Изкарах 5 години в комуна, бях много изтощен вече, ножът беше опрял в кокала
<em>33-годишният Симеон Червенков е сред най-изявените участници в хитовото риалити &bdquo;Мастър шеф&ldquo;. Младият мъж работи като IT специалист, което е доста далече от готвенето. Той обаче успя да привлече вниманието към себе си както с кулинарни умения, така и с личната история, която сподели в предаването. <br /> <br /> Пред наш репортер Симеон разказва подробности от периода, в който е бил зависим от наркотиците. Заради това той е бил 5 години на лечение в Италия, където всъщност се запалва по готварството. <br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Simeon_vatre1.JPG" alt="Simeon_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="398" />- Симеоне, с какво се занимаваше, преди да вземеш участие в &bdquo;Мастър шеф&ldquo;?</strong><br /> - IT специалист съм, &bdquo;екип за бързо реагиране&rdquo;, обслужваме големи фирми и ако се случи нещо критично, ние събираме техниците за много кратко време и оправяме нещата, за да могат хората да продължат работата си.<br /> <br /> <strong>- Това какво общо има с готварството?</strong><br /> - Абсолютно нищо! В Италия се запалих по кулинарията и ако някой навремето ме беше попитал дали ще се занимавам с готварство, бих отговорил, че това ще бъде последното нещо на света, което бих правил. Имах доста ниско мнение за готварството, но впоследствие се оказа, че е голяма моя страст. <br /> <br /> <strong>- Предаването обаче не е ли за аматьори, а не професионални готвачи? Разбирам, че доста от участниците са работили в големи и известни ресторанти, имат дипломи, сертификати&hellip;?</strong><br /> - Честно да ти кажа, не съм разпитвал, не знам кой какъв е. Ако намекваш нещо за мен, аз в Италия имах професионален опит от 6 месеца, където се докоснах до този занаят. Но много ми липсваше България, чувствата ме налегнаха и колкото и да исках да продължа с готварството, се прибрах. В България не продължих, защото няма подходящите условия. Опитах се, бях помощник-готвач, след което получих контузия на коляното и прекратих. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Претърпях операция</strong></span> <br /> <br /> и си казах, че повече няма да вляза в ресторант да правя каквото и да било на този ритъм. Шест месеца бях в болничен и един приятел ме викна в покер сайт, тъй като знам перфектно английски и италиански, да се пробвам. Оттам ми тръгна компютърството. <br /> <br /> <strong>- А с някого от журито познаваше ли се предварително? С участници? Какво е мнението ти за тях?</strong><br /> - Не знаех абсолютно никого. Дори журито, които са на доста високо ниво, никога не бях чувал за тях. Впоследствие разбрах, че всички са с титлите си, печелили са конкурси, на много високо ниво. Очакванията ми за предаването бяха определено, че ще готвим, ще се сблъскам със страшно добри готвачи, че няма да е в такива бързи темпове, няма да е толкова стресово. В този час, който ни го дават, често се подхлъзваме и правим глупости, паниката ни обзема. Голям контраст с моите очаквания.<br /> Аз винаги съм бил такъв човек, че избягвам конфликтите. Живял съм в комуна в Италия с 40 човека, трябваше да си имаме добра дума, свикнал съм с различни характери. Бил съм дори отговорник за петима човека в комуната в Италия. Определено в предаването с някои имам повече приказка, отколкото с други. Но като възпитан и културен човек говоря с всеки, не обичам интригите. Когато някой започне да говори за друг, аз обикновено се отделям, много често излизам да пуша някоя цигара. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Усеща се някаква напрежение </strong></span><br /> <br /> има я конкуренцията, но това е състезание &ndash; само първото място печели, няма утешителни награди. Вече всеки си пази рецептите, първоначално много си споделяхме, но вече всеки е резервиран. Много е важно да гледаш и другите какво готвят, много научихме един от друг. Това е занаят, който се краде. <br /> <br /> <strong>- В ранно детство си се сблъскал с наркотиците, подхлъзнал си се &ndash; разкажи за този период от живота си?</strong><br /> - Бяхме една компания от момчета, футболисти, спортисти, и след комунизма започнаха да навлизат &bdquo;тревата&rdquo;, други субстанции и в един момент чашката вече не ти стига. Намира се кой да извади &bdquo;трева&rdquo; да пробваме, после от другото да пробваме и всичко стана много несъзнателно. Когато бях на 14 години, беше период на пробване, вече на 16 години бях с двата крака вътре. Тогава <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>помолих родителите си за помощ</strong></span><br /> <br /> Две години се лутахме, тъй като този проблем не беше така разпространен, не се знаеше какво да се прави, в България нямаше условията. &bdquo;Лекуваше&rdquo; се с хапчета, а аз съм много против това, защото едната зависимост я сменяш с друга. И след две години лутане правилната формула беше да замина на лечение в Италия. <br /> <br /> <strong>- А през тези две години на борба посягал ли си често към наркотиците &ndash; какво те подтикваше към тях?</strong><br /> - Разбира се. Спираш за два-три месеца, майка ми тъкмо се зарадва, че се справям, и нещо ти скимва и пак правиш нещо глупаво. <br /> <br /> <strong>- Спомняш ли си първата реакцията на родителите ти, когато им съобщи, че си наркозависим?</strong><br /> - Бях много изтощен вече, ножът ми беше опрял много в кокала. Отидох при майка ми и й казах какво се е случило и че искам заедно да преборим това нещо, искам да ми помогне, явно сам няма да се справя. Тя беше много стресната. Знаеш, че майката и бащата винаги мислят най-хубавите неща за децата си и направиха това за мен, въпреки че борбата беше голяма. Не пожелавам на никого да има в семейството си такъв проблем! Много хора, които не са запознати, подхождат пренебрежително, наричат ме &bdquo;наркоман&rdquo; и какво ли още не. Когато вече имаш в семейството си такъв човек, чак тогава осъзнаваш каква е ситуацията. <br /> <br /> <strong>- Какви хора срещна в Италия? Имаше ли такива, които не искаха да се лекуват и по този начин пречеха на останалите в комуната?</strong><br /> - Комуната беше организирана много добре. Беше с идеята 30 здрави коня да бутат каруцата, т.е. тези, които нямат все още сили. Работехме винаги на групи по 5 човека, като 4 от тях са от доста време и помагаха. Някой започваха да мислят за България, но ние веднага прекъсвахме тези мисли, карайки го да си спомни какви неща е вършил и за какво е дошъл тук. Говорихме си на теми, които са коренно различни от разговорите на една банда калпазани, мразя думите наркоман и зависим. Както аз съм бил зависим от наркотиците, така друг човек е бил зависим от комара, има много зависимости. В самата комуна имаше хора с различни зависимости &ndash; към игра на комар, болни от анорексия и т.н. <br /> <strong><br /> - Какво представляваше лечението и скъпо ли е?</strong><br /> - Не бих казал, че е лечение - просто попадаш на място, където се води истински живот и опитваш от натуралните неща от живота, които ти носят удоволствие - да обработиш земя, да посадиш нещо, да видиш как расте и след това ти да го събереш &ndash; зеле, морков, картоф... а след това да го нарежеш, да го сготвиш. Просто натуралните неща от живота. Няма лечение, няма хапчета. Повечето хора свързват лечението с хапчета, но тук говорим за силна воля и много хора, които да помогнат на волята ти. Ако те оставят за малко сам, веднага започваш да си мислиш глупости. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Нито една стотинка не съм дал<br /> </strong></span><br /> Всичко си правехме сами, каквото сме произвеждали, се е продавало. Бяхме 40 къщи в цяла Италия, всяка една къща си има продукция. Специално в моята къща-комуна правехме вино, обработвахме 4 декара лозе, и виното се продаваше по магазините. <br /> <br /> Ние имахме покрив над главата си, работа и храна. Един нормален живот, какъвто водим повечето хора. С едни малки изключения, тъй като там не можеш да излезеш с приятели след работа и да пиете по една бира, но това е, защото си направил нещо погрешно в живота си и трябва да си платиш. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Simeon_vatre2.JPG" alt="Simeon_vatre2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="333" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>...в кулинарна акция</strong></span><strong><br /> <br /> - Имаше ли право да се виждаш с родителите си, с приятелите от България?</strong><br /> - Имах право да се виждам с родителите си веднъж на шест месеца. В зависимост от това как аз се чувствам хората преценяваха дали е добре такова посещение. Имахме право и на едно писмо на месец до родителите. С приятелите нямах право да се виждам, чувам и пиша. За три години престой в Италия съм виждал родителите си шест пъти &ndash; идват сутринта, вземат ме, разхождаме се и ме връщат следобеда.<br /> <br /> След третата година имаш право да се върнеш в родината, при семейството си, но само за 7 дена, след което отново се връщаш в комуната. Това е като един малък тест - да се види след тези три години какво се случва с теб и дали ще се върнеш към предишния си начин на живот. Аз се върнах след тези три години, видях си всичките приятели, много хора не можаха да ме познаят и след 7 дни, колкото и да не исках, се върнах в Италия. След третата година имаш право на всяка следваща да се прибираш за 14 дни. На четвъртата година се прибрах, после на петата година се върнах окончателно в България. Раздялата беше много трудна - беше от този тип комуни, които <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> не те пускат да си тръгнеш лесно</strong></span><br /> <br /> Идеята е ако ние сме ти дали нещо на теб и сме ти помогнали, отдели от твоето време, не бъди егоист и помогни на другите, които ще дойдат с проблеми като твоя. Направих го за две-три години, но реших, че съм свършил достатъчно работа. Някои хора не бяха доволни от решението ми. Нямам право да търся хората, с които бях в комуната, да поддържам връзка с тях. Имам един-два контакта с хора, които са излезли, но рядко се чуваме &ndash; те са италианци, всеки е нанякъде, върши си нещо. <br /> <br /> <strong>- А с групичката от България, с която сте кривнали от правия път, поддържаш ли някаква връзка? Знаеш ли какво се случва с тях &ndash; дали и те са се излекували?</strong><br /> - Групата беше много голяма, различни компании бяхме. Може би с момчетата от квартала се виждам. Има две момчета, които работят в комуна във Варна, помагат на други хора. 90 % от хората, които бяхме кривнали навремето, са поели по правилния път &ndash; женени, омъжени, с деца, с хубава работа, някои от тях помагат на други. Никога не сме предполагали как ще ни се развие животът.<br /> <strong><br /> - Предполагам често се сблъскваш с хора, които имат проблем със зависимостта. Какви чувстват нахлуват в теб, опитваш ли се по някакъв начин да помогнеш, да ги предпазиш?</strong><br /> - Става ми болно, когато някой каже: &bdquo;Този е наркоман&rdquo;, обикновено се опитвам да обясня, че не се говори така. Всеки носи душа, има си проблеми и не знаеш какво му се е случило, че да стигне дотук. Няколко пъти на Попа на &bdquo;Графа&rdquo; в София съм се срещал с такива момчета - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>там ври и кипи от дилъри и хора, които тръгват по грешния път</strong></span><br /> <br /> Виждам ги как стоят и чакат нещо, казвал съм на няколко момчета: &bdquo;Хубаво момче си, знам какво правиш тук, ако искаш, ела да си поговорим. Просто недей да стоиш тук&rdquo;. Но е много трудно - трябва приятелите и родителите ти да ти помогнат в този момент. Няма как някой външен човек да помогне, всеки ще си каже: &bdquo;Какво ме занимава този сега?!...&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Би ли се изкушил отново да пробваш дрога?</strong><br /> - Никога не бих пробвал отново, но винаги имам едно наум. Много хора си отидоха от комуната, след което се чува за тях, че нещо се случва в живота им и първото нещо, което правят, е да посегнат отново към наркотиците. Това става в преломни моменти &ndash; някой от семейството ти е починал, жена ти те е зарязала... - в такива моменти хората посягат към наркотиците. И аз винаги имам едно наум, но не изпитвам изкушение. За мен това е големият дявол, кафявият дявол и не бих се върнал към това нещо, но никога не казвай никога. Винаги имай едно наум и се пази, недей да подценяваш противника. Определено за мен това е една голяма победа. Реално това, което не те убива, те прави по-силен. Определено изживях нещо прекрасно. В момента съм доволен от себе си, доволен съм, че попаднах в Италия, беше уникално изживяване, което ме позлати. <br /> <br /> <strong>- Ти в момента се занимаваш усилено с бокс &ndash; може ли да се каже, че там изхвърляш събраната агресия? Агресивен ли си всъщност?</strong><br /> - Абсолютно - там изхвърлям събраната агресия! Не мога да кажа, че тя е насочена към дадени хора - просто ежедневието ми е непрекъснато пред компютъра, а аз съм енергичен човек, който обича да се движи. Преди играех футбол, но след контузиите не мога и боксът се оказа, че може да компенсира всичкото това напрежение. Не съм агресивен, по-скоро инстинктивен. Случилото се в Италия ме научи да подхождам по-рационално към всичко, което се случва покрай мен. Приятелката ми много ми помага. Често се прибирам ядосан, викам си във въздуха, но тя ме познава, след това се извинявам. Това ми е на мен избухването. <br /> <br /> <strong>- Спомена за приятелка &ndash; от колко време сте заедно?</strong><br /> - От две години и половина. Много ме подкрепя, допълваме се. Може да се каже, че живеем заедно &ndash; единият спи при другия, после обратното. Почваме вече да мислим в една друга посока, но това ще го оставя на времето. <br /> <br /> <strong>- Как би възпитал собствените си деца, за да ги предпазиш от твоите грешки?</strong><br /> - Много е трудно. Ще се опитам да им дам цялата любов на света. Не е лесно, няма формула, която да се спазва. Не всичко зависи от семейството - външната среда много влияе. Искам да бъда приятел с моите деца и когато имат някакъв проблем да дойдат и да споделят. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Simeon_vatre3.JPG" alt="Simeon_vatre3.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="332" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>Симеон запалва страстта си по готварството след 5-годишен престой в Италия</strong></span><strong><br /> <br /> - Какво би направил с печалбата от &bdquo;Мастър шеф&rdquo;? </strong><br /> - Идеята ми беше да събера много рецепти, тези, които са най-близко до българския вкус, и да ги комбинирам в едно кратко меню. Определено не обичам заведения, в които менюто е дебело и се чудиш колко хладилника и колко готвача има в кухнята. Вкусни неща от Азия, Скандинавия, Европа могат да се комбинират в едно меню. Искам да направя такова заведение, като съм далеч от мисълта, че мога да се конкурирам с големите ресторанти. Здраво стъпил съм на земята &ndash; <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> 100 хиляди лева /колкото е наградата в &bdquo;Мастър шеф&rdquo; - бел. ред./ не стигат за направата на голям ресторант</strong></span><br /> <br /> Почни от нещо малко, а ако ти се отдаде &ndash; хубаво. Няма да крия, много съм мислил дали ще се получи. Със сигурност ще пообиколя и света, ако спечеля тези пари, искам да отида в Азия, още един път в Америка, да събера интересни рецепти. Няма да вложа парите само в ресторант - ще бъде и едно хубаво пътуване, което ще е гарнирано с опитването на много ястия. <br /> <br /> Искам да кажа, че не искам да парадирам с това, че съм преживял нещо и хората трябва да ме харесват или съжаляват. Аз съм в шоуто, за да готвя! Имам някаква история, но не искам хората да я взимат под внимание. Това не е водещото в това предаване. Аз работя в голяма фирма, беше ми много трудно и не исках да казвам. Много хора си имат мнение, чух доста негативни коментари. Не парадирам с историята, за да карам другите да ми съчувстват и да ми одобряват храната. Обичам да готвя и искам, когато съм сготвил най-добре &ndash; да ми го кажат, или ако не съм се справил добре, пак да ми го кажат, без да се намесва моята лична история. <br /> <br /> Всичко започна оттам, че казах откъде съм се влюбил в готвенето и че то е било моето спасение. В Италия ми казаха, че ще влезна в кухнята, но само ако дам обещанието си, че ще остана минимум три години в комуната. Така и стана - изпълних си обещанието. <br /> Надявам се тази моя история да помогне на други хора със същия проблем, да им светне лампичката и да поискат промяна. Хората са предубедени към такива хора - мен ме е зарязвало момиче, когато разбра за миналото ми&hellip; <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />