Вариететната актриса Диди Цанева: От петте ми съпрузи Боби Бец беше любовта на живота ми

<br /> Тя е обиколила света още по времето на &bdquo;желязната завеса&rdquo;. Едва 12-годишна започва да работи в цирка, въпреки че родителите й не я пускат, искат да я правят музикантка.<br /> <br /> Диди Цанева е една от най-известните български циркови и вариететни артистки. Участва във филма &bdquo;Господин за един ден&rdquo; и в телевизионния спектакъл &bdquo;Историята на един кон&rdquo;. Но в шоубизнеса е най-коментирана покрай два от петте си брака &ndash; третият е с покойния транспортен бос и соц. милионер Божидар Божилов - Боби Бец, а четвъртият - бурната й история с &quot;поразяващата уста&quot; Миодраг Иванов. <br /> <br /> <em>Първият съпруг на фаталната артистка е чех - неин колега от цирка. Вторият е известният акробат Иван Владимиров, който после се жени за Мая - дъщерята на клоуна Тошко Козарев. За пети път минава под венчило с норвежки гражданин от български произход. <br /> </em><hr /> <br /> <strong>В основата си циркът се крепи на семействеността. Вие как попаднахте в него?</strong><br /> - Преди да тръгна на училище, родителите ми заведоха мен и сестра ми на цирк. Бляскава сцена, бляскави костюми, невероятни номера&hellip; Изпаднах в захлас. Възторгът ми отстъпваше място на тревожното очакване, после идваше истинският смях на радостта от видяното. Магия, която завладя сърцето ми и изпълни живота ми с желание и аз да дарявам хората с възторг.<br /> <br /> <strong>Родителите ви как реагираха на това?</strong><br /> - Трудно им беше да приемат моето желание. Бяха решили да ме правят музикантка. Но аз бях непреклонна и прибягвах до различни хитрости, за да ги накарам да се съгласят. До този момент активно спортувах и се състезавах в дисциплината двойка акробати. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Бях на 11 г., когато бе обявен конкурс за деца, кандидати да се обучават за циркови артисти</strong></span><br /> <br /> Дори не се замислих, а кандидатствах за цирка. Одобриха ме и така се започна моят път в прекрасното изкуство, наречено цирк. На 12 г. вече вземах участие в спектакли.<br /> <br /> <strong>И циркът ви поведе на среща с публиката и с нови, непознати за вас страни?</strong><br /> - Да, пътувах много. Тук искам да спомена Хачо Бояджиев с добро. Трябваше да летя за Австралия, но в България няма австралийско посолство. Наложи се да летя с целия реквизит до Белград. А в самолета - Хачо. Познавахме се, защото съм участвала в много от програмите, които е снимал. Обеща, че ще дойде на аерогарата късно вечерта, за да ме изпрати. Отидох в австралийското посолство. Попълних необходимите документи, но... визата щяла да стане след три дни. Обхвана ме ужас. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Три дни и нощи на летището с 50 долара</strong></span><br /> &nbsp;<br /> Тогава Хачо се появи, както беше обещал. Обади се в българското посолство. Дойде кола и ме взе. Там прекарах трите денонощия, преди да замина за Австралия, изпратена от великия Хачо Бояджиев. <br /> <br /> <strong>Циркът ви омъжва още на 18 години... </strong><br /> - Първият ми мъж е чех. От голяма циркова фамилия - Дворжак. С тях работехме в ГДР и в Швеция. Те бяха свикнали да живеят заедно. Имаха един апартамент - две стаи и две кухни - и всичките живеехме вътре! Ужас! Исках да си купим жилище, но майка му не даваше. Не се разбрахме и всичко приключи. Прибрах се у нас.<br /> <br /> След това се омъжих за известния акробат върху коне Иван Владимиров от трупа &quot;Романови&quot;. С него и трупата заминахме за Америка, където бяхме 5-6 години. Добър човек, но и с него не се разбрахме. Той не пуши, не пие... Не че аз пия алкохол, но пуша и пия кафе. А той и кафе не даваше да се пие! Като пиех кафе, трябваше да го пия навън, извън фургона, защото... миришело на наркотик!<br /> <br /> Пак се прибрах в България и тогава се запознах с Боби. <br /> <br /> <strong>Къде е циркът, къде е милионерът&hellip; Как стана запознанството?</strong><br /> - Тогава той още не беше толкова богат и известен. Работеше в СО МАТ и тъкмо започваше бизнеса си. Аз пък току-що си бях дошла от Щатите. Една вечер със сестра ми и зет ми отидохме да пием кафе. Платихме си кувертите, настаниха ни на служебната маса! По едно време някакви мъже седнаха при нас. А ние коментирахме реквизита, който ми трябваше за моя номер. Тогава Боби се включи в разговора и каза, че може да намери тези тасове, които търсех. Търсех тасове за гумите на &quot;Шкода&quot;, защото с тях можех да жонглирам... Малко се учудих. Баща ми работеше тогава в снабдяването и не можеше да ми намери, та този непознат ли ще ми намери! Въпреки това му написах моя номер. На сутринта в девет часа звъни телефонът и настойчивото: &quot;Елате да си вземете тасовете!&quot;. Отидох, някакво момче ми даде тасовете и ме докара вкъщи с колата. Приготвих реквизита и заминах за морето. Върнах се и започнах изяви в бар &quot;София&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Запознанството е прозаично, а как се стигна до брак?</strong><br /> - Една неделя звъни телефонът - Боби се обажда. В първия момент не можах да се сетя. А той &ndash; не съм била благодарила за услугата и трябвало да се видим. Взимам аз пари, някакви парфюми... Виждаме се в паркхотела на Панорамата. Пристига той, не беше мой тип. Падах си по мъже със спортни фигури. Но той беше сладкодумец приятен. Поприказвахме малко, оказа се, че той нищо не иска, да видел свършили ли са ми работа тасовете. Случайно си бях забравила цигарите. Попита ме какви цигари пуша и каза на бармана да даде един стек &bdquo;Марлборо&quot;. В онези години това беше доста стряскащо. И това беше. Тръгнах за работа. Взех такси за бар &quot;София&quot;. Но след мен пристига и нашият човек - да гледа програмата?! Мина време. Срещам това момче, което ми даде тасовете. Питам го какво става с неговия човек. А той: &quot;Не си казала, не съм му казал да дойде!&quot;. И още на другата вечер Боби дойде с Иван Славков, с един Лазо, който работеше копчета, коланчета, шнолки, и с Големия Чано, който загина после в самолетната катастрофа Берлин - София. Той изнасяше сирене за Западна Германия. Жена му беше театралната артистка Искра Хаджийска. Сядам на масата. Имаше и още дами. И - хайде да ходим до Пловдив да пием кафе на 9-и километър. А аз им казвам: &quot;Хубаво, мога да дойда, но трябва да се обадя на майка&quot;. Те започнаха да ми се смеят. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Боби продължи да ми се обажда&nbsp;</strong></span><br /> <br /> Той беше много интересен мъж като събеседник, като личност и ти става страшно симпатичен. Още не беше пълен - някъде към 88 кг. Докато живееше с мен, той беше 93-94 кг. Живяхме няколко години заедно и накрая вече или трябва да се оженим, или - всеки да си хваща пътя...<br /> <strong><br /> И&hellip; пищна сватба?</strong><br /> - То една сватба беше - само Чано с жена си Искра Хаджийска и Иван Славков, тогава беше шеф на телевизията. Беше извикал един оператор, който снимаше. Боби беше друг тип човек, не беше от традиционните мъже. А и не искахме да правим сватба, защото и за двамата беше трети поред брак - какво да се правим на младоженци. <br /> <br /> След като подписахме, отидохме в Японския хотел в едно барче във фоайето, където седнахме и отворихме бутилка уиски. Тръгнах си по едно време, защото имах работа. Боби си остана. Прибра се вечерта пийнал.<br /> <br /> <strong>Мъж милионер, пари и лукс, а накрая&hellip; развод?!</strong><br /> - През цялото време, докато бяхме женени, съм си работила. Но той <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>започна много да закъснява, да ходи насам-натам, все зает</strong></span><br /> &nbsp;<br /> Имала съм случаи &ndash; каже да направя вечеря за 10 души и да не ходя на работа. Започвам да правя вечеря за 10 души. Вечерта - никой няма! А той се връща след два дни - с оркестъра, с кошница с цветя, песни да ми пеят за извинение! Първия път ти става мило, втория - горе-долу, но после, като почне да му става навик, ти става дори неприятно. Идва ти в повече... Това беше и причината да се разделим. Защото аз трябваше да живея по този начин! А той ставаше все по-заможен и все по-популярен! Непрекъснато се обаждаха тая-оная, разни негови популярни приятелки. Около богатите мъже има много жени, които искат да се домогнат. Сега има мутри и богати мъже колкото искаш, тогава не беше така. Боби беше с големи възможности &ndash; искаш да пътуваш в чужбина, апартаменти... - всичко можеше да ти уреди! То беше върволица от жени. Тогава телевизионните говорителки, театралните и вариететните артистки се надпреварваха. Минаваха всякаква граница. Стигна се дотам да ги откривам вкъщи. Знам имената на всички. Те също знаят, че знам какво правеха с мъжа ми. Но не искам да влизам в пикантни подробности. Той не е между живите. А те са доста позавехнали. Осъзнах, че просто този живот не е за мен. Съжалявах, че трябва да го напусна, но го напуснах. Просто не издържах психически! А от петте ми съпрузи Боби беше любовта на живота ми.<br /> <br /> <strong>И след това на небосклона изгря звездата на Миодраг Иванов?</strong><br /> - Две години по-късно. След работа с една моя колежка отидохме да пием по нещо в един бар на &quot;Витошка&quot;. Там беше и Мио, той тогава не работеше. Дойде у нас, седя до сутринта, говорихме си. Започнахме да се виждаме и стигнахме до женитба. Първо бяхме в Ловния ресторант на &quot;Витошка&quot; и след това дойдохме вкъщи. Ники Сотиров, първият мъж на Валя, вдовицата на Батето, снимаше с видеокамера. Те тогава си бяха младо семейство с дете. Не мога да си обясня какво стана с тях, но познавайки Иван Славков, си давам сметка, че всяка жена би оставила мъжа си заради него... С Мио живяхме много малко - 7-8 месеца. Не можахме да издържим заедно! Той е нарцис, самовлюбен! Не искам нищо лошо да казвам за него, но много зле се разделихме. С две думи - трудно се съгласи да напусне дома ми. Всичко обаче вече е забравено... Когато станах на 50, започнах да разбирам, че младостта си отива. <br /> <br /> <strong>Липсва ли ви пътуването?</strong><br /> - Австралия, Америка, западните държави са така уредени, толкова всичко е коректно, че на нас, свикналите да живеят все в някакъв преход, чак ни доскучава от липса на проблеми. Не! Вече не ми се пътува за дълго! Напътувах се! <br /> <br /> <strong>Сбъднахте ли мечтите си?</strong><br /> - Мечти винаги има, така е устроен човек. Но понеже говорихме за пътуванията, мога да споделя, че цял живот дрехите ми бяха по куфари. Мечтаех за гардероб. Е, имам го. Друго, което ми е липсвало, е голяма, удобна маса, защото се хранехме където и както се случи &ndash; прави, седнали, приседнали&hellip; Е, имам си и такава маса. Вече мога да кажа, че животът може да бъде приятен и когато човек живее уседнало. В родината си е, сред близки и приятели.<br /> <br /> <strong>Изглеждате много добре за 68-годишна. Как се поддържате?</strong><br /> - Всеки ден правя 10-15 минути гимнастика. Тялото ми е много тренирано. Ако се излежавам, започва да ме боли всичко. Движението е много важно. Ходя на излети, качвам се на Витоша, имам виличка и там се занимавам. Живея с домашните си любимци. Имам приятел. С него се разхождам, катеря планините, по празниците прескачам за някой и друг ден до близки страни. Станах домоуправител на блока, в който живея. Събирам етажните такси. Тук паднала мазилка, там имало теч. Прозаични неща, но са част от всекидневието ми...<br /> <br /> <br /> <strong>Светослава ГЕОРГИЕВА</strong><br /> <br />