Що за мода е това - жената да ражда в компанията на съпруга си?!
<em>На Запад това дори не е мода, а обикновена практика. У нас всичко стои другояче. Това, което е добре там, тук може и да не е!</em><br /> <br /> За съвместните раждания са казани много добри неща - те укрепват семейството, карат мъжа да разбере мъките на майчинството, правят съпрузите по-нежни един към друг, сближават ги. Може и така да е. Отдавна се знае, че на Запад браковете са по-здрави, там хората подхождат по-отговорно към създаването на семейство. Дали съвместното раждане не е една от причините? Как гледат на това нашите сънародници?<br /> <br /> <strong>Кралските раждания<br /> </strong><br /> Най-вероятно традицията за публичните раждания е достигнала до обикновените семейства от кралските апартаменти. През миналите векове кралиците раждали при огромно струпване на свидетели наоколо. Причината е разбираема - за да се избегне подмяна на наследника на короната. Когато раждала Мария Антоанета, съпругата на Людових ХVI, тя дълго се мъчела, а наоколо се тълпели хора - свитата, придворни дами, техните деца, даже търговци от пазара. През един от прозорците надничали любопитни граждани. Кралицата едва дишала и няколко пъти по време на раждането припаднала, докато накрая съпругът й не проявил характер и не заповядал да се разгонят от прозорците любопитните поданици.<br /> <br /> Ето и описание на това, как се е държал великият Наполеон Бонапарт, когато раждала съпругата му, императрица Мария Луиза: &ldquo;Раждането беше дълго, повече от 12 часа. Невъзможно е да се опише колко страдаше императорът! Той беше редом със съпругата си, целуваше я, молеше я да бъде смела, нежно държеше ръката й в своята, обсипвайки я с целувки, уверяваше я, че я обича. През цялото време я гледаше с безгранична любов. Нейните стонове нараняваха сърцето му. Той пребледняваше така, като че ли всеки момент ще умре&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Да! Да! Категорично да!</strong><br /> <br /> Не разбирам мъжете, които се страхуват да попаднат в родилната зала, да видят кръвта и страданията на жена си. Това означава, че не я обичат или не я обичат достатъчно. Ние с жена ми веднага решихме, че аз ще присъствам на раждането задължително. По време на бременността й заедно се занимавахме с различни упражнения, ходихме на курсове за бременни, учехме се да дишаме, аз се научих да й правя болкоуспокояващ масаж. Да, за това трябваше доста време, но за нас най-важното беше да сме заедно. Затова когато дойде моментът да ражда, заедно тръгнахме към родилното. През всичките часове на контракциите аз бях редом с нея. Смятам, че облекчих болките й, правех й масаж, четох й книга, разговарях с нея. Когато трябваше вече да влезе в самата родилна зала, аз я държах за ръце. Докато лекарите се трудеха, аз й бършех потта от лицето и здраво я държах за ръка, шепнех й на ухото колко я обичам и колко красиво ще бъде нашето дете. То вече е на пет години. След няколко месеца жена ми ще ражда пак. Аз отново ще бъда редом с нея.<br /> В. С.<br /> <br /> Моят съпруг присъства на раждането и аз му бях страшно благодарна за това. Ние, честно казано, не го планирахме, така се получи. Не знам дали без него щях да мога да родя или не, но сега той е страшно горд с това! Щом се появи възможност да разкаже за случая, веднага започва да агитира приятелите си да извършат това &ldquo;геройство&rdquo;. След раждането аз изпитах още по-силни чувства към него. Дори и ако ми се иска да го наругая за нещо, щом си спомня как ми говореше да потърпя още малко, как целуваше лицето ми, когато влизах в родилната зала с викове, веднага ми минава и отново го гледам с влюбени очи. <br /> М. С.<br /> <br /> <strong>Не! Не! За нищо на света!</strong><br /> <br /> Това се случи преди няколко години. По телевизията говореха за зараждащата се модна тенденция мъжът да присъства на раждането. Ние чакахме първото си дете и решихме, че той трябва да дойде с мен. Когато близките ни разбраха за това, започнаха да ме убеждават да не го правя. Той нямало да издържи при вида на кръвта и страданията ми и завинаги в паметта му ще се врежат моите викове, неприятният ми вид, няма да иска да ме вижда после. Аз отхвърлих тези предупреждения, смятах, че са прекалено стари, за да разбират нашите изтънчени душевни пориви.<br /> Направихме всичко, както го бяхме измислили. И какво? Много скоро открих, че мъжът ми ме избягва, стана избухлив и агресивен, почти не поглежда дъщеря ни. Детето беше едва на годинка, когато той заяви, че не може да живее с мен и си тръгва. Разделихме се. Дали съвместното раждане е виновно за това или нещо друго, не знам, но ако още веднъж се омъжа и тръгна да раждам, в никакъв случай няма да допусна мъжа ми да стане свидетел на страданията ми.<br /> К.Г.<br /> <br /> Не, не бих искала мъжът ми да присъства на раждането. Не разбирам с какво може да помогне, при положение че при вида на кръв почти припада. Лекарите трябва да се занимават с мен и детето, а не с него. Това &ldquo;щастие&rdquo; не ми е нужно. В присъствието на мъжа си аз ще се смущавам и няма да мога да се съсредоточа, за да свърша най-важното дело на живота си. Мисля, че мога да мина и без тази експериментална проверка на любовта ни и съвместното изпълнение на дълга и т.н.<br /> А. С.<br /> <br /> <strong>Как гледа на това религията</strong><br /> <br /> Оценете доколко зрели са вашите отношения. Ако сте готови да преживеете заедно и радостта, и болката, и страданието, съвместното раждане само ще ви сближи, ще издигне отношенията ви на ново ниво - мъжът ще разбере каква е цената на майчинството.<br /> <em>Отец Стоян Михайлов, православен свещеник</em><br /> <br /> В шериата не съществува забрана мъжете да присъстват на процеса на раждане на своите жени, ако искат това или виждат някаква необходимост - например да облекчат мъките на жената, да съпреживяват с нея или да се молят за нея.<br /> <em>Шейх Юсуф ал-Кардави, &ldquo;Съвременни фатви&rdquo;</em><br /> <br /> <strong>СЪВСЕМ НЕРОМАНТИЧНО ЗРЕЛИЩЕ</strong><br /> <br /> <em>А какво казват специалистите? Семейният психолог Маргарита ИВАНОВА разсъждава така:</em><br /> <br /> На Запад присъствието на мъжете на раждането отдавна вече не е екзотика - така се държат 99% от тях. Тук към това се отнасяме скептично и един от основните аргументи против е, че като се нагледа на процеса на раждането мъжът губи сексуален интерес към жена си. Какво мога да кажа за това?<br /> <br /> Всичко зависи от стила на отношенията, изградени помежду им. Ако те са дружески, партньорски, помощта на мъжа по време на раждането на жената ще бъде естествено. От друга страна, не бих настоявала мъжът да присъства на раждането Защо?<br /> Мъжът може да не се чувства уверен в себе си и в своята реакция спрямо видяното. Уви, за мъжете то е огромен стрес. Ами ако припадне? Второ, много мъже са искрено убедени, че при раждането само ще пречат на лекарите и в това има доза истина. Трето, те не искат да усещат собствената си безпомощност - жената се мъчи, страда, а те не могат да направят нищо. <br /> <br /> При това, ако трябва да бъдем честни, раждането не е романтично зрелище. С една дума, въпросът не е еднозначен. Да, нерядко мъжете присъстват на раждането, преживяват шок, който силно влияе на последващите интимни отношения с жената. И това също е реалност . Съгласна съм, че на жената й се иска в тази трудна минута той да е с нея, но това желание изчезва, когато самото раждане започне и тя иска да се съсредоточи изцяло върху ставащото. Така че дали да са заедно или не по време на раждането, решават те двамата, но според мен всичко трябва добре да се обмисли.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />