Трудът‚ посветен на душата, винаги се възнаграждава, уверяват психолозите
<em>Жена се оплаква: &ldquo;Ненавиждам работата си&sbquo; но тя ми дава пари&sbquo; а аз имам деца... Затова се мъча. Явно кармата ми е такава...&rdquo;</em><br /> <br /> По-правилно и честно би било да се каже: &ldquo;Искам да работя това&sbquo; защото то ми дава пари. Провървя ми&sbquo; че мога да изпълня желанията на децата си&sbquo; да ги запиша в престижно училище&sbquo; да ям хубава храна&sbquo; без да мисля за издръжка от страна на бившия си мъж. Благодаря на съдбата!&rdquo; Но се оказва&sbquo; че чувството за благодарност и смирение трудно ни спохожда. Като не благодарим&sbquo; забравяйки тази &ldquo;второстепенна&rdquo; в сравнение с другите ни занимания задача&sbquo; ние всекидневно утежняваме кармата си.<br /> <br /> Често плашат хората с кармата: &ldquo;Търпи! Кармата ти е такава!&rdquo; А специалистите ни съветват друго: &ldquo;Действайте&sbquo; а кармата ще ви подскаже пътя!&rdquo; Съгласете се&sbquo; че за душата ви тази гледна точка е значително по-полезна. Ние сме изпратени на земята именно за да работим върху душата си&sbquo; иначе не би си струвало да ни превръщат в хора. Пчелите и маймуните също могат много неща. И така&sbquo; какво съветват специалистите?<br /> <br /> <strong>Правете каквото искате!</strong><br /> <br /> Ако нещо не ви устройва&sbquo; недейте да нервничите - откажете се от него и не го правете. Като престанете да го вършите&sbquo; вие преставате да се саморазрушавате от постоянното недоволство&sbquo; запазвате силите си&sbquo; въстановявате енергетиката си. Затова разберете какво искате и то ще дойде&sbquo; защото мисълта е материална.<br /> <br /> Но ако не можете да оставите ненавистната си работа&sbquo; разберете какво ви е нужно и си кажете: &ldquo;Искам да заработвам тези пари&rdquo; или &ldquo;Искам да върша това&sbquo; защото то ще ми помогне в бъдеще!&rdquo; И правете това&sbquo; което искате.<br /> <br /> Това не е самоизмама&sbquo; а преразпределение на енергиите&sbquo; запазване на здравето и силите&sbquo; спазване на законите на хармонията. Това е отработване на кармата. Ако сте съумели с цената на големи усилия да запазите вътрешната си хармония днес&sbquo; утре тя сама ще ви помогне в сложна ситуация. Това е абсолютен закон&sbquo; той действа винаги. Трудът&sbquo; посветен на душата, винаги се възнаграждава.<br /> <br /> Аз садя картофи&sbquo; трудя се&sbquo; старая се&sbquo; а в главата ми съзрява план как да отмъстя на съседа. Картофите ми не порастват. Защо? Защото са се заразили с моите разрушителни мисли!<br /> <br /> Ако някой ви помоли за нещо&sbquo; а вие не искате или не можете да го направите&sbquo; не го правете! Помощта ви&sbquo; оказана в раздразнено състояние или когато душата ви е била изпълнена със злоба&sbquo; може да навлече сериозна беда на човека&sbquo; комуто сте я оказали&sbquo; или на друг&sbquo; който дори не подозира за вашето раздразнение. Учените твърдят&sbquo; че &ldquo;в ефирен план всички сме еднакви&rdquo;. Къде ще отлети изпуснатият от вас заряд негативна енергия!? Може би върху детето ви? На човек не му е дадено докрай да разбере механизма&sbquo; по който действат законите на кармата&sbquo; законите за изплащане на дълговете.<br /> <br /> <strong>Приемете кармичните условия</strong><br /> <br /> Живеете с много нечистоплътни съквартиранти. Разбрали сте се те да поемат неделни дежурства по почистването&sbquo; но не го правят. Когато дойде вашият ред&sbquo; имате право да избирате - или да въдворите реда&sbquo; който бихте искали да видите&sbquo; или да постъпите като тях - да не чистите вместо другите.<br /> <br /> Избирайте:<br /> <br /> - да живеете в чистота поне за малко;<br /> - да живеете в състояние на постоянни военни действия;<br /> - да възпитавате трудновъзпитаемите;<br /> - да разрушавате себе си&sbquo; измъчвани от дивото желание да убиете някого.<br /> <br /> Една жена избрала първия вариант. С искрено смирение тя приемала кармичните условия&sbquo; разбирайки&sbquo; че с нещо ги е заслужила. След половин година буквално от небето й паднала възможността да заживее самостоятелно. Тя не очаквала подобно нещо или поне не очаквала, че ще се случи скоро. Своите молитви към Бога тя започвала с благодарност: &ldquo;Благодаря ти&sbquo; Господи&sbquo; че ми изпращаш изпитанията&sbquo; които укрепват душата ми. Ако е възможно&sbquo; Господи&sbquo; ако съм достойна за това&sbquo; бих искала малко по-добри условия за живот за своите деца&hellip;&rdquo;<br /> <br /> Щастието идва&sbquo; когато приемеш обстоятелствата такива, каквито са ти дадени от кармата&sbquo; и самостоятелно решаваш как да живееш с тях.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />