Култовият фолкаджия Пламен Капинчев: Вече 14-а година работя като заварчик

<em>&bdquo;За милиони няма закони, за кокошка няма прошка&ldquo; е познат рефрен за всички. 52-годишният Пламен Капинчев е един oт хората, &bdquo;виновни&rdquo; за появата му. Роденият в Лясковец певец е една от първите попфолк звезди на &bdquo;Пайнер&rdquo;. През 90-те Пламен е едната половинка на култовия дует &bdquo;Симпатяги&ldquo;, оставил зад себе си и други неувяхващи чалга химни като &bdquo;Друсан кебап&ldquo;, &bdquo;Дамаджани се леят&ldquo;, &bdquo;Левчета-кефчета&ldquo; и др. <br /> <br /> Дуото отдавна не съществува, но Пламен има какво да ни разкаже за &bdquo;онези&ldquo; времена.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Plamen_Kapinchev_vatre.JPG" alt="Plamen_Kapinchev_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="310" />- Пламене, от музикално семейство си, доколкото знам, а животът ти преди 89-та не е бил никак лек&hellip;?</strong><br /> - Всички мъже в нашата фамилия бяха много музикални. Единият ми дядо е бил гъдулар, а другият пееше непрекъснато, по време на войната е бил любимецът на полка. Татко свиреше виртуозно на акордеон, а запееше ли, всички онемяваха. Искали са го от радио &quot;Христо Ботев&quot;, но дядо не го пуснал - нямало кой да му пасе воловете. Татко разказваше вицове за Тодор Живков и пееше хумористични песнички от рода на: &quot;Хората казват туй-онуй, бай Тошо има голям...&quot;. Заради тези си &quot;подвизи&ldquo; лежа в затвора в Ловеч, но като излезе, пак си продължаваше. Докато един ден не са го вкарали в подземията на милицията и са го пребили от бой... Аз бях войник, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не можах дори да го погреба - скриха телеграмата</strong></span><br /> <br /> изпратена от майка ми. Не бях допуснат да уча висше образование, &bdquo;не бях достоен&rdquo;, макар да завърших механотехникум с много добър успех. Ставах само за работник. <br /> <br /> <strong>- И дойде демокрацията...</strong><br /> - След &quot;демокрацията&quot; нещата се преобърнаха. Много се радвахме, а е трябвало да плачем. Но поне вече беше възможно да се развиваш накъдето искаш. С моят по-малък брат Мирослав започнахме да пишем наши песни и ги давахме на един музикант, който имаше синтезатор &quot;Roland&quot;, да им прави аранжименти, които той ни записваше на аудиокасетки. Братчето ми беше по-добър китарист от мен, но почина само на 27 години от заболяване.<br /> <br /> Бях в 4-ти клас, когато нашите ми купиха акустична китара &quot;Кремона&quot; - то беше огромна радост! Записаха ме на школа, но повече научих от батковците, които свиреха на китара по пейките и по забавите. В 7-ми клас вече имахме собствена група - три китари и едни стари барабани &quot;Амати&quot;. После в механотехникума също имахме не една, а четири групи! През лятната ваканция свирехме по летните градини, бяхме към бюро &quot;Естрада&quot;. Незабравимо време! Имаше ограничение за западни песни, но ние не го спазвахме и често имахме проблеми заради песните на &quot;Бийтълс&quot;, &quot;Пърпъл&quot;, &quot;Стикс&quot;, Адриано Челентано и други. Пеехме много парчета на &quot;Сребърни крила&quot;, а също и гръцки песни. Произношението ни беше малко &quot;домашен английски&quot;, ама ставаха щури купони!<br /> <br /> След казармата започнах работа, купих си уредба и отново създадох група, но за кратко. Ожених се рано, родиха се децата и вече свирех само пред приятели. <br /> <br /> <strong>- А как се озова в &quot;Пайнер&quot;? </strong><br /> - През есента на 1995 година за първи път отидох в &quot;Пайнер&quot;. Митко Димитров беше много любезен, прослуша песните, но каза, че за момента не се наема да продуцира такъв стил музика. Посъветва ме да се ориентирам към по-закачливи песни с по-лесно запомнящ се текст. Аз написах песните и събрах формация, за да стане по-интересен албум. Нарекох групата &quot;Авангард&quot;. Имаше продажби, но не беше това, което очаквахме. Последва още един авторски албум, вече с по забавни песни. Но истинският пробив дойде с албума &quot;За милиони няма закони&quot;!<br /> <br /> <strong>- И се стигна до сформирането на дует &quot;Симпатяги&quot;?</strong><br /> - С Иво (Ивалин Иванов) ни запозна наш общ приятел. Аз бях подготвил няколко песни, между които и &quot;Дамаджани се леят&quot; - нея я знам от репертоара на баща си. &quot;Пайнер&quot; избраха името &quot;Симпатяги&quot;, а не просто Иво и Пламен, дефакто те са ни кръстници. Иво също се вдъхнови и започна да твори. Да не забравя да поясня, че музиката на &quot;За милиони няма закони&quot; е негова. Както и фолк-рап парчето &quot;Спонсорка&quot;, а също и &quot;Дискотека&quot;.<br /> <br /> <strong>- Какви са ти спомените от Митко Пайнера? Първата среща, начина на работа и изобщо началните години на фирмата?</strong><br /> - Допълнихме албума и занесохме работния запис в &quot;Пайнер&quot;. Интересен факт е, че когато Митко Димитров го прослушваше, той пускаше по малко от всяка песен, той попадна на фразата &quot;за кокошка няма прошка, кокошкарят няма как - ще лежи в затвора пак.&quot; Погледна ни и попита смаяно: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&quot;Момчета, каква е тая песен за кокошки, бе!? Не можете ли за мадами да пеете, а пеете за кокошки?&quot; </strong></span><br /> <br /> Хареса останалите песни и след направата на аранжиментите, влязохме на запис. Записахме всички песни само за два дни. Тогава се снимаха клипове за кабелните телевизии. Митко ни събираше в някое хубаво, голямо заведение, и се снимаха музикални програми. Това много ни сближаваше, бяхме приятели с всички от &quot;Пайнер&quot; - и изпълнители, и екип, бяхме като едно голямо семейство. Тогава започнах да пиша текстове за колеги. Писал съм за Нелина, Емилия, Ивана, Мира и др.<br /> <br /> <strong>- Връхлетя ли ви славата?</strong><br /> - Албумът излезе на 26 септември 1997 година. Само след няколко дни от &quot;Пайнер&quot; се обадиха да отидем да печатаме нов тираж - тоя бил разграбен! А песента &quot;за кокошката&quot; стана тотален хит! И се почна вълшебството! Двамата с Иво бяхме обикновени момчета, аз работех като техник-винар във &ldquo;Винпром&rdquo;, а той беше DJ. Популярността и славата направо ни зашеметиха! Радвахме се като деца! Хората искрено ни обичаха, колежките от &quot;Пайнер&quot; - също. Тогава нямаше злоба, ние се съревновавахме кой ще извади по-добър албум. Пишеха се много наистина авторски песни, а не, меко казано, &quot;заимствани&quot;&hellip;<br /> <br /> <strong>- Текстът на &quot;За милиони няма закони&quot; продължава да е актуален и днес - как си го обясняваш? И как се роди идеята за парчето?</strong><br /> - Песента я харесваха всички - и апаши, и полицаи, и митничари, и съдии, и обикновени хора. В нея с две думи се казваше самата горчива истина за нашата държава. Първоначалното й заглавие беше &quot;Нашенски синдром&quot; . Идеята и текста на &quot;За милиони няма закони&quot; е на едно момче, казва се Цецо Цанков. Поводът е кражбата на една пуйка за импровизиран младежки банкет. Хванали ги, имало следствие и т.н. С две думи - станали престъпници. А в същото време (както и до днес) в страната се крадеше на едро. <br /> <br /> <strong>- Имаш интересен случай с Иво Карамански...</strong><br /> - Имали сме много интересни случки. Нямали сме проблеми никъде, с изключение, когато пияни митничари искаха да се качим на отрупаната им маса и оттам да пеем. Ние, естествено, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>отказахме на явната гавра и бяхме заплашени със саморазправа</strong></span><br /> <br /> Тогава изневиделица се появиха три здрави момчета и изхвърлиха дразнителите. После разбрахме, че са от хората на Карамански, който ни покани на масата си и се държа абсолютно приятелски с нас. <br /> <br /> После веднъж се засякохме с него в църквата на манастира &quot;Св.Св. Петър и Павел&quot; над Лясковец - нашия град, където се отбихме да запалим по свещичка на път за записа на втория си албум. Карамански ни пожела успех и ни подари една малка икона, която ние залепихме на таблото на колата си.<br /> <br /> <strong>- Възприемаха ли ви като &quot;певци на мутрите&quot;? Все пак на много изпълнители от онова време им се е лепвал такъв етикет&hellip;</strong><br /> - Не сме били &quot;изпълнители на мутрите&quot;. Не сме се засичали с други фигури от така наречения &bdquo;ъндърграунд&quot;. Били сме свидетели обаче как магистрати се поздравяват със &quot;За милионите...&quot; на свой банкет в заведението, където сме пеели!<br /> <br /> <strong>- Помниш ли други фрапантни и куриозни истории от &quot;онези&quot; времена? </strong><br /> - Почти навсякъде бързо свършвахме картичките си за автографи и се налагаше да даваме такива на необичайни места. В дискотека &quot;Спартакус&quot; за първи път видяхме истински травестити! Едни готини, изпънати мадами се чекнат на два пилона - то бедра, то бюстове! Но отивам аз в мъжката тоалетна и изведнъж едната &quot;мадама&quot; цъфва пред писоара пред мене, вади един мъжки атрибут от гащите си и най-спокойно си уринира! Аз се шашардисах, а &quot;мадамата&quot; се обръща, ухилена до уши и ми вика:<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&quot;Не се плаши, не се плаши, симпатяго!&quot; Обаче мене - дим да ме няма!</strong></span><br /> <br /> Веднъж след Стара Загора пък издърпахме на буксир едно закъсало семейство с деца, та чак до Димитровград. После станахме приятели и ни поканиха на гости. То, където сме пели, задължително след това сме гостували по ден, по два, че и по три!...<br /> <br /> <strong>- Кой е най-големият бакшиш, който сте получавали?</strong><br /> - Най-големият бакшиши с Иво сме получавали в Свиленград - баровците ръсеха банкноти над главите ни - тип &quot;падащи листа&quot;! Беше неудобно да ги събираме ние, молехме келнерите да ги съберат и им оставяхме бакшиши на тях. А също разделяхме всичко с оркестъра, когато свиреше върху нашите синбеци. Тогава хората все още вярваха, че държавата ще се оправи и животът в България ще стане по-добър. А сега народът ни е обезверен, дори омерзен и не бива да му се пее само за секс, пари и алкохол. Не е зле да се засегнат и теми от живота на хората, както правехме ние.<br /> <br /> <strong>- Защо се разделихте с &quot;Пайнер&quot; и какво стана с тандема ви? Много от старите имена бяха изместени от младото поколение &ndash; бързо и агресивно.</strong><br /> - Оказа се, че продажбите постепенно намаляват - малка страна сме, а само от участия ние трудно се издържаме, че и заделяме за нови записи. Участията ни бяха в пъти по-малко от тия на колежките. Баровците ни викаха: &quot;Абе, момчета, хубави са ви песните, ама сте два &quot;пръча &quot;- какво да ви гледат хората?&quot;. Оказа се, че българинът възприема песните с очите, а не с ушите си... Тъжно, но факт. С Иво, а и с &quot;Пайнер&quot; се разделихме изключително по наша вина.Точно в разгара на подготовката на третия албум, Ивалин се подведе по акъла на един негов връстник и заминаха да работят като диджеи на морето. Иво тогава беше на 27 г., а аз - на 36. Аз бях вече улегнал мъж, а той - млад и буен. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Грешка, която съсипа кариерата ни</strong></span><br /> <br /> А като човек Иво е душа - залъкът от устата можеш да му вземеш! А как готвеше - майстор! Ама на - каза ми, че ако изобщо издаде нов албум, ще го направи сам. Аз никога не се престраших да издам албум сам с този мой Емил-Димитровски глас. Иво пееше фолк парчетата, а аз - баладите и поп песните - допълвахме се чудесно, но уви!... Впоследствие и двамата много съжалявахме, дори се събрахме отново през 2002 г. и издадохме албум с &quot;Милена Рекърдс&quot;. Но... нищо не беше същото. &quot;Пайнер&quot; си е &quot;Пайнер&quot; и като качество на записите, и като реклама, и като реализация на продукта&hellip;<br /> <br /> <strong>- Как се развиха за теб нещата след това?</strong><br /> - Та, Иво ме остави сам и аз започнах да си търся нов колега, още повече, че следващия албум бях го подготвил така, че всички песни без изключение да се пеят в дует. Намерих си нов колега, наричаше се Недко Атанасов, абсолютен професионалист, но... рокаджия! <br /> <br /> Фолк парчетата не му се отдаваха много-много. Но издадохме албума. Наричаше се &quot;Левчета - кефчета&quot; - весела песен, посветена на деноминацията на българския лев и премахването на трите нули. Лев - марка! Там също имаше социално-ангажирани песни. <br /> <br /> Парчетата бяха хитови, в стила на &quot;Симпатяги&quot;, но... втора голяма грешка - преименувах дуета на &quot;Бродяги&quot;, от уважение към Иво. Феновете ни явно останаха ядосани и недоволни и албумът &bdquo;потъна&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- А вярно ли е, че фолкзвездата Мира е твое откритие?</strong><br /> - Да, ние я открихме. Аз й подарих един хубав текст за балада, нарича се &quot;Море от сълзи&quot;, а Димчо Делев направи музиката. Получи се много прочувствена песен. Мира изпя женските беквокали на някои наши песни, говоря за албума &quot;Левчета-кефчета&quot;, ние я поканихме за гост - изпълнител. Тогава, през 1999-та, тя беше само на 16 години. Интересен факт също е, че &quot;Бродяги&quot; си бяхме взели две момичета - да танцуват на участията ни. Плащахме им пътя, храната, нощувките и им заплащахме хонорар. Те трябваше да танцуват и да събират бакшиши, които после разделяхме поравно. На една сватба в Лом обаче ни подариха видеозапис, на който се виждаше как <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>момичетата крият банкноти в бикините и сутиените си</strong></span><br /> <br /> Естествено, бяха дотам.<br /> <br /> <strong>- Какво се случва с теб към днешна дата? Хората се питат може би най-просто казано &quot;къде изчезнахте&rdquo;?</strong><br /> - Много ми беше трудно да си намеря отново работа. Навсякъде чувах: &quot;Абе, тоя не беше ли оня, певецът, толкова ли е изпаднал, че търси работа при нас!? Абе, мани го - музикант!&quot;&hellip; Това беше най - тежкия момент в живота ми. Добре, че съм завършил специалност &quot;заваряване на металите&quot;, та човекът, който ми помогна да издам втория си албум, ме взе на работа. Вече 14-та година работя като заварчик. Не е от най-леките професии, но храни семейството ми. Вещ съм в занаята, колегите ми са мъжкари. Не престанах да правя и записвам нови песни обаче в едно частно студио. Заделям от заплатата си, лишавам се от нещо си, но музиката е моят наркотик!<br /> <br /> <strong>- Не мислиш ли за завръщане?</strong><br /> - Когато разбрах, че надали ще мога да издам нов албум, качих готовите песни в интернет, поне да ги слушат хората - нали за тях са писани. Има ги в Мрежата под името &quot;Симпатяги&quot;, там са и издадените и неиздадените ми песни. Написах две балади за една изпълнителка от &quot;Пайнер&quot;, която много уважавам, в процес на запис са, и смятам, че ще покажат развитието ми като автор. Аз заставам зад авторските си песни, защото са създадени, а не &bdquo;заимствани&rdquo;. Пиша също поезия, качвам я на Фейсбук страницата си. <br /> <br /> Поканен съм за участие в два поетични конкурса, което е голямо признание за мен. Събирам средства за да издам стихосбирка. Това е. <br /> <strong><br /> - Как ти се виждат днешните фолк звезди, сегашната фолк музика?</strong><br /> - Нямам време да слушам много музика, но малко са наистина авторските песни. Жалко е да гепиш чужди хитове и да ги предлагаш като свои собствени, а ако те хванат, да се оправдаваш с позволените 8 такта на &bdquo;заимстване&rdquo;. Само че ми се струва, че някъде &quot;заимстваните&quot; тактове са 8 по 8!... А днешните изпълнители нямам право да ги коментирам, те полагат труд, а аз уважавам труда на всеки човек.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Георги СТОЯНОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />