Камий Клодел гаснела в сянката на гениалния художник
Тя стояла на прага на ателието, готова във всеки момент да потъне в черната нощ. Душата й се терзаела от съмнения, но вече нямало път назад. Сълзите застинали в очите й, красивото й лице било сиво и безжизнено. &ldquo;Аз много те обичам, но трябва да си тръгна - произнесла тя с едва доловим глас. - Ако остана, ще умра...&rdquo; Нима можела да знае, че свободата няма да й донесе нищо освен мъка, че ще я погуби именно раздялата с Огюст...<br /> <br /> Огюст се родил в семейството на виден индустриалец, където никой не мислел за изкуство. Баща му се противопоставил на решението на момчето да се занимава с живопис и скулптура, но упоритият Огюст бил изпълнен с непреодолим стремеж към творчество. Отначало той се увличал по творбите на Микеланджело и Донатело. Подражавайки на великите майстори, копирайки скулптурите им, Роден придобил опит и постигнал изключително майсторство. <br /> <br /> След няколко години въпреки забраната на родителите ситой постъпил в школата за изящни изкуства. Талантът на младия скулптор бил забелязан веднага. Неговите учители били поразени от това, как Огюст умее да чувства камъка - буквално пред очите им юношата можел да накара един безформен къс мрамор да оживее. Славата и известността на Роден растели с всеки изминал ден. Той създавал шедьоври един след друг. Младият майстор с лекота получавал държавни поръчки и със също такава лекота умеел да очарова жените.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Rodin_vatre01.jpg" alt="Rodin_vatre01.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="439" />Изключително дарование<br /> </strong><br /> През 1864 година, когато 24-годишният Роден представил пред строгия съд на публиката своята известна творба &ldquo;Маска&rdquo;, в малкото градче Фер, в семейството на заможен буржоа, се родила Камий Клодел. За разлика от своите сестри и брат си, тя растяла като твърде своенравно и упорито дете - с огромно нежелание помагала на майка си в домакинството, практически не общувала с връстниците си и непрекъснато си търсела предлог да остане сама. Камий можела с часове да разглежда някоя малка отвесна скала, която толкова много й приличала на грозен великан или облак.<br /> <br /> Когато навършила десет години, у нея се проявила нова страст - ваенето на камък. След като изработила безкрайно количество котки, прасенца и елени, тя започнала да създава и фигури на хора. По време на работа ръцете на Камий с неизмерима страст се плъзгали по мократа глина, превръщайки я в съсухрен старец или приказна красавица.<br /> <br /> На 17 години Камий започнала да посещава академия &ldquo;Коларос&rdquo; в Париж. През деня ходела на лекции, а нощем работела в ателието. Хората, които я познавали през този период, не можели да скрият възхищението си. Учителите й признавали, че дарованието на момичето е изключително. Критиците твърдели, че скулптурните фигури на Клодел, заредени с енергията на нейните неспокойни пръсти, излъчват оригиналност и неочакваност.<br /> <strong><br /> Подарък на съдбата</strong><br /> <br /> Веднъж един от преподавателите на Камий й предложил да поработи като помощничка в ателието на Роден. &ldquo;Да се уча при великия скулптор? Та това е подарък от съдбата!&rdquo; - възкликнало момичето и целунало обезкуражения педагог, зарязала занятията и се втурнала към ателието на Роден.<br /> <br /> Оказвайки се насаме с великия майстор, момичето направо онемяло от боязливост. Той й задавал някакви въпроси, тя отговаряла неуместно и тайно наблюдавала своя кумир изпод дългите си ресници. Огюст бил малко над 40. Рижите му коси в съчетание с изразителните сини очи, с интерес изучаващи света, придавали на вида му известна чудноватост. А силните му ръце, които непрекъснато се движели и извайвали нещо, му придавали умиротвореност и покой. Той приличал на добър вълшебник.<br /> <br /> Още на първата им среща Роден бил заслепен от невероятната красота на Камий. &ldquo;Изразителни очи, сладострастна уста, фигура, достойна за богиня, прекрасни гъсти коси... Готов съм да извайвам образа й цял живот...&rdquo; - размишлявал той. Но Камий като че ли не забелязвала възхитения му поглед. Тя посещавала ателието му по няколко пъти в седмицата, помагала му да меси глината и гипса, чистела, а понякога сядала в ъгъла и гледала как майсторът създава от безформения камък своите шедьоври. <br /> <br /> Роден мечтаел да изсече от мрамор линиите на тялото й, но не се решавал да й предложи да му позира. Веднъж обаче, когато Камий останала в ателието по-дълго от обикновено, Роден, преодолявайки смущението си, все пак се осмелил. Момичето разголило раменете, гърба, гърдите си и работата закипяла. Но закипяла и тяхната страст. Той вдъхвал аромата на косите й, целувал стъпалата й, докосвал младото й стройно тяло, а след това предавал усещанията си на студения камък. Така на света се появили &ldquo;Вечният кумир&rdquo;, &ldquo;Сирени&rdquo;, &ldquo;Целувка&rdquo;, &ldquo;Мисъл&rdquo;, &ldquo;Аврора&rdquo; - безсмъртните шедьоври на Роден.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Kiss.jpg" alt="Kiss.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="422" />Назад, към мечтата...</strong><br /> <br /> Отношенията между Камий и Огюст се развили стремително, те практически не се разделяли - нощем се любели, денем работели. Роден дори поверил на Камий завършването на своите работи, с което тя безумно се гордеела. Прелестното момиче с горещо сърце карало Роден да забрави за всичко на света, но не и за съпругата си Роз Бере, за която бил женен отдавна.<br /> Роз, разбирайки, че мъжът й е сериозно увлечен по младата жена, започнала битка за любимия. Тя не му правела скандали, не му поставяла ултиматуми - тя започнала да отвоюва от съперницата си ту някой и друг час, ту някой ден, ту нощ. Огюст се мятал между двете жени, едната от които страстно обичал и боготворял, а другата уважавал и съжалявал.<br /> <br /> Дуелът между любовницата и съпругата продължил повече от пет години, но никоя не искала да отстъпи. Камий благоговеела пред Роден и започнала да забравя за себе си и работата си. Изоставяйки мечтата си да стане скулптор, тя се превръщала в негова съветничка, помощничка и муза. Скоро от талантливо момиче с блестящо бъдеще тя се превърнала в презряло протеже на именития майстор. Напразно Огюст се опитвал да обърне вниманието на критиците върху нея - те виждат в младата жена само неговата сянка. &ldquo;Аз съм никоя - казвала му тя все по-често. - Аз не мога да стана скулптор, дори не мога да стана твоя жена. Понякога ми се струва, че над мен тегне зловещо проклятие&rdquo;.<br /> <br /> Камий преживяла край Огюст десет години, но така си и останала само негова ученичка. Тя все по-често се замисляла за бъдещето и все по-често си казвала, че трябва да напусне любимия си и да твори. Та нали някога това била нейната мечта...&rdquo;<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Rodin_vatre2.jpg" alt="Rodin_vatre2.jpg" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="354" /><br /> <br /> Никоя</strong><br /> <br /> През първите месеци след разрива с Роден Клодел работела без отдих. Тя наела малко ателие в покрайнините на града и с упоение извайвала образи, пронизани от тъга и печал. Но независимо от цялото великолепие на работите й те се продавали много слабо. Всички знаели, че Камий Клодел е ученичка на Роден, и никой не искал да я възприеме като самореализирал се творец. Не я разбирали, тя нямала от какво да живее, затъвала в дългове, но упорито отказвала помощта, която й предлагал Огюст. Накрая изпаднала в депресия и престанала да работи, да общува с приятелите си и дори да излиза на улицата. <br /> <br /> Творческият огън в душата й угасвал, угасвала и самата тя, защото нямала сили да се бори със съдбата. За няколко месеца Камий отслабнала и се променила до неузнаваемост - от цветуща млада жена се превърнала в уморена от живота старица. Все по-често имала пристъпи на безумие. След един от тях близките й били принудени да я настанят в приют за луди, където тя прекарала повече от тридесет години.<br /> <br /> Понякога вземала лист хартия и молив, но така и не се решавала да направи дори няколко щриха. Починала през 1943 година на 79-годишна възраст в пълно забвение и нищета. Едва след десетилетия Камий била призната за гениален скулптор, надминал учителя си.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />