Тя отхвърля упоритите му ухажвания, спечелвайки си омразата му
<em>В стара София, там където улица &bdquo;Гурко&ldquo; пресича булевард &bdquo;Васил Левски&ldquo;, навремето скрита зад дървена ограда, има малка едноетажна къщичка. По него време там живее млада жена &ndash; певицата от софийските шантани Анна Симон. През април 1897 г. тя е убита по особено жесток начин, а убийството й се превръща в голяма сензация. В трагедията са замесени ротмистър Дечко Бойчев, адютант в двореца и неин любовник, пловдивският градоначалник Карл Новелич и старши стражарят Богдан Василев. </em><br /> <br /> Високопоставени хора от свитата на Фердинанд също вземат участие в това пъклено дело, но имената им остават прикрити, защото се ползват с покровителството на княза. <br /> <br /> Месеци наред наши и чужди вестници се занимават с престъплението, тъй като убитата е австроунгарка. Особено яростен е австроунгарският печат. Чуждите журналисти недоволстват, задето делото в София върви твърде бавно. <br /> <br /> През 1893 г. Анна пристига в българската столица и започва певческа кариера. Красивото стройно момиче със сини очи и коси с цвят на узряло жито веднага привлича погледите на мъжете. Всички говорят за новата певачка. Под сурдинка се разнася слухът, че Фердинанд също се интересува от хубавата маджарка и я кани в двореца си. Последва настойчиво любовно предложение, но Анна държи на моминската си чест и твърдо се съпротивлява. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Когато разгорещеният княз разкъсва блузката й, тя разкървавява носа на владетеля, а разгневеният Фердинанд отпраща Анна и затаява в душата си чувство за мъст<br /> </strong></span><strong> </strong><br /> Анна живее бедно - певачките получават мизерни надници. За да спечелят допълнително някой лев, трябва да лягат с клиентите, но тя много държи на реномето си. Тогава, като в приказките, се появява вълшебният принц - представителният дворцов адютант Дечко Бойчев - ротмистър от гвардейския ескадрон. Между двамата прехвърчат любовни искри. В края на 1893 г. под давлението на известната сводница Розалия Редицка (Цора) Анна отива да пее в шантана &quot;Неапол&quot;, държан от сърбина Миша Урошевич. Цора е негова помощница.<br /> <br /> През 1894 г. ротмистър Дечко Бойчев е определен за личен адютант на княгиня Мария-Луиза. Не е тайна, че отношенията между Фердинанд и Мария Луиза са повече от хладни. Твърди се, че Бойчев освен верен служител, е неин сърдечен приятел.<br /> <br /> Красивият ротмистър посещава всеки ден шантана &quot;Неапол&quot; и настойчиво ухажва Анна Симон, като я нарича &quot;райско цвете, захвърлено от жестока рът в тази убийствена атмосфера&quot; и дава уверение, че ще направи всичко, за да я избави от мизерията и нищетата. <br /> <br /> Анна се влюбва в красивия офицер и той й гостува в хотел &quot;Македония&quot;. Скоро двамата заживяват като семейство. До този момент Анна не е познавала друг мъж. Той я нарича &quot;Мамушка&quot;, а тя него &quot;Папушка&quot;. За законен брак не става дума, защото според Бойчев на офицерите не се позволява да се задомяват, докато не получат годишен доход най-малко от 10 000 лева, а той още е &quot;сиромах&quot;. Анна вярва и търпеливо чака. <br /> <br /> На 12 март 1895 г. ражда момиченце, което нарича Евгения. Поради липса на пари Анна не вика лекар, при раждането й помага Розалия Редицка (Цора), разбираща от акушерство. По нейни думи, Бойчев, като узнава, че Анна е бременна, я зарязва и тя, лишена от средства, &quot;живеела в една малка, тъмна, студена и мизерна стая в крайна беднотия&quot;. Момичетата от шантана я съжаляват и събират помежду си 40 лева за дрешки и храна на бебето. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Цора известява Бойчев за раждането на детето, но той едва на петия ден изпраща на Анна по слугата си Тоно Алиев... 5 лева</strong></span><br /> <br /> Бременността и раждането правят Анна нетрудоспособна и тя е освободена от шантана. Епизодично пее в други заведения. Останала без никакви средства за препитание, малко след като укрепнала, Анна започва упорито да търси начин да се срещне с Бойчев.<br /> Майката на ротмистъра, като набожна жена, обича незаконното си внуче. Тя защитава тайната любов на сина си с шантонерката, но след нейната смърт Дечко започва да не изпълнява обещанията си. Така материалното положение на унгарката става катастрофално.<br /> <br /> Съществуват две версии за трагедията на Анна. Първата е официална и е отразена в централния печат. Според нея от непрекъснатите скандали с Дечко и от нищетата, в която живее, Ана обезумява. Получава нервни пристъпи и на моменти е непредсказуема. В началото на 1897 г. певицата пак отива при баща си, за да му се оплаче от Дечко. Изглежда обаче, че не среща съчувствие, тъй като скоро се връща в София. Тогава ротмистърът наема за любовницата си две стаи, но пари почти не й дава. Потънал в борчове, адютантът решава да се спаси, оженвайки се за някоя мома с пари.<br /> <br /> Такава намира в лицето на младата Еленка Забунова, дъщеря на заможен софиянец. На 6 февруари 1897 г. Дечко и богатата наследница се сгодяват. Това докарва Ана до крайно отчаяние. <br /> <strong><br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Всъщност Дечко отдавна търси начин да се отърве от унгарката, която му създава големи неприятности </strong></span><br /> <br /> За сватбата на ротмистъра, състояла се на 16 февруари, в София пристига брат му Никола, деловодител в харманлийската Земеделска банка. След венчавката родственикът често посещава певицата и спи в нейната квартира. Никола два пъти се опитва да изнасили Ана, но хазаинът й я спасява. Около 20 март 1897 г. певицата казва на приятелки, че Дечко ще придружи княгиня Мария-Луиза до Пловдив и че е поканена по-късно да отиде при него. Той щял да й наеме хотел, да й купи нови дрехи и да се грижи за нея.<br /> <br /> С вечерния влак Симон тръгва за Пловдив, придружена от Никола. Двамата отсядат в хотел &bdquo;Фелер&ldquo;. В книгата за гости Никола се записва под името &bdquo;Стоянов и съпруга&ldquo;. Там той отново се опитва да изнасили Ана, но тя го удря по главата с дърво и хотелиерът изгонва и двамата. Тогава Никола си заминава за Харманли, а Ана отива в хотел &bdquo;Родопи&ldquo;. Актрисата е без пукната пара и търси начин да се види с Дечко, но не успява и се връща обратно в столицата. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Току-що пристигнала в София, красавицата застава пред двореца и започва да крещи, че е държанка на ротмистъра </strong></span><br /> <br /> Научавайки как тя го позори, Дечко взема решение да я убие. На 6 април той вика пловдивския градоначалник Карл Новелич и му предлага да отстрани жената, която му съсипва живота. Онзи се съгласява и двамата чертаят план как да погубят певицата. В заговора привличат и стражаря Богдан Василев. Планът е Дечко да пише на Ана, че й е купил пелерина и капела и че я кани на разходка до остров на река Марица. После двамата заедно щели да отидат на чифлика му, за да прекарат в любов цяла седмица. Ана получава лъжливото писмо и се радва. Дори прочита посланието пред свои приятелки. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> <strong>Те се усъмняват и се опитват да я убедят да не ходи никъде. Красавицата обаче вярва сляпо на своя ротмистър </strong></span><br /> <br /> И лошото се случва. Стражарят Василев взима Ана, вдига гюрука на файтона и го подкарва. Дечко и Новелич се качват по-късно. Според признанията им Ана е убита някъде по шосето между Пазарджик и Пловдив.<br /> <br /> После тялото й е хвърлено в реката със завързан тежък камък на шията. След пъкленото дело тримата килъри се връщат в града и всеки се заема със задълженията си. Никой повече не вижда Ана. Приятелките й алармират полицията, че е изчезнала, и започва издирване. На 29 май 1897 г. рибари намират тялото на клетницата, завлечено от водите близо до село Юртлий. След дълъг процес ротмистър Бойчев е осъден на смърт, а съучастниците му на доживотен затвор... А за това каква е ролята на Фердинанд в убийството на Анна историята мълчи.<br />