Само куче не съм опитвал, признава най-екстравагантният член на журито в "Мастър шеф"
<em>Петър Михалчев е един от тримата журиращи топ готвачи в предаването &bdquo;Мастер Шеф&ldquo;. Известен е като Майстора на японската кухня и като &bdquo;бунтарят в кухнята&ldquo;. Петър е на 41 години, от София. Във &bdquo;вкусния бизнес&rdquo; е от 1993 година, а през 1996 г. оглавява кухнята на френски ресторант. През 2008 г. прави следващата крачка в кариерата си &ndash; обучава се за суши майстор в Токио. Пепи Белята, както още го наричат, е смятан за най-строгия от журито в &bdquo;Мастър шеф&rdquo;, но пред наш репортер той опровергава това твърдение. Признава обаче, че е доста екстремна личност и е преживял доста неприятни неща:</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Master_vatre.JPG" alt="Master_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="406" />- Кое те подтикна да се включиш в &bdquo;Мастер Шеф&ldquo; и какви очаквания имаш от участниците? На какво най-много държиш в техните изяви?</strong><br /> - Бях препоръчан от други свои колеги, продуцентите на предаването дойдоха в моето заведение, за да видят как готвя и как се държа с персонала си. Опитаха от моята кухня и в края на вечерта ми казаха кои са всъщност те. Веднага ми предложиха да участвам, а аз в първия момент бях в шах. Трябваше да преосмисля много нещата, защото трябваше да отсъствам от ресторанта, пък ми е много на сърце. Но пък попаднах на страхотни колеги, които се справят доста добре и без моята помощ, отсъствието ми не си личи в чиниите. <br /> <br /> В участниците гледам организацията &ndash; дали имат план, изготвена рецепта, как го приготвят, начинът, по който се приготвя ястието, презентацията в чинията, вкусът и дали спазват хигиена. Дори на един от участниците отказах да опитам ястието, тъй като пипна няколко пъти коша за боклук, без да си измие ръцете след това. Недопустимо е това, катастрофа е в готварството!<br /> <br /> <strong>- Има ли някой участник в готварското риалити, който те изкара вече извън релси?</strong><br /> - Не, мен никой не може да ме изкара извън релси. Ние там сме на работа само. Емоциите си ги изразявам пред приятелите. По никакъв начин не ми влияят емоциите на участниците &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>реват, усмихват се, мазнят се &ndash;</strong></span><br /> <br /> ние сме жури и сме професионалисти, знаем какво търсим. Не сме се събрали приятели да гледаме мач и да се смеем. <br /> <br /> <strong>- Повечето хора те описват като &bdquo;лошия&ldquo; в предаването &ndash; имате ли си някакви роли, които да играете, и наистина ли ти си най-гадният?</strong><br /> - Аз съм много педантичен. Просто съм перфекционист. За мен една чиния трябва да е блестяща. Сложно е, не знам как да се изразя. Много съм стриктен в работата си, дори вкъщи съм такъв &ndash; гладя си дори чорапите и си ги подреждам - като в аптека е всичко. Обичам да ми е подредено, да ми е направено, и по същия начин съм и в работата. <br /> <br /> <strong>- Много хора в Интернет скочиха срещу предаването, тъй като смятаха, че ще правите имитация на &bdquo;Кошмари в кухнята&ldquo;, което върви по конкурентната телевизия&hellip;</strong><br /> - Кой е скочил?! Кажи кой е този, да дойде и да го свалим на земята! Знаеш ли тези хейтърчета с тънките пръстчета колко ме интересуват какво си пишат!&hellip; Да дойде тук да ми го каже и ще му разбия мутрата в асфалта! <br /> <br /> Това е съвсем различно предаване, няма нищо общо с &bdquo;Кошмари в кухнята&ldquo;. Иван Манчев ми е приятел, самият той е ресторантьор и аз го уважавам. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Master_vatre2.JPG" alt="Master_vatre2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="375" /><br /> <strong><br /> - Влияеш ли се какво се пише в Интернет за теб, за предаването? Какви са коментарите &ndash; повече положителни или повече отрицателни?</strong><br /> - Вече спрях, преди се влияех доста. Аз съм си кибритлия, паля се много лесно, но сега спрях и въобще не обръщам внимание. Казвам кибритлия в хубавия смисъл на думата, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> лошото отдавна съм го оставил за себе си, сега съм от добрите </strong></span><br /> <br /> &ndash; от белите (смее се). <br /> <strong><br /> - Във визитката ти в предаването се казва: &bdquo;Никой да не му пипа ножовете, защото са му най-ценни&ldquo; - така ли е?</strong><br /> - Всеки един уважаващ се професионалист, независимо в каква област, не обича да му пипат инструментите. За мен това е равносилно да си оставя някъде ключовете от дома ми и всеки да може да влиза и излиза свободно. Едните ножове, които използвам, са по-специални &ndash; имат историческа стойност. Всеки един нож е специален за мен. <br /> <br /> <strong>- Имаш ли обаче лош спомен от тях &ndash; да си се порязал, например? </strong><br /> - Аз обичам остриетата. Имам прободна рана в крака, с няколко шева. Но това не е лош спомен, даже с човека, който ме наръга, сега се смеем на тази случка. Стана доста случайно, като деца бяхме по-диви, детството ми мина по друг начин. Аз ходих с две прашки, тръба с фунийки, някакви такива работи, бурно детство. Забивахме ножове и бръснарски ножчета в дървета. Знаеш ли колко е трудно да забиеш бръснарско ножче в дърво?! Правили сме какво ли не. Ужас!<br /> <br /> <strong>- А в момент на игра ли е станало намушкването с нож в крака?</strong><br /> - В по-юношеските години беше това, но беше игра и накрая от играчка &ndash; плачка. <br /> <br /> <strong>- Ти се занимаваш с японска кухня &ndash; откъде се запали по този вид храна? Твърди се, че сте първият човек, който вкарва суши в България?</strong><br /> - Японската храна е поднесена много красиво, сезонно и е изключително прецизна тази кухня, не е като да хвърлиш две кюфтета на скарата. Това ме грабна, въпреки че в началото изобщо не се справях с нея, доста сложно си беше. После колелото се завъртя, имам много приятели японци, пътувам често до Япония, и така стана. Преди 10 години някъде започнах да се занимавам с японска кухня. А не знам дали знаеш, но суши в България няма &ndash; всичко е побългарено. За моя ресторант не говоря - ние предлагаме суши, но то не е акцент. Мога да ти кажа, че жена ми приготвя най-хубавото суши. Заедно се учим, заедно пътуваме. <br /> <strong><br /> - Наистина ли си опитвал отровна риба в Япония?</strong><br /> - То само това да е &ndash; аз съм ял стомах на калмар, медузи, риба балон, всичко съм ял! Не се страхувам да ги опитвам, тъй като съм много любопитен и всичко ям, дори бръмбари съм опитвал, и какво ли още не. Единственото нещо, което никога няма да опитам, е куче. Аз обичам много тези животинки. <br /> <br /> <strong>- Целият си татуиран &ndash; малко нетипично за готвач, не мислиш ли? Какво изразяват татусите, кога си ги направи и има ли някъде, където да нямаш?</strong><br /> - Единият ми крак е почти празен, но и той ще бъде запълнен скоро. Самите татуси олицетворяват тъмната страна, представена с атласи и грифони, каменните хора. Изглеждат доста страховито и олицетворяват самия мен, има каменни арки, каменни цветя, всичко е от камък. А самото ми име означава камък. Не са отделни татуировки, това един голям проект. След казармата, 93-та година, поставих началото. Но има години, в които не съм правил нищо, тъй като много се изморяваш, болезнено е и не ти се ходи да се татуираш. Но пък си се кефя на крайния резултат, затова си ги и правя. <br /> <br /> <strong>- Имал ли си проблеми с някого в работата заради тези татуировки? </strong><br /> - По-скоро <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>имам проблеми по летищата, струвам им се подозрителен </strong></span><br /> <br /> и всеки път ме проверяват по-обстойно (смее се). В Япония приемат татуировките за изкуство, но пък там други хора се татуират така... не мога да кажа дали са лоши или добри, не ги познавам. И в България се смята, че татуираните са лоши момчета, но крайно време е да се промени това. Аз не съм лош, даже съм доста услужлив. По-добре да не говоря за себе си, японците казват точно това: &bdquo;Не говори за себе си, остави твоите приятели да говорят за теб&ldquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Master_vatre3.JPG" alt="Master_vatre3.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="333" /><br /> <strong><br /> - Участвал си и в Tatto Fest Sofia 2013, където си поднесъл суши върху голо женско тяло&hellip;?</strong><br /> - Бате Емо е мой приятел, при него се татуирам, той е главен организатор на това събитие. И ресторантът участва малко като спонсор, все пак с него сме и приятели. Подреждаме храната на самия фест и през 2013 година имаше голо женско тяло, на което подредихме хапки. Интересното там е, че човекът не яде с прибори, а директно от нея и я целува. Върху един мотор бяхме сложили мацката и беше голяма атракция. Същото нещо сме го правили и в ресторанта. Имаше предварителна заявка, на чужденците много им харесва това нещо. Едни шведи искаха да им направим такава вечер, затворихме ресторанта за други посетители, спуснахме щорите, защото все пак гола жена ще има, и те си направиха голям купон. Но искам да ти кажа, че е изключително трудно на самия модел, тъй като тя е подредена с много хапки на различни места по тялото и трябва да е адски неподвижна. Самото дишане дори трябва да се ограничи, близо 50 минути трае това нещо и е доста сложно. Лично аз съм давал на модел да пие вода от бутилка със сламка, едвам-едвам си отваря устата и пие на малки глътки, за да запази хапките върху себе си и да не изпопадат на земята. <br /> <br /> <strong>- Кои са най-екстремните неща, които си правил до този момент?</strong><br /> - Ох, много са! В Ахтопол съм скачал от една къща в морето - трябваше да прелетя над един мост и да падна на точно определено място. Нещо не се получи, изместих падането леко вляво и се чу силно &bdquo;туп&ldquo; &ndash; това бяха краката ми, които се пльоснаха на скалите. Не си ги чувствах, изплувах само на ръце, но пък имаше силни аплодисменти. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Краката ми бяха целите нарязани </strong></span><br /> <br /> от скалите, бяха изтръпнали, но дойдоха и ме извадиха от водата. Ей такива простотии около мен има доста. Главата не ме слушаше едно време, сега не бих скочил никога оттам. С едно колело съм падал жестоко на камилите в Южния парк. И по стълбите съм падал. Може да се каже, че съм човек на адреналина, но вече съм се кротнал &ndash; не мисля за щуротии, а само за работата си. Все пак вече сме на години, не сме 18-20. <br /> <br /> <strong>- Наистина ли си впечатлил съпругата си, скачайки от третия етаж?! </strong><br /> - Бяхме на едно парти, ама то нещо се сговняса и ние решихме да си ходим. Бяхме в една сграда в центъра, там таваните са доста високи и нали я ухажвах тогава &ndash; да се направя на интересен, да се изпъча там, и взех да се пързалям по парапета без ръце. В това време изгасна лампата и друго не помня. Всички се бяха струпали около мен, бях изпаднал в комоцио, изпитах голяма болка. С моята съпруга сме женени вече 13-14 години, явно съм я впечатлил (смее се) <br /> Миналата година на рождения ми ден пък си счупих крак... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />