законово те са алтернатива. Но през 2012 година всички доброволни фондове за здравно осигуряване се трансформираха в застрахователни дружества. Доколкото знам &ndash; по искане на Европейската комисия. Мога само да кажа, че с това трансформиране нищо не се промени в положителна посока. Само дето думата &bdquo;застраховане&rdquo; започна да плаши хората и по този начин се получи по-скоро отдръпване. Вместо държавата да помогне за един допълнителен начин за влизане на финансов ресурс в системата на здравеопазването, тя до известна степен допринесе хората да се уплашат и отдръпнат. Нещо, което не трябваше да се прави. Вероятно тази стъпка е била замислена за добро, а то не се получи. Но не трябва винаги да скачаме срещу нещо, което не се е получило.<br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br /> <br />