Нона Йотова: В живота съм много лоша актриса!

<em>Нона Йотова е част от тазгодишния звезден състав на шоуто &bdquo;Като две капки вода&rdquo;. Въпреки че е и актриса, и певица, тя признава колко трудно, на моменти даже - почти невъзможно, се оказва предизвикателството да влизаш всяка седмица в нови и нови образи. Нейните първи до момента бяха на френската хитова певица Индила и на колоритния Етиен Леви. <br /> <br /> В откровено интервю Нона Йотова направи своеобразна изповед от емоциите, които дава на сцената на &bdquo;Като две капки вода&rdquo;, в театъра като неизменна част от живота й, и в личен дори интимен план.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Nona_vatre1.JPG" alt="Nona_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="450" />- Колко сериозно като предизвикателство се оказа &bdquo;Като две капки вода&rdquo; за човек, който така и така е свикнал да влиза в образи, да играе на сцена?</strong><br /> - Сериозна провокация си е, даже огромна. В един момент си даваш сметка дали би искал да се подложиш на това, защото то по никакъв начин не е лесно. Реших, че въпреки всичко ще положа усилия да се справя, ще ми бъде от полза всичкото това.<br /> <br /> <strong>- Какво ти костваха първите два образа &ndash; като хитовата французойка Индила и отвсякъде колоритния Етиен Леви? За втория, ако човек не знаеше, че си ти под грима, никога не би допуснал, приликата беше безумна!...</strong><br /> - (смее се) Да, и аз не се познах! Много труд ми костваха и двата образа, а човек все пак не е от желязо. За съжаление, попаднахме точно в сезона на гриповете. На мен ми се отрази това, уви. И дори все още не съм достатъчно добре гласово, а да не говорим, че артистите имаме постоянно представления, тоест &ndash; все го използвам този глас. Почти е невъзможно да си позволя почивка. Първата песен &ndash; френската &ndash; страшно много ми харесваше, но съжалявам, че поради това, че нямах глас, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не можах да я изпея така, както бих искала</strong></span><br /> <br /> Като външност само се получи сполучливо. Индила е много близка до мен, до моя начин на пеене, но аз наистина бях останала без глас. А имах и голямо притеснение - все пак това беше стартът, първи концерт. Не съм особено доволна от себе си. Но и това е шоу, което е на живо &ndash; ние не пеем нито на плейбек, нито записваме нещо предварително, както се пише, говори и какво ли не. Рисковете на живото участие винаги са такива.<br /> <strong><br /> - А от превъплъщението в образа на Етиен Леви доволна ли си?</strong><br /> - Прекрасно преживяване беше това! Той е един уникален човек и ми беше наистина много приятно да се превъплътя в образа му. И, разбира се, тук главната роля беше на нашите уникални художници и гримьори &ndash; сътвориха нещо наистина уникално! Самият Етиен пък ми показа и пластиката, сценичното си поведение &ndash; както се казва, в случая черпех от първоизточника (смее се). Както и пеенето &ndash; доста сложно беше, защото това е група, той пее, а има и едни други гласове, които в записа, който слушаш, почти не се чуват. И това ми беше доста сложно да го компенсирам сама. А все пак и аз не съм мъж - гласът ми никога не може да звучи мъжки. Но като цяло може би се получи като общо звучене.<br /> <br /> <strong>- След твоето изпълнение обаче имаше не само позитивни изказвания, но и хапливи &ndash; по форуми, фейсбук страници&hellip;</strong><br /> - О, това изобщо не може да ме учуди! Откакто използвам интернет, се убедих, че в момента за България просто няма нищо свято. Няма нищо, което да не е оплюто! Не знам дали има друга такава страна, в която всичко се оплюва така! Мисля, че няма! Артистите, музикантите, сме ходили тук-там в чужбина, виждали сме как хората възприемат своите артисти. Просто при нас е <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>отчайващо! </strong></span><br /> <br /> Да, те идват на представленията ни, идват на концертите ни, радват се с нас, смеят се, плачат, купуват си билети все пак, за да ни гледат, пък след това в някакво такова пространство като интернет изливат някаква злоба. Разбира се, не говоря за всички хора, а за една част от тях, останалите все пак оценяват, че правим нещо, което е и за тях. Но така нареченото хейтърство е просто в огромни размери! Дори имам чувството, че ако се направи някакво проучване по тази тема, ние ще сме на първо място в света (смее се).