Киноцентърът беше подарен на американците за 4 млн. евро
<em>До 11 март 2015 г. Георги Чолаков е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция &bdquo;Национален филмов център&rdquo;, която се занимава с български филми и кино. Роден е на 26 септември 1947 г. в София, завършил е физика в Софийския университет &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo; и НАТФИЗ. <br /> <br /> От 1975 г. е в киносредите. Започнал е от най-ниските стъпала &ndash; като осветител, асистент-оператор и оператор в студио за игрални филми &bdquo;Бояна&rdquo;, днешната американска студия &bdquo;Ню Бояна&ldquo;. От 1991 до 1995 г. е заместник-директор на НФЦ, по-късно създава продуцентска компания. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Georgy_Cholakov_Bulfoto3.JPG" alt="Georgy_Cholakov_Bulfoto3.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="432" />- Г-н Чолаков, тази година в България се отбелязват 100 години българско кино. Малко или много е тази цифра?</strong><br /> - И много, и малко, особено ако приемем, че до 1947 г. киното е било в трудна ситуация, независимо че през 1930 г. се приема закон, който благоприятства развитието му. Тогава цар Борис ІІІ освобождава от данъци всички, които се занимават с българско кино. Това несъмнено е един добър стимул. Категоризацията на филмите, направена по онова време от Министерството на просвещението, също дава добри посоки за развитие на българското кино.<br /> <br /> През 1947 г. всичко се национализира и се създава Държавната кинематография. Това държавно обединение финансира създаването на филмите и ги разпространява. Заснемането, монтирането, разпространението на филми в България и по света е дело на Българската кинематография. От 1947 до 1960-1961 г. се правят по 2-3 филма на година. След този период, до 1987 г. приблизително, се правят по 40 филма годишно. Това са златните години на българското кино. <br /> <br /> <strong>- Аз съм по-млад от вас, но си спомням сериала &bdquo;На всеки километър&rdquo;. Какво можете да разкажете за него?</strong><br /> - Когато го излъчваха, улиците опустяваха. И тогава, и сега не мисля, че някой може да оспори качествата му. Но държа да отбележа, че това не е единственият български филм, който е стойностен. Не искам да изброявам имена на филми, за да не пропусна някое заглавие, но не могат да не се споменат безспорните &bdquo;Козият рог&ldquo; на Методи Андонов, &bdquo;Крадецът на праскови&ldquo; на Въло Радев, &bdquo;Лачените обувки на незнайния воин&ldquo; на Рангел Вълчанов, &bdquo;Авантаж&ldquo; на Георги Дюлгеров. Подготвихме фотоизложба &bdquo;100 години българско кино&rdquo;. Тя бе показана в Народното събрание, галерия &bdquo;Средец&ldquo; и ще се показва в цялата страна през годината. Там могат да се видят работни моменти от заснемането на едни от най-значимите български филми.<br /> <br /> <strong>- Един доста болезнен за вас въпрос, а и не само за вас, предполагам. Къде се съхраняват лентите на тези легендарни филми?</strong><br /> - Никъде, ако си говорим за чисто технически параметри. Те все едно са на улицата. Този въпрос няма своето решение повече от 30 години. Трябва да се изгради хранилище, което да отговаря на специфични изисквания. Лентите в момента се съхраняват в едно помещение в бившата база на &bdquo;Киноразпространение&rdquo;, в съседство на &bdquo;Ню Бояна&rdquo;. Да не говорим, че вече имаме проблем с възможността някои филми, които са снимани на горими ленти, да бъдат реставрирани. <br /> <br /> За да се съхранят нещата, първо трябва да се прехвърлят на негорими ленти и едва след това да се дигитализират. Има един куп нерешени неща. А по мое мнение това не е скъпо начинание. За да се изгради едно необходимо помещение, в което да се съхраняват лентите, са необходими около 15 млн. лв. Цифрата може и да е стряскаща, но по мое мнение е напълно приемлива. Средствата може да се потърсят по европейски програми. <br /> <br /> <strong>- Какво е представлявал някога Националният филмов център?</strong><br /> - Киното е единствената реформирана институция в областта на културата. В какъв смисъл? Ако през 1991 г. в ТСО &bdquo;Българска кинематография&ldquo; работеха около 6800 човека и бюджетът на обединението беше около 60 млн. лв. (имайте предвид, че цялата система беше интегрирана &ndash; всички приходи от разпространение на филми и субсидия от бюджета се използваха за създаването на български филми), с реформата се освободиха всички. <br /> <br /> В момента единствената структура, която се поддържа от бюджета, е Националният филмов център с щат от 14 човека. Финансира създаването на български филми, като се спазва конкурсният принцип. Има независими художествени комисии, които се предлагат от гилдиите в киното. Комисиите класират предложенията, а НФЦ дава парите в рамките на възможния финансов ресурс. <br /> <strong><br /> - Заговорихте за качество и количество. Има ли качество във вашата работа?</strong><br /> - Качеството на филмите зависи от комисиите. В крайна сметка те класират дадени филмови проекти, които искат финансиране от държавата. Това, от една страна. От друга, ограниченият ресурс и създаването на малко филми предполага, че много от проектите остават недооценени. Това е предпоставка за качество. За да има по-сериозно качество, трябва да се създават повече филми. През 2014 г. филмовият център потвърди финансирането на 20 нови български игрални филма. Средствата, отпускани от филмовия център, са средно около 50 на сто от бюджета на филма. Остатъкът се намира от продуцентите на филма. А това е доста трудно начинание. <br /> <br /> <strong>- Колко филми очаквате да кандидатстват за финансиране от страна на държавата през тази година, г-н Чолаков?</strong><br /> - На всяка сесия за игрално кино кандидатстват около 80 проекта. Това показва, че интелектуалният потенциал на нацията ни е по-голям от финансовите възможности на НФЦ.<br /> <br /> <strong>- На няколко пъти споменахте, че има комисии, които класират дадени филмови продукции. В същото време гилдията се тресе от скандали. Комисиите могат ли да гарантират, че са безпристрастни?</strong><br /> - Публична тайна е, че навсякъде, където държавата дава държавни помощи (защото това е на практика), има скандали, без значение от коя сфера на обществения живот. Комисиите се предлагат от съответните гилдии - това са осем организации. Дали са много, или малко? Нека всеки, който има мнение по темата, да прецени сам за себе си. Само ще вметна, че имахме два синода. Не можеш да кажеш или по-скоро да наложиш мнение на хората как да се организират. Идеята е комисиите да са независими от нас. Членовете им попълват декларация за конфликт на интереси, така поне на книга декларират, че нямат такива. Но на практика няма механизъм, който да го контролира. <br /> <br /> <strong>- Наскоро се прожектира филм за Апостола на свободата Васил Левски. Тази филмова продукция предизвика голяма полемика. Вие успяхте ли да го гледате? Имате ли коментар по него?</strong><br /> - Не съм го гледал и не мога да го коментирам. Това, което знам, е, че филмът е кандидатствал за държавно финансиране през 2013 г. От 34 проекта е класиран на 34-то място и не е получил държавно финансиране. <br /> <br /> <strong>- Къде са българските киносалони, г-н Чолаков, и защо според вас са намалели толкова драстично?</strong><br /> - До 1989 г. киносалоните в страната бяха 3000, сега са малко над 40. Над 75 на сто от населението на страната няма достъп до киносалон в мястото, където живее. Достъпът на българския филм до българския киносалон също е сложен. <br /> <br /> Намаляха преди всичко поради крайното обедняване на населението. Липсата на каквато и да е политика в аудиовизуалната сфера и неотчитане значението й за запазване на националната идентичност. Все пак оптимистичното е, че започнаха да се появяват киносалони, които проявяват интерес към българското и европейското кино. Националният филмов център подпомага такива, където над 50 на сто от прожекциите са на български и европейски филми. <br /> <br /> <strong>- През 2006 г. Киноцентърът бе приватизиран. Бихте ли взели отношение по неговата приватизация? Как си взаимодействате с &bdquo;Ню Бояна&rdquo;?</strong><br /> - Нямаме преки взаимоотношения с &bdquo;Ню Бояна&rdquo;. По закон продукциите, които се снимат на територията на България, се регистрират при нас. <br /> <br /> Киноцентърът беше подарен за 4 млн. евро. Само земята, върху която е построен, е с много по-голяма стойност от тази цифра. <br /> <br /> Знаете колко струва един квадратен метър земя в Бояна. Не говоря за сградите, нито за оборудването, което имаше към момента на приватизирането му. Дейността на Киноцентъра по отношение на постъпления в бюджета е нулева. С други думи, дейността е на загуба. Това може да го види всеки в Търговския регистър.<br /> <br /> <strong>- А вас защо ви освободиха?</strong><br /> - Това е право на министъра на културата и той би могъл да даде най-точен отговор.<br /> <br /> <strong>Георги АРГИРОВ</strong><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />