Първата в света „оранжерия над небето” е дело на български учени и специалисти

Тя е първата българска специалистка, почетена от съставителите на сборника "Кой кой е в света". Дългогодишен ръководител на секция "Космически биотехнологии" в Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките. Конструктор и водещ инженер на 12 уникални български прибори, летели в периода 1972-1981 г. на борда на автоматични спътници и вертикални геофизични ракети по международната програма “Интеркосмос”. Ръководител на колектива, разработил първата автоматизирана космическа оранжерия СВЕТ за експерименти с растения, работила успешно от 1990 до 2000 г. на борда на орбиталната станция МИР.

И нещо сензационно: сред екипа от български учени и специалисти на космодрума присъства... млада жена, и то каква...!!! На другия ден във вестник "Комсомольская правда" се появява репортаж със снимка на Таня и под нея обяснителен текст, че това е "Мис Интеркосмос". От този момент я подхващат и нашите медии. Не я пускат и до днес, особено след като стана известно, че за да имат простор за изява по-младите учени, наскоро категорично отказа да стане професор. Недоумявам, но...


Уважаема доцент д-р инж. Таня Иванова, дали няма да е по-интересно за читателите на „Над 55” да отминеш сухото, или хайде да го наречем академично звучащо, БСОЖ (биологични системи за осигуряване живота на екипажите - б.а.) и да започнеш направо с човешката мечта за полет до Марс, сиреч: защо трябва да се отглеждат растения в Космоса?
- Съмнявам се дали бих могла поетично да отговоря на този въпрос, но мен също ме вдъхновява мечтата за полет до Марс и силно вярвам, че утрешните поколения на нашата цивилизация ще овладеят близкото и далечното космическо пространство, ще го населяват и ще пътуват из него. Когато полетът към Марс се превърне в реалност, значителна част от обитаемия отсек на междупланетния кораб ще бъде космическа оранжерия. Там в безтегловност ще се отглеждат реколти от зеленчуци, дори и пшеница, от чието зърно астронавтите ще мелят брашно и ще приготвят истински хляб както на Земята. За биологичното пречистване на въздуха в затворената система, която ще пътува към Червената планета, ще се използва преди всичко фотосинтезата - растенията ще поглъщат въглеродния двуокис, отделян от членовете на екипажа, а ще произвеждат кислород.

Дали прочулите се като градинари в цяла Европа българи нямат пръст за включването на нашата страна в тази програма?
- Няма нищо чудно, че именно на България като прочут зеленчукопроизводител беше възложено създаването на качествено нов тип космическа оранжерия за изучаване и отглеждане на висши растения в безтегловност с цел използването им за храна на космонавтите. Българските учени и специалисти се включиха през 1983 г. в темата “Изследване на пътищата и методите за използване на растенията и животните в биологичната система за осигуряване живота на космическите екипажи”.

Нашият колектив, в сътрудничество с колеги от московския Институт за медико-биологични проблеми, започнахме активна изследователска работа. Беше набелязана програма за разработката на първата космическа оранжерия СВЕТ за провеждане на експерименти с висши растения в условия на безтегловност. Бяха проведени опити с четири сорта репички - "Сакс", "Перла", "Едри червени" и "Едри червени с бели опашки". При опитите със "Сакс" и "Перла" се образуваха кореноплоди до 16 грама. Най-добри резултати бяха получени от сорта "Едри червени с бели опашки" (кореноплоди до 13,6 грама). Именно този сорт репички беше подбран за първите бордови експерименти и от тях се получиха първите "космически" кореноплоди. Проведени бяха и опити с няколко сорта салати.

До закриването на програмата "Интеркосмос" през 1991 г. по темата винаги имаше активно работещи български учени в постоянно действащата работна група по космическа биология и медицина, но как се развиха нещата от тогава до днес...?
- Като представител на нашия институт, до 1990 година участвах редовно в ежегодно провежданите съвещания на групата. На тези ползотворни срещи водещите учени в една и съща област “сверяваха часовниците си" и можеха да организират съвместната си работа така, че да използват оптималните възможности на всяка страна.

Благодарение на това в редица изследвания, включително и нашите, изпреварихме доста западните космически програми на ЕКА и НАСА, които по-късно ни търсеха за сътрудничество заради натрупаното "ноу-хау"... Периодът от 1992 до 2000 г. обхваща американо-руско-българското сътрудничество по програмата МИР-НАСА, при което през 1996 г. беше изстреляна новата, втора модификация - оранжерията СВЕТ-2, и бяха проведени серия от дългосрочни експерименти с цел получаване на "космически" семена.

С финансиране от НАСА успяхме да реализираме инженерните и конструкторските си решения в новата разработка на блоковете на СВЕТ. Работата по усъвършенстваната модификация на оранжерията се извършваше основно в моята секция “Космически биотехнологии” от научните сътрудници Пламен Костов и Светлана Сапунова, както и от специалистите Евгени Вътев, Георги Костов, Анжела Давидкова и Диана Петрова.

При много експерименти в Юта и Еймския изследователски център на НАСА беше изследвано влиянието на високите концентрации на въглероден двуокис, очаквани на борда, ниските фотонни потоци и различните фотопериоди в различни субстрати.

В началото на 1996 г. новите блокове на СВЕТ бяха изстреляни на борда на МИР с помощта на различни носители. Явно си бяхме свършили добре работата, защото те работиха безотказно до края на експлоатацията на МИР, доказвайки високата си надеждност.

Попитан дали би взел растения със себе си при продължителен полет, просто ако трябва само да се грижи за тях, а не с цел експерименти, Майкъл Фоул отговаря в едно интервю на Марша Фриман така: "Мисля, че както имам стайни растения без друга причина, освен тази да ги имам в дома си, същото и дори по-ценно би било да имам земни растения в Космоса просто защото са красиви или защото ми напомнят за Земята. С тях очакваш нещо да се случи. Те растат, цъфтят, радват те…"

Каква е равносметката от всички експерименти, проведени в космическата оранжерия?
- Това е най-трудният от въпросите, които ми задаваш, защото от общо 680 дни експерименти, проведени в българската оранжерия СВЕТ за периода 1990-2000 г., трябва накратко да формулирам най-важното, но ще се опитам. Основният резултат, постигнат от серията експерименти в СВЕТ, е, че при подходящо проектирано оборудване и биотехнологии няма принципни пречки за развитието на растенията в микрогравитация. Научноизследователската работа, проведена с помощта на тази българска апаратура, доближи учените до възможността да отглеждат растения както за храна, така и за пречистването на въздуха в Космоса. Изследванията с растения продължават на новата Международна космическа станция (МКС), но за съжаление без нас. Засега...

Терзае ме безпокойството, че когато многолюдните орбитални станции вече бъдат факт, когато лунните бази започнат да приличат на селища със своите паркове и градини, твърде вероятно е само на няколко реда в историята на космонавтиката да е отбелязано, че първата автоматизирана космическа оранжерия СВЕТ е била създадена в България.


Полковник о.з. инж. Веселин СТОЯНОВ,
военен пилот първи клас