<br /> <br /> <strong>- Дори имаше твърдение, че за песента на Етиен Леви твоят глас всъщност е бил компютърно модифициран с &bdquo;подложка&rdquo; от оригинала Етиен Леви!</strong><br /> - Ами да&hellip; ето, виждаш ли! Е-е-е, де да можеше така (смее се). Но, за съжаление, не става. Дано да съм се справила толкова добре, че да се е дало повод за такива нелепи изказвания. <br /> <br /> <strong>- Има и друго - че тъй като сте приятелката на Богомил Бонев, то той със сигурност е дал едно рамо, говорил е с някого или пък му е платил&hellip;</strong><br /> - Боже мой! Това е наистина много смешно! Но да ти кажа, аз тези неща ги чувам от почти 19-те години, от които сме заедно. Свикнала съм, това вече не може да ме учуди. Когато ние заживяхме с него като двойка едва ли не имаше хора, които изведнъж забравиха, че аз съществувах и преди това &ndash; и като актриса, и като певица. И на това не обръщам много отдавна внимание. <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Nona_etien.JPG" alt="Nona_etien.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="429" /><br /> <span style="font-size: xx-small;">Актрисата (вляво) беше живо копие на певеца Етиен Леви в &bdquo;Като две капки вода&rdquo;<br /> </span><br /> - Но това не ти ли тежи малко или много? Получава се като сянка, която винаги се проявява&hellip;</strong><br /> - Не, не, защото в него няма никаква истина. Отстрани наистина изглежда като сянка, както казваш, но на мен не ми тежи. Аз си бях актриса и певица, преди да се запознаем &ndash; бях в Театъра на армията, имах си своите постижения, албуми и т.н. На тези неща може да вярва само някой, който е или много по-малък, или съвсем незапознат.<br /> <br /> <strong>- Наскоро си говорих с твоята колежка, а и приятелка - Алекс Сърчаджиева, която е силно разочарована от това, което представлява държавата, от това, което не се случва в театъра, от културата, която по-скоро я няма&hellip;</strong><br /> - Разбирам я напълно, още повече, че моят стаж е по-голям, повече време съм в тази система, съответно &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и разочарованията са ми повече</strong></span><br /> <br /> Но този път, по който тя сега върви, аз вече съм го минала. Моето напускане на Театъра на армията също беше придружено със скандал, за който обаче изобщо не ми се говори. Но и не само аз напуснах Театъра на армията &ndash; преди мен го сториха и други хора &ndash; Деян Донков, Атанас Атанасов, много, много са!... По някакъв начин пътят пред хората спира, а на човек му се иска някакви нови хоризонти да има, да постига повече неща. В един момент, когато едно място не ти дава удовлетворението, което искаш да получиш, според мен е напълно нормално ти да отидеш на друго. Когато Александра реши да се маха от Армията, не го е обсъждала с мен, но съм я подкрепяла в това нейно решение. И много се зарадвах, когато дойде в Сатиричния театър и сега отново сме заедно.<br /> <br /> <strong>- Случайни неща наистина няма &ndash; едно време нейната майка &ndash; актрисата Пепа Николова, е работила именно в Сатирата! И все пак е страшно, когато актьор напуска театър! Още по-страшно пък ми звучи напускането на един актьор да става по причини, далечни от изкуството, близки до политиката!</strong><br /> - О, да, и аз вярвам, че случайни неща няма. Наистина е страшно, да, не е никак приятно, но понякога така се стичат обстоятелствата, че това е най-доброто, което може да се направи. А такава причина &ndash; политическа или друга, която е в разрез с изкуството, е изключително глупаво, но е факт. Аз горе-долу съм имала подобни ситуации, но, слава Богу, са зад гърба ми вече. Когато Павел Васев ме покани да се присъединя към трупата на Сатиричния театър, ми каза следното &ndash; че е чул, примерно, от Стефан Данаилов, който тогава беше министър, че аз <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>имам напрежение в Армията</strong></span><br /> <br /> И че за да работят хората на едно място, не е нужно чак да се обичат, но поне трябва да се харесват и да им е приятно да работят заедно. Така ми предложи да се присъединя. Обади се на тогавашния директор на Армията, уредиха документите помежду си, а за мен беше наистина шок, защото бях вече от 15 години в Театъра на армията. Но&hellip; животът продължава, това е.<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Това беше моят най-кошмарен период в професионален план!&rdquo; &ndash; твои думи отпреди няколко години&hellip;</strong><br /> - Ами да, наистина беше така. Имах напрежение, което трябваше да се преустанови, за да продължа напред. Бях стигнала до един момент, в който стоях на едно място. Предполагам, че същото е изпитвала и Александра. В моя случай тогава наистина ги имаше политическите причини, но отмина.<br /> <br /> <strong>- Помня едно твое интервю отпреди време, в което думите ти бяха като копия. Ето един цитат: &bdquo;Извинете, но как ви звучи &ldquo;Закон за защита на културата&rdquo;? Не ви ли звучи като &ldquo;Закон за защита на държавата&rdquo;? От какво ще я опазваме културата? Аз лично бих я опазила от Кристина Патрашкова, от Мирослава Кортенска, от такива хора, защото те наистина са опасни&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Да, така беше, но наистина се радвам, че всичко това, всички те са зад моя гръб. Всеки човек е страдал от завист, от злоба, особено тези, които са под светлината на прожекторите. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Nona_musikal.JPG" alt="Nona_musikal.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="370" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>2005 г. Нона Йотова при ефектното представяне на албума си &bdquo;Преоткриване&rdquo;</strong></span><strong><br /> <br /> - Имаш ли определена летва за театър &ndash; постановки, например, в които не би играла, както се казва заради количественото натрупване? Какъвто е случаят с &bdquo;Големанов&rdquo;, в която отказа категорично да участваш, а там трябваше да си партнирате с Любо Нейков&hellip;</strong><br /> - О, да, имам! Отказах да играя в &bdquo;Големанов&rdquo;, защото за мен това беше точно една халтура! Реших, че просто не ми е мястото там. Наистина, предпочитам театъра, който правя, да има някаква стойност. Дори и тези комедии, които, естествено, като артисти в Сатиричния театър играем, в момента няма нещо, от което да се срамувам. Напротив даже &ndash; те са на естетическо ниво и това е част от политиката на новия ни директор проф. Здравко Митков. Той го заяви това и когато встъпи в длъжност &ndash; каза, че Сатиричният театър трябва да бъде смешен, но че все пак ще има един опит този смях да не бъде просташки! А в &bdquo;Големанов&rdquo; бях поканена от един човек, който вече не е между живите, така че не бих си позволила да коментирам. Не искам никого да осъждам, всеки си знае за себе си какво прави, както се казва &ndash; за всеки влак си има пътници. Който както си е решил да си изкарва парите, да го прави&hellip;<br /> <br /> <strong>- Има една роля, за която и сама си казвала, че е предизвикала своеобразен катарзис на емоциите, много лично си я приела. Влязла си в образа на&hellip; самата себе си в пиесата &bdquo;Красиви тела&rdquo;, пък твоята майка повтаря донякъде съдбата на истинската, включително и в дългогодишната й борба с коварна болест&hellip;</strong><br /> - Това наистина беше единственото, което се припокрива с реалността в моя живот. Да, ролята беше силна, но определено ми пасна. И може би неслучайно тази пиеса я играем вече 9-та година, което е доста дълъг театрален живот. Да, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>майка ми наистина се бори от години с болестта </strong></span><br /> <br /> много хора знаят за това. Понякога се получава така, че това, което говориш, написано като текст, е и в живота. Определено на моменти се получава този емоционален катарзис. Аз съм и изключително близка с майка си &ndash; огромна сила е връзката между нас. Справяме се някак.<br /> <br /> <strong>- Прекръстваш се преди всяко представление&hellip;</strong><br /> - Да, така правя, отправям молитва преди всяка своя сценична изява. Аз не съм религиозна, но пък съм вярващ човек. И вярвам, че има някакво по-висше съзнание, което би могло да ни помогне евентуално.<br /> <br /> <strong>- Вероятно и самата ти успяваш да помагаш, дори и на майка си, чисто енергийно, защото съм чувала от други хора, че имаш силно енергийно поле &ndash; дори можеш да лекуваш с ръце! Истина ли е това?</strong><br /> - Възможно е&hellip; Истината е, че понякога, когато съм в силна емоция, може някой електрически уред да се повреди. Но иначе гледам да не обръщам особено голямо внимание на такива неща, защото хората, които говорят глупости, само чакат да кажеш нещо, недай си, Боже, че имаш някаква способност, и веднага започват да се пишат и говорят още хиляди простотии. Мисля, че всеки един човек, когато има положителна енергия, би могъл да помага по един или друг начин на близките си, и изобщо на хората, които обича.<br /> <br /> <strong>- Но думите за лекуването с ръце не са твои толкова, колкото на хора около теб &ndash; това е вече друго&hellip;</strong><br /> - Така е, но аз по никакъв начин не мога да мина за някакъв лечител или нещо подобно. Не. Мисля, че просто това е нормалната положителна енергия на човек, който иска да се случват нещата по-добре. <br /> <br /> <strong>- Знам, че си имала среща с Ванга насън&hellip;</strong><br /> - Така е, насън. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В съня ми Ванга ми каза да пия едни билки, защото тогава имах сериозни здравословни проблеми</strong></span><br /> <br /> Беше дори малко късно за тези билки, защото бях тежко, сериозно болна, но иначе вярвам в лечебната им сила.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Nona_bella.jpg" alt="Nona_bella.jpg" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="327" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>С Кирил Ефремов в постановката &quot;Bellа Donna&quot; на сцената на Сатиричния театър</strong></span><strong><br /> <br /> - На сина си успяваш ли да предадеш тези послания &ndash; за отношението към билките, към здравословното хранене, при все, че момчетата по-рядко се вслушват в такъв тип съвети?</strong><br /> - Той като цяло обича по-здравословно да живее, никой не го е карал. Негов личен избор си е, което много ме радва. От съвсем малък &ndash; такива неща като кока-кола изобщо даже и не обича. И с него имаме много силна връзка. Дори сега идва всеки път в &bdquo;Като две капки вода&rdquo;, много ми се радва, подкрепя ме. Засега не ме е критикувал (смее се), ще видим нататък.<br /> <br /> <strong>- Как се виждаш към финала на шоуто, въпреки че още е твърде рано?</strong><br /> - Да ти кажа честно, не го възприемам като състезание. По-скоро го приемам като работа &ndash; както ми е работата в театъра, например. Някакви амбиции за класиране нямам.<br /> <br /> <strong>- &bdquo;В живота съм много лоша актриса&rdquo; &ndash; така избрах да завършим разговора ни!...</strong><br /> - (смее се) Да, така е. Аз изобщо не мога да играя в живота, и не се и опитвам. Не обичам хората, които играят в живота. Когато някой започне да ми се прави на артист, много бързо го хващам! Веднага! Често се случва обаче да гледам артисти в живота, за жалост&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />