Иво Карамански ми помагаше финансово
<em>Ники Захариев е момче, което е израснало по сиропиталища, но никога не губи вяра в доброто и успява да сбъдне мечтата си &ndash; да стане певец. Той вече има няколко издадени песни, в момента дори преподава солфеж на деца и се изявява на редица концерти. Уникалното при него е, че се е появявал по една или друга причина в почти всички предавания. Още като малък участва в &bdquo;Като лъвовете&ldquo;; взема участие в две от риалититата на Слави Трифонов; има своя рубрика в предаването &bdquo;Шоуто на Нед&ldquo;; гост е в &bdquo;Черешката на тортата&ldquo;; пял е и на сцената на &bdquo;Музикална академия&ldquo;; наскоро се явил и в &bdquo;България търси талант&ldquo;&hellip; <br /> <br /> Неговата история е доста тъжна и тежка...<br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Zahariev__vatre.JPG" alt="Zahariev__vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="513" />- Ники, детството си прекарваш в домове за сираци &ndash; с какви спомени се връщаш към това време?</strong><br /> - Веднага след раждането ми са ме пренесли в един дом, до Боянската църква. Физически се развивах по-бавно от останалите деца, бях капризен на храната и вървях кльощав и дребен, всички ми викаха &bdquo;поповата лъжичка&ldquo;. От малък съм поемал отговорности, тъй като учителките излизаха да пушат цигари и оставаха по-малките да ги наблюдавам аз. Това, че съм расъл в дом, не ми е попречило да гледам нещата напред, да имам мечти и цели. Имам един ужасен белег от това време &ndash; по-буйни деца ме бутат и аз си цепя челото на външната чешма. Това ми беше и първата среща с &bdquo;Пирогов&ldquo;, по времето на соца ме шиха без упойка. Още тогава съм си изявил гласовите си възможности - цялата болница пропищях! /смее се/ Точно на &bdquo;десетката&ldquo; на челото имам белег, като на Хари Потър. С едно момиче пък веднъж направихме голяма глупост &ndash; взехме ножици и се подстригахме. Учителките ни бяха зарязали&hellip; <br /> <br /> <strong>- Ти обаче си осиновен след това, нали? </strong><br /> - В дома идваше една жена да ме вижда и реши да ме осинови, когато бях на 7 години. Тя реши да не ме прати в първи клас, а още малко да походя на градина. Аз <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бях много зле с очите, пред ослепяване </strong></span><br /> <br /> наложи се да ми правят операция и изпуснах още една година за училището. Тръгнах на 9-годишна възраст в първи клас. Големият фарс е, че винаги съм бил най-дребен в класа, нищо че съм по-голям на години от останалите. Тази жена нямаше много възможности да се грижи за мен. В даден момент заживяхме при нейната майка, тя самата не се разбираше добре с нея и нещата станаха много сложни. Направих една беля &ndash; счупих иглата на грамофона на нейната майка, и тя оттогава започна да се държи зле с мен. Жената ме прати отново в дом, този път &ndash; в Благоевград.<br /> <br /> <strong>- Върнала те е в дома?!</strong><br /> - Да, взимаше ме събота и неделя, но пред седмицата бях във въпросния дом. Това се случва, когато съм на 10-11 години. Аз бях израснал с песните на Мая Нешкова, Лили Иванова, Кичка Бодурова, т.нар. дългосвирещи плочи. На една коледна вечер Мая Нешкова и нейният съпруг Кирил Икономов поканиха всички деца от дома на вечеря в техния ресторант. Тогава се появи една дама с червена фина вееща се опашка, говори по микрофона и накрая каза, че е Мая Нешкова. Нещо в мен трепна, аз не я знаех визуално, слушал съм само нейните песни. Запознах се с нея, имаха бизнес с нейния мъж в Благоевград и често ходих да ги виждам. Впоследствие ме включи към хора на нейното радио, подари ми нейната песен &bdquo;Рожден ден&ldquo; да я пея. Тя е първият човек, който ми подаде ръка за музикалната сцена. <br /> <br /> <strong>- В предварителния ни разговор ми сподели, че си осиновен втори път&hellip;?</strong><br /> - Така е, в един хубав момент идват сегашните ми родители в дома и ме осиновяват. Баща ми почина, Бог да го прости. Те бях възрастни хора, майка ми има две деца от предишен брак, но общо с баща ми си нямат. Отишли на екскурзия до Божия гроб в Йерусалим, където си пожелали да си осиновят дете и сложили желанието си на плачещата стена. Аз бях най-изявеното дете в дома, успях да привлека доста спонсори, които го подпомагаха &ndash; идваха много подаръци за всички деца, често ме каниха на концерти и т.н. <br /> <br /> Мен много ме измъчваше, че имаше агресия в този дом &ndash; по-големите тормозеха малките. Аз бях &bdquo;агент&rdquo; на директора и му докладвах, когато се вършеше нещо нередно. Бях напред с материала и никой не смееше да ме закача, затова гледах да защитавам останалите. Моята осиновителка Милка отива в дома и споделя на директора, че искат да си осиновят дете и той да им препоръча някое. Човекът е разбрал, че аз не трябва да живея в тази среда, и веднага ме предлага мен. Първоначално идеята бе да ходя само на гости, но по-късно решават да ме осиновят. Това става на 12-годишнината ми. И отивам с нея в Кочериново. Почувствах се прекрасно, усетих много добро отношение. <br /> <br /> <strong>- Как така те осиновиха, след като вече си бил осиновен? Предишната ти осиновителка беше ли се отказала от теб официално?</strong><br /> - Това беше пречка, наистина! Предишната ми осиновителка идваше много рядко да ме вижда в дома, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>едвам я издирихме, за да се откаже официално от мен и аз да бъда отново осиновен</strong></span><br /> <br /> Разказват й случката каква е и че на мен ми се дава шанс да се развивам в нормална семейна среда. Тя реагира много тежко, но пък разбра, че по този начин ще ми бъде полезна. Самата тя вижда, че няма какво да направи повече за мен. Така ме осиновиха тези добри възрастни хора, които ми дадоха дом, шанс за развитие и образование. <br /> Винаги съм търсел да се изявявам и стигнах дори в предаването &bdquo;Като лъвовете&ldquo;, много мъчно и трудно се добрах до там. Съдейства ми Иво Карамански и оперната певица Христина Ангелакова. Без връзки няма как! Колкото и да си талантлив и кадърен, в България без връзки не става.<br /> <br /> <strong>- А откъде се познаваш с Иво Карамански?</strong><br /> - Аз съм контактен човек и общувам с много хора. Запознахме се, обърна ми внимание човекът и реши да ми помага финансово, за да мога да си купя костюми за сцената и да се развивам професионално. <br /> Искам да ти кажа, че когато ме осиновиха, аз не бях кръстен. Това се случи после в параклиса на Мая Нешкова и Кирил Икономов в парк &bdquo;Бачиново&rdquo;, Благоевград. В тази местност е минавал св. Иван Рилски, преди това е имал храм, но, доколкото, знам Мая Нешкова е сънувала, че на това място трябва да се построи параклис. Тогава тя и Кирил Икономов финансират това място и построяват този параклис и всички деца от дома ни кръщават там, за да влезем в православието. На мен кръстници ми стават местни бизнесмени, малко по-късно <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>кръстникът ми го взривиха <br /> </strong></span><br /> в гаража му. Извадих истински късмет, че не съм бил с него в този ден. Тогава бяха много тежки времена за бизнеса и който върви напред &ndash; или го гръмваха, или го взривяваха. Той също много ми помагаше финансово, за всяка отлична оценка ме поощряваше. <br /> Синът на моята майка помогна, за да дойда в София и да се подложа на операция и да си намаля диоптрите. Правех си промивки с урината си през носа и наистина получих някакво подобрение. Бях пред ослепяване, от 8 диоптъра ги смъкнах на 4. <br /> <br /> Докато живеех в Кочериново, бях и козарче. Там си отглеждахме животни &ndash; козички, прасенца, кокошки. Докато си пасях козите, непрекъснато си пеех, мечтаех и успявам да си ги сбъдвам. След това дойдох в София да уча в музикалното училище, след което в Софийския университет завърших педагогика. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Zahariev__2.JPG" alt="Zahariev__2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="334" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>Ники е обиколил почти всички предавания</strong></span><strong><br /> <br /> - Участвал си и в предаването на Слави Трифонов, нали така?</strong><br /> - Имаше конкурс &bdquo;Разсмей Слави&ldquo; и аз отидох в предаването не за да го разсмея, защото знам, че той трудно се разсмива. Трябва много простотии да ръся, за да го накарам да се засмее, и направих нещо, което е по-интелигентно от моя гледна точка. Исках да се изявя като артист и да бъда забелязан от неговите сценаристи, пък от него знам дали съм забелязан! Но това беше моят шанс да се добера до тази бюрокращина, наречена шоубизнес. Реших да изпея български мюзикъл, романтична песен &ndash; изповед на заека към Алиса (по книгата и филма &bdquo;Алиса в страната на чудесата&ldquo; &ndash; б.а.). Лесно мога да направя някаква простотия, да го разсмея и - дотам. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Той би се засмял само на простотия <br /> </strong></span><br /> не и на нещо интелигентно поднесено. Правилно съм разсъждавал, защото много хора и до днес ми помнят ролята. <br /> След това дойде и рубриката &bdquo;Искам думата&ldquo; и реших да дам гласност, да дам надежда на останалите хора като мен, които са в сиропиталища. Предишният участник взе малко от моето време и аз не успях да си разгърна докрай нещата, да споделя идеите си. <br /> <br /> Със Слави обещахме на зрителите тогава, че като направя нещо интересно, свързано с тази тематика, да му се обадя и да го представим в неговото шоу. Не стана точно така. Аз направих песента &bdquo;Колелото на късмета&ldquo;, която съм посветил на хора, които са като моя случай, с пожеланието да намерят и те хора, които да ги обичат и да им дадат подкрепа. Обадих се на т.нар. екип на Слави, не ми върнаха обаждане и не стана така, както бяхме обещали в ефир. Аз ги разбирам - два пъти съм бил в това шоу, а те искат да се разнообразява самото предаване. Но не си спазихме уговорката към зрителите, прецака ме Слави! <br /> <strong><br /> Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />