Певицата Мария Петрова: Всяка възраст има право на бъдеще, нашата още повече!

<br /> <img hspace="10" alt="Petrova_2.jpg" vspace="10" align="right" width="250" height="375" src="/documents/newsimages/editor/201503/Ivan/Petrova_2.jpg" />Мария Петрова е сред най-популярните и обичани изпълнители на стари градски песни. Определяна от фенове и критици за Примата на жанра, вече 20 години тя ни радва със своето изкуство. Има редица награди и медали от различни фестивали, почетен приятел е на Истанбул, първа категория за изпълнител от Министерството на културата, първи носител на &bdquo;Ловешки меч&ldquo; - отличие за културни дейци с големи заслуги, но за нея най-голямата награда си остава любовта на публиката.<br /> <br /> Досега е издала седем албума, записала е над 80 песни, 20 от които нейни авторски. Реализирала е стотици концерти у нас и по света &ndash; Германия, Гърция, Турция, Русия, Словакия, Унгария и др. Пяла е на повече от 10 езика. В навечерието на творческия си юбилей, който е през пролетта, Мария Петрова сподели любопитни подробности около себе си специално за читателите ни.<em><br /> <br /> Пътуваме към Ловеч. Градът на люляците. Имаме среща с &bdquo;желязната лейди&ldquo; на шлагерната ни песен &ndash; Мария Петрова. И докато пътуваме, сме пуснали да слушаме нейните завладяващи песни... Дълбок, прочувствен алт, който с някаква странна нега вади от забравата нежни думи за любов, за болка и несбъднатост. Без гротеска и блудкав сантимент тя пее за нещата, които се случват в живота. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>Изпълненията ви носят отпечатък на собствен стил, вероятно затова допадат не само на 50-60-70-годишните, но и на млади момичета и момчета, така ли е всъщност?</strong><br /> - Едва ли нашите деца ще запеят старите градски песни, но може би един ден ще ги пренесат към следващите поколения, за да не потъне в забвение една част от културната ни история и от градския бит. Естествено, претърпели промени на своето време.<br /> <br /> <strong>Съжалявате ли за нещо?</strong><br /> - Когато се обърна назад, виждам целия си път като белязан от благосклонния пръст на съдбата. Преди съжалявах за изгубеното време, сега вече не. Никога не е късно за нищо. Давам си сметка, че всяко нещо идва с времето си. Отгледах децата си, вече са самостоятелни, дойде и моят ден. Всяка възраст има право на бъдеще, нали?<br /> <br /> <strong>Как и кой откри таланта ви?</strong><br /> - Бях малка, на село идваха да снимат филм, а аз пеех и танцувах, забелязаха ме. После спечелих конкурс на министерството на просветата и на 15 години се озовах в София. Учех народно пеене, но дълбоко в себе си усещах, че друг жанр владее душата ми, че други песни и други дрехи по ми отиват! Когато обаче въпреки спечеленото първо място на конкурс в тогавашния Дворец на пионерите друга замина на турне в чужбина, се предадох и се върнах вкъщи. Всяко зло за добро, си казах. Завърших за педагог във Враца, омъжих се, родих децата. Забраних си да пея цели петнайсет години. Пеенето дълго ми причиняваше болка, изключвах дори радиото. Но талант в торба на стои. Накрая не издържах и се впуснах в самодейността, но и там все трябваше да чакам реда си... Такова беше времето, а аз искам или всичко, или нищо, какво да се прави &ndash; зодия Скорпион. Обичам да си поставям високи цели и да ги постигам!<br /> <br /> &bdquo;Желязната лейди&ldquo; на шлагерната ни песен, както я наричат, определя себе си като човек на крайностите &ndash; едновременно темпераментна и романтична, праволинейна и измамна, обещаваща и изплъзваща се. Има жени, които независимо от възрастта си не могат да минат незабелязано по улицата. Мария се движи царствено, сякаш вихър профучава, по-скоро танцува и волно или неволно приковава погледите. Тоалетът й неизменно впечатлява, а след нея като че ли остава да трепти шлейф от премерена загадъчност.<br /> <br /> Днес Мария Петрова иска всичко. Тя има зад себе си стабилния гръб на семейството и на продуцентите си от &bdquo;Пайнер&ldquo; - Митко и Мария Димитрови, глас &ndash; дар Божи, и упоритостта да побеждава. Любителите на старата градска песен купуват албумите й, част от които вече са напълно изчерпани в музикалните магазини и тиражите са изкупени. Добре че е интернет, който се ползва от много хора в златна възраст и там могат да чуят песните ми от първите аудиокасетки, казва певицата и усилено работи по нов компактдиск. Тази година чества 20 години на сцената и 20 години в музикална компания &bdquo;Пайнер&ldquo;. <br /> <br /> Новият диск ще включва както добре познати песни, така и съвсем нови мелодии. Ще бъде като музикално продължение на предишния ми албум - &bdquo;Златните шлагери на Мария Петрова&ldquo;, който бе селекция на най-доброто от моя репертоар. В осмия предстоящ албум ще включа &bdquo;Горчиво кафе&ldquo; по стихове на Смирненски и &bdquo;Де е България&ldquo; по стихове на Вазов. Това са две от новите ми песни, които премиерно изпълних на фестивала за шлагери във Враца и бяха изключително добре приети. Мисля, че слушателите ще ги оценят. Дискът ще включва и няколко нови авторски мелодии, по мои текст и музика. Почитателите ми знаят, че голяма част от песните ми са мое дело. &bdquo;Червена роза&ldquo;, &bdquo;Съдба&ldquo;, &bdquo;Танго последно&ldquo; - все емблематични песни за мен. Надявам се и новите, които съм създала, да постигнат този успех&ldquo; - лаконична е грандамата. На раздяла си взимаме довиждане с обещание скоро отново да дойдем в Ловеч, а Мария да ни представи новия албум.<br /> <br /> <br /> <strong>Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />