Не всички колеги са корумпирани, но вече се срамувам, че съм хирург
<em>&nbsp;Проф. Четрафилов е легендарно име в българската хирургия, за когото студентите по медицина четат в учебниците си. Големият специалист в общата и в детската хирургия има заслуга за създаването на модерната спешна хирургия в България. Работата му винаги е била пионерска - в &ldquo;Пирогов&rdquo;, в ИСУЛ, в окръжната болница в Търговище, в Института за лечение на чужди граждани (ИЛЧГ, слят с Окръжна болница и прeименуван на &ldquo;Св. Анна&rdquo;). В болницата в Пазарджик създава първата реанимация в провинцията. Има публикации за шийната, за гръдната, за гнойната хирургия, но най-голямата му сила е коремната хирургия. Става доктор на науките с дисертация от своята богата практика &ldquo;Клинико-диагностични проблеми на чревната непроходимост във всички възрасти&rdquo;. Проф. Четрафилов е и първият специалист с диплома по детска хирургия в България. Пенсионира се през 2000 г. като завеждащ на Клиниката по хирургия в ИЛЧГ, но продължава да следи с тревога процесите в българското здравеопазване.&nbsp;</em><br /> <br /> <strong>- Проф. Четрафилов, какво не ви харесва в съвременното здравеопазване?</strong><br /> - Философията на съвременното здравеопазване е коренно различна - официално е грижа за пациента, неофициално е грижа за бизнеса, произвеждащ лекарства, апаратура, консумативи. Какво прави Лекарският съюз - основно защитава интересите на висшето лекарско съсловие. <br /> <br /> Хирургичните специалности изсмукват голяма част от парите в системата. Химиотерапията също гълта много пари. Защо трябва химиотерапията да я даваме на частни болници, когато тя е част от комплексната онкологична помощ, заедно с хирургия и лъчетерапия. <br /> <br /> Този комплекс лекува. Създават се частни болници по химиотерапия, защото там е лапачката. Нацвъкахме 100 частни болници, от които имаме само 3-4 комплексни, но и те не поемат спешност. Тарикати. А пред закона болниците са равнопоставени. Освен че носим на гръб частните болници, но те са ни яхнали и искат още пари. И законите са създадени в името на далаверата. Сега тенденцията е да фалират полека-лека държавните болници и да останат само частните. Но каква обществена политика ще правите чрез частен интерес? Гръбнакът трябва да бъде общественото здравеопазване. Частникът гледа само да печели. Сега министърът опитва да направи нещо. Но като засегне малко дадения интерес, веднага ще гракнат. <br /> <br /> <strong>- Какви радикални мерки предлагате?</strong><br /> - Всички лекарства, апаратура, консумативи да се купуват за болниците без посредници, на прилични цени. Второто нещо е държавните болници да не бъдат търговски дружества. Трето, частни болници да не вземат субсидии от държавната каса, ако не искат да се преместят на места, където са необходими. Иначе парите потъват като вода в пясък. Нашето здравеопазване в момента всяка година иска по 200 - 300 млн. лева повече. Населението ни намалява, а броят лекувани пациенти се увеличава. Как става това? Дават на лекаря минимална заплата и нататък Касата му доплаща, колкото е работил. Значи <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>неговият интерес е да има повече болни, </strong></span><br /> <br /> вместо здравеопазването да работи, за да имаме по-малко пациенти. Ако на пожарникаря плащаха като на лекаря, той трябва всеки ден да пали пожари, за да му се увеличава заплатата. Е, как да оправим това здравеопазване, когато философията му е объркана? Пирамидата трябва да се обърне. Философията трябва да стане първо болният и всички останали интереси да са подчинени на него. <br /> <br /> <strong>- Вие лично потърпевш ли сте от това здравеопазване?</strong><br /> - Преди три години жена ми си счупи ръката. Отидохме в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Не ме познаха колегите, защото напуснах оттам през 1987 г. Само гледах какво правят. Отдалеч видях екрана на рентгена - вклинена фрактура. Казаха на жена ми, че трябва да я оперират, да й сложат пирон, което ще й струва 1000 лв. <br /> <br /> Тогава се намесих: &ldquo;Колега, тази жена има вклинена фрактура, която се е самонаместила и не подлежи на оперативно лечение. Защо ще я ковете? Нужно е само обездвижване за 30 дни. Второ, тази жена има сериозни сърдечни заболявания. Готови сте да оперирате, но я поставяте на огромен риск. Знаете ли какъв е процентът леталитет при такава операция?&rdquo;<br /> <br /> Едно време бяхме стигнали до 0,3% смъртност средно в България при остър апендицит. Сега никой не знае колко е. Години наред не сме имали смъртност по време на раждане. А сега всяка година си отиват по 4-5 родилки и това е бройката, която излиза в печата. Да, апаратура имаме, но нямаме професионализма и човещината. Как да го оправим това! Дошло ми е до гуша да воювам с хитри хора. Навсякъде гледат парата. <br /> <u><br /> </u><strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Болният е като подвижна касичка</span></strong><br /> <br /> Не става. Медицината не е търговско дружество. Не казвам, че всичко е корумпирано, но поне едно 70%. Вече се срамувам да казвам, че съм хирург.<br /> <br /> През целия си живот работих тази професия с любов. И затова сега страшно ме боли, като гледам какво става. Имаме кадърни деца, които могат да станат отлични лекари. Но ги учат не да обичат професията, да спасяват хора, а да обичат парите, които могат да спечелят от професията. Сега поведението на лекаря се диктува от икономиката. <br /> <br /> Защо сега на всяка херния трябва да се слага платно. Без да се изтъквам, аз съм един от първите с проф. Василев, които въведохме платната в България. Имам статия за българското антимикробно платно от 1978 г. Но годишно съм правил само 10-15 хернии с платна. Всичко останало - с естествените тъкани. Сега на всеки слагат платна, кръпки. Струват 150-300 лв. Купуваш голямо платно, ама слагаш малка кръпка. Другото влиза в твоя джоб.<br /> <br /> По-рано при двойни слабинни хернии с една упойка оправях едната и другата. Сега Касата плаща само за едната херния. Оперират човека, изписват го и след 2-3 месеца той идва още веднъж. Пак му се правят изследвания от горе до долу, защото това са пари, пак упойка с излишен риск и операция на другата херния. Такъв е стандартът, но къде е логиката. Клиничните пътеки определят поведението на лекаря. Не гледа пациента като болен, а в коя пътека му е болестта. И се чудим защо в България има 2,2 милиона хоспитализирани на година. Половин милион ги спестете, като лекувате болния с всичките му заболявания, с едно постъпване в болница.<br /> <strong><br /> - Как беше по ваше време в хирургията?</strong><br /> - Имам 13 работни места, от които 5 съм избирал, всичко останало е било по нареждане на акад. Малеев. <br /> <u><br /> </u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Все са ми давали батаци да оправям </strong></span><u><br /> </u><br /> После ставаха едни от най-успешните хирургични клиники. На мен силата ми е в спешната хирургия. Работех в &ldquo;Пирогов&rdquo;, когато ме командироваха за 1 година в Търговище, но стана така, че останах там 12 години. Окръгът беше на 28-о място по здравеопазване, да не говорим за хирургията. Оперираха хернии, апендисити. Дебело черво почти не се работеше, да не говорим за детска, гръдна или гнойна хирургия. Направих модерна хирургия в Търговище. От Пловдивския панаир докарах медицинска апаратура, каквато нямаше никъде в България. Като накупих всичко, което ни е нужно, търговецът ми каза на английски, че ми се полагат 2400 долара комисиона. Само аз от комисията знаех английски. Попита ме: &ldquo;Как ще ги искате - във валута или ще купите още нещо?&rdquo;. Веднага купих за неврохирурга апарат, който да показва точно къде в мозъка се намира тумор или кръвоизлив. А можех да прибера тези пари. Комисиони продължават да се дават и сега сигурно някой си ги прибира. Може би съм бил наивен, но <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">моето богатство са четири деца и пет внучета</span></strong><br /> <br /> Нямам вили, на стари години се отказах и от колата. Живея в панелен апартамент. Но съм щастлив, че съм дошъл на този свят. <br /> <br /> <strong>- В кои операции бяхте най-добър?</strong><br /> - Аз съм от времето на поливалентните хирурзи. Имам пет трапанации при субдурални хематоми. Няма го неврохирурга в тежка зима и трябва да оперирам. Неврологът ми казва само къде в мозъка е хематомът и аз отварям. Шил съм шест намушкани сърца. Четирима останаха живи. Не мога да чакам сърдечен хирург, защото човекът умира. Един хирург трябва да може всичко от спешността. Има предимства и профилираната хирургия, но дойде ли катастрофирал с поливалентни рани - тежко му и горко. Затова сега е висока смъртността и има много следоперативни усложнения. На хирурзи като мен гледат сега като на археологически находки. Колегите не могат да повярват, че можем да работим всичко. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара Калчева</strong><br />