Аз напуснах Армията ей така, без да знам какво ще ми се случи
<em>Миналата седмица Александра Сърчаджиева изригна в личния си фейсбук профил, споделяйки, че не се чувства добре в България: &bdquo;Не знам защо съм се родила в тая скапана държава!&rdquo;. Дъщерята на Пепа Николова е една от малкото родни звезди, които са успели да се запазят нормални, неповлияни от така наречените &bdquo;ВИП среди&rdquo;. Тези, които я познават отблизо, знаят, че актрисата се разкъсва между ангажиментите и грижите за дъщеричката си София. <br /> <br /> Самата Алекс дейно участва и в различни социални акции, опитвайки се да помогне на хората в беда. &bdquo;Съсипаха я тая държава! Съсипаха хората! Тука всичко хубаво умира&rdquo;, твърди актрисата и призовава: &bdquo;Който може да бяга, защото тука бъдеще няма! Тук нещата са &bdquo;Съдби на кръстопът!&rdquo;. <br /> <br /> А ето и откровената й изповед пред &bdquo;ШОУ&rdquo;:</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Alex_vatre.JPG" alt="Alex_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="368" />- Алекс, случило ли се е нещо, което да отключи възмущението ти?</strong><br /> - Натрупано е това в мен през годините. Не е отсега и за съжаление положението не е никак добро и това го виждат всички. Много съм разочарована! Уверявам те, че детето ми със сигурност няма да живее в България! Това е 100% сигурно! Аз ще направя всичко възможно да не живее тук! Не ми харесва начинът на живот в тая държава и не мисля, че някой нормален човек може да му харесва. Мисля, че вече у всички млади хора в тази държава има тъга и който може, се спасява. И така трябва!<br /> <br /> <strong>- Пишеш: &bdquo;Тук всичко хубаво умира!&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Наистина е така. Тук нищо смислено не може да се случи. Ние просто сме нещо натиснати явно, не знам защо, от какво, но просто не могат да се случат нещата, това е самата истина. Ако нещо някой тръгне да прави хубаво, да променя ситуацията, веднага се появяват едни хора, започват да го дърпат и не му позволяват. Това е &ndash; и ние никога няма да се оправим! А това е така поне откакто аз се помня. И все слушам, че &bdquo;за нашето поколение нещата ще се оправят&rdquo;, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>а съм вече на 31 години и нещата стават все по-зле</strong></span><br /> <br /> Не вярвам в това, че нещо ще се промени и наистина не виждам смисъла&hellip;<br /> <br /> <strong>- Когато се говори за театър, по-често се говори за неговото оцеляване, отколкото за магията на сцената&hellip; </strong><br /> - Каква магия може да има, при положение че никой не дава пари за изкуство?! Изкуството в тая държава е последна дупка на кавала! Дават се пари за страшни простотии, а за изкуство &ndash; нито стотинка! Една държава, в която не се влагат пари в образование, в култура и медицина, не е държава! А в нашата държава тия три неща са на последно място! Нали така?! И какво прави тогава тази държава?!...<br /> <br /> <strong>- Самоубива се най-вероятно...</strong><br /> - А, точно! Изчезва!&hellip; Просто не им трябва умен и образован народ, защото няма как да управляваш умния човек! На тях им трябва едно стадо &ndash; то лесно се управлява и манипулира!<br /> <br /> <strong>- Добре де, но ти не си част от това стадо, което описваш, и когато има повече като теб, се дава отпор на статуквото!</strong><br /> - Не мисля, че можем да успеем в някаква градивна посока тук. Едно време, когато майка ми е била на моите години, нещата са били много по-различни. Тогава са се снимали по 40 филма на година, да не забравяме. Разликите са огромни. Майка ми е имала много тежки удари в кариерата си, но и другото е факт. Първият филм, в който се е снимала &ndash; &bdquo;Понеделник сутрин&rdquo; например, е бил забранен 23 години, седял е в архива!<br /> <br /> <strong>- &hellip;и точно заради това по време на едно партийно събрание Пепа Николова просто влязла и поднесла на партийния секретар едно въже с думите: &bdquo;Я ти го купих да се обесиш&rdquo;!...</strong><br /> - (смее се) Да, да, и аз съм чувала за тази ситуация. На нея никога не й е пукало от това, че някой срещу нея е имал власт или тя е зависела от него. Ако нещо не й е харесвало, тя си е тръгвала. Просто отива, казва това, което мисли, и си тръгва, напуска. Самата тя ми е казвала как, когато в Младежкия театър уволняват всичките големи имен от ранга на Коста Цонев, си е тръгнала с тях &ndash; в знак на солидарност.<br /> <br /> <strong>- И все пак този филм е седял в архивите&hellip; 23 години?!</strong><br /> - Защото по онова време не е можело едно момиче да говори такива неща и е била озвучена, защото&hellip; не може актриса да има такъв глас. Такива безумия! Аз си спомням само 90-а година &ndash; как висяхме с майка ми на някакви опашки с купони &ndash; за хляб и мляко. Много не си спомням преди това какво е било, но знам със сигурност, че хората са можели да си заведат децата на море лятото и на планина зимата и заплатите им са стигали да си платят тока, да си напазаруват, да не мислят как ще си купят дрехи на децата. А тук сега хората са доведени до просешка тояга. Значи те работят за 400 лв., а токът или парното е 500 лева?! <br /> <br /> Е, какво се случва?! Аз имам работа, която обожавам, в нея виждам смисъл за себе си, но не ми е приятно да виждам как хората ровят по кофите и как пенсионери умират от глад! А хората по света, като се пенсионират, започват да обикалят целия свят! Плащаме данъци. Плащаме такси. Плащаме винетки, не знам какво и що&hellip; ами не може централна улица да е дупка до дупка! И седи един човек, облечен в зелено, той, разбира се, не е виновен, идва и ти взима &ndash; за синя зона, зелена зона, оранжева зона?! Е-е-е! Всичко е тотално объркано!...<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Alex_vatre2.jpg" alt="Alex_vatre2.jpg" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="331" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">Алекс Сърчаджиева с Нона Йотова и Явор Борисов в постановката &quot;На другата сутрин&quot;</span><br /> <br /> - Ти напусна Театъра на армията силно разочарована &ndash; не по-малко от това, което сега усещам като натрупан гняв и спрямо държавата&hellip;</strong><br /> - Категорично! Театърът е най-смисленото нещо, но когато има един човек, който не ти харесва &ndash; какво прави и как управлява този театър, ти просто си тръгваш. Като виждам, че не се правят смислени неща, какво да правя там?! <br /> <br /> <strong>- Имаше ли реакция към теб, след като напусна Армията? От тези, от които зависи неговото управление, бъдеще&hellip;?</strong><br /> - Не, разбира се. Не мисля, че у някого нещо съм трогнала или развълнувала. Пък и не ме интересува, да ти кажа. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Чувствам се прекрасно, че напуснах този театър! Не мога да бъда мишка в ъгъла! </strong></span><br /> <br /> Няма как да стане!<br /> <br /> <strong>- А как се чувстваш в Сатирата, където всъщност е играла твоята майка Пепа Николова?</strong><br /> - Нищо случайно няма със сигурност, защото аз не съм имала предложения преди това. Аз напуснах Армията ей така, без да знам какво ще ми се случи! И се чувствам идеално от този факт. В Сатирата също е имало проблеми, но аз не съм присъствала на всичките тези скандални ситуации. Хората се събират, репетират, вършат си работата и искат да се случват смислени и хубави неща. Аз играя в 4 представления там &ndash; един детски мюзикъл и три други пиеси &ndash; &bdquo;Не всеки крадец е мошеник&rdquo;, &bdquo;Бурунданга&rdquo; и &bdquo;На другата сутрин&rdquo;. Салоните са пълни, няма от какво да бъда недоволна.<br /> <br /> <strong>- Остава ли ти време за малката София?</strong><br /> - О, разбира се. Но не ми остава време за сън. Но да съм до София &ndash; при всяка възможност! Най-смисленото нещо е детето ми &ndash; само децата остават след нас, нищо друго не остава. Затова човек не трябва да си къса нервите за глупости. Като не ти харесва някъде, си тръгваш! За какво да стоиш? Аз разбирам ние да получаваме огромните пари, за да има нещо да преглъщаш, да знаеш защо седиш, но това не е така. Аз можех да остана да си играя представленията в театър &bdquo;Българска армия&rdquo; на хонорар, но не смятам, че въпросът е в парите. Просто смятам, че когато човек си тръгва, трябва да си тръгне! Там не е за говорене&hellip;<br /> <br /> <strong>- Тогава ще ти цитирам думите на мъжа ти Иван Ласкин по тази тема: &bdquo;Вежди, не виждаш ли гнилоча, не го ли подушваш?! Страх ме е заради колегите ми с приведена главица. Паметник ще изградя на приведения аркадаш! И ще го бодна пред Министерството на културата. Срамота е кирливи доносници да се гиздят на щат. Плешов, изчезвай в посредственото си некадърно битие, селяко! Ти си срам за тази сцена! Некадърниците геноцидстват, Вежди! Помириши ги и ги разкарай!&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Ами да, точно така е. Аз знам, че живея с достоен и честен човек. Ние и двамата сме такива. И затова не сме много удобни. Защото хората се страхуват от това да чуват истината, а истината трябва да се казва. Така се живее най-лесно. Ние сме така &ndash; като не ни харесва нещо, ставаме, тръгваме си, казваме това, което мислим, и продължаваме напред.<br /> <br /> <strong>- Нещо по-весело &ndash; следиш ли колежката си Нона Йотова, с която сте и приятелки извън сцената, в &bdquo;Като две капки вода&rdquo; и самата ти би ли участвала в подобно шоу?</strong><br /> - За съжаление пропуснах първото предаване, защото имах представление. А истината е, че съм имала предложения да участвам в &bdquo;Като две капки вода&rdquo;, но не можех да съчетая ангажиментите си. Тогава водех &bdquo;Денсинг старс&rdquo;. И тъй като съм на мнение, че човек не може и не бива да е навсякъде, затова съм отказала. Не исках на хората да започне да им става лошо от мен. Човек не на всяка цена трябва да е на екран. Иначе предаването е прекрасно и много интересно. Много хубаво предизвикателство, а и много актьорско предаване.<br /> <br /> <strong>- Алекс, имаш уверена нагласа за това, че бъдещето на дъщеричката ти София трябва да е извън България, а мислила ли си за второ дете?</strong><br /> - Разбира се, дай Боже, да сме живи и здрави. Колкото повече деца, толкова по-хубаво!<br /> <br /> <strong>- Ти имаш една подкрепа отгоре и дано да усещаш присъствието й&hellip;</strong><br /> - Да, вярвам и го усещам. Мисля, че е до мен във всичко и ме закриля, подава ми знак в трудна за мен ситуация.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